Мъртвата хватка на успеха
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
През всяка ера обществото е в плен на някакъв фетиш. По времето на социализма, това е бил култът към Сталин. По времето на актуалната пазарна стопанска система това е култът към триумфа. Но както единия беше поразвенчан, мисля че би трябвало да поразвенчаем и другия.
Владимир Висоцки. Роден 1938 година той умира през 1980г. Само на 42 година Всепризнат талант и гений. Източниците за него са спорни. В публикацията на e-Vestnik: „ Как съветският Хамлет – Висоцки, почина от морфин и алкохол 2. “ (08.02.2016г.) Пише: „ Д-р Ала Машенджинова е лекувала Висоцки дълги години. Според нея първото му постъпване в болничното заведение „ Соловьов” е през есента на 1965 година (Тогава е единствено на 27г. – бел.авт.) Болницата е единствена в Москва, профилирана за неврози, в частност и за алкохолна болест…Разбира се, заради естеството на болестта, той не можеше да повярва на 100 %, че е болен. Струваше му се, че в случай че изиска може да спре да пие независимо. Володя тогава не беше звезда – елементарен млад актьор…След първото изписване от болница „ Соловьов”, ремисията на Висоцки е траяла към две години. При алкохолизма ремисия се назовава срокът, в който алкохоликът въобще не използва алкохол…Второто постъпване на Висоцки в клиниката е през 1968 г….Ремисията след второто изписване за жалост към този момент не е толкоз продължителна…Според лекуващата лекарка, когато Висоцки е бил женен за Людмила – ремисиите му са били по-дълги.
След брака му с Марина Влади интервалите на умереност били доста по-кратки…Приятели на Висоцки споделят, че той проклинал заболяването си и трудно се опитвал да се пребори с нея, като точно по тази причина прибегнал до опиати. Най-достъпен от лечебните заведения бил морфинът. Последната му другарка Оксана споделя, че той се инжектирал просто, с цел да се почувства по-добре. И я предупреждавал в никакъв случай да не опитва…Съпругата на Висоцки, Марина Влади, която постоянно идва в Москва, а той постоянно пътува до Париж, избира да не се възползват повече от услугите на болничното заведение „ Соловьов”. Тя възразява, че там пациентите са по 13 души в стая, а за Володя, който към този момент е известна персона, това е недопустимо условие…. “(Що за мотив? – бел. авт.) Толкова от този източник.
Можем да създадем насочна точка, че същинското начало на артиста е с начална дата 1964, когато той постъпва в театъра „ Таганка “, а началото на триумфа му датира от 1966, когато в „ Таганка “ му оферират първата огромна роля в постановката „ Жизнь Галилея “( Живота на Галилей). От тук до гибелта му остават единствено 14 година на блестящо зарево. На 01 декември 1971г. се дами за Марина Влади. В. Труд от 20.05.2018 година („ Марина Влади стана на 80 “) написа: „ Връзката им върви тежко – тя във Франция, той в Съюза (според други източници са имали раздели и по месеци – б. авт.), обособен проблем в връзките им е алкохолната му взаимозависимост, от която тя по всякакъв начин се пробва да го спаси…Понякога това ѝ се отдава, само че всичко приключва с нови сривове…Деветте години общуване не са лесни – бурни кавги, сълзи, проклятия…Марина прави и невъзможното бракът да оцелее… “
Равносметката от тези 14 година триумф е впечатляваща: „ След като умира, в персоналния му списък татко му и жена му, Марина Влади, намират 800 песни и 1100 стихотворения. Изиграл е 30 кино функции, в това число Хамлет (само Хамлет е играл в театъра 317 пъти!), изнасял е концерти по цяла Русия и на доста места по света (включително и в България). “/ Уикипедия/. Тук би трябвало да уточним - стотици концерти по целия Съюз на съветските социалистически републики. А неиздадените му тогава песни са записвани на неофициални концерти и презаписвани неведнъж на магнетофони и въртени непрестанно. Всичко това гарнирано с плевел бохемски живот, запои до сутринта, интервали (месеци) на самотност без брачната половинка Марина (което може би в допълнение го кара към алкохола), само че огромният въпрос е: „ Кое сърце би издържало на всичко това? “ Във кино лентата: „ Благодаря, че съм жив. “ се демонстрира една сцена. Около година преди гибелта на Висоцки лекари желаят от родителите му насилствена хоспитализация. Висоцки дръпва една тирада: „ Ще умреш, ще умреш, 20 години го чувам това. Трябва ли най-сетне да умра, с цел да се успокоите? И какво в случай че вляза в болница? Ще изляза след месец и няма да съм аз. С непозната кръв, няма да мога да подвигам повече от 2 кг.! “ Родителите му се отхвърлят да подпишат за насилствената му хоспитализация. Щом остават уединено, лекарят му споделя: „ Вие сте в прединфарктно положение, имате шумове на сърцето, аритмия, износена задна стена на сърцето и това на фона на непрекъснат медикаментозен допинг…От приятеля ви разбрах, че ви следва гастрол в Узбекистан – горещина, концерти, полет…вие просто няма да се върнете от там. “ Каквото предсказва лекаря съвсем на 90% се сбъдва.
В Узбекистан, Бухара, на 25 юли 1979г. Владимир Висоцки получава клинична гибел. Едва съумяват да го извадят от кома и го карат в тежко положение в реанимацията на локалната болница. В документалния филм: „ Висотский – последний год “ създателите застъпват тезата, че Висотски е предчувствал, че скоро му следва краят (даже го споменава) и това е предопределило сюжета на живота му през последната година. “ Тук ще си позволим да им опонираме. В икономикса има един термин „ Self fulfilling Prophesy “ – предсказване, което самичък сбъдваш. И се дава образец - двама-трима мощни участници на пазара имат лично предсказване по какъв начин ще станат работите (например цените на акциите на дадена компания!. Започват да работят съгласно това предсказване, купуват мощно и…сами го сбъдват. Не е ли това случая с Висоцки?
