Войната срещу правителството на Кирил Петков: Какво точно се случва?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Беше ясно, че войната на новото държавно управление с окопалите се сили на предходното ръководство ще е доста тежка. Изненадата е, че тя стартира толкоз скоро: от една седмица несъмнено може да се приказва за опозиционна политическа контраофанзива по всички фронтове. Това разяснява за DW политологът Даниел Смилов.
От шубраци, хралупи, пещери и седенки
Тази контраофанзива е неподготвена, неоправдана и прибързана - и по тази причина няма да успее. Но тя демонстрира, че предходните ръководещи търсят всякакъв реванш и са подготвени да рискуват доста, с цел да го получат. Самото ново държавно управление също способства за това нахлуване с избрани свои не напълно прецизни дейности. Но в действителност основният провинен за набирането на храброст от страна на опозицията стана президентът Румен Радев. С “приятелския огън”, който той откри по Кирил Петков поради промяната на управлението в “Булгаргаз”, както и с мненията му във връзка с Северна Македония, Радев самичък изстреля алената ракета на опозиционната контраофанзива. И от шубраци, хралупи, пещери и медийни седенки към държавното управление се понесоха най-различни проектили, закани, привиквания на разпит и разнородни обвинявания. Сглоби се една опозиционна коалиция, която съвсем наподобява на миналата ръководеща коалиция към ГЕРБ и Движение за права и свободи, само че с някои разбърквания и нови участници.
Преди да се прегледат главните опозиционни сили, въпреки всичко е редно да се кажат няколко думи и за “приятелския огън” от страна на президента Радев. Критики към ръководещите, несъмнено, би трябвало да има. Но в този случай нито стана ясно за какво Радев толкоз упорства на остарялото управление на “Булгаргаз”, нито какво има срещу новото. Правителството също има виновност, тъй като не изясни добре потребността от промяна, нито пък съумя да опише внятно какъв е казусът (ако подобен има) с търговете на газ. Фактът, че газохранилището в Чирен не е задоволително цялостно, е самичък по себе си по принцип мотив против тогавашното управление на държавните газови компании, регулатори и организации. Не би трябвало да е проблем и фактът, че повече компании имат достъп до пазара на газ при “балансирането” на остатъци - по-голямата конкуренция би трябвало да води до по-добри цени. Но явен роман за обстановката не бе създаден от държавното управление и това е неговата най-сериозна неточност дотук.
Всичко това обаче не оправдава офанзивата на Радев, тъй като, първо, тя бе също толкоз неаргументирана и, второ, просто стана най-много мотив за обща опозиционна готовност. Радев би трябвало да е наясно, че цялото му политическо завещание зависи от ориста на това държавно управление. Ако се стигне до негов неуспех и до реабилитация на тандема ГЕРБ-ДПС в един или различен вид, позитивният принос на Радев за българската политика също би се изпарил.
Кой се включи в контраатаката
А другояче опозиционните сили, които се включиха в контраатаката, са следните:
ГЕРБ - съпротива поради самата съпротива
Стратегията на ГЕРБ е да се опълчват на всичко, което новите ръководещи оферират - пък каквото излезе. Не се следи различен принцип на тяхната опозиционност: оферират мораториуми на цените на енергоносителите, след това ги критикуват; поддържат зелените документи, а по-късно са срещу тях; за Северна Македония се ориентират полюсно на държавното управление (тоест, по-скоро с президента Радев); по газовите въпроси също са срещу държавното управление, само че пък си пазят " Турски поток " и не се усещат отговорни за десетилетното закъснение на гръцката газова връзка и така нататък Иначе са мощни про-натовци във връзка с Украйна, само че опозиционното мъжество на думи в действителност си е гратис (друго беше, когато трябваше да се заеме позиция по абсурда " Скрипал " ).
Саботажът от тяхна страна на всичко, обвързвано със правосъдна промяна и възможна промяна на основния прокурор, надали е изненада. Просто връзките по линията ГЕРБ-ДПС-Гешев станаха прекомерно забележими за всички. Всъщност, в случай че има логичност в държанието на ГЕРБ, то тя е лична отбрана и обвързване с Борисов: ГЕРБ брани наследството на водача си, а и неговото бъдеще.
Движение за права и свободи - съпротива на все по-разширяващ се кръг
Движение за права и свободи също е възприело тактичност на отбрана на своите водачи - Ахмед Доган и Делян Пеевски, като за задачата се трансформира в пергел, който, както и да се завърти, все чертае един разширяващ се кръг - митичния кръг “Капитал”. В него, с изключение на Иво Прокопиев, към този момент влиза горе-долу цялото държавно управление, отпред с Кирил Петков и Асен Василев. Малко остана и президентът Радев да стане почетен член на кръга “Капитал”, който, като се изключи че е фантазмен, издава главно наклонността на Движение за права и свободи да мисли посредством обръчи и раздавачи на порции. Свят, в който такива няма, очевидно е неосъществим за Движение за права и свободи: в случай че не са те раздавачите на порции, то значи различен яде саралията и я разпределя по лично убеждение.
