Фаталният ход на Путин в геополитическия шахмат
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Невъзможното е реалност - Путин поведе война против Украйна. Срещу страната, чийто народ постоянно е твърдял, че смята за неделима историческа, културна и етническа част от личния, от съветския народ. По прилика на тази негова логичност, това е все едно твърдоговоряща Западна България да отприщи боен спор с мекоговорящата Източна... Толкова неуместно звучеше единствено до преди броени дни боен спор сред Русия и Украйна. Изненадата и потресът от протичащото се са толкоз огромни в Европа и Съединени американски щати, колкото и в нападнатата Украйна. В не по-малака степен обаче и измежду жителите на Русия. Въпреки репресиите на локалната полиция към този момент очевидно се образува съветско антивоенно придвижване. Един от лозунгите е: " Който през днешния ден не се срами, не е руснак ". С изключение на американско-британските предизвестия за допустима съветска инвазия - които звучаха по-скоро като част от пропагандната война сред Запада и Русия, в сравнение с като откровено разбиране, че това в действителност ще се случи - никой по света не вярваше във опцията за пълномащабна война. Открита военна интервенция в рускоговорящия Донбас или някаква форма на негова анексия да, само че не и пълномащабна война против цялата територия на Украйна.
Как се стигна до това невъзможното да стане допустимо? Отдавна знаем, че първата жертва на всяка война е истината. Още при започването на военни дейности осведомителната политика на враждуващите страни се трансформира във военновременна агитация, която е значима за продобиване на война. Военновременната агитация има за цел да убеди личната, вражеската и международната общност, че и правото и вероятността за победа са на твоя страна. Това е значима причина за реализиране на военните цели. Много мъчно надлежно е в настъпилата обстановка на военновременна агитация да се получи справедлива информация за хода на военните дейности на терен. Както и обективно мнение за аргументите, предхождащи военния конфликт. От едната страна на фронта са медиите на Украйна и западните ѝ поддръжници, към които се числим и ние. От другата са съветските медии, с дребни изключения на опозиционни медии като " Независимая газета ", тв канала " Дождь " и няколко други. И двете страни описват протичащото се съгласно пристрастията си. Общо взето украинските и западните медии се придържат към опорките на украинското държавно управление и украинския общоприет щаб. Руските медии към опорките на съветското президентство и съветския общоприет щаб. И двете страни разводняват журналистическите стандарти.
Русия обаче е в много по-неизгодна позиция. Неочакваното ѝ нахлуване над Украйна бе толкоз безочливо, че фрапантно понижи възможностите ѝ за триумф в пропагандния конфликт. ПР разказът, с който Русия обосновава военната си акция, звучи нагласено и неубедително. Обществеността в Западния свят, която по този начин или другояче е научена да възприема Путинова Русия като властническа и недобронамерена страна, е възмутена, даже отвратена. В очите ѝ заповяданата от Путин инвазия дава отговор на критериите за непровокиран акт на военна експанзия. И с право. В следвоенна Европа се считаше, че непровокирано нахлуване над мирна европейска страна е толкоз злепоставящо, че евентуален агресор просто не би дръзнал. Ето, че Путин го прави! Като очевидно не си е направил добре сметката. Западната агитация с лекост го оприличи с Хитлер - облик, който в Русия и Украйна звучи изключително злокобно. Както за другояче ловкия геополитически шахматист Путин, по този начин и за самата Русия, войната против Украйна може да се окаже съдбовен, саморазрушителен ход. " Путин пристигна да ни освободи от бандеровците (русофобските националисти от западна Украйна, считащи се за почитатели на военнопрестъпника Степан Бандера, б. а.), като бомбардира рускоезичния Харков... ". Така украинците апострофират Путин, който разгласи, че " денацификацията на Украйна " е едната от двете основни цели на " специфичната военна интервенция ". Другата е " демилитаризация на Украйна ".
