Д-р Симидчиев за ФАКТИ: В общността правата ни свършват там, където могат да накърнят живота и здравето на другите
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
" В нашето общество се получи доста съществено разединение на публичното мнение. В момента здравно обоснованите ограничения са в малцинство. За разлика от всички страни в цивилизования свят, ние считаме, че пандемия няма, ограничения не би трябвало да има, няма потребност от оценка и ръководство на риска, чрез зелен документ, както и няма потребност от имунизация, тъй като това е пробна течност. Тези неща взети дружно подкопават същността на здравното ръководство на публичното здраве ".
Това сподели националният представител, експерт по белодробни и вътрешни заболявания, както и експерт по здравен мениджмънт доктор Александър Симидчиев в изявление за ФАКТИ .
" Когато ние не съблюдаваме публично наложените ограничения, ние работим против публичното здраве ", безапелационен беше той.
" Фактът, че България е втора в света по смъртност на милион население е вследствие на това неглижиране на медицински обоснованите ограничения ", уточни националният представител и доктор.
" Ние знаем, че има хора с подправени документи, само че не знаем %. Понеже не знаем какъв е процентът, всички статистики, които имаме на заболелите и умряли въз основата на ваксинираност, в действителност не могат да бъдат безапелационни ", разяснява още той.
" В същия този ден пред Народното събрание имаше огромен протест, обвързван с това да няма ограничения за ограничение на заболеваемостта. Живеем в някаква доста шизофренична реалност, в която действителността за двама души, които виждат едни и същи обстоятелства, е изцяло друга за единия и за другия ", уточни доктор Симидчиев.
За спазването на ограниченията, имунизациите, тестването и научите обстоятелства - четете целия диалог в идващите редове:
- Д-р Симидчиев, знаем познатите ни способи да се предпазваме от вируса - отдалеченост, стерилизация, носене на маска. Има ли нещо в допълнение, което всеки от нас може да прави?
- Когато приказваме за публично здраве, има една специфичност и тя е, че до момента в който има даже един субект под риск, всички ние сме застрашени. Проблемът изобщо не е обвързван с индивида. Така, както не можем да почистим нечистия въздух за един човек, а за всички останали да е замърсен, същото е и с пандемиите - до момента в който има вирус, който циркулира, никой от нас не е предпазен и не можем да създадем нищо, с изключение на да идем и да живеем на някой остров сами. Нищо значително не може да бъде направено - до момента в който имаме общественост, до момента в който контактуваме между тях, не може да бъде направено нищо самостоятелно, с изключение на всички ние да се стремим да пазим общността. Това минава през съблюдаване на разпоредбите, които са общомедицински. Носенето на маска, в случай че тя е високоефективна, т.е. FFP2 или FFP3 маска, понижава риска от заразяване с към 40%. Ако е елементарна хирургична маска, рискът е понижен с към 20%. Дистанцията над 2 метра понижава риска с още 15-20%. Така, когато се натрупат едно след друго, тези ограничения в действителност покачват вероятността да не заразяваме. Мерките съществуват, само че не ги съблюдаваме - това е еднакво на това да нямаме ограничения. Когато не съблюдаваме публичните ограничения, пандемията пълзи измежду общността, заразява повече хора, боледуват хора, натоварват здравната система и за жалост умират.
- Има ли спомагателна мярка, която може да се вкара, или по-скоро би трябвало да има по-силен надзор за спазването на ограниченията?
- Контролът е наложителен. Въпросът е, че контролът е ефикасен тогава, когато обществото е според с ограниченията. В нашето общество се получи доста съществено разединение на публичното мнение. В момента здравно обоснованите ограничения са в малцинство. За разлика от всички страни в цивилизования свят, ние считаме, че " пандемия няма, ограничения не би трябвало да има, няма потребност от оценка и ръководство на риска, чрез зелен документ, както и няма потребност от имунизация, тъй като това е пробна течност ". Тези неща взети дружно подкопават същността на здравното ръководство на публичното здраве. Терминът ръководство на публичното здраве е поредност от ограничения, които не всеки път са извънредно медицински. Някои от тях са организационни - да вземем за пример основаването на коридори, които не разрешават разбъркване на инфектирани и незаразени. Карантината пък, като здравна мярка, би трябвало да бъде осъществена в обществото с организационни мероприятия - т.е. кой да управлява, по какъв начин да управлява. Всичко това са организационни ограничения за отбрана на публичното здраве.
