Мартин Заимов пред ФАКТИ: Паметникът на Съветската армия е политическо изявление, а не история
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
“Демонтиране не значи унищожаване. Демонтиране в нашето схващане значи преместване”.
Това сподели пред ФАКТИ финансистът Мартин Заимов, който е част от предприемчив комитет, който от години се бори за демонтирането на Паметника на руската войска от центъра на София. Преди дни - в събота, на 25 септември, Заимов беше арестуван от органите на реда, до момента в който боядисвал в бяло буквите от надписа на паметника, в опит да ги заличи. “На руската войска освободителка от признателния български народ”, гласи надписът върху монумента. Според Заимов той съставлява историческа неистина.
Обществото би трябвало да реши къде да бъде изместен паметникът, прочут като МОЧА - Монумент на окупационната Червена войска, сподели още Заимов. За него Музеят на социалистическото изкуство е една добра допустима локация.
“Впрочем този музей не трябва да е на социалистическото изкуство, а на комунистическото или на тоталитарното. Има основна разлика сред думата “социализъм” и тоталитарно общество, комунизъм. Смисълът на нашия режим доста се отдалечава от това, което съставлява днешният смисъл на думата “социализъм”. Понятието социализъм исторически е доста по-ненасилствено, в сравнение с понятието комунизъм. В тези 45 години, в които в България господства така наречен комунизъм, това е човеконенавистническа власт. Тя е същата като националсоциализма. На никого през днешния ден не би му хрумнало да назова националсоциализма социализъм, макар че коренът на думите е еднакъв”, изясни Заимов.
На въпроса би трябвало ли Законът за оповестяване на комунистическия режим в България за незаконен, признат през 2000 година, да се задълбочи, той отговори: “Този закон е изцяло задоволителен, просто той не се извършва подобен, какъвто е. Не виждам за какво един закон да бъде преработван, с цел да бъде изпълняван. Задържането ми е нелегално. Законът не се извършва - т.е. не се съблюдава. Законът споделя, че този монумент е политическо изложение. Той не монумент на починали хора, тъй като в България няма починали руски бойци. Това не е боен монумент, не е надгробен монумент, не е исторически монумент. Това е едно политическо изказване. Изтриването на надписа също е политическо изказване. Въпросът е кое е законно и кое не е. Това е правосъден въпрос. Това, което аз съм направил, е политическо деяние, само че не изисква интервенция на Народното събрание съгласно мен. Изисква ангажиране на обществото в неговото многообразие. Казвам многообразие, имам поради полицейските управляващи, правосъдните управляващи. Законът съществува, с цел да се извършва, не с цел да се трансформира, когато някой прави нещо не както трябва”.
“Непрекъснатото прекачване на нерешени въпроси е извънредно неправилно. Народното събрание би трябвало да се занимава със основни сюжети. Този сюжет за мен и за други хора, несъмнено, е значителен. Той обаче не изисква неговото решение от народните представители в Народното събрание”, изясни той.
Решението съгласно Заимов е, преди всичко, унищожаване на надписа на монумента. Самото решение за демонтирането на целия монумент от “Княжевската градина” е взето от Столичния общински съвет още през 1992 година, само че не е изпълнено. Според Мартин Заимов, вместо Народно събрание да се ангажира с този въпрос, това решение просто би трябвало да се извърши.
По въпроса с лустрацията обаче се изисква решение на Народното събрание. По този мотив Заимов сподели: “Винаги съм считал, че в България би трябвало да има лустрация. 30 години по-късно, по физиологични аргументи, за това към този момент е късно. С това не споделям, че не трябва да има лустрация. Двата сюжета обаче не са свързани. Ние имаме потребност да разберем, че лустрацията е вътрешен въпрос. Този монумент не е единствено вътрешен въпрос. Той е оскърбление на българското общество като цяло, в това число на хората, които бихме желали да лустрираме. Нещата са разнообразни. Ако ги свържем с въпроса за лустрацията, парадоксално това ще ни отдалечи от значимия въпрос. Важният въпрос е обвързван с българското достолепие и с това да не се живее в неистина, с това да разберем, че предишното е завършило, че този монумент към момента не е история и в никакъв случай няма да бъде история. Режимът е история, паметникът не е. Надписът не е история, надписът е в момента”.
Според Заимов сме привикнали с историческата неистина, изречена в надписа на паметника. “Много стотици години ние сме били примирени в най-различни условия. Имаме такава наклонност. Има обаче и доста хора, сред които и аз, които считат, че по този въпрос не би трябвало да бъдем примирени, тъй като той ни подсича - изгубваме равновесие, не можем да стоим твърдо на мястото си, а е доста значимо за бъдещето. За да може човек почтено и съществено да взема решение въпросите и проблемите, които има и които би имал, той би трябвало да стои крепко на краката си”, сподели той.