Шансовете за триумф на Русия понижават и заради това, че войната евентуално няма да бъде извоювана елементарно и бързо, както са предполагали съветските генерали. Те очевидно са подценили обстоятелството, че не водят война против вражеска нация, против която могат да разпрострат цялостния капацитет на съветската войска. В братска Украйна се постанова да се въздържат от жертви измежду цивилното население и фрапиращи материални вреди върху инфраструктурата. Украйна не е Сирия, нито Чечня. Руският президент и неговите съветници евентуално са били подведени от безкръвното завладяване на Крим. Очаквали са, че и този път - най-малко в източна Украйна - популацията няма да подходи враждебно към съветските бойци. Че няма да ги схване като противников окупатор. Че надлежно няма да окаже и забележителна опозиция. На бойното поле виждаме друго. Проличава какъв брой неверни са съветските упования. Войната неизбежно ще загрубее. Владимир Путин отприщва покруса, която украинският народ дълго ще помни и надали в миналото ще му елементарни.
Конфликтът сред Русия и Украйна има дълга предистория. В нея Украйна е пленник на геостратегическото противоборство сред Запада и Русия. Предисторията стартира с разпада на Съюз на съветските социалистически републики и оповестяването на украинската самостоятелност през 1991 година Франсис Фукуяма е оповестил " краят на историята ". Западът е спечелил Студената война против следвоенния си стратегически зложелател Съюз на съветските социалистически републики. Съединени американски щати са се утвърдили като безапелативен международен хегемон. Отношението им към Русия от тук нататък ще е надменно - като към второразрядна страна. През 90-те някои американски стратези даже чакат разпад на Руската федерация. Така или другояче тя е дотолкоз значима за Съединени американски щати, доколкото би трябвало да бъде научена да съблюдава интернационалния ред, одобрен от хегемона. В тези години сдържането на Русия не е изключително сложна задача. През 90-те, в епохата Елцин, тя е в икономическа, политическа и обществена рецесия. Не ѝ остава друго, с изключение на да одобри пренебрежителното отношение към себе си, макар че в международен мащаб продължава да разполага с най-мощния нуклеарен военен боеприпас. Към този боеприпас през 1994 година се прибавят и атомните ракети, които в руско време са били ситуирани на украинска територия. Украйна непринудено ги предава на Руската федерация. В подмяна получава от нуклеарните сили, сред които и самата Руска федерация, гаранция за своята сигурност и териториална целокупност.
НАТО обещавал да не се разраства на изток, в страните от някогашния Източен блок. Това се подразбира от споразуменията за основаване на обединена Германия и преустановяване на Студената война. След 1999 година, в прорез с това джентълменско съглашение, поетапно в НАТО влизат всички страни от източна Европа, които са били част от руската зона на въздействие. Членки стават и балтийските републики, които са били в състава на самия Съюз на съветските социалистически републики. Отваря се вероятност за участие и на Украйна и Грузия. За Путин, който, както към този момент загатнах, смята Украйна за част от историческа Русия, а украинците за част от съветския народ, вероятността за участие на Украйна в НАТО е немислима. Още повече, че след 2000 година, времето, в което той поема ръководството на страната си, връзките сред НАТО и укрепваща Русия се обтягат. Путин е подразнен от пълзящото уголемение на НАТО към съветските граници. Приема го за машинация от страна на Запада. Наскоро за Spiegel Нина Хрушчова, професор по интернационалните връзки в нюйоркския университет The New School и внучка на Генералния секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз Никита Хрушчов, споделя: " Путин е уверен, че Западът е измамил Русия, и негов дълг е да поправя тази машинация. Затова упорства за завръщане към статуквото от 1998 година, към времето преди американския сенат да утвърди разширението на НАТО на изток. "