Още в Бухара, юли 1979г., когато е претърпял клинична гибел и лекарите в болничното заведение колкото да са му възстановили сърдечната активност, когато е идвал на себе си (а концертите му са били отменени), Висоцки е казвал: „ Ще съумея за концерта, ще съумея! Колко е часът? “
За същия този концерт, кино лентата „ Спасибо, что живой “ („ Благодаря, че съм жив “), споделя, че преди заминаването, Висоцки е доста зле, едвам се влачи. Проблеми със сърцето, изтощеност и така нататък Колебае се и непрекъснато си сменя мнението – ту „ ще ида “, ту „ няма да ида “ Накрая взема решение да отиде. Неговия организатор (по нашему импресарио), влиза в кухнята блестящ, до момента в който Висоцки лежи без сили на леглото в спалнята и споделя тържествуващо с приятелката му: „ Какви пари единствено ще напечелим! “ Приятелката: “Доите го, доите го! “ и промърморва нещо в жанр „ Не ви е позор! “
През последната година на живота си Висоцки вместо да забави, живее на още по-високи обороти. Пише и извършва песни, снима се във филм, стартира да режисира различен, не стопира с представленията на сцената. В горепосочения документален филм дават образец по какъв начин след изтощителни фотоси за кино лентата, Висоцки се мята на Мерцедеса си и отива да изнася зрелище (и то основна роля) в театъра Таганка. Още един щрих: „ Верни почитатели на поета са изброили 5-6 потрошени в произшествия негови коли – „ Жигули “, „ Рено “, „ БМВ “, „ Мерцедес” – 2 бр. Според тяхна събрана документи гибелта е дебнела Володя освен по пътищата. Многобройни кръвоизливи с неразбираем генезис, припадъци, два пъти изпадане в клинична гибел, разгулен сбивания. “ (е-vestnik 08 февруари 2016г.).
Висоцки умира на 25 юли 1980 година „ Според версията на Анатолий Федотов причина за гибелта е инфаркт на миокарда. “ ( e-Vestnik)
Елвис Пресли. Роден е през 1935 година в град Тюпълоу, щата Мисисипи. Умира на 16 август 1977г. в Мемфис. На 42г. Точно колкото и Висоцки. Странно съвпадане. Ето къса информация за неговия живот.Успехът му стартира през м. юли 1954г. – едвам на 19г. с една ария, която стартират да въртят по радиото.През 1955 година, на 20г. Елвис реализира огромни триумфи. Неговата последна дребна плоча за Сън Рекърдс се изкачва до първо място в националната ранглиста на Билборд за кънтри-енд-уестърн. Концертните му изяви притеглят от ден на ден фенове. През януари 1956 година на 21г. Елвис прави своя първи запис за RCA-Victor. „ Записва пет песни, сред които Heartbreak Hotel…Малката плоча с Heartbreak Hotel…(прави продажби – б.а.) 300 000 бройки за три седмици и близо 38 милиона за идващите пет години. “(Уикипедия).
От 1955г. управител му става „ полковник “ Том Паркър, който доста способства за неговия триумф. По това време Елвис съумява да припечели задоволително, с цел да уреди за родителите си по-добър живот. „ Изпълнението на Hound Dog на 5 юни 1956 (Елвис е на 21г.б.а.) си остава шедьовър. Участието му в шоуто на Ед Съливан през септември се следи от рекорден брой фенове – 54 милиона. Интерес демонстрират и филмовите компании. Най-бърза е Парамаунт пикчърс, чийто продуцент Хал Уолис подписва контракт с Елвис още през април. От август до октомври Елвис снима първия си филм Love Me Tender, където му партнира Дебра Паджет. Излизането на кино лентата на 16 ноември се трансформира в сензация… До края на 1956 година излиза вторият му албум – Elvis, а през 1957 още два – филмовият Loving You и Elvis Christmas Album с коледни песни. Част от тези коледни песни са рокове, опит за разбъркване на коледната тема и актуалната музика. Първите четири албума на Елвис непроменяемо заемат първите места в класациите, където остават общо 29 седмици. Освен това се продават в над 10 милиона броя. Всичко това е невиждано досега. “ (Уикипедия)
Елвис влиза в казармата през март 1958 г.(на 23г.). По време на службата, на 13 септември 1959 година, се среща и с Присила, бъдещата си брачна половинка, която тогава е едвам на 14 години.През м. март 1960г. излиза от казармата. (на 25г.) Тук можем да кажем, че това е интервал на мозъчна отмора доста потребен за младия артист. „ Периодът 1960 – 1963 година (между 25 и 28г.) е доста плодотворен за Елвис. Завръщането му измежду свободните хора се трансформира в успех. Той е припрян да продължи да записва и да снима там, откъдето е спрял… Участието му във кино лентата Flaming Star, сниман през 1960 от 20th Century Fox е образец за сериозна роля и добра игра. В този филм са изпълнени единствено две песни, тъй че не музиката е водеща. За жал той се приема по-зле в сравнение с Blue Hawaii да вземем за пример и това убеждава филмовите компании да употребяват най-безочливо Елвис за евтини продукции със слаб сюжет, само че натъпкани с музика. Впечатлени от огромните облаги, Паркър и Елвис се оставят да бъдат въвлечени в този циничен кръг(подчертаното – мое б.а.)…
Общо през цялата си кариера Елвис взе участие в 31 игрални кино лентата. След 1962 година той взема решение да снима по три на година, което не приказва добре за тяхното качество…За да притегли публиката в кинозалите Паркър приключва концертната активност на Елвис. За финален път за идващите 7 години Елвис се появява пред аудитория на 25 февруари 1961 г.(на 26г.) в Мемфис. “(Т.е. до 1968г. /докато стане на 33г./ Елвис резервира цялостно концертно безмълвие. Това може би дава глътка въздух за звездата (зависи от интензитета на снимките)– концертите са къде - къде по-натоварващи.б.а.). През 1967 година (на 32г.) Елвис се дами за Присила и тъкмо след девет месеца се ражда щерка им Лиса-Мари. Отношенията сред тях не се развиват добре, което предвещава бъдещия раздор. (Уикипедия)
През 1969г. (на 34г.) Елвис се появява му още веднъж на сцената. „ От 30 юли до 28 август 1969 година в Интернешънъл хотел в Лас Вегас той изнася общо 56 концерта пред 123 000 души, като пее енергични остарели рокове и някои от новите си песни. Със същата пристрастеност, с която при започване на 60-те се впуска да прави филми, в този момент Елвис се впуска да прави концерти. За 8 години до гибелта си през 1977 Елвис изнася над 1100 концерта пред 5,5 милиона фенове. Общо RCA издава 8 концертни албума, като един от тях (Elvis Aloha from Hawaii) съумява през 1973 година да стигне до първото място в Билборд. “ (Уикипедия)
„ През 1971 година Елвис е включен измежду десетте най-заслужили млади мъже на нацията. Тогава той е на 36 години. И в случай че кариерата му още веднъж върви добре, не е по този начин с персоналния му живот. Още в края на същата година Присила го напуща поради един преподавател по карате.(след 4 години брак – б.а.). Това е сериозен удар за Елвис, само че не може да се каже, че не е подобаващ. Елвис несъмнено не се демонстрира като добър брачен партньор с честите си любовни случки и непрекъснатите си отсъствия. През 1973 следва формалният бракоразвод (Елвис е на 38г. – б.а.) и неотдавна по-късно той заживява с Линда Томпсън. По това време ексцентричният му живот (Елвис има няколко десетки кадилака, личен аероплан и обича да прави големи и скъпи дарове на всички от обкръжението си) коства толкоз доста пари, че през март 1973 той се взема решение да продаде всички права над песните си на RCA за сумата от 5,4 милиона $. “(Уикипедия)