Когато ние не съблюдаваме публично наложените ограничения, ние работим против публичното здраве. Ако вървим в скафандри, може и да не се заразим. Това обаче на процедура не разрешава да съществуваме като общество. Затова би трябвало да има баланс сред здравно обоснованите ограничения за отбрана на публичното здраве и самостоятелните свободи, като те не трябва да се опълчват. Тези ограничения целят да съхраним свободите на оптимален брой хора, а не да нарушаваме свободите на който и да е.
- Балансът реализиран ли е сега?
- Със сигурност не е. От моя позиция правата на доста хора са нарушени, тъй като те би трябвало да влязат или ще влязат в болница, ще боледуват тежко, животът им ще бъде подложен в риск. Дори най-същностното право - правото на живот, за някои хора е накърнено от други хора, които не желаят дружно да пазиме публичното здраве.
Фактът, че България е втора в света по смъртност на милион население е вследствие на това неглижиране на медицински обоснованите ограничения. Това не е нещо, почнало с началото на пандемията, а дълъг развой, почнал от дълго време. В нашата страна не се приказва за публично здраве, за профилактични ограничения, за здравословното израстване на нашите деца, за това те да не са с наднормено тегло, затънал метод на живот, да няма свръх приложимост на алкохол, на опиати, на наркотични субстанции, да няма толкоз доста тютюнопушене. Всички тези ограничения са настроени към публичното здраве. Пандемията добави към това потребността от маски, отдалеченост и стерилизация. Както на всички места се пуши и се продават цигари на малолетни, по този начин и в този момент продължава процесът на неглижиране на нашето публично здраве, а след това се чудим за какво сме една от най-болните страни в Европа. Този факт има предистория и идва от систематичното неглижиране на тематиката публично здраве, на ограниченията, на структурите, които могат да се занимават с публично здраве.
Допреди пандемията не съм сигурен какъв брой хора знаеха какво значи РЗИ. Сега някои хора научиха какво е РЗИ, а огромна част от хората, които работят в РЗИ, са на пределна възраст, някои са в надпенсионна възраст. Причината за това е, че РЗИ е една неглижирана система, в която не влизат млади фрагменти, тъй като няма мотивация те да влязат там - заплатите са ниски, няма кариерно развиване. Това са систематични проблеми от десетилетия насам, просто пандемията ги извади на повърхността.
- Как очаквате пандемията да се развие в околните дни - през днешния ден видяхме връх, повече от 7000 новозаразени?
- Рекорд, който беше явен още от предходната седмица, когато два пъти имахме минирекорди от 6700 инфектирани. Днес се удостовери това, което предходната седмица беше ясно, че ще се случи и то ще продължи да се случва.
В същия този ден пред Народното събрание имаше огромен протест, обвързван с това да няма ограничения за ограничение на заболеваемостта. Живеем в някаква доста шизофренична реалност, в която действителността за двама души, които виждат едни и същи обстоятелства, е изцяло друга за единия и за другия. За страдание няма престижи, които могат да кажат: “Хора, спрете се за малко, чуйте защо става въпрос”.
Чуваемостта е извънредно ниска и това е посято още през цялото време на пандемията. Тогава една немалка част от медиите търсеха баланс на мненията, без да се интересуват от салдото на обстоятелствата. Допусна се да отравят публичното мнение хора, чиито ползи бяха тъкмо разколебаването на ограниченията за публично здраве, за опазване живота и здравето на хората. Сега отброяваме резултатите от това държание. В началото, водени от концепцията да има плурализъм на мненията, което е безусловно наложително, в действителност имахме плурализъм на обстоятелствата - едни хора си измисляха обстоятелства и ги споделяха, а те не дават отговор на действителността. И досега има хора, които споделят безусловно неистинен “факти”.
Ще дам и съответен образец: преди няколко дни направих изказване от трибуната на Народното събрание и демонстрирах на моите сътрудници депутати доказателства за това, че зеленият документ работи, доказателства за това, че имунизацията понижава трансмисията - т.е. заразяването на други хора, с 60%. Това са обстоятелства, които са неоспорими - това са научни обстоятелства. Въпреки това едни хора не престават да приказват, че сертифиактите са недоказани и неработещи, че и имунизираните популяризират заболяването тъкмо толкоз, колкото и неимунизираните. Тези изказвания не дават отговор на истината. Те обаче се популяризират, в това число от парламентарната естрада. И откакто разпространяващите ги са чули обстоятелствата и им е дадена опция да се срещнат с документите, само че не престават, значи, че тези хора не са разбрали казаното, а не престават да упорстват с гледната си точка, която не е учредена на обстоятелства. Това е съзнателно деформиране на обстоятелствата с някакви краткосрочни популистки политически цели.