В тирада от 2005 година Путин назовава разпада на Съюз на съветските социалистически републики " най-голямата геополитическа злополука на 20-ти век. " До 2007 година въпреки всичко заобикаля борби със Запада. Речта му пред Конференцията по сигурността в Мюнхен през 2007 година обаче става преломен миг в връзките на страната му със Западния свят. В нея Путин подлага на критика Съединени американски щати, които счита, че са се трансформирали в " мотор на конкуренция във въоръжаването, на световни спорове и човешки нещастия. " Според него опитът на Съединени американски щати и Запада да утвърдят " еднополярен международен ред " нямал нищо общо с демокрацията. Същинската цел била да се наложи със мощ на останалата част от света волята на хегемона. Три години по-рано в Украйна се е състояла Оранжевата гражданска война, която извежда на власт Виктор Юшченко. Той печели изборите с обещания за прозападна политика. Путин е уверен, че Оранжевата гражданска война е въодушевена и подкрепена извън. На изборите през 2010 година Украйна още веднъж се сближава с Русия. За президент избира проруския претендент Виктор Янукович. Три години по-късно Янукович е свален от власт с революцията на Киевския Майдан. Русия още веднъж подозира интервенция на Запада. По този мотив френският специалист по Източна Европа Давид Тютри написа в Monde Diplomatique: " Според мнението на Москва промяната на властта в Киев е пуч благодарение на Запада, като задачата му е да притегли Украйна в своята сфера на въздействие. " До огромна степен сегашната инвазия, подредена от Владимир Путин, е опит за връщане на " откраднатата " Украйна в съветската орбита.
След Майдана на власт идват антируски настроени националисти - Арсений Яценюк, а след него Петро Порошенко и Владимир Зеленский. Новите ръководещи лимитират потреблението на съветския език. Това е недопустимо за Крим и Източна Украйна, където за болшинството от жителите съветският е матерен. Кримският районен парламент въстава против новата власт. Гласува за присъединение на Крим към Руската федерация и афишира референдум по въпроса. По данни на изборната комисия 95,5% от популацията на полуострова гласоподава в поддръжка на присъединението. През март 2014 година то към този момент е реалност. Западът не признава референдума и счита анексията за нарушаване на интернационалното право. Въвежда наказания против Русия. Те са настоящи и до през днешния ден. В своя отбрана Русия се базира на прецедента Косово, където Западът е разрешил смяна на следвоенни европейски граници.
На протест се подвигат и рускоговорящите области Луганск и Донецк. Голяма част от тамошните поданици също не признава новата власт в Киев. Виждат застрашено правото си на самоопределяне и майчин език. Разгаря се боен спор сред бунтовниците от една страна и украинската войска, подкрепена от доброволни формирования, от друга. Той продължава към този момент 8 години. Западът смята, че протестът е подкрепят с съветска военна техника и военнослужещи. Русия отхвърля, само че признава присъединяване на съветски военни доброволци. Още през 2015 година в Минск Германия, Франция, Украйна и Русия договарят и подписват пътна карта за мир в Донбас. Според нея детайлите би трябвало да се доизяснят в директни договаряния сред Украйна и представители на по този начин наречените Луганска национална република и Донецка национална република. Украйна отхвърля да договаря с представители на сепаратистите. Отказва и да даде на Донбас плануванаъа в Минските договорености необятна автономност. Войната продължава. До през днешния ден тя е лишила над 14.000 човешки живота. В края на предходната година Русия още веднъж упорства за директни договаряния сред Украйна и представители на донбаските " републики ", както е планувано в съглашението от Минск. Украйна не откликва. На 22-ри февруари Путин признава независимостта на двете разколнически " републики ". На 24-ти февруари афишира и актуалната инвазия в Украйна.
През декември Русия изисква от Съединени американски щати и НАТО гаранции за сигурността си, включващи неутралитета на Украйна и неразполагане на военна мощ и техника в Източна Европа. Западът отхвърля съветското предложение. Путин предизвестява, че при положение на незадоволство на настояванията му ще последва " военно-технически отговор ". Оказа се, че е имал поради война в Украйна.