„ От 1973 година (38-ата година на Елвис – б.а.) стартира нов залез на Елвис. Въпреки че музиката, която записва, не е неприятна и в нея има доста положителни попадения, известността му още веднъж спада. Късните албуми още веднъж не се продават по този начин добре, а още по-малко – непроменяемо издаваните сингли. Само концертите не престават да притеглят доста хора и концертните зали постоянно са цялостни. Публиката не се смущава нито от типа на Елвис, който напълнява, нито от зачестилите моменти, когато губи гласа си или напряко изгубва схващане на сцената. Всъщност това не смущава и самия Елвис. Колкото и да няма предпочитание за нови студийни записи, той продължава концертите си. Все отново студийните албуми са най-печеливши, тъй че RCA непроменяемо преследва своя реализатор за нови сеанси. Стига се до такава степен, че през 1976 г.(когато Елвис е на 41г. – б.а.) сеанси с цялата голяма техника се организират в дома на Елвис в Грейсланд, защото той отхвърля да излезе от него.
Това, което продуцентите считат за своенравничене на една звезда, в действителност е безкрайна отмалялост на Елвис от непрекъснати записи и концерти. Напрежението в работата му е толкоз огромно, че той неизбежно се нуждае от стимуланти, успокоителни и приспивателни. Те стават част от живота му и последователно го довеждат до съсипия. Личният му живот продължава да е комплициран и нерешителен. След Линда Томпсън негова другарка става Джинджър Алдън, само че все по този начин рядко вижда щерка си. Сега негово семейство са приятелите му (т.нар. мемфиска мафия). “(Уикипедия)
„ Елвис умира на 16 август 1977 година (на 42 години – б.а.) в дома си в Грейсланд евентуално от свръхдоза приспивателни и успокоителни. Това събитие раздрусва Америка; не оставя и диря от настъпилото равнодушие към него... “ Уикипедия.
Според вестник „ Днес.бг “ от 16.08.2012г. („ Смъртта на Елвис - 35 години тайнственост. “): „ Проблемите му стартират с раздялата с жена му Присила през 1972, която надълбоко го наранява…Елвис към момента е на върха и всяка година прави от ден на ден концерти, само че упадъкът му е явен. След като разводът е приключен, той стартира да взима повече опиати, които въпреки предписани първоначално от доктор поради депресията му, утежняват здравето му значително… Все по-често в идващите години Елвис се появява на осъществяванията си несъответстващ и съвсем без опция да извърши вярно шлагерите си. С напрежението, което му оказват продуценти и почитатели, той се оправя посредством успокоителни и приспивателни. В този интервал, въпреки и в неприятно положение, звездата не стопира да записва нови и нови парчета…Някогашният секс знак е надебелял и е изгубил обаянието си, постоянно припада от корист с лекарства, а когато на 1-ви август 1977 излиза книга, написана от някогашните му телохранители и другари, отдадена на неговата взаимозависимост към опиатите, това към този момент го тормози съществено и той се пробва да я спре от щемпел. Само две седмици по-късно тогавашната му другарка го намира примрял на пода в банята си, а лекарите не съумяват да го върнат към живот. “( https://www.dnes.bg).
Във кино лентата „ Елвис “(1897г.) на Дж. Карпентър има няколко запаметяващи се подиуми. Майка му приживе, при започване на кариерата му споделя: “Елвис, ти влагаш толкоз плам в осъществяването на песните си, че се опасявам да не прегориш. “ Жена му на няколко пъти вижда, че е изнемощял и желае да се откъснат, да идат на странствуване из Европа. Той ѝ дава обещание, само че ѝ споделя: „ Не мога в този момент, имам проблеми, които би трябвало да реша, в случай че заминем, те ще ме чакат тук, когато се върна. “ И когато са запланували най-сетне странствуване, вместо това, той отива да прави записи в Калифорния. Преди концерта му през 1969г., когато татко му упорства да не излиза, а Елвис отхвърля, татко му споделя: „ Ти никого не слушаш! “ Има и два монолога на Елвис. В единия споделя: „ Имам всичко, което съм желал – триумф, жена, роди ми се дете…И все пак усещам в себе си празнота, която не мога да запълня. “ В другия монолог споделя: „ Не мисля, че ще пребивавам повече от 40 години. “
В документалния филм: „ Elvis, the searcher. “ се споделя още една истина: „ В късните 60-те години (т.е. от 1965г. нататък –б.а.) младата публика е била дизентересирана от Елвис за сметка на Бийтълс, които покоряваха света. Елвис се е трансформирал, по неналичието на по-добра дума uncool (не толкоз уважаван – б.а.). Както и да е това зрелище от 1968г. малко прекатурва нещата. “
В документалния филм: „ Elvis Presley: The Last 24 hours. “ Един от обкръжението споделя: „ Една вечер в къщата на Елвис бяха поканени 152 дами последователки “. Авторите споделят, че Елвис е имал солиден вкус за храна, дами, опиати и рок-енд-рол. В последните си години Елвис отива на своего рода „ наказващ “ (punishing) график на турне, проведено от неговия управител – полковник Паркър. Един от неговите близки споделя: „ Той (Елвис) не харесваше концепцията да прави по две шоута, от време на време и три (на вечер – б.а.) седем дни в седмицата…Аз му споделих, отрежи турнето, понижи темпото, а той дава отговор: „ Имам заплати да заплащам. “ Авторите на кино лентата не престават: „ С плочи, които към този момент не се продават, приходите от турнетата се трансформират в единствения приход за Елвис. И бидейки 40+, към този момент нямаше големи почитатели. Той се движеше по ръба на финансово стопяване. Той освен трябваше да заплаща сметките в този момент, само че 50% от прихода отиваше в Том Паркър. Полковника също беше изправен пред банкрут. “ Оказва се, че полковника е разпален състезател на хазарт в Лас Вегас. Един от доближените на Елвис споделя: „ Една нощ, през 1970г. беше сред шоутата, видях полковника в игралната зала. Той ме предложения да седна до него. И за час и половина изгуби милион и четвърт. “
Още два аспекта от горния документален филм. Първият демонстрира неразумния живот на Елвис. Един от обкръжението му споделя: „ Той беше безсънен до два-три през нощта. После всички лягахме за малко и в 5 часа сутринта тръгвахме за дестинация, обвързвана с концерт. “ И още от последните месеци: „ Една вечер в хотела Елвис му беше доста неприятно. Той лежеше, а доктора беше обхванал главата му и държеше допряна торбичка лед, с цел да се освести. Нахълта полковника, видя го, издърпа един от обкръжението му в прилежащата стая и сподели: „ Това, което е най-важно е той да стане на крайници и да пее, нищо друго няма значение! “. И тъй като сме на музикална вълна, доста подобаващ за изложение на триумфа е текстът на песента „ Хотел Калифорния “.
