За фашизма в България и Македония
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
По тематиката за Македония се изрекоха доста хора, разгласиха се доста позиции, по тази причина аз ще се придържам към обстоятелствата.
Първото ми посещаване в Република Македония, тогава БЮРМ, беше през 1998 година, още като студент, само че по компетентност Археология. Няколко неща свързани с това, което Македонците посочваха и изучаваха като своя история, ми направиха мощно усещане.
Периодите свързани с българската държавност в земите на Македония, колкото и огромни да бяха, на процедура липсваха...! Как е допустимо това?
Първият интервал, върху който се наблягаше в музеите, в историческите справочници и брошури, в научните писания беше интервала на така наречен Късна Античност. Това е времето 4-6 век от новата епоха (или от време на време 4-7 век). Тези два-три века на прехода сред Античност и Средновековие са наречени от откривателите Късна Античност (Late Antiquity) или по македонски Досна Античност. На материалните следи от онази ера се отделяше доста внимание, както и на „ досноантичките” македонци.
След досноантичките македонци следваше непосредствено интервалът 11-13 век – византийската власт на Балканите. Известно е че в самото начало на 11 век Византия съумява дефинитивно да подчини българските земи и на изток и на запад и в продължения на два века нейната власт се резервира върху задачите Балкани. Този мощен политически интервал е обвързван и със забележителна материална просвета, като градеж на църкви, разработване на мраморни релефи, на фрески и така нататък Това е вторият интервал върху който акцентираше македонската историография.
Оттук от 13 век историята прескачаше чак до 19, даже началото на 20 век и Илинденско-Преображенското въстание - битката за самостоятелност на македонците. Също и Първата и Втора Световна Война и въпросната фашистка окупация на тези земи от Царство България.
Така интервалът от 7 до 10 век на процедура липсваше, както и този 13-14 век, само че и 15-19 век също. И все пак структурата някак си съществуваше. През 2013 по време на второто си посещаване в Република Македония, бях очевидец по какъв начин двама македонци, локални, пред възобновената черква на Св. Климент Охридски в Охрид питаха кой е Свети Климент и по кое време е живял? Както и кой е строил църквите по това време? Въздържах се да отговоря, тъй като всеки ще откри отговорите, при съществуването на предпочитание.
Към това характерно конструиране на Македонската история, в следствие твърдо се прибави и интервала на Филип и Александър Македонски от 4 век преди новата епоха и въобще историята на Македонското царство във вековете преди Христа. Така македонците имат една много сериозна история - на Македонското царство, на римското наличие, на Досната Античност, на Византийското наличие, на битката на илинденци и на фашистката окупация от страна на Царство България.
Това е техният взор към историята, които би трябвало да имаме поради. Но да погледнем към нашата история и дали не сме натрупали и ние самите мотиви за спомагателни несъгласия... Например, пишеше ли в българските учебници преди 1990 година, че в България е имало фашизъм и фашистки режим до 1944 година? Пишеше. И това и изучаваха доста генерации в учебно заведение. Тогава за какво се сърдим на македонците че и те са изучавали същото и по този начин са запомнили? Между другото, по времето на Любчо Георгиевски и неговата партия ВМРО-ДПМН, се опитваха публично да трансформират някои клишета, като да вземем за пример вместо „ окупация” да се употребява „ администрация” и други сходни, само че наподобява не сполучиха напълно с тези планове.
Днес се наскърбяваме когато по форумите македонците ни наскърбяват на бугари-татари. Обаче, пишеше ли в нашите учебници преди 1990 година, а в някои го написа и до момента, че прабългарите били татари, че били тюрко-алтайци, че били монголоиди и така нататък? Пишеше. Е, тогава за какво се сърдим на македонците, че и те са чели същото и ни викат бугари-татари, като това напълно същото пишеше, не в техните, а в нашите учебници?
Така че преди да се сърдим на този или оня, дано деликатно помислим. Имаме изкривена история и от двете страни на границата, изучавана по този начин близо половин век, че и повече. Също по този начин, не може по всички точки, които слагаме към македонците ние да сме прави, а те да не са прави по нито една от точките… Колкото да ни се желае, само че няма такава логичност, нали?
И още нещо най-после. Македонците в действителност предявяват искания върху хора родени и живели в земите на Егейска, Вардарска и Пиринска Македония. Но те въпреки всичко се лимитират до такава степен. В Скопие един човек, който се интересуваше от история ми сподели карти с ликовете на Левски, Ботев, Раковски, Каравелов, Бенковски и още доста други наши герои. За тях македонците освен не претендират, само че и нищо не знаят, единствено тези, които се интересуват от история… Затова дано не подхождаме първосигнално във връзка взаимоотношенията с Република Северна Македония.