Политическото слово се употребява с най-голяма степен на отбрана от европейското право за свободно изложение. Заимов обаче беше арестуван в събота. На въпроса това задържане продължение на комунистическата линия ли е, той отговори: “Това задържане е завещание на тоталитарни привички, които в тази ситуация са привнесени и не престават да бъдат привнесени. Такова завещание за жалост не престават да имат и други страни. Погледнете Испания, която доста мъчно към момента взема решение наследството на Франко. Трудностите с Каталония са свързани тъкмо с наследството на Франко. Има доста други страни, в които това ужасяващо човеконенавистническо минало продължава да има влияние”.
“Убеден съм, че има милиони руснаци, които биха подкрепили да се изтрие този лъжовен надпис и да се реалокира паметникът”, счита Мартин Заимов.
Относно позицията на Руското посолство у нас, той сподели: “Руските управляващи са нещо сложно. Дори в съветската власт евентуално има хора, които схващат, че този въпрос затруднява връзките сред Русия и България. Сигурен съм в това. Какво е изразила в даден миг дадена институция не показва нищо съществено. Това е също един кратковременен политически израз. Това, което е значимо за нас и болшинството българи, в това число на тези, които се предлага да бъдат лустрирани, е да схванат значимостта на отделяне от това минало”.
Важността съществува, тъй като светът се трансформира доста бързо, уточни Заимов. “Светът се трансформира не безусловно в човеколюбива посока. Човеколюбието е фундаментален въпрос. Много е значимо болшинството българи да схващат това, с цел да можем да се оправим с това, което ни следва. Това няма нищо общо с предишното. Тези чудовищни режими от предишното са били отговор на компликации, сходни на тези, които ни предстоят. Ако има нещо, което ме стимулира, това е, доколкото мога - освен аз, а доста хора към мен, да оказа помощ на българите като цяло да не повторим тези грешки”, изясни той.
Според Мартин Заимов демонтирането на Паметника на руската войска ще се случи тогава, когато обществото е готово за това. “Интересът на обществото към тоз сякаш незлободневен въпрос се оказа голям. Тази работа стартира още с решението на Столичния общински съвет преди 29 години. Има неща, които лишават време. Денацификацията на Германия на процедура се случи до дъно 30 години след 1945 година - когато обществото я направи. Справянето с това, което обсъждаме, не става посредством властта. То става посредством осъзнаването на хората кое е положително и кое е зло”, приключи Заимов.
“Демонтиране не значи унищожаване. Демонтиране в нашето схващане значи преместване”.
Това сподели пред ФАКТИ финансистът Мартин Заимов, който е част от предприемчив комитет, който от години се бори за демонтирането на Паметника на руската войска от центъра на София. Преди дни - в събота, на 25 септември, Заимов беше арестуван от органите на реда, до момента в който боядисвал в бяло буквите от надписа на паметника, в опит да ги заличи. “На руската войска освободителка от признателния български народ”, гласи надписът върху монумента. Според Заимов той съставлява историческа неистина.
Обществото би трябвало да реши къде да бъде изместен паметникът, прочут като МОЧА - Монумент на окупационната Червена войска, сподели още Заимов. За него Музеят на социалистическото изкуство е една добра допустима локация.
“Впрочем този музей не трябва да е на социалистическото изкуство, а на комунистическото или на тоталитарното. Има основна разлика сред думата “социализъм” и тоталитарно общество, комунизъм. Смисълът на нашия режим доста се отдалечава от това, което съставлява днешният смисъл на думата “социализъм”. Понятието социализъм исторически е доста по-ненасилствено, в сравнение с понятието комунизъм. В тези 45 години, в които в България господства така наречен комунизъм, това е човеконенавистническа власт. Тя е същата като националсоциализма. На никого през днешния ден не би му хрумнало да назова националсоциализма социализъм, макар че коренът на думите е еднакъв”, изясни Заимов.
На въпроса би трябвало ли Законът за оповестяване на комунистическия режим в България за незаконен, признат през 2000 година, да се задълбочи, той отговори: “Този закон е изцяло задоволителен, просто той не се извършва подобен, какъвто е. Не виждам за какво един закон да бъде преработван, с цел да бъде изпълняван. Задържането ми е нелегално. Законът не се извършва - т.е. не се съблюдава. Законът споделя, че този монумент е политическо изложение. Той не монумент на починали хора, тъй като в България няма починали руски бойци. Това не е боен монумент, не е надгробен монумент, не е исторически монумент. Това е едно политическо изказване. Изтриването на надписа също е политическо изказване. Въпросът е кое е законно и кое не е. Това е правосъден въпрос. Това, което аз съм направил, е политическо деяние, само че не изисква интервенция на Народното събрание съгласно мен. Изисква ангажиране на обществото в неговото многообразие. Казвам многообразие, имам поради полицейските управляващи, правосъдните управляващи. Законът съществува, с цел да се извършва, не с цел да се трансформира, когато някой прави нещо не както трябва”.