Показателно за триумфа е в последната строфа на текста - че триумфа е, постоянно, като капан – може да влезеш когато и да е, само че няма излизане:
You can check-out any time you like,
But you can never leave! "
(„ Може да заявиш когато и да е, че си тръгваш, само че в никакъв случай не можеш да напуснеш “.)
До тук с фактологията. Сега за триумфа. Успеха е по-опасен от неуспеха. Човек стартира да живее нашироко, стартира да получава от ден на ден и повече. И в един миг се пристрастява към този метод на живот с триумф. Като към опиат. От който не може да се откаже. И всяко оттегляне обратно е обвързвано с голяма физическа и психическа болежка. Все едно късаш живо месо от теб. Ти си привикнал да си на върха и всяко слизане надолу е оскърбление и проваляне за теб. Обаче освен в твоите очи, само че и в очите на близките (а това е още по-тежко). И тъй като си станал свръх-чувствителен, го чувстваш, чувстваш (или по този начин си мислиш) съжалението в погледа на близките, в усмивките им виждаш подбив. Както има една мисъл, в една ария “Money after money, powеr after power, minute after minute, hour after hour. “ /Пари след пари, мощ (власт) след мощ (власт), минута след минута, час след час. “ /В случая мощ (власт) – това е известността, овациите на публиката./ Както споделя героинята на Дарил Хана на героят – младият брокер, игран от Чарли Шийн във кино лентата „ Уолстрийт “: „ Ще схванеш, че да имаш пари и да ги загубиш е по-лошо,отколкото изобщо да не си ги имал! “ Или едно изявление от парвеню, за паралия, от началото на прехода, в този момент обеднял: „ Видях еди-кой си – жив да го ожалиш – остарял костюм, остаряла S- класа “ /Мерцедес – б.а./ Както беше споделила една млада дама, водеща необятен и нехаен /но и безсмислен/ живот с милионите оставени от татко й: „ Ние сме на дъното на кладенеца от страсти – и копаем с голи ръце и нокти надолу. “ Или както Пушкин в творбата: „ Евгени Онегин “:
„ Балетът към този момент ми омръзна,
за промяна време е пристигнало,
наситих се и на Дидло. “
И още:
„ И завтра тоже, по какъв начин вчерá. “ /И на следващия ден е същото както вчера/. Тук важат два стопански закона – закона за намаляващата възвръщаемост от вложенията и закона за намаляващата пределна полза от потреблението на богатствата – да вземем за пример – в случай че сте жаден в пустинята и изпиете чаша вода, полезността е доста висока, на втората по-малка, на третата – още по-малка.
Къде е тайната – някои не могат да схванат, че триумфът се ръководи по напълно други правила, в сравнение с неуспеха. Богатството се ръководи по напълно други правила, в сравнение с бедността или парите на елементарния човек, огромните пари се ръководят по напълно други закони, в сравнение с дребните. Един образец, в случай че сте малък вложител и закупите една акция, никой няма да го забележи, борсата няма да го усети нито ще вдигне котировките на акцията. Но в случай че сте богат и купите едновременно 20 000 акции, борсата „ ще се раздруса “. Така да вземем за пример във кино лентата „ Уолстрийт “, богаташът и борсова акула Геко, приказва по телефона със собствен зависещ: „ Виждам /на монитора – б.а./ придвижване на 20 000 акции. …Ние част ли сме от това?...По добре да бъдем, в противоположен случай ще дойда и ще ти изям обяда! “
При триумфа, ориста изсипва цялото благосъстояние, богатства и благоприятни условия пред краката ви, като от рог на изобилието, само че вие не може да ги използвате/да се нарадвате/ на всички. Защото това ще е пагубно за вас, ще ви засмуче като въртоп. Бедния изяжда всичко на масата и то с огромен вкус, вкусно му е и на драго сърце. (Има сентенция: Най-добрият готвач е глада “). Богатият би трябвало да се лимитира, макар че може да си разреши 5 пържоли. Да не приказваме, че някоя несполучлива бизнес договорка може по този начин да му е вгорчила деня, че и най-вкусното ядене да не му е вкусно, все едно, че яде плява. (В Библията, Иисус споделя: „ По-добре да ядеш изсъхнал самун измежду обич, в сравнение с печено говеждо – измежду ненавист. “). Бедният, щом му се отдаде опция, прибира, богатият – преценя и мисли дълго. Като песента „ Ел Бимбо “:
„ Ел Бимбо е предназначен,
да слави с песни Сан Хуан,
и този остарял пропуснат град
с Ел Бимбо става така богат!…
Момичета безчет,
зоват Ел Бимбо безценен и свой… “
Е по какъв начин да разбере Ел Бимбо, коя го желае поради славата, парите и триумфа, и коя - поради самия него. Дори след дълго чудене да избере, може да се окаже, че след години е избрал неправилно, тя се е развела с него и си е отишла с половината от парите / благосъстоянието му. Бедният на драго сърце се сприятелява – какво могат да му вземат? Богатият се капсулира – най-често в обкръжението, което е имал, когато е бил безпаричен. Като Елвис – лимитира се и живее с другари и родственици от преди славата, така наречен „ Мемфиска мафия “. По този мотив цар Фердинад написа, че от време на време, /и то много постоянно – б.а./, царят се лимитира в своето непрекъснато обграждане, което постоянно спекулира с неговите страхове и терзания и се трансформира във „ Височайши заложник “ “. Бедният може да живее нехайно, даже да сгреши, грешката ще е дребна и евтина, богатият, в случай че сгреши, може да му коства доста скъпо, доста скъпо, даже и живота – от него се желае непрекъсната мисъл, съмнение, съмнение, трезва преценка, внимание да не сгреши.. Бедният е като човек, живеещ в подножието на планина – топло е, завет е, до момента в който богатият – на върха на планината, откриват се чудни гледки, когато времето е безшумно, долу е смог а на върха – чист въздух, слънце, супер- прелестно, само че и амплитудите – температура, сняг, дъжд са невероятни. За 15-20 минути, времето може да се смени напълно. През деня, през зимата може да е плюс 5 градуса, а през нощта – минус 25.