Русия, която в това време разполага с оръжия, за които твърди, че нямат аналог в света, от дълго време смята, че заслужава повече почитание на интернационалната сцена. Западът обаче по инерция резервира пренебрежителното си отношение към нея. Западни коментатори нерядко назовават Русия " бензиностанция с нуклеарни ракети ". А в равнопоставени договаряния сред съветски и западни дипломати войната в Украйна можеше и да бъде предотвратена. Немският политолог Герхард Мангот, който е наблюдаващ на съветската политика Русия разяснява: " Путин има визия и чувство за историческа задача, чието осъществяване смята за негов дълг. Така желае да бъде запомнен в съветските учебници по история. Иска да направи Русия велика мощ, най-малко във военно отношение. " От много време Путин приказва и за по този начин наречения " съветски свят " ( " русский мир " ). Счита го за заплашен. В годишната си тирада той още веднъж посочи, че общ език, просвета, вяра и история свързват руснаци, украинци и белоруси в един народ. Украинското държавно управление съгласно него лишава езикови и културни права на рускоговорящите украинци. Войната е и стъпка за възобновяване на въображаемия " съветския свят ".
Със наказания Западът се пробва да спре Путин. Опитва да предотврати нежеланите последици от война за интернационалния ред. Кутията на Пандора обаче към този момент е отворена. Дипломацията не си свърши работата. А и дали не надценяваме опциите на нашите наказания? Политическият специалист Маркус Кайм от немската Фондация за просвета и политика е на мнение, че във актуалната преплетеност на международната стопанска система лостовете на Русия за въздействие върху Запада може да се окажат съпоставими с тези, които ние се опитваме да ѝ повлияем.
Трудно е да се планува, по какъв начин историята ще запомни Владимир Путин. В биографията му обаче от тук насетне ще написа, че е съветският президент, водил война против Украйна. А какво по-страшно от това може да написа в биография на съветски президент...?
Невъзможното е реалност - Путин поведе война против Украйна. Срещу страната, чийто народ постоянно е твърдял, че смята за неделима историческа, културна и етническа част от личния, от съветския народ. По прилика на тази негова логичност, това е все едно твърдоговоряща Западна България да отприщи боен спор с мекоговорящата Източна... Толкова неуместно звучеше единствено до преди броени дни боен спор сред Русия и Украйна. Изненадата и потресът от протичащото се са толкоз огромни в Европа и Съединени американски щати, колкото и в нападнатата Украйна. В не по-малака степен обаче и измежду жителите на Русия. Въпреки репресиите на локалната полиция към този момент очевидно се образува съветско антивоенно придвижване. Един от лозунгите е: " Който през днешния ден не се срами, не е руснак ". С изключение на американско-британските предизвестия за допустима съветска инвазия - които звучаха по-скоро като част от пропагандната война сред Запада и Русия, в сравнение с като откровено разбиране, че това в действителност ще се случи - никой по света не вярваше във опцията за пълномащабна война. Открита военна интервенция в рускоговорящия Донбас или някаква форма на негова анексия да, само че не и пълномащабна война против цялата територия на Украйна.
Как се стигна до това невъзможното да стане допустимо? Отдавна знаем, че първата жертва на всяка война е истината. Още при започването на военни дейности осведомителната политика на враждуващите страни се трансформира във военновременна агитация, която е значима за продобиване на война. Военновременната агитация има за цел да убеди личната, вражеската и международната общност, че и правото и вероятността за победа са на твоя страна. Това е значима причина за реализиране на военните цели. Много мъчно надлежно е в настъпилата обстановка на военновременна агитация да се получи справедлива информация за хода на военните дейности на терен. Както и обективно мнение за аргументите, предхождащи военния конфликт. От едната страна на фронта са медиите на Украйна и западните ѝ поддръжници, към които се числим и ние. От другата са съветските медии, с дребни изключения на опозиционни медии като " Независимая газета ", тв канала " Дождь " и няколко други. И двете страни описват протичащото се съгласно пристрастията си. Общо взето украинските и западните медии се придържат към опорките на украинското държавно управление и украинския общоприет щаб. Руските медии към опорките на съветското президентство и съветския общоприет щаб. И двете страни разводняват журналистическите стандарти.