- Говорейки за имунизацията и разпространяването на вируса, мислите ли, че подправените зелени документи може да изкривяват статистиката за болни и умряли имунизирани?
- Не мисля, че може, а мисля, че го вършат. Това не е догадка - ние знаем, че има хора с подправени документи, само че не знаем %. A тъй като не знаем какъв е процентът, всички статистики, които имаме на заболелите и умряли въз основата на ваксинираност, която се удостоверява с този документ, в действителност не могат да бъдат безапелационни просто тъй като не знаем какъв % от хората, които се водят за имунизирани, действително са.
При всички положения хората, които желаят да се предпазят, би следвало да одобряват двуетапен цикъл на ваксиниция. Тоест с имунизациите, които са двудозови - те обезпечават същинска отбрана, както и бустериране с тези ваксини. Еднодозовата ваксина обезпечава много по-ниско равнище на имунен отговор и отбрана. Хората, които се имунизират с еднодозова ваксина, нормално имат за цел или бързо да получат документ, или да се водят имунизирани, което усилва подозрението дали хората, имунизирани с еднодозова ваксина, са в действителност действително имунизирани. Това не е толкоз мъчно да се откри, стига част от тези хора да се съгласят да бъдат изследвани антителата им.
Ако ние изследваме 100 индивида, имунизирани с еднодозова ваксина, незабавно можем да забележим какъв % от тях имат количество антитела, което дава отговор на равнищата на имунизиран човек. Така бихме могли да обективизираме данните, въпреки и доста мъчно, тъй като проучването е непринуден акт. Не можем да принудим който и да е било да се изследва. Очаква се хората, които не са минали през същински ваксинален курс, да не са изключително искащи да бъдат изследвани и заради тази причина да няма по какъв начин да осъществяваме сходно изследване, което най-малко да ни покаже какъв % от документите са годни.
- Какво ни споделят научните данни по отношение на бустерна доза три месеца след слагане на втора доза?
- Първоначално бустерното имунизиране беше позволено 180 дни след втората доза - т.е. шест месеца след втора доза. Този период беше понижен въз основата на научни данни. Ваксините са създадени за първичния вид. Новите разновидности са малко по-различни, заради което ефикасността на имунизациите пада много по-бързо. Стандартна двудозова имунизация, направена преди повече от три-четири месеца, действително не пази нито от “Делта”, нито от “Омикрон”. Стандартна имунизация плюс бустерна доза най-малко за два-три месеца пази и от “Омикрон”, въпреки че имунизацията не е основана за него. Поради тази причина от Европейската организация по медикаментите, от Световната здравна организация и от нашите здравни управляващи се взе стимулираното решение срокът да се понижи на три месеца. Това генерира задоволително високо равнище на имунен отговор, който да пази хората с бустер в границите на 3-4 месеца след слагането му, в това число и от новия вид “Омикрон”.
- Казахте, че действителността за двама души, които виждат едни и същи обстоятелства, е друга, говорихме за разделянето в обществото. Има ли някаква панацея за обстановката у нас?
- Малко е късно да създадем нещо коренно. Това, което можем да създадем и за което настоявах още в предишния парламент, е напоителна и професионално направена осведомителна акция. Целта е хората да могат в действителност да схванат защо става въпрос, тези, които са комплицирани, да имат благонадежден източник на информация, тези, които се опасяват, да бъде отстранен страхът им. Когато приказвам по тази тематика, доста постоянно намирам недоумение, тъй като ми дават отговор, че от две години приказваме за ковид и това е реалност. Говорим толкоз доста, че в действителност същинските проблеми остават скрити под купища думи по тематиката, само че те не са същностни, не са такива, че хората да схванат значимите неща за пандемията и какво съставлява публичното здраве.
Направих едно мини изследване в обществените мрежи в затворена лекарска група, като попитах кой е виновен за публичното здраве. 60% от сътрудниците, които бяха запитани, дадоха отговор, че публичното здраве зависи от индивида, от пациента - нещо, което е изцяло неправилно. Общественото здраве са редица механически и организационни ограничения, провеждани от страната. Държавата е виновна за публичното здраве, индивидите са виновни за личното си здраве. Държавата обаче би трябвало да направи по този начин, че индивидите да знаят какво значи да предпазят личното си здраве, изключително при подобен вид на вирус, за който ние към този момент знаем задоволително. Знаем, че с цел да спрем пандемията, би трябвало да имаме равнища на колективен имунитет, които да надвишават доста общоприетите числа от 70%. Причината за това е, че вирусът мутира бързо, че има висока трансмисивност - доста висок % на заразяване.