“Непрекъснатото прекачване на нерешени въпроси е извънредно неправилно. Народното събрание би трябвало да се занимава със основни сюжети. Този сюжет за мен и за други хора, несъмнено, е значителен. Той обаче не изисква неговото решение от народните представители в Народното събрание”, изясни той.
Решението съгласно Заимов е, преди всичко, унищожаване на надписа на монумента. Самото решение за демонтирането на целия монумент от “Княжевската градина” е взето от Столичния общински съвет още през 1992 година, само че не е изпълнено. Според Мартин Заимов, вместо Народно събрание да се ангажира с този въпрос, това решение просто би трябвало да се извърши.
По въпроса с лустрацията обаче се изисква решение на Народното събрание. По този мотив Заимов сподели: “Винаги съм считал, че в България би трябвало да има лустрация. 30 години по-късно, по физиологични аргументи, за това към този момент е късно. С това не споделям, че не трябва да има лустрация. Двата сюжета обаче не са свързани. Ние имаме потребност да разберем, че лустрацията е вътрешен въпрос. Този монумент не е единствено вътрешен въпрос. Той е оскърбление на българското общество като цяло, в това число на хората, които бихме желали да лустрираме. Нещата са разнообразни. Ако ги свържем с въпроса за лустрацията, парадоксално това ще ни отдалечи от значимия въпрос. Важният въпрос е обвързван с българското достолепие и с това да не се живее в неистина, с това да разберем, че предишното е завършило, че този монумент към момента не е история и в никакъв случай няма да бъде история. Режимът е история, паметникът не е. Надписът не е история, надписът е в момента”.
Според Заимов сме привикнали с историческата неистина, изречена в надписа на паметника. “Много стотици години ние сме били примирени в най-различни условия. Имаме такава наклонност. Има обаче и доста хора, сред които и аз, които считат, че по този въпрос не би трябвало да бъдем примирени, тъй като той ни подсича - изгубваме равновесие, не можем да стоим твърдо на мястото си, а е доста значимо за бъдещето. За да може човек почтено и съществено да взема решение въпросите и проблемите, които има и които би имал, той би трябвало да стои крепко на краката си”, сподели той.
Политическото слово се употребява с най-голяма степен на отбрана от европейското право за свободно изложение. Заимов обаче беше арестуван в събота. На въпроса това задържане продължение на комунистическата линия ли е, той отговори: “Това задържане е завещание на тоталитарни привички, които в тази ситуация са привнесени и не престават да бъдат привнесени. Такова завещание за жалост не престават да имат и други страни. Погледнете Испания, която доста мъчно към момента взема решение наследството на Франко. Трудностите с Каталония са свързани тъкмо с наследството на Франко. Има доста други страни, в които това ужасяващо човеконенавистническо минало продължава да има влияние”.
“Убеден съм, че има милиони руснаци, които биха подкрепили да се изтрие този лъжовен надпис и да се реалокира паметникът”, счита Мартин Заимов.
Относно позицията на Руското посолство у нас, той сподели: “Руските управляващи са нещо сложно. Дори в съветската власт евентуално има хора, които схващат, че този въпрос затруднява връзките сред Русия и България. Сигурен съм в това. Какво е изразила в даден миг дадена институция не показва нищо съществено. Това е също един кратковременен политически израз. Това, което е значимо за нас и болшинството българи, в това число на тези, които се предлага да бъдат лустрирани, е да схванат значимостта на отделяне от това минало”.
Важността съществува, тъй като светът се трансформира доста бързо, уточни Заимов. “Светът се трансформира не безусловно в човеколюбива посока. Човеколюбието е фундаментален въпрос. Много е значимо болшинството българи да схващат това, с цел да можем да се оправим с това, което ни следва. Това няма нищо общо с предишното. Тези чудовищни режими от предишното са били отговор на компликации, сходни на тези, които ни предстоят. Ако има нещо, което ме стимулира, това е, доколкото мога - освен аз, а доста хора към мен, да оказа помощ на българите като цяло да не повторим тези грешки”, изясни той.
Според Мартин Заимов демонтирането на Паметника на руската войска ще се случи тогава, когато обществото е готово за това. “Интересът на обществото към тоз сякаш незлободневен въпрос се оказа голям. Тази работа стартира още с решението на Столичния общински съвет преди 29 години. Има неща, които лишават време. Денацификацията на Германия на процедура се случи до дъно 30 години след 1945 година - когато обществото я направи. Справянето с това, което обсъждаме, не става посредством властта. То става посредством осъзнаването на хората кое е положително и кое е зло”, приключи Заимов.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