Иван Гешев и прокуратурата
Една от слабостите на контраатаката на опозицията е, че тя направи напълно очевидно политическото позициониране на прокуратурата. Като цяло Иван Гешев е вербално доста деен във връзка с политическите си съперници и доста въздържан във връзка с съдружниците си. Съмненията, че това важи и за професионалните дейности на водената от него прокуратура, единствено се ускоряват от обществените му изяви. Гешев и Цацаров през последните седмици се изявяват като политически лица, компактно застанали до опозицията и критикуващи ръководещите. Тази опозиционност не би била странна, в случай че се бяха държали по този начин и по отношение на предходните ръководещи и в случай че бяха оказвали същия устен и институционален напън върху тях. Но картината тогава беше тъкмо противоположната и фокусът на рецензията им още веднъж беше надалеч отвън оста ГЕРБ-ДПС. Тази предумишленост е и главният недостатък на правовата страна у нас.
Размахването на описи сред институциите не е добра процедура - както и да го погледнем. Но прокуратурата дължи някаква изясненост във връзка с основни фигури като Борисов, Пеевски и така нататък Натрупали са се много кавги, по които би трябвало да има някакво решение и институционален отговор. Не може основни политици да са във висящо състояние - сред редовен жител и високостоящ корупционер. От тази позиция позицията на Движение за права и свободи е по-адекватна - те най-малко се стремят да оправдаят и да оправдават Пеевски. ГЕРБ и Борисов като че ли се стремят висящото състояние на водача им да продължи до безспир - да, има някакви кавги, по тях сякаш се работи, сякаш се разпитват някакви хора, само че май се чака публичният интерес да спадне, с цел да се заметат някъде.
В този смисъл в действителност е належащо най-малко за най-важните кавги от последните години - хазартната спекулация (500-700 млн. загуби за бюджета), автомагистралите, язовирите и така нататък - да се внесе задоволително изясненост и хората да се убедят, че прокуратурата работи съществено по високите етажи на властта, а не по тези, които са изнесли парите в чували и са ги занесли където би трябвало. Даниел Митов (преди да стане един от водачите на ГЕРБ) беше дълги години разследван по много измислено обвиняване за някакви самолетни билети, закупени без конкурс. Същевременно милиарди са били раздавани без състезания в строенето на автомагистрали и това не води даже до прокурорско съмнение, че са намесени високопоставени политически лица. Беше “загубена” и пътната карта, подписана от България и съветската страна за импорт на газ: тази загуба още не е дала съображение за съществено търсене на наказателна отговорност, въпреки и обществеността да я вижда най-малко като незаконна занемареност.
Проблемът на прокуратурата е, че с включването си в опозиционната контраофанзива тя наподобява още по-пристрастна и показва още по-ярко “слепите си зони”.
“Възраждане”, елементи от БСП-АБВ, някогашна Държавна сигурност
Към (без)отечествения фронт на опозицията би трябвало да се прибави и една шарена тайфа, която нападна държавното управление по културно-идеологически аргументи и русофилска линия. Тук са антиваксърите и конспиратолозите от “Възраждане”, дружно с путинофилската част от Българска социалистическа партия и нейния придатък АБВ. С дребна помощ от газови и енергийни лобисти на Русия, както и някогашни български чекисти, тази група се употребява главно, с цел да внася ужас и да изостря реториката. ГЕРБ и Движение за права и свободи не желаят да се разпознават с нея, само че наподобява нямат нищо срещу да я употребяват като медиен башибозук против ръководството. Колебливостта на Има Такъв Народ по антиваксърските позиции даде опция на ГЕРБ да образуват опортюнистично болшинство против зелените документи да вземем за пример. Тук и новите ръководещи има върху какво да помислят, тъй че да не позволяват сходни опозиционни пробиви.
Управляващите би трябвало добре да научат този урок
Правителството има запаси да се оправи с тази атака, само че не трябва да подценява нейните мащаби, както и бързата готовност на разнородни по своя темперамент сили. Решаваща ще бъде както вътрешната съдружна политика сред четирите ръководещи партии, по този начин и връзките с президентството. “Приятелски огън” от някоя от тези позиции ще се пояснява като алена ракета за обща опозиционна офанзива - най-малко този урок ръководещите би трябвало добре да научат.