Ако четем единствено в учебниците, няма да намерим информация. Трябва да следим какво се случва в последните изявления по тематиката и да следим науката безусловно всекидневно. Когато аз завършвах медицина преди много години - през 80-те години на предишния век, доста се говореше по тематиката инфекции, в това число вирусни инфекции. Тогава, с цел да се удвои информацията, която се трупаше по тематиката, бяха нужни 10 години. Към днешна дата здравната информация, по която и да е тематика, в това число и извънредно по тематиката ковид, се удвоява в границите на 30 до 60 дни. Това обърква немалка част от хората, а може би и част от експертите просто тъй като в случай че доскоро се е знаело едно нещо, през днешния ден науката е потвърдила, че то не е толкоз ефикасно или би трябвало да бъде направено по друг метод.
Така да вземем за пример първоначално беше въпрос дали да има, или да няма маски. Първоначалните данни посочваха, че маските не са толкоз ефикасни, след което по-големите, по-съвременните и по-добре направените изследвания посочваха, че FFP3 маските понижават вероятността от заразяване с 40%. Това е нещо доста елементарно, неинвазивно и доста бързо съумява да понижи скоростта на разпространяване на инфекцията. Има доста други такива образци.
- Тестването на учениците би ли могло да помогне за понижаване скоростта?
Тестването е логичен метод, когато то е всеобщо и се прави с задоволително чувствителни проби, които да могат да заловен случаите, преди тестваните да са показали признаци. Бързите антигенни проби, които вършим сега, са предопределени, когато пристигна пациент с хрема и висока температура, медицинските фрагменти, на местата, където практикуват, да могат да изследват това ковид ли е, грип ли е или е нещо друго - т.е. употребяват се, когато човек към този момент е развил признаци.
Развитието на признаците минава през огромно количество вируси, които се намножават в дихателните ни пътища. Ако тестваме с проби, които изискват високо равнище на вирусен товар - т.е. задоволително доста намножаващи се вируси, то би трябвало да тестваме симптоматични хора. Когато тестваме несимптоматични хора, вероятността да хванем позитивен тест, не е изключително огромна. В учебно заведение би трябвало да използваме най-чувствителните налични проби. Това, за жалост, тъй като не са евтини, са PCR тестванията. Те са най-чувствителните проби - златният стандарт за това да преценим дали един човек е с носителство на вируси в дихателната система, или не - даже когато този човек е асимптомен. PCR проби се позитивират 2-3 дни преди да се появят признаците. Бързите антигенни проби се позитивират нормално с появяването на признаците.
Тези особености на тактиките за тестване би трябвало да се съветват със експерти, с цел да могат да се създадат най-хубавите и най-ефективните подходи при тестването. Понякога това, което се прави, е под напора на публичното мнение. И изключително когато то не е осведомено, може да бъде употребявано за взимане на несъвсем рационални решения. Трябва да се слуша мнението на експертите, на които това им е работата, то да има по-голямата тежест, вместо да вършим една или друга мярка чисто популистки.
Ние да вземем за пример въведохме тестването на антитела като съображение за български зелен документ. Зеленият документ има европейски критерии за издаване, към които ние добавихме спомагателни критерии. Те целяха да се разшири обсегът, тъй като малко хора бяха имунизирани, малко хора бяха потвърдено преболедували. Само на тяхна база зеленият документ щеше да покрие към 20-25% от българското население. Поради тази причина се вкараха спомагателни критерии, удължиха се периодите на годност - все неща, които не бяха задоволително научно обосновани. Науката говореше разнообразни неща - да вземем за пример, че не можем да предвидим какъв е рискът за пациента въз основата на антитела. Ако ние не можем да предвидим риска, а зеленият документ е инструмент за оценка на риска, то няма смисъл да прибавяме този съставен елемент към зеления документ.
Редица сходни неща се случиха и не престават да се случват под напора на това, че една забележителна част от нашата общественост, наречена България, не желае да се съгласи с обстоятелството, че би трябвало да пазим публичното здраве и счита, че самостоятелните права са по-висши от правата на всички ни. Индивидуалните права свършват там, където те стартират да засягат правата на други хора. Моето право стига единствено до такава степен, където то стартира да накърнява правото на някого другиго - било то правото на независимост, правото на напредване, правото на публично мнение. Ако моите права засягат някого другиго, те престават да бъдат мои права и се трансформират в нещо друго и изродено. Трябва да боравим доста деликатно с термина “моите права”, когато става въпрос за общности в каквито ние живеем. Ние живеем в общество и правата ни стопират там, където биха могли да накърнят живота и здравето на другите членове на нашата общественост.