Русия обаче е в много по-неизгодна позиция. Неочакваното ѝ нахлуване над Украйна бе толкоз безочливо, че фрапантно понижи възможностите ѝ за триумф в пропагандния конфликт. ПР разказът, с който Русия обосновава военната си акция, звучи нагласено и неубедително. Обществеността в Западния свят, която по този начин или другояче е научена да възприема Путинова Русия като властническа и недобронамерена страна, е възмутена, даже отвратена. В очите ѝ заповяданата от Путин инвазия дава отговор на критериите за непровокиран акт на военна експанзия. И с право. В следвоенна Европа се считаше, че непровокирано нахлуване над мирна европейска страна е толкоз злепоставящо, че евентуален агресор просто не би дръзнал. Ето, че Путин го прави! Като очевидно не си е направил добре сметката. Западната агитация с лекост го оприличи с Хитлер - облик, който в Русия и Украйна звучи изключително злокобно. Както за другояче ловкия геополитически шахматист Путин, по този начин и за самата Русия, войната против Украйна може да се окаже съдбовен, саморазрушителен ход. " Путин пристигна да ни освободи от бандеровците (русофобските националисти от западна Украйна, считащи се за почитатели на военнопрестъпника Степан Бандера, б. а.), като бомбардира рускоезичния Харков... ". Така украинците апострофират Путин, който разгласи, че " денацификацията на Украйна " е едната от двете основни цели на " специфичната военна интервенция ". Другата е " демилитаризация на Украйна ".
Шансовете за триумф на Русия понижават и заради това, че войната евентуално няма да бъде извоювана елементарно и бързо, както са предполагали съветските генерали. Те очевидно са подценили обстоятелството, че не водят война против вражеска нация, против която могат да разпрострат цялостния капацитет на съветската войска. В братска Украйна се постанова да се въздържат от жертви измежду цивилното население и фрапиращи материални вреди върху инфраструктурата. Украйна не е Сирия, нито Чечня. Руският президент и неговите съветници евентуално са били подведени от безкръвното завладяване на Крим. Очаквали са, че и този път - най-малко в източна Украйна - популацията няма да подходи враждебно към съветските бойци. Че няма да ги схване като противников окупатор. Че надлежно няма да окаже и забележителна опозиция. На бойното поле виждаме друго. Проличава какъв брой неверни са съветските упования. Войната неизбежно ще загрубее. Владимир Путин отприщва покруса, която украинският народ дълго ще помни и надали в миналото ще му елементарни.
Конфликтът сред Русия и Украйна има дълга предистория. В нея Украйна е пленник на геостратегическото противоборство сред Запада и Русия. Предисторията стартира с разпада на Съюз на съветските социалистически републики и оповестяването на украинската самостоятелност през 1991 година Франсис Фукуяма е оповестил " краят на историята ". Западът е спечелил Студената война против следвоенния си стратегически зложелател Съюз на съветските социалистически републики. Съединени американски щати са се утвърдили като безапелативен международен хегемон. Отношението им към Русия от тук нататък ще е надменно - като към второразрядна страна. През 90-те някои американски стратези даже чакат разпад на Руската федерация. Така или другояче тя е дотолкоз значима за Съединени американски щати, доколкото би трябвало да бъде научена да съблюдава интернационалния ред, одобрен от хегемона. В тези години сдържането на Русия не е изключително сложна задача. През 90-те, в епохата Елцин, тя е в икономическа, политическа и обществена рецесия. Не ѝ остава друго, с изключение на да одобри пренебрежителното отношение към себе си, макар че в международен мащаб продължава да разполага с най-мощния нуклеарен военен боеприпас. Към този боеприпас през 1994 година се прибавят и атомните ракети, които в руско време са били ситуирани на украинска територия. Украйна непринудено ги предава на Руската федерация. В подмяна получава от нуклеарните сили, сред които и самата Руска федерация, гаранция за своята сигурност и териториална целокупност.