Беше ясно, че войната на новото държавно управление с окопалите се сили на предходното ръководство ще е доста тежка. Изненадата е, че тя стартира толкоз скоро: от една седмица несъмнено може да се приказва за опозиционна политическа контраофанзива по всички фронтове. Това разяснява за DW политологът Даниел Смилов.
От шубраци, хралупи, пещери и седенки
Тази контраофанзива е неподготвена, неоправдана и прибързана - и по тази причина няма да успее. Но тя демонстрира, че предходните ръководещи търсят всякакъв реванш и са подготвени да рискуват доста, с цел да го получат. Самото ново държавно управление също способства за това нахлуване с избрани свои не напълно прецизни дейности. Но в действителност основният провинен за набирането на храброст от страна на опозицията стана президентът Румен Радев. С “приятелския огън”, който той откри по Кирил Петков поради промяната на управлението в “Булгаргаз”, както и с мненията му във връзка с Северна Македония, Радев самичък изстреля алената ракета на опозиционната контраофанзива. И от шубраци, хралупи, пещери и медийни седенки към държавното управление се понесоха най-различни проектили, закани, привиквания на разпит и разнородни обвинявания. Сглоби се една опозиционна коалиция, която съвсем наподобява на миналата ръководеща коалиция към ГЕРБ и Движение за права и свободи, само че с някои разбърквания и нови участници.
Преди да се прегледат главните опозиционни сили, въпреки всичко е редно да се кажат няколко думи и за “приятелския огън” от страна на президента Радев. Критики към ръководещите, несъмнено, би трябвало да има. Но в този случай нито стана ясно за какво Радев толкоз упорства на остарялото управление на “Булгаргаз”, нито какво има срещу новото. Правителството също има виновност, тъй като не изясни добре потребността от промяна, нито пък съумя да опише внятно какъв е казусът (ако подобен има) с търговете на газ. Фактът, че газохранилището в Чирен не е задоволително цялостно, е самичък по себе си по принцип мотив против тогавашното управление на държавните газови компании, регулатори и организации. Не би трябвало да е проблем и фактът, че повече компании имат достъп до пазара на газ при “балансирането” на остатъци - по-голямата конкуренция би трябвало да води до по-добри цени. Но явен роман за обстановката не бе създаден от държавното управление и това е неговата най-сериозна неточност дотук.
Всичко това обаче не оправдава офанзивата на Радев, тъй като, първо, тя бе също толкоз неаргументирана и, второ, просто стана най-много мотив за обща опозиционна готовност. Радев би трябвало да е наясно, че цялото му политическо завещание зависи от ориста на това държавно управление. Ако се стигне до негов неуспех и до реабилитация на тандема ГЕРБ-ДПС в един или различен вид, позитивният принос на Радев за българската политика също би се изпарил.
Кой се включи в контраатаката
А другояче опозиционните сили, които се включиха в контраатаката, са следните:
ГЕРБ - съпротива поради самата съпротива
Стратегията на ГЕРБ е да се опълчват на всичко, което новите ръководещи оферират - пък каквото излезе. Не се следи различен принцип на тяхната опозиционност: оферират мораториуми на цените на енергоносителите, след това ги критикуват; поддържат зелените документи, а по-късно са срещу тях; за Северна Македония се ориентират полюсно на държавното управление (тоест, по-скоро с президента Радев); по газовите въпроси също са срещу държавното управление, само че пък си пазят " Турски поток " и не се усещат отговорни за десетилетното закъснение на гръцката газова връзка и така нататък Иначе са мощни про-натовци във връзка с Украйна, само че опозиционното мъжество на думи в действителност си е гратис (друго беше, когато трябваше да се заеме позиция по абсурда " Скрипал " ).
Саботажът от тяхна страна на всичко, обвързвано със правосъдна промяна и възможна промяна на основния прокурор, надали е изненада. Просто връзките по линията ГЕРБ-ДПС-Гешев станаха прекомерно забележими за всички. Всъщност, в случай че има логичност в държанието на ГЕРБ, то тя е лична отбрана и обвързване с Борисов: ГЕРБ брани наследството на водача си, а и неговото бъдеще.
Движение за права и свободи - съпротива на все по-разширяващ се кръг
Движение за права и свободи също е възприело тактичност на отбрана на своите водачи - Ахмед Доган и Делян Пеевски, като за задачата се трансформира в пергел, който, както и да се завърти, все чертае един разширяващ се кръг - митичния кръг “Капитал”. В него, с изключение на Иво Прокопиев, към този момент влиза горе-долу цялото държавно управление, отпред с Кирил Петков и Асен Василев. Малко остана и президентът Радев да стане почетен член на кръга “Капитал”, който, като се изключи че е фантазмен, издава главно наклонността на Движение за права и свободи да мисли посредством обръчи и раздавачи на порции. Свят, в който такива няма, очевидно е неосъществим за Движение за права и свободи: в случай че не са те раздавачите на порции, то значи различен яде саралията и я разпределя по лично убеждение.