По тематиката за Македония се изрекоха доста хора, разгласиха се доста позиции, по тази причина аз ще се придържам към обстоятелствата.
Първото ми посещаване в Република Македония, тогава БЮРМ, беше през 1998 година, още като студент, само че по компетентност Археология. Няколко неща свързани с това, което Македонците посочваха и изучаваха като своя история, ми направиха мощно усещане.
Периодите свързани с българската държавност в земите на Македония, колкото и огромни да бяха, на процедура липсваха...! Как е допустимо това?
Първият интервал, върху който се наблягаше в музеите, в историческите справочници и брошури, в научните писания беше интервала на така наречен Късна Античност. Това е времето 4-6 век от новата епоха (или от време на време 4-7 век). Тези два-три века на прехода сред Античност и Средновековие са наречени от откривателите Късна Античност (Late Antiquity) или по македонски Досна Античност. На материалните следи от онази ера се отделяше доста внимание, както и на „ досноантичките” македонци.
След досноантичките македонци следваше непосредствено интервалът 11-13 век – византийската власт на Балканите. Известно е че в самото начало на 11 век Византия съумява дефинитивно да подчини българските земи и на изток и на запад и в продължения на два века нейната власт се резервира върху задачите Балкани. Този мощен политически интервал е обвързван и със забележителна материална просвета, като градеж на църкви, разработване на мраморни релефи, на фрески и така нататък Това е вторият интервал върху който акцентираше македонската историография.
Оттук от 13 век историята прескачаше чак до 19, даже началото на 20 век и Илинденско-Преображенското въстание - битката за самостоятелност на македонците. Също и Първата и Втора Световна Война и въпросната фашистка окупация на тези земи от Царство България.
Така интервалът от 7 до 10 век на процедура липсваше, както и този 13-14 век, само че и 15-19 век също. И все пак структурата някак си съществуваше. През 2013 по време на второто си посещаване в Република Македония, бях очевидец по какъв начин двама македонци, локални, пред възобновената черква на Св. Климент Охридски в Охрид питаха кой е Свети Климент и по кое време е живял? Както и кой е строил църквите по това време? Въздържах се да отговоря, тъй като всеки ще откри отговорите, при съществуването на предпочитание.
Към това характерно конструиране на Македонската история, в следствие твърдо се прибави и интервала на Филип и Александър Македонски от 4 век преди новата епоха и въобще историята на Македонското царство във вековете преди Христа. Така македонците имат една много сериозна история - на Македонското царство, на римското наличие, на Досната Античност, на Византийското наличие, на битката на илинденци и на фашистката окупация от страна на Царство България.
Това е техният взор към историята, които би трябвало да имаме поради. Но да погледнем към нашата история и дали не сме натрупали и ние самите мотиви за спомагателни несъгласия... Например, пишеше ли в българските учебници преди 1990 година, че в България е имало фашизъм и фашистки режим до 1944 година? Пишеше. И това и изучаваха доста генерации в учебно заведение. Тогава за какво се сърдим на македонците че и те са изучавали същото и по този начин са запомнили? Между другото, по времето на Любчо Георгиевски и неговата партия ВМРО-ДПМН, се опитваха публично да трансформират някои клишета, като да вземем за пример вместо „ окупация” да се употребява „ администрация” и други сходни, само че наподобява не сполучиха напълно с тези планове.
Днес се наскърбяваме когато по форумите македонците ни наскърбяват на бугари-татари. Обаче, пишеше ли в нашите учебници преди 1990 година, а в някои го написа и до момента, че прабългарите били татари, че били тюрко-алтайци, че били монголоиди и така нататък? Пишеше. Е, тогава за какво се сърдим на македонците, че и те са чели същото и ни викат бугари-татари, като това напълно същото пишеше, не в техните, а в нашите учебници?
Така че преди да се сърдим на този или оня, дано деликатно помислим. Имаме изкривена история и от двете страни на границата, изучавана по този начин близо половин век, че и повече. Също по този начин, не може по всички точки, които слагаме към македонците ние да сме прави, а те да не са прави по нито една от точките… Колкото да ни се желае, само че няма такава логичност, нали?
И още нещо най-после. Македонците в действителност предявяват искания върху хора родени и живели в земите на Егейска, Вардарска и Пиринска Македония. Но те въпреки всичко се лимитират до такава степен. В Скопие един човек, който се интересуваше от история ми сподели карти с ликовете на Левски, Ботев, Раковски, Каравелов, Бенковски и още доста други наши герои. За тях македонците освен не претендират, само че и нищо не знаят, единствено тези, които се интересуват от история… Затова дано не подхождаме първосигнално във връзка взаимоотношенията с Република Северна Македония.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