Наднича ли Путин зад старостилната църква? Решението на съда да регистрира

Наднича ли Путин зад старостилната черква?

Решението на съда да записва Българска старостилна православна черква провокира публични и политически реакции. Против решението и с ангажимент за законодателни промени реагираха президентът Румен Радев, водачът на ГЕРБ Бойко Борисов, служебният министър председател Димитър Главчев и управлението на Българска социалистическа партия. В медиите се разпростра и спор дали решението на съда е вярно и до каква степен позицията на Българската православна черква за монопол върху православното християнство на територията на България е юридически законна. В този спор още веднъж, от една страна, се сложи въпросът за православието като вписана в Конституцията обичайната вяра на България, а от друга – за разделянето сред църквата и световна власт.

Подобни вести и диспути са сложни за българския обществен диалог, тъй като постоянно остават неразбрани нито аргументите, нито основанията, нито мотивациите им.

Върху най-семплата част от повърхността решението на съда очерта следващия спор сред агитките на русофилите и русофобите, което е и най-комичната част от обществения спор. Голяма част от русофобите застанаха на страната на съда и на старостилната черква, а русофилите заедно поддържаха Българската православна черква. Двете агитки евентуално не са се замисляли, че старостилците са издънка на съветското православие, която е присадена по българските земи от белогвардейците след емиграцията им по време на болшевишката гражданска война. Впрочем от средите на последните се ражда и идеологическата идея на евразийството, която е дефинирана в София при започване на 20-те години от Николай Трубецкой.

Именно тази идея стои в основата на режима на Владимир Путин, против който русофобите отдават цялата си сила.

В религиозно отношение самата старостилна черква пък е надалеч по-радикална от Българската православна черква и от тази позиция надали би се харесала на демократичните си бранители, в случай че последните имаха визия защо става въпрос.

Разбира се, старостилците мъчно биха могли да бъдат дефинирани като опасност за българското православие, за националната сигурност и за каквото и да било.

Това е дребна религиозна общественост, която тъкмо заради по-радикалното си схващане за религията е и задоволително затворена, с цел да е в положение да провокира публични катаклизми. Проблемът идва от травматичността, която българското общество има след разкола на православната ни черква от 90-те години, чиито измерения бяха освен религиозни и духовни, само че и политически, всемирски и правосъдни.

Категоричността на сегашния политически хайлайф дава явен сигнал, че сходна неточност във връзка с Българската православна черква няма да бъде позволена и нейното единение ще бъде обезпечено освен от духовниците, само че и от светската власт.

Казвам това, тъй като при започване на 90-те години точно политическата световна власт беше в основата на разкола, като по това време държавното управление на Съюз на демократичните сили си разреши с решение на Министерския съвет да уволни Българския патриарх Максим и да го разгласи за неканонично определен. Един от претекстовете за дейностите на революционното държавно управление беше и това, че патриархът е сътрудничил на комунистическата власт. Впоследствие се оказа, че най-възторженият помощник на Държавна сигурност в Светия синод е бил точно различният „ патриарх “ Пимен.

Казано в резюме, тогавашната световна власт искаше да прокара либералнодемократични промени в хилядолетната православна черква, с което провокира разтърсване, незапомнено нито по време на османската, нито по време на комунистическата власт.

Впрочем малко след избирането си за министър-председател комунистическият водач Георги Димитров посещава Рилския манастир. Там държи тирада, в която споделя, че Българска комунистическа партия се отнася с почитание към църквата, само че тя би трябвало да стане национална – казано в резюме, да служи не на Бога, а на националната власт. Малко по-късно самият манастир е трансфорат в музей и действа по този метод съвсем до рухването на комунистическия режим. Въпреки репресиите против духовниците и църквата обаче комунистите, за разлика от радикализираните либерали от 90-те години, не съумяха да провокират ерес. Затова и тематиката със правосъдните решения във връзка с Православната черква по традиция се приема с тревога.

Тук непроменяемо се появява и тематиката за разделянето сред светската и духовната власт.

За българските действителности тази тематика е едно от най-неприятните и безсмислени клишета, което постоянно се появява, с цел да разтовари какъвто и да бил диалог за православието от всевъзможен смисъл. Това е по този начин, тъй като бранителите на това разделяне се държат, все едно се намират в революционна Франция, която се пробва да ограничи светската власт на Католическата черква. Трябва да бъде ясно, че в България православната черква в никакъв случай не е доминирала светската власт и в никакъв случай не е злоупотребявала с нея. Нещо повече, тя постоянно е била обект на отвличане от страна на светската власт, като образците с държавното управление на Съюз на демократичните сили и Георги Димитров, които дадохме нагоре са единствено дребна илюстрация на тези похищения.

Отделянето на църквата от страната е проблем, който съществува само при католицизма и ранното протестантство, където папата или протестантският водач Жан Калвин са упражнявали действителна и тотална световна власт.

Именно от този собствен опит просвещенският западен свят е извел концепцията си за разделяне сред светската и религиозната власт. Докато тази идея е била извеждана обаче, актуалната Българска православна черква въобще не е съществувала, а българските православни християни са се намирали под духовната власт на патриаршията в Константинопол и под светската власт на султана. Затова и диалогът за разделянето сред Българската православна черква и страната е колкото без корен, толкоз и без смисъл. Лично моето мнение е, че Православната черква освен не трябва да бъде ограничавана, само че и би трябвало да бъде обезщетена поради всички издевателства, които е понесла от страна на актуалната българска страна във времето на нейното битие през последните 145 години.

Колкото до самия правосъден проблем, с който започнахме, то той сблъсква юридическото с каноничното виждане по въпроса.

Лично аз не бих упреквал съдиите, че не познават канона, съгласно който няма по какъв начин да има две православни църкви на една територия. В случая явно законът и канонът се разминават и този проблем би трябвало да откри своето законодателно решение без непотребен драматизъм, което да бъде в интерес на православието.

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на SafeNews

Източник – Тома Биков за Filternews