Един английски публицист написа публикация за вечерята с Британската кралица и брачна половинка ѝ. Вечерята – невероятна, само че: „ Това тяхното не беше ястие и пиянство, а внимателно опитване и отпиване от вкусните и изкушаващи храни и питиета. “
Или като една залязваща звезда, която всяка заран изкупувала на будката за вестници, цялата преса и изчитала деликатно светските летописи с вярата, някъде да е написано нещо за нея.
Изследване на Банчо Банов, Финансов специалист
Един, човек, постигнал триумф и популярност беше споделил: „ Успех и популярност?! Не може да излезеш в центъра да изпиеш едно кафе като естествен човек! Всички те гледат като маймуна от зоопарка! “
В умозаключение ще кажем за инцидентното изявление на една журналистка с един министър от началото на прехода. Успял да се оправи със славата и триумфа, отдръпнал се от кипежа на светския и политически живот на вилата и отдал се на развъждането на внуците си. Журналистката: „ Къде се загубихте през всичките тези години? “ Бившият министър: „ Загубил се?! Та аз открих себе си! “
И последно 10 (като в картите): Хубаво е да си богат, само че не доста. Хубаво е да си съумял – само че не доста, хубаво е да си прочут – само че не доста. И ще си живееш добре – само че не доста. Защото доста добре, не е на добре.
През всяка ера обществото е в плен на някакъв фетиш. По времето на социализма, това е бил култът към Сталин. По времето на актуалната пазарна стопанска система това е култът към триумфа. Но както единия беше поразвенчан, мисля че би трябвало да поразвенчаем и другия.
Владимир Висоцки. Роден 1938 година той умира през 1980г. Само на 42 година Всепризнат талант и гений. Източниците за него са спорни. В публикацията на e-Vestnik: „ Как съветският Хамлет – Висоцки, почина от морфин и алкохол 2. “ (08.02.2016г.) Пише: „ Д-р Ала Машенджинова е лекувала Висоцки дълги години. Според нея първото му постъпване в болничното заведение „ Соловьов” е през есента на 1965 година (Тогава е единствено на 27г. – бел.авт.) Болницата е единствена в Москва, профилирана за неврози, в частност и за алкохолна болест…Разбира се, заради естеството на болестта, той не можеше да повярва на 100 %, че е болен. Струваше му се, че в случай че изиска може да спре да пие независимо. Володя тогава не беше звезда – елементарен млад актьор…След първото изписване от болница „ Соловьов”, ремисията на Висоцки е траяла към две години. При алкохолизма ремисия се назовава срокът, в който алкохоликът въобще не използва алкохол…Второто постъпване на Висоцки в клиниката е през 1968 г….Ремисията след второто изписване за жалост към този момент не е толкоз продължителна…Според лекуващата лекарка, когато Висоцки е бил женен за Людмила – ремисиите му са били по-дълги.
След брака му с Марина Влади интервалите на умереност били доста по-кратки…Приятели на Висоцки споделят, че той проклинал заболяването си и трудно се опитвал да се пребори с нея, като точно по тази причина прибегнал до опиати. Най-достъпен от лечебните заведения бил морфинът. Последната му другарка Оксана споделя, че той се инжектирал просто, с цел да се почувства по-добре. И я предупреждавал в никакъв случай да не опитва…Съпругата на Висоцки, Марина Влади, която постоянно идва в Москва, а той постоянно пътува до Париж, избира да не се възползват повече от услугите на болничното заведение „ Соловьов”. Тя възразява, че там пациентите са по 13 души в стая, а за Володя, който към този момент е известна персона, това е недопустимо условие…. “(Що за мотив? – бел. авт.) Толкова от този източник.