" В нашето общество се получи доста съществено разединение на публичното мнение. В момента здравно обоснованите ограничения са в малцинство. За разлика от всички страни в цивилизования свят, ние считаме, че пандемия няма, ограничения не би трябвало да има, няма потребност от оценка и ръководство на риска, чрез зелен документ, както и няма потребност от имунизация, тъй като това е пробна течност. Тези неща взети дружно подкопават същността на здравното ръководство на публичното здраве ".
Това сподели националният представител, експерт по белодробни и вътрешни заболявания, както и експерт по здравен мениджмънт доктор Александър Симидчиев в изявление за ФАКТИ .
" Когато ние не съблюдаваме публично наложените ограничения, ние работим против публичното здраве ", безапелационен беше той.
" Фактът, че България е втора в света по смъртност на милион население е вследствие на това неглижиране на медицински обоснованите ограничения ", уточни националният представител и доктор.
" Ние знаем, че има хора с подправени документи, само че не знаем %. Понеже не знаем какъв е процентът, всички статистики, които имаме на заболелите и умряли въз основата на ваксинираност, в действителност не могат да бъдат безапелационни ", разяснява още той.
" В същия този ден пред Народното събрание имаше огромен протест, обвързван с това да няма ограничения за ограничение на заболеваемостта. Живеем в някаква доста шизофренична реалност, в която действителността за двама души, които виждат едни и същи обстоятелства, е изцяло друга за единия и за другия ", уточни доктор Симидчиев.
За спазването на ограниченията, имунизациите, тестването и научите обстоятелства - четете целия диалог в идващите редове:
- Д-р Симидчиев, знаем познатите ни способи да се предпазваме от вируса - отдалеченост, стерилизация, носене на маска. Има ли нещо в допълнение, което всеки от нас може да прави?
- Когато приказваме за публично здраве, има една специфичност и тя е, че до момента в който има даже един субект под риск, всички ние сме застрашени. Проблемът изобщо не е обвързван с индивида. Така, както не можем да почистим нечистия въздух за един човек, а за всички останали да е замърсен, същото е и с пандемиите - до момента в който има вирус, който циркулира, никой от нас не е предпазен и не можем да създадем нищо, с изключение на да идем и да живеем на някой остров сами. Нищо значително не може да бъде направено - до момента в който имаме общественост, до момента в който контактуваме между тях, не може да бъде направено нищо самостоятелно, с изключение на всички ние да се стремим да пазим общността. Това минава през съблюдаване на разпоредбите, които са общомедицински. Носенето на маска, в случай че тя е високоефективна, т.е. FFP2 или FFP3 маска, понижава риска от заразяване с към 40%. Ако е елементарна хирургична маска, рискът е понижен с към 20%. Дистанцията над 2 метра понижава риска с още 15-20%. Така, когато се натрупат едно след друго, тези ограничения в действителност покачват вероятността да не заразяваме. Мерките съществуват, само че не ги съблюдаваме - това е еднакво на това да нямаме ограничения. Когато не съблюдаваме публичните ограничения, пандемията пълзи измежду общността, заразява повече хора, боледуват хора, натоварват здравната система и за жалост умират.
- Има ли спомагателна мярка, която може да се вкара, или по-скоро би трябвало да има по-силен надзор за спазването на ограниченията?
- Контролът е наложителен. Въпросът е, че контролът е ефикасен тогава, когато обществото е според с ограниченията. В нашето общество се получи доста съществено разединение на публичното мнение. В момента здравно обоснованите ограничения са в малцинство. За разлика от всички страни в цивилизования свят, ние считаме, че " пандемия няма, ограничения не би трябвало да има, няма потребност от оценка и ръководство на риска, чрез зелен документ, както и няма потребност от имунизация, тъй като това е пробна течност ". Тези неща взети дружно подкопават същността на здравното ръководство на публичното здраве. Терминът ръководство на публичното здраве е поредност от ограничения, които не всеки път са извънредно медицински. Някои от тях са организационни - да вземем за пример основаването на коридори, които не разрешават разбъркване на инфектирани и незаразени. Карантината пък, като здравна мярка, би трябвало да бъде осъществена в обществото с организационни мероприятия - т.е. кой да управлява, по какъв начин да управлява. Всичко това са организационни ограничения за отбрана на публичното здраве.
