Опасно подстрекателство: кой не желае да има босненска държава
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Сръбски и хърватски екстремисти се стремят да сложат завършек на босненската страна. Европейски Съюз и Съединени американски щати залагат на помиряването - и по този начин повтарят грешките от 1990-те години, написа Марион Краске.
В края на септември сръбският представител в груповото босненско председателство Милорад Додик излезе с декларация, че Република Сръбска, доминираната от сърби част от федерацията Босна и Херцеговина, желае да напусне общата мултиетническа страна. Република Сръбска желала да напусне държавния съюз и сама да провежда значими действия като да вземем за пример защитата и правораздаването. Това условие е посягане против нежния мир, който царува в страната от 1995-а година.
Междувременно Република Сръбска към този момент има лична здравна организация, следва основаването и на лична войска. Като цяло над 120 декрета, приложени от Организация на обединените нации след войната за построяването на взаимни държавни структури, следва да бъдат анулирани, а това е фронтална офанзива против териториалната целокупност на Босна. Додик би трябвало да бъде избран като „ риск за сигурността ", предизвестяват от мултиетническата опозиционна партия „ Наша странка ".
Въпреки тези рискови начинания Европейски Съюз не има намерение да се намесва, което мнозина в Босна одобряват като доказателство за неналичието на тактика. Група евродепутати категорично изиска от Европейската комисия по-твърд метод против сепаратистите. Консервативният евродепутат Михаел Галер предизвестява, че Република Сръбска може да разгласи самостоятелност, а Москва да я признае.
Предупреждения се чуват и от Съединени американски щати. Авторитетният специалист по Балканите Даниел Серуър упорства за незабавна интервенция на интернационалната общественост, в това число с прибягване и към военна мощ, с цел да се предотврати разделянето на страната и споровете, които биха могли да произтекат от това.
Ултранационалистите работят един до друг
Няма подозрение, че рисковите дейности на политическото управление в Република Сръбска се употребява с поддръжката на Сърбия и Русия. Москва се стреми да предотврати интеграцията на Босна в Европейски Съюз и участието ѝ в НАТО. Но освен водачите на босненските сърби са си сложили за цел да разцепят страната. Хърватските ултранационалисти под управлението на водача си Драган Чович от години работят един до друг с Додик. За да подсигуряват трайно своята властова позиция, те упорстват за промени в изборното законодателство. Целта им е да се оформят етнически чисти групи гласоподаватели.
Това обаче влиза в несъгласие с решенията на Европейския съд за човешки права, споделя австрийският специалист по конституционно право Йозеф Марко. Съгласно тези решения би трябвало посредством смяна в Конституцията да се отстрани дискриминирането на небосненските, нехърватските и несръбските жители на страната - т.е. членовете на малцинства като евреите или ромите, защото са ощетени от изборната система. Те да вземем за пример нямат правото да се кандидатират за президент. Но решенията на Европейския съд за човешки права чакат от години да бъдат приложени.
Дискредитираните медиатори
Макар решенията на съда в Страсбург да биха довели недвусмислено до подсилване на европейските стандарти, интернационалната общественост явно не поставя старания да постави завършек на етническите борби. Американският представител за Балканите Матю Палмър, както и пълномощничката на Европейски Съюз Ангелина Айххорст, които предходната седмица се срещнаха за диалози с водачите на националистите в Босна, са считани от мнозина за неспособни да се оправят със обстановката, защото са последователи на компромисните решения. Палмър даже е напряко дискредитиран в района, защото се бе оповестил за размяната на територии сред Сърбия и Косово - с концепцията да се образуват етнически чисти области.
Положението се изостря в допълнение от непрекъснатата интервенция на Хърватия и Сърбия. Двете страни не са неутрални играчи: под управлението на предходните президенти на Хърватия и Сърбия Франьо Туджман и Слободан Милошевич през 1991 година бе взето решението за разделянето на Босна, последваха безчет военни закононарушения, ориентирани към постигането на великохърватските и великосръбските цели.
Повторение на старите неточности?
Поддръжниците на демократичните промени разпореждат очаквания на новия Върховен представител на интернационалната общественост в Босна - германеца Кристиан Шмид. Едно гражданско обединяване в Сараево неотдавна издигна афиш, с който го прикани или да работи, или да си върви.
Ако обаче нито Съединени американски щати, нито Европейски Съюз, нито Върховният представител проявят подготвеност да подхващат нещо против сепаратистките апетити в Босна, поражда действителната заплаха от повтаряне на грешките, позволени в ранните 1990 години. Още тогава интернационалната общественост подцени радикалността на участниците в събитията. „ Това е дежавю ", споделя босненската публицистка Стефица Галич. „ Всичко наподобява по този начин, сякаш светът не е научил нищо от войните. "
Сръбски и хърватски екстремисти се стремят да сложат завършек на босненската страна. Европейски Съюз и Съединени американски щати залагат на помиряването - и по този начин повтарят грешките от 1990-те години, написа Марион Краске.