Можем да създадем насочна точка, че същинското начало на артиста е с начална дата 1964, когато той постъпва в театъра „ Таганка “, а началото на триумфа му датира от 1966, когато в „ Таганка “ му оферират първата огромна роля в постановката „ Жизнь Галилея “( Живота на Галилей). От тук до гибелта му остават единствено 14 година на блестящо зарево. На 01 декември 1971г. се дами за Марина Влади. В. Труд от 20.05.2018 година („ Марина Влади стана на 80 “) написа: „ Връзката им върви тежко – тя във Франция, той в Съюза (според други източници са имали раздели и по месеци – б. авт.), обособен проблем в връзките им е алкохолната му взаимозависимост, от която тя по всякакъв начин се пробва да го спаси…Понякога това ѝ се отдава, само че всичко приключва с нови сривове…Деветте години общуване не са лесни – бурни кавги, сълзи, проклятия…Марина прави и невъзможното бракът да оцелее… “
Равносметката от тези 14 година триумф е впечатляваща: „ След като умира, в персоналния му списък татко му и жена му, Марина Влади, намират 800 песни и 1100 стихотворения. Изиграл е 30 кино функции, в това число Хамлет (само Хамлет е играл в театъра 317 пъти!), изнасял е концерти по цяла Русия и на доста места по света (включително и в България). “/ Уикипедия/. Тук би трябвало да уточним - стотици концерти по целия Съюз на съветските социалистически републики. А неиздадените му тогава песни са записвани на неофициални концерти и презаписвани неведнъж на магнетофони и въртени непрестанно. Всичко това гарнирано с плевел бохемски живот, запои до сутринта, интервали (месеци) на самотност без брачната половинка Марина (което може би в допълнение го кара към алкохола), само че огромният въпрос е: „ Кое сърце би издържало на всичко това? “ Във кино лентата: „ Благодаря, че съм жив. “ се демонстрира една сцена. Около година преди гибелта на Висоцки лекари желаят от родителите му насилствена хоспитализация. Висоцки дръпва една тирада: „ Ще умреш, ще умреш, 20 години го чувам това. Трябва ли най-сетне да умра, с цел да се успокоите? И какво в случай че вляза в болница? Ще изляза след месец и няма да съм аз. С непозната кръв, няма да мога да подвигам повече от 2 кг.! “ Родителите му се отхвърлят да подпишат за насилствената му хоспитализация. Щом остават уединено, лекарят му споделя: „ Вие сте в прединфарктно положение, имате шумове на сърцето, аритмия, износена задна стена на сърцето и това на фона на непрекъснат медикаментозен допинг…От приятеля ви разбрах, че ви следва гастрол в Узбекистан – горещина, концерти, полет…вие просто няма да се върнете от там. “ Каквото предсказва лекаря съвсем на 90% се сбъдва.
В Узбекистан, Бухара, на 25 юли 1979г. Владимир Висоцки получава клинична гибел. Едва съумяват да го извадят от кома и го карат в тежко положение в реанимацията на локалната болница. В документалния филм: „ Висотский – последний год “ създателите застъпват тезата, че Висотски е предчувствал, че скоро му следва краят (даже го споменава) и това е предопределило сюжета на живота му през последната година. “ Тук ще си позволим да им опонираме. В икономикса има един термин „ Self fulfilling Prophesy “ – предсказване, което самичък сбъдваш. И се дава образец - двама-трима мощни участници на пазара имат лично предсказване по какъв начин ще станат работите (например цените на акциите на дадена компания!. Започват да работят съгласно това предсказване, купуват мощно и…сами го сбъдват. Не е ли това случая с Висоцки?
Още в Бухара, юли 1979г., когато е претърпял клинична гибел и лекарите в болничното заведение колкото да са му възстановили сърдечната активност, когато е идвал на себе си (а концертите му са били отменени), Висоцки е казвал: „ Ще съумея за концерта, ще съумея! Колко е часът? “
За същия този концерт, кино лентата „ Спасибо, что живой “ („ Благодаря, че съм жив “), споделя, че преди заминаването, Висоцки е доста зле, едвам се влачи. Проблеми със сърцето, изтощеност и така нататък Колебае се и непрекъснато си сменя мнението – ту „ ще ида “, ту „ няма да ида “ Накрая взема решение да отиде. Неговия организатор (по нашему импресарио), влиза в кухнята блестящ, до момента в който Висоцки лежи без сили на леглото в спалнята и споделя тържествуващо с приятелката му: „ Какви пари единствено ще напечелим! “ Приятелката: “Доите го, доите го! “ и промърморва нещо в жанр „ Не ви е позор! “
През последната година на живота си Висоцки вместо да забави, живее на още по-високи обороти. Пише и извършва песни, снима се във филм, стартира да режисира различен, не стопира с представленията на сцената. В горепосочения документален филм дават образец по какъв начин след изтощителни фотоси за кино лентата, Висоцки се мята на Мерцедеса си и отива да изнася зрелище (и то основна роля) в театъра Таганка. Още един щрих: „ Верни почитатели на поета са изброили 5-6 потрошени в произшествия негови коли – „ Жигули “, „ Рено “, „ БМВ “, „ Мерцедес” – 2 бр. Според тяхна събрана документи гибелта е дебнела Володя освен по пътищата. Многобройни кръвоизливи с неразбираем генезис, припадъци, два пъти изпадане в клинична гибел, разгулен сбивания. “ (е-vestnik 08 февруари 2016г.).
Висоцки умира на 25 юли 1980 година „ Според версията на Анатолий Федотов причина за гибелта е инфаркт на миокарда. “ ( e-Vestnik)
Елвис Пресли. Роден е през 1935 година в град Тюпълоу, щата Мисисипи. Умира на 16 август 1977г. в Мемфис. На 42г. Точно колкото и Висоцки. Странно съвпадане. Ето къса информация за неговия живот.Успехът му стартира през м. юли 1954г. – едвам на 19г. с една ария, която стартират да въртят по радиото.През 1955 година, на 20г. Елвис реализира огромни триумфи. Неговата последна дребна плоча за Сън Рекърдс се изкачва до първо място в националната ранглиста на Билборд за кънтри-енд-уестърн. Концертните му изяви притеглят от ден на ден фенове. През януари 1956 година на 21г. Елвис прави своя първи запис за RCA-Victor. „ Записва пет песни, сред които Heartbreak Hotel…Малката плоча с Heartbreak Hotel…(прави продажби – б.а.) 300 000 бройки за три седмици и близо 38 милиона за идващите пет години. “(Уикипедия).