НАТО обещавал да не се разраства на изток, в страните от някогашния Източен блок. Това се подразбира от споразуменията за основаване на обединена Германия и преустановяване на Студената война. След 1999 година, в прорез с това джентълменско съглашение, поетапно в НАТО влизат всички страни от източна Европа, които са били част от руската зона на въздействие. Членки стават и балтийските републики, които са били в състава на самия Съюз на съветските социалистически републики. Отваря се вероятност за участие и на Украйна и Грузия. За Путин, който, както към този момент загатнах, смята Украйна за част от историческа Русия, а украинците за част от съветския народ, вероятността за участие на Украйна в НАТО е немислима. Още повече, че след 2000 година, времето, в което той поема ръководството на страната си, връзките сред НАТО и укрепваща Русия се обтягат. Путин е подразнен от пълзящото уголемение на НАТО към съветските граници. Приема го за машинация от страна на Запада. Наскоро за Spiegel Нина Хрушчова, професор по интернационалните връзки в нюйоркския университет The New School и внучка на Генералния секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз Никита Хрушчов, споделя: " Путин е уверен, че Западът е измамил Русия, и негов дълг е да поправя тази машинация. Затова упорства за завръщане към статуквото от 1998 година, към времето преди американския сенат да утвърди разширението на НАТО на изток. "
В тирада от 2005 година Путин назовава разпада на Съюз на съветските социалистически републики " най-голямата геополитическа злополука на 20-ти век. " До 2007 година въпреки всичко заобикаля борби със Запада. Речта му пред Конференцията по сигурността в Мюнхен през 2007 година обаче става преломен миг в връзките на страната му със Западния свят. В нея Путин подлага на критика Съединени американски щати, които счита, че са се трансформирали в " мотор на конкуренция във въоръжаването, на световни спорове и човешки нещастия. " Според него опитът на Съединени американски щати и Запада да утвърдят " еднополярен международен ред " нямал нищо общо с демокрацията. Същинската цел била да се наложи със мощ на останалата част от света волята на хегемона. Три години по-рано в Украйна се е състояла Оранжевата гражданска война, която извежда на власт Виктор Юшченко. Той печели изборите с обещания за прозападна политика. Путин е уверен, че Оранжевата гражданска война е въодушевена и подкрепена извън. На изборите през 2010 година Украйна още веднъж се сближава с Русия. За президент избира проруския претендент Виктор Янукович. Три години по-късно Янукович е свален от власт с революцията на Киевския Майдан. Русия още веднъж подозира интервенция на Запада. По този мотив френският специалист по Източна Европа Давид Тютри написа в Monde Diplomatique: " Според мнението на Москва промяната на властта в Киев е пуч благодарение на Запада, като задачата му е да притегли Украйна в своята сфера на въздействие. " До огромна степен сегашната инвазия, подредена от Владимир Путин, е опит за връщане на " откраднатата " Украйна в съветската орбита.
След Майдана на власт идват антируски настроени националисти - Арсений Яценюк, а след него Петро Порошенко и Владимир Зеленский. Новите ръководещи лимитират потреблението на съветския език. Това е недопустимо за Крим и Източна Украйна, където за болшинството от жителите съветският е матерен. Кримският районен парламент въстава против новата власт. Гласува за присъединение на Крим към Руската федерация и афишира референдум по въпроса. По данни на изборната комисия 95,5% от популацията на полуострова гласоподава в поддръжка на присъединението. През март 2014 година то към този момент е реалност. Западът не признава референдума и счита анексията за нарушаване на интернационалното право. Въвежда наказания против Русия. Те са настоящи и до през днешния ден. В своя отбрана Русия се базира на прецедента Косово, където Западът е разрешил смяна на следвоенни европейски граници.