Когато ние не съблюдаваме публично наложените ограничения, ние работим против публичното здраве. Ако вървим в скафандри, може и да не се заразим. Това обаче на процедура не разрешава да съществуваме като общество. Затова би трябвало да има баланс сред здравно обоснованите ограничения за отбрана на публичното здраве и самостоятелните свободи, като те не трябва да се опълчват. Тези ограничения целят да съхраним свободите на оптимален брой хора, а не да нарушаваме свободите на който и да е.
- Балансът реализиран ли е сега?
- Със сигурност не е. От моя позиция правата на доста хора са нарушени, тъй като те би трябвало да влязат или ще влязат в болница, ще боледуват тежко, животът им ще бъде подложен в риск. Дори най-същностното право - правото на живот, за някои хора е накърнено от други хора, които не желаят дружно да пазиме публичното здраве.
Фактът, че България е втора в света по смъртност на милион население е вследствие на това неглижиране на медицински обоснованите ограничения. Това не е нещо, почнало с началото на пандемията, а дълъг развой, почнал от дълго време. В нашата страна не се приказва за публично здраве, за профилактични ограничения, за здравословното израстване на нашите деца, за това те да не са с наднормено тегло, затънал метод на живот, да няма свръх приложимост на алкохол, на опиати, на наркотични субстанции, да няма толкоз доста тютюнопушене. Всички тези ограничения са настроени към публичното здраве. Пандемията добави към това потребността от маски, отдалеченост и стерилизация. Както на всички места се пуши и се продават цигари на малолетни, по този начин и в този момент продължава процесът на неглижиране на нашето публично здраве, а след това се чудим за какво сме една от най-болните страни в Европа. Този факт има предистория и идва от систематичното неглижиране на тематиката публично здраве, на ограниченията, на структурите, които могат да се занимават с публично здраве.
Допреди пандемията не съм сигурен какъв брой хора знаеха какво значи РЗИ. Сега някои хора научиха какво е РЗИ, а огромна част от хората, които работят в РЗИ, са на пределна възраст, някои са в надпенсионна възраст. Причината за това е, че РЗИ е една неглижирана система, в която не влизат млади фрагменти, тъй като няма мотивация те да влязат там - заплатите са ниски, няма кариерно развиване. Това са систематични проблеми от десетилетия насам, просто пандемията ги извади на повърхността.
- Как очаквате пандемията да се развие в околните дни - през днешния ден видяхме връх, повече от 7000 новозаразени?
- Рекорд, който беше явен още от предходната седмица, когато два пъти имахме минирекорди от 6700 инфектирани. Днес се удостовери това, което предходната седмица беше ясно, че ще се случи и то ще продължи да се случва.
В същия този ден пред Народното събрание имаше огромен протест, обвързван с това да няма ограничения за ограничение на заболеваемостта. Живеем в някаква доста шизофренична реалност, в която действителността за двама души, които виждат едни и същи обстоятелства, е изцяло друга за единия и за другия. За страдание няма престижи, които могат да кажат: “Хора, спрете се за малко, чуйте защо става въпрос”.
Чуваемостта е извънредно ниска и това е посято още през цялото време на пандемията. Тогава една немалка част от медиите търсеха баланс на мненията, без да се интересуват от салдото на обстоятелствата. Допусна се да отравят публичното мнение хора, чиито ползи бяха тъкмо разколебаването на ограниченията за публично здраве, за опазване живота и здравето на хората. Сега отброяваме резултатите от това държание. В началото, водени от концепцията да има плурализъм на мненията, което е безусловно наложително, в действителност имахме плурализъм на обстоятелствата - едни хора си измисляха обстоятелства и ги споделяха, а те не дават отговор на действителността. И досега има хора, които споделят безусловно неистинен “факти”.
Ще дам и съответен образец: преди няколко дни направих изказване от трибуната на Народното събрание и демонстрирах на моите сътрудници депутати доказателства за това, че зеленият документ работи, доказателства за това, че имунизацията понижава трансмисията - т.е. заразяването на други хора, с 60%. Това са обстоятелства, които са неоспорими - това са научни обстоятелства. Въпреки това едни хора не престават да приказват, че сертифиактите са недоказани и неработещи, че и имунизираните популяризират заболяването тъкмо толкоз, колкото и неимунизираните. Тези изказвания не дават отговор на истината. Те обаче се популяризират, в това число от парламентарната естрада. И откакто разпространяващите ги са чули обстоятелствата и им е дадена опция да се срещнат с документите, само че не престават, значи, че тези хора не са разбрали казаното, а не престават да упорстват с гледната си точка, която не е учредена на обстоятелства. Това е съзнателно деформиране на обстоятелствата с някакви краткосрочни популистки политически цели.