Иван Гешев и прокуратурата
Една от слабостите на контраатаката на опозицията е, че тя направи напълно очевидно политическото позициониране на прокуратурата. Като цяло Иван Гешев е вербално доста деен във връзка с политическите си съперници и доста въздържан във връзка с съдружниците си. Съмненията, че това важи и за професионалните дейности на водената от него прокуратура, единствено се ускоряват от обществените му изяви. Гешев и Цацаров през последните седмици се изявяват като политически лица, компактно застанали до опозицията и критикуващи ръководещите. Тази опозиционност не би била странна, в случай че се бяха държали по този начин и по отношение на предходните ръководещи и в случай че бяха оказвали същия устен и институционален напън върху тях. Но картината тогава беше тъкмо противоположната и фокусът на рецензията им още веднъж беше надалеч отвън оста ГЕРБ-ДПС. Тази предумишленост е и главният недостатък на правовата страна у нас.
Размахването на описи сред институциите не е добра процедура - както и да го погледнем. Но прокуратурата дължи някаква изясненост във връзка с основни фигури като Борисов, Пеевски и така нататък Натрупали са се много кавги, по които би трябвало да има някакво решение и институционален отговор. Не може основни политици да са във висящо състояние - сред редовен жител и високостоящ корупционер. От тази позиция позицията на Движение за права и свободи е по-адекватна - те най-малко се стремят да оправдаят и да оправдават Пеевски. ГЕРБ и Борисов като че ли се стремят висящото състояние на водача им да продължи до безспир - да, има някакви кавги, по тях сякаш се работи, сякаш се разпитват някакви хора, само че май се чака публичният интерес да спадне, с цел да се заметат някъде.
В този смисъл в действителност е належащо най-малко за най-важните кавги от последните години - хазартната спекулация (500-700 млн. загуби за бюджета), автомагистралите, язовирите и така нататък - да се внесе задоволително изясненост и хората да се убедят, че прокуратурата работи съществено по високите етажи на властта, а не по тези, които са изнесли парите в чували и са ги занесли където би трябвало. Даниел Митов (преди да стане един от водачите на ГЕРБ) беше дълги години разследван по много измислено обвиняване за някакви самолетни билети, закупени без конкурс. Същевременно милиарди са били раздавани без състезания в строенето на автомагистрали и това не води даже до прокурорско съмнение, че са намесени високопоставени политически лица. Беше “загубена” и пътната карта, подписана от България и съветската страна за импорт на газ: тази загуба още не е дала съображение за съществено търсене на наказателна отговорност, въпреки и обществеността да я вижда най-малко като незаконна занемареност.
Проблемът на прокуратурата е, че с включването си в опозиционната контраофанзива тя наподобява още по-пристрастна и показва още по-ярко “слепите си зони”.
“Възраждане”, елементи от БСП-АБВ, някогашна Държавна сигурност
Към (без)отечествения фронт на опозицията би трябвало да се прибави и една шарена тайфа, която нападна държавното управление по културно-идеологически аргументи и русофилска линия. Тук са антиваксърите и конспиратолозите от “Възраждане”, дружно с путинофилската част от Българска социалистическа партия и нейния придатък АБВ. С дребна помощ от газови и енергийни лобисти на Русия, както и някогашни български чекисти, тази група се употребява главно, с цел да внася ужас и да изостря реториката. ГЕРБ и Движение за права и свободи не желаят да се разпознават с нея, само че наподобява нямат нищо срещу да я употребяват като медиен башибозук против ръководството. Колебливостта на Има Такъв Народ по антиваксърските позиции даде опция на ГЕРБ да образуват опортюнистично болшинство против зелените документи да вземем за пример. Тук и новите ръководещи има върху какво да помислят, тъй че да не позволяват сходни опозиционни пробиви.
Управляващите би трябвало добре да научат този урок
Правителството има запаси да се оправи с тази атака, само че не трябва да подценява нейните мащаби, както и бързата готовност на разнородни по своя темперамент сили. Решаваща ще бъде както вътрешната съдружна политика сред четирите ръководещи партии, по този начин и връзките с президентството. “Приятелски огън” от някоя от тези позиции ще се пояснява като алена ракета за обща опозиционна офанзива - най-малко този урок ръководещите би трябвало добре да научат.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