На протест се подвигат и рускоговорящите области Луганск и Донецк. Голяма част от тамошните поданици също не признава новата власт в Киев. Виждат застрашено правото си на самоопределяне и майчин език. Разгаря се боен спор сред бунтовниците от една страна и украинската войска, подкрепена от доброволни формирования, от друга. Той продължава към този момент 8 години. Западът смята, че протестът е подкрепят с съветска военна техника и военнослужещи. Русия отхвърля, само че признава присъединяване на съветски военни доброволци. Още през 2015 година в Минск Германия, Франция, Украйна и Русия договарят и подписват пътна карта за мир в Донбас. Според нея детайлите би трябвало да се доизяснят в директни договаряния сред Украйна и представители на по този начин наречените Луганска национална република и Донецка национална република. Украйна отхвърля да договаря с представители на сепаратистите. Отказва и да даде на Донбас плануванаъа в Минските договорености необятна автономност. Войната продължава. До през днешния ден тя е лишила над 14.000 човешки живота. В края на предходната година Русия още веднъж упорства за директни договаряния сред Украйна и представители на донбаските " републики ", както е планувано в съглашението от Минск. Украйна не откликва. На 22-ри февруари Путин признава независимостта на двете разколнически " републики ". На 24-ти февруари афишира и актуалната инвазия в Украйна.
През декември Русия изисква от Съединени американски щати и НАТО гаранции за сигурността си, включващи неутралитета на Украйна и неразполагане на военна мощ и техника в Източна Европа. Западът отхвърля съветското предложение. Путин предизвестява, че при положение на незадоволство на настояванията му ще последва " военно-технически отговор ". Оказа се, че е имал поради война в Украйна.
Русия, която в това време разполага с оръжия, за които твърди, че нямат аналог в света, от дълго време смята, че заслужава повече почитание на интернационалната сцена. Западът обаче по инерция резервира пренебрежителното си отношение към нея. Западни коментатори нерядко назовават Русия " бензиностанция с нуклеарни ракети ". А в равнопоставени договаряния сред съветски и западни дипломати войната в Украйна можеше и да бъде предотвратена. Немският политолог Герхард Мангот, който е наблюдаващ на съветската политика Русия разяснява: " Путин има визия и чувство за историческа задача, чието осъществяване смята за негов дълг. Така желае да бъде запомнен в съветските учебници по история. Иска да направи Русия велика мощ, най-малко във военно отношение. " От много време Путин приказва и за по този начин наречения " съветски свят " ( " русский мир " ). Счита го за заплашен. В годишната си тирада той още веднъж посочи, че общ език, просвета, вяра и история свързват руснаци, украинци и белоруси в един народ. Украинското държавно управление съгласно него лишава езикови и културни права на рускоговорящите украинци. Войната е и стъпка за възобновяване на въображаемия " съветския свят ".
Със наказания Западът се пробва да спре Путин. Опитва да предотврати нежеланите последици от война за интернационалния ред. Кутията на Пандора обаче към този момент е отворена. Дипломацията не си свърши работата. А и дали не надценяваме опциите на нашите наказания? Политическият специалист Маркус Кайм от немската Фондация за просвета и политика е на мнение, че във актуалната преплетеност на международната стопанска система лостовете на Русия за въздействие върху Запада може да се окажат съпоставими с тези, които ние се опитваме да ѝ повлияем.
Трудно е да се планува, по какъв начин историята ще запомни Владимир Путин. В биографията му обаче от тук насетне ще написа, че е съветският президент, водил война против Украйна. А какво по-страшно от това може да написа в биография на съветски президент...?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