- Говорейки за имунизацията и разпространяването на вируса, мислите ли, че подправените зелени документи може да изкривяват статистиката за болни и умряли имунизирани?
- Не мисля, че може, а мисля, че го вършат. Това не е догадка - ние знаем, че има хора с подправени документи, само че не знаем %. A тъй като не знаем какъв е процентът, всички статистики, които имаме на заболелите и умряли въз основата на ваксинираност, която се удостоверява с този документ, в действителност не могат да бъдат безапелационни просто тъй като не знаем какъв % от хората, които се водят за имунизирани, действително са.
При всички положения хората, които желаят да се предпазят, би следвало да одобряват двуетапен цикъл на ваксиниция. Тоест с имунизациите, които са двудозови - те обезпечават същинска отбрана, както и бустериране с тези ваксини. Еднодозовата ваксина обезпечава много по-ниско равнище на имунен отговор и отбрана. Хората, които се имунизират с еднодозова ваксина, нормално имат за цел или бързо да получат документ, или да се водят имунизирани, което усилва подозрението дали хората, имунизирани с еднодозова ваксина, са в действителност действително имунизирани. Това не е толкоз мъчно да се откри, стига част от тези хора да се съгласят да бъдат изследвани антителата им.
Ако ние изследваме 100 индивида, имунизирани с еднодозова ваксина, незабавно можем да забележим какъв % от тях имат количество антитела, което дава отговор на равнищата на имунизиран човек. Така бихме могли да обективизираме данните, въпреки и доста мъчно, тъй като проучването е непринуден акт. Не можем да принудим който и да е било да се изследва. Очаква се хората, които не са минали през същински ваксинален курс, да не са изключително искащи да бъдат изследвани и заради тази причина да няма по какъв начин да осъществяваме сходно изследване, което най-малко да ни покаже какъв % от документите са годни.
- Какво ни споделят научните данни по отношение на бустерна доза три месеца след слагане на втора доза?
- Първоначално бустерното имунизиране беше позволено 180 дни след втората доза - т.е. шест месеца след втора доза. Този период беше понижен въз основата на научни данни. Ваксините са създадени за първичния вид. Новите разновидности са малко по-различни, заради което ефикасността на имунизациите пада много по-бързо. Стандартна двудозова имунизация, направена преди повече от три-четири месеца, действително не пази нито от “Делта”, нито от “Омикрон”. Стандартна имунизация плюс бустерна доза най-малко за два-три месеца пази и от “Омикрон”, въпреки че имунизацията не е основана за него. Поради тази причина от Европейската организация по медикаментите, от Световната здравна организация и от нашите здравни управляващи се взе стимулираното решение срокът да се понижи на три месеца. Това генерира задоволително високо равнище на имунен отговор, който да пази хората с бустер в границите на 3-4 месеца след слагането му, в това число и от новия вид “Омикрон”.
- Казахте, че действителността за двама души, които виждат едни и същи обстоятелства, е друга, говорихме за разделянето в обществото. Има ли някаква панацея за обстановката у нас?
- Малко е късно да създадем нещо коренно. Това, което можем да създадем и за което настоявах още в предишния парламент, е напоителна и професионално направена осведомителна акция. Целта е хората да могат в действителност да схванат защо става въпрос, тези, които са комплицирани, да имат благонадежден източник на информация, тези, които се опасяват, да бъде отстранен страхът им. Когато приказвам по тази тематика, доста постоянно намирам недоумение, тъй като ми дават отговор, че от две години приказваме за ковид и това е реалност. Говорим толкоз доста, че в действителност същинските проблеми остават скрити под купища думи по тематиката, само че те не са същностни, не са такива, че хората да схванат значимите неща за пандемията и какво съставлява публичното здраве.
Направих едно мини изследване в обществените мрежи в затворена лекарска група, като попитах кой е виновен за публичното здраве. 60% от сътрудниците, които бяха запитани, дадоха отговор, че публичното здраве зависи от индивида, от пациента - нещо, което е изцяло неправилно. Общественото здраве са редица механически и организационни ограничения, провеждани от страната. Държавата е виновна за публичното здраве, индивидите са виновни за личното си здраве. Държавата обаче би трябвало да направи по този начин, че индивидите да знаят какво значи да предпазят личното си здраве, изключително при подобен вид на вирус, за който ние към този момент знаем задоволително. Знаем, че с цел да спрем пандемията, би трябвало да имаме равнища на колективен имунитет, които да надвишават доста общоприетите числа от 70%. Причината за това е, че вирусът мутира бързо, че има висока трансмисивност - доста висок % на заразяване.