От 1955г. управител му става „ полковник “ Том Паркър, който доста способства за неговия триумф. По това време Елвис съумява да припечели задоволително, с цел да уреди за родителите си по-добър живот. „ Изпълнението на Hound Dog на 5 юни 1956 (Елвис е на 21г.б.а.) си остава шедьовър. Участието му в шоуто на Ед Съливан през септември се следи от рекорден брой фенове – 54 милиона. Интерес демонстрират и филмовите компании. Най-бърза е Парамаунт пикчърс, чийто продуцент Хал Уолис подписва контракт с Елвис още през април. От август до октомври Елвис снима първия си филм Love Me Tender, където му партнира Дебра Паджет. Излизането на кино лентата на 16 ноември се трансформира в сензация… До края на 1956 година излиза вторият му албум – Elvis, а през 1957 още два – филмовият Loving You и Elvis Christmas Album с коледни песни. Част от тези коледни песни са рокове, опит за разбъркване на коледната тема и актуалната музика. Първите четири албума на Елвис непроменяемо заемат първите места в класациите, където остават общо 29 седмици. Освен това се продават в над 10 милиона броя. Всичко това е невиждано досега. “ (Уикипедия)
Елвис влиза в казармата през март 1958 г.(на 23г.). По време на службата, на 13 септември 1959 година, се среща и с Присила, бъдещата си брачна половинка, която тогава е едвам на 14 години.През м. март 1960г. излиза от казармата. (на 25г.) Тук можем да кажем, че това е интервал на мозъчна отмора доста потребен за младия артист. „ Периодът 1960 – 1963 година (между 25 и 28г.) е доста плодотворен за Елвис. Завръщането му измежду свободните хора се трансформира в успех. Той е припрян да продължи да записва и да снима там, откъдето е спрял… Участието му във кино лентата Flaming Star, сниман през 1960 от 20th Century Fox е образец за сериозна роля и добра игра. В този филм са изпълнени единствено две песни, тъй че не музиката е водеща. За жал той се приема по-зле в сравнение с Blue Hawaii да вземем за пример и това убеждава филмовите компании да употребяват най-безочливо Елвис за евтини продукции със слаб сюжет, само че натъпкани с музика. Впечатлени от огромните облаги, Паркър и Елвис се оставят да бъдат въвлечени в този циничен кръг(подчертаното – мое б.а.)…
Общо през цялата си кариера Елвис взе участие в 31 игрални кино лентата. След 1962 година той взема решение да снима по три на година, което не приказва добре за тяхното качество…За да притегли публиката в кинозалите Паркър приключва концертната активност на Елвис. За финален път за идващите 7 години Елвис се появява пред аудитория на 25 февруари 1961 г.(на 26г.) в Мемфис. “(Т.е. до 1968г. /докато стане на 33г./ Елвис резервира цялостно концертно безмълвие. Това може би дава глътка въздух за звездата (зависи от интензитета на снимките)– концертите са къде - къде по-натоварващи.б.а.). През 1967 година (на 32г.) Елвис се дами за Присила и тъкмо след девет месеца се ражда щерка им Лиса-Мари. Отношенията сред тях не се развиват добре, което предвещава бъдещия раздор. (Уикипедия)
През 1969г. (на 34г.) Елвис се появява му още веднъж на сцената. „ От 30 юли до 28 август 1969 година в Интернешънъл хотел в Лас Вегас той изнася общо 56 концерта пред 123 000 души, като пее енергични остарели рокове и някои от новите си песни. Със същата пристрастеност, с която при започване на 60-те се впуска да прави филми, в този момент Елвис се впуска да прави концерти. За 8 години до гибелта си през 1977 Елвис изнася над 1100 концерта пред 5,5 милиона фенове. Общо RCA издава 8 концертни албума, като един от тях (Elvis Aloha from Hawaii) съумява през 1973 година да стигне до първото място в Билборд. “ (Уикипедия)
„ През 1971 година Елвис е включен измежду десетте най-заслужили млади мъже на нацията. Тогава той е на 36 години. И в случай че кариерата му още веднъж върви добре, не е по този начин с персоналния му живот. Още в края на същата година Присила го напуща поради един преподавател по карате.(след 4 години брак – б.а.). Това е сериозен удар за Елвис, само че не може да се каже, че не е подобаващ. Елвис несъмнено не се демонстрира като добър брачен партньор с честите си любовни случки и непрекъснатите си отсъствия. През 1973 следва формалният бракоразвод (Елвис е на 38г. – б.а.) и неотдавна по-късно той заживява с Линда Томпсън. По това време ексцентричният му живот (Елвис има няколко десетки кадилака, личен аероплан и обича да прави големи и скъпи дарове на всички от обкръжението си) коства толкоз доста пари, че през март 1973 той се взема решение да продаде всички права над песните си на RCA за сумата от 5,4 милиона $. “(Уикипедия)
„ От 1973 година (38-ата година на Елвис – б.а.) стартира нов залез на Елвис. Въпреки че музиката, която записва, не е неприятна и в нея има доста положителни попадения, известността му още веднъж спада. Късните албуми още веднъж не се продават по този начин добре, а още по-малко – непроменяемо издаваните сингли. Само концертите не престават да притеглят доста хора и концертните зали постоянно са цялостни. Публиката не се смущава нито от типа на Елвис, който напълнява, нито от зачестилите моменти, когато губи гласа си или напряко изгубва схващане на сцената. Всъщност това не смущава и самия Елвис. Колкото и да няма предпочитание за нови студийни записи, той продължава концертите си. Все отново студийните албуми са най-печеливши, тъй че RCA непроменяемо преследва своя реализатор за нови сеанси. Стига се до такава степен, че през 1976 г.(когато Елвис е на 41г. – б.а.) сеанси с цялата голяма техника се организират в дома на Елвис в Грейсланд, защото той отхвърля да излезе от него.
Това, което продуцентите считат за своенравничене на една звезда, в действителност е безкрайна отмалялост на Елвис от непрекъснати записи и концерти. Напрежението в работата му е толкоз огромно, че той неизбежно се нуждае от стимуланти, успокоителни и приспивателни. Те стават част от живота му и последователно го довеждат до съсипия. Личният му живот продължава да е комплициран и нерешителен. След Линда Томпсън негова другарка става Джинджър Алдън, само че все по този начин рядко вижда щерка си. Сега негово семейство са приятелите му (т.нар. мемфиска мафия). “(Уикипедия)
„ Елвис умира на 16 август 1977 година (на 42 години – б.а.) в дома си в Грейсланд евентуално от свръхдоза приспивателни и успокоителни. Това събитие раздрусва Америка; не оставя и диря от настъпилото равнодушие към него... “ Уикипедия.