В края на септември сръбският представител в груповото босненско председателство Милорад Додик излезе с декларация, че Република Сръбска, доминираната от сърби част от федерацията Босна и Херцеговина, желае да напусне общата мултиетническа страна. Република Сръбска желала да напусне държавния съюз и сама да провежда значими действия като да вземем за пример защитата и правораздаването. Това условие е посягане против нежния мир, който царува в страната от 1995-а година.
Междувременно Република Сръбска към този момент има лична здравна организация, следва основаването и на лична войска. Като цяло над 120 декрета, приложени от Организация на обединените нации след войната за построяването на взаимни държавни структури, следва да бъдат анулирани, а това е фронтална офанзива против териториалната целокупност на Босна. Додик би трябвало да бъде избран като „ риск за сигурността ", предизвестяват от мултиетническата опозиционна партия „ Наша странка ".
Въпреки тези рискови начинания Европейски Съюз не има намерение да се намесва, което мнозина в Босна одобряват като доказателство за неналичието на тактика. Група евродепутати категорично изиска от Европейската комисия по-твърд метод против сепаратистите. Консервативният евродепутат Михаел Галер предизвестява, че Република Сръбска може да разгласи самостоятелност, а Москва да я признае.
Предупреждения се чуват и от Съединени американски щати. Авторитетният специалист по Балканите Даниел Серуър упорства за незабавна интервенция на интернационалната общественост, в това число с прибягване и към военна мощ, с цел да се предотврати разделянето на страната и споровете, които биха могли да произтекат от това.
Ултранационалистите работят един до друг
Няма подозрение, че рисковите дейности на политическото управление в Република Сръбска се употребява с поддръжката на Сърбия и Русия. Москва се стреми да предотврати интеграцията на Босна в Европейски Съюз и участието ѝ в НАТО. Но освен водачите на босненските сърби са си сложили за цел да разцепят страната. Хърватските ултранационалисти под управлението на водача си Драган Чович от години работят един до друг с Додик. За да подсигуряват трайно своята властова позиция, те упорстват за промени в изборното законодателство. Целта им е да се оформят етнически чисти групи гласоподаватели.
Това обаче влиза в несъгласие с решенията на Европейския съд за човешки права, споделя австрийският специалист по конституционно право Йозеф Марко. Съгласно тези решения би трябвало посредством смяна в Конституцията да се отстрани дискриминирането на небосненските, нехърватските и несръбските жители на страната - т.е. членовете на малцинства като евреите или ромите, защото са ощетени от изборната система. Те да вземем за пример нямат правото да се кандидатират за президент. Но решенията на Европейския съд за човешки права чакат от години да бъдат приложени.
Дискредитираните медиатори
Макар решенията на съда в Страсбург да биха довели недвусмислено до подсилване на европейските стандарти, интернационалната общественост явно не поставя старания да постави завършек на етническите борби. Американският представител за Балканите Матю Палмър, както и пълномощничката на Европейски Съюз Ангелина Айххорст, които предходната седмица се срещнаха за диалози с водачите на националистите в Босна, са считани от мнозина за неспособни да се оправят със обстановката, защото са последователи на компромисните решения. Палмър даже е напряко дискредитиран в района, защото се бе оповестил за размяната на територии сред Сърбия и Косово - с концепцията да се образуват етнически чисти области.
Положението се изостря в допълнение от непрекъснатата интервенция на Хърватия и Сърбия. Двете страни не са неутрални играчи: под управлението на предходните президенти на Хърватия и Сърбия Франьо Туджман и Слободан Милошевич през 1991 година бе взето решението за разделянето на Босна, последваха безчет военни закононарушения, ориентирани към постигането на великохърватските и великосръбските цели.
Повторение на старите неточности?
Поддръжниците на демократичните промени разпореждат очаквания на новия Върховен представител на интернационалната общественост в Босна - германеца Кристиан Шмид. Едно гражданско обединяване в Сараево неотдавна издигна афиш, с който го прикани или да работи, или да си върви.
Ако обаче нито Съединени американски щати, нито Европейски Съюз, нито Върховният представител проявят подготвеност да подхващат нещо против сепаратистките апетити в Босна, поражда действителната заплаха от повтаряне на грешките, позволени в ранните 1990 години. Още тогава интернационалната общественост подцени радикалността на участниците в събитията. „ Това е дежавю ", споделя босненската публицистка Стефица Галич. „ Всичко наподобява по този начин, сякаш светът не е научил нищо от войните. "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