Ако четем единствено в учебниците, няма да намерим информация. Трябва да следим какво се случва в последните изявления по тематиката и да следим науката безусловно всекидневно. Когато аз завършвах медицина преди много години - през 80-те години на предишния век, доста се говореше по тематиката инфекции, в това число вирусни инфекции. Тогава, с цел да се удвои информацията, която се трупаше по тематиката, бяха нужни 10 години. Към днешна дата здравната информация, по която и да е тематика, в това число и извънредно по тематиката ковид, се удвоява в границите на 30 до 60 дни. Това обърква немалка част от хората, а може би и част от експертите просто тъй като в случай че доскоро се е знаело едно нещо, през днешния ден науката е потвърдила, че то не е толкоз ефикасно или би трябвало да бъде направено по друг метод.
Така да вземем за пример първоначално беше въпрос дали да има, или да няма маски. Първоначалните данни посочваха, че маските не са толкоз ефикасни, след което по-големите, по-съвременните и по-добре направените изследвания посочваха, че FFP3 маските понижават вероятността от заразяване с 40%. Това е нещо доста елементарно, неинвазивно и доста бързо съумява да понижи скоростта на разпространяване на инфекцията. Има доста други такива образци.
- Тестването на учениците би ли могло да помогне за понижаване скоростта?
Тестването е логичен метод, когато то е всеобщо и се прави с задоволително чувствителни проби, които да могат да заловен случаите, преди тестваните да са показали признаци. Бързите антигенни проби, които вършим сега, са предопределени, когато пристигна пациент с хрема и висока температура, медицинските фрагменти, на местата, където практикуват, да могат да изследват това ковид ли е, грип ли е или е нещо друго - т.е. употребяват се, когато човек към този момент е развил признаци.
Развитието на признаците минава през огромно количество вируси, които се намножават в дихателните ни пътища. Ако тестваме с проби, които изискват високо равнище на вирусен товар - т.е. задоволително доста намножаващи се вируси, то би трябвало да тестваме симптоматични хора. Когато тестваме несимптоматични хора, вероятността да хванем позитивен тест, не е изключително огромна. В учебно заведение би трябвало да използваме най-чувствителните налични проби. Това, за жалост, тъй като не са евтини, са PCR тестванията. Те са най-чувствителните проби - златният стандарт за това да преценим дали един човек е с носителство на вируси в дихателната система, или не - даже когато този човек е асимптомен. PCR проби се позитивират 2-3 дни преди да се появят признаците. Бързите антигенни проби се позитивират нормално с появяването на признаците.
Тези особености на тактиките за тестване би трябвало да се съветват със експерти, с цел да могат да се създадат най-хубавите и най-ефективните подходи при тестването. Понякога това, което се прави, е под напора на публичното мнение. И изключително когато то не е осведомено, може да бъде употребявано за взимане на несъвсем рационални решения. Трябва да се слуша мнението на експертите, на които това им е работата, то да има по-голямата тежест, вместо да вършим една или друга мярка чисто популистки.
Ние да вземем за пример въведохме тестването на антитела като съображение за български зелен документ. Зеленият документ има европейски критерии за издаване, към които ние добавихме спомагателни критерии. Те целяха да се разшири обсегът, тъй като малко хора бяха имунизирани, малко хора бяха потвърдено преболедували. Само на тяхна база зеленият документ щеше да покрие към 20-25% от българското население. Поради тази причина се вкараха спомагателни критерии, удължиха се периодите на годност - все неща, които не бяха задоволително научно обосновани. Науката говореше разнообразни неща - да вземем за пример, че не можем да предвидим какъв е рискът за пациента въз основата на антитела. Ако ние не можем да предвидим риска, а зеленият документ е инструмент за оценка на риска, то няма смисъл да прибавяме този съставен елемент към зеления документ.
Редица сходни неща се случиха и не престават да се случват под напора на това, че една забележителна част от нашата общественост, наречена България, не желае да се съгласи с обстоятелството, че би трябвало да пазим публичното здраве и счита, че самостоятелните права са по-висши от правата на всички ни. Индивидуалните права свършват там, където те стартират да засягат правата на други хора. Моето право стига единствено до такава степен, където то стартира да накърнява правото на някого другиго - било то правото на независимост, правото на напредване, правото на публично мнение. Ако моите права засягат някого другиго, те престават да бъдат мои права и се трансформират в нещо друго и изродено. Трябва да боравим доста деликатно с термина “моите права”, когато става въпрос за общности в каквито ние живеем. Ние живеем в общество и правата ни стопират там, където биха могли да накърнят живота и здравето на другите членове на нашата общественост.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