Според вестник „ Днес.бг “ от 16.08.2012г. („ Смъртта на Елвис - 35 години тайнственост. “): „ Проблемите му стартират с раздялата с жена му Присила през 1972, която надълбоко го наранява…Елвис към момента е на върха и всяка година прави от ден на ден концерти, само че упадъкът му е явен. След като разводът е приключен, той стартира да взима повече опиати, които въпреки предписани първоначално от доктор поради депресията му, утежняват здравето му значително… Все по-често в идващите години Елвис се появява на осъществяванията си несъответстващ и съвсем без опция да извърши вярно шлагерите си. С напрежението, което му оказват продуценти и почитатели, той се оправя посредством успокоителни и приспивателни. В този интервал, въпреки и в неприятно положение, звездата не стопира да записва нови и нови парчета…Някогашният секс знак е надебелял и е изгубил обаянието си, постоянно припада от корист с лекарства, а когато на 1-ви август 1977 излиза книга, написана от някогашните му телохранители и другари, отдадена на неговата взаимозависимост към опиатите, това към този момент го тормози съществено и той се пробва да я спре от щемпел. Само две седмици по-късно тогавашната му другарка го намира примрял на пода в банята си, а лекарите не съумяват да го върнат към живот. “( https://www.dnes.bg).
Във кино лентата „ Елвис “(1897г.) на Дж. Карпентър има няколко запаметяващи се подиуми. Майка му приживе, при започване на кариерата му споделя: “Елвис, ти влагаш толкоз плам в осъществяването на песните си, че се опасявам да не прегориш. “ Жена му на няколко пъти вижда, че е изнемощял и желае да се откъснат, да идат на странствуване из Европа. Той ѝ дава обещание, само че ѝ споделя: „ Не мога в този момент, имам проблеми, които би трябвало да реша, в случай че заминем, те ще ме чакат тук, когато се върна. “ И когато са запланували най-сетне странствуване, вместо това, той отива да прави записи в Калифорния. Преди концерта му през 1969г., когато татко му упорства да не излиза, а Елвис отхвърля, татко му споделя: „ Ти никого не слушаш! “ Има и два монолога на Елвис. В единия споделя: „ Имам всичко, което съм желал – триумф, жена, роди ми се дете…И все пак усещам в себе си празнота, която не мога да запълня. “ В другия монолог споделя: „ Не мисля, че ще пребивавам повече от 40 години. “
В документалния филм: „ Elvis, the searcher. “ се споделя още една истина: „ В късните 60-те години (т.е. от 1965г. нататък –б.а.) младата публика е била дизентересирана от Елвис за сметка на Бийтълс, които покоряваха света. Елвис се е трансформирал, по неналичието на по-добра дума uncool (не толкоз уважаван – б.а.). Както и да е това зрелище от 1968г. малко прекатурва нещата. “
В документалния филм: „ Elvis Presley: The Last 24 hours. “ Един от обкръжението споделя: „ Една вечер в къщата на Елвис бяха поканени 152 дами последователки “. Авторите споделят, че Елвис е имал солиден вкус за храна, дами, опиати и рок-енд-рол. В последните си години Елвис отива на своего рода „ наказващ “ (punishing) график на турне, проведено от неговия управител – полковник Паркър. Един от неговите близки споделя: „ Той (Елвис) не харесваше концепцията да прави по две шоута, от време на време и три (на вечер – б.а.) седем дни в седмицата…Аз му споделих, отрежи турнето, понижи темпото, а той дава отговор: „ Имам заплати да заплащам. “ Авторите на кино лентата не престават: „ С плочи, които към този момент не се продават, приходите от турнетата се трансформират в единствения приход за Елвис. И бидейки 40+, към този момент нямаше големи почитатели. Той се движеше по ръба на финансово стопяване. Той освен трябваше да заплаща сметките в този момент, само че 50% от прихода отиваше в Том Паркър. Полковника също беше изправен пред банкрут. “ Оказва се, че полковника е разпален състезател на хазарт в Лас Вегас. Един от доближените на Елвис споделя: „ Една нощ, през 1970г. беше сред шоутата, видях полковника в игралната зала. Той ме предложения да седна до него. И за час и половина изгуби милион и четвърт. “
Още два аспекта от горния документален филм. Първият демонстрира неразумния живот на Елвис. Един от обкръжението му споделя: „ Той беше безсънен до два-три през нощта. После всички лягахме за малко и в 5 часа сутринта тръгвахме за дестинация, обвързвана с концерт. “ И още от последните месеци: „ Една вечер в хотела Елвис му беше доста неприятно. Той лежеше, а доктора беше обхванал главата му и държеше допряна торбичка лед, с цел да се освести. Нахълта полковника, видя го, издърпа един от обкръжението му в прилежащата стая и сподели: „ Това, което е най-важно е той да стане на крайници и да пее, нищо друго няма значение! “. И тъй като сме на музикална вълна, доста подобаващ за изложение на триумфа е текстът на песента „ Хотел Калифорния “.
Показателно за триумфа е в последната строфа на текста - че триумфа е, постоянно, като капан – може да влезеш когато и да е, само че няма излизане:
You can check-out any time you like,
But you can never leave! "
(„ Може да заявиш когато и да е, че си тръгваш, само че в никакъв случай не можеш да напуснеш “.)
До тук с фактологията. Сега за триумфа. Успеха е по-опасен от неуспеха. Човек стартира да живее нашироко, стартира да получава от ден на ден и повече. И в един миг се пристрастява към този метод на живот с триумф. Като към опиат. От който не може да се откаже. И всяко оттегляне обратно е обвързвано с голяма физическа и психическа болежка. Все едно късаш живо месо от теб. Ти си привикнал да си на върха и всяко слизане надолу е оскърбление и проваляне за теб. Обаче освен в твоите очи, само че и в очите на близките (а това е още по-тежко). И тъй като си станал свръх-чувствителен, го чувстваш, чувстваш (или по този начин си мислиш) съжалението в погледа на близките, в усмивките им виждаш подбив. Както има една мисъл, в една ария “Money after money, powеr after power, minute after minute, hour after hour. “ /Пари след пари, мощ (власт) след мощ (власт), минута след минута, час след час. “ /В случая мощ (власт) – това е известността, овациите на публиката./ Както споделя героинята на Дарил Хана на героят – младият брокер, игран от Чарли Шийн във кино лентата „ Уолстрийт “: „ Ще схванеш, че да имаш пари и да ги загубиш е по-лошо,отколкото изобщо да не си ги имал! “ Или едно изявление от парвеню, за паралия, от началото на прехода, в този момент обеднял: „ Видях еди-кой си – жив да го ожалиш – остарял костюм, остаряла S- класа “ /Мерцедес – б.а./ Както беше споделила една млада дама, водеща необятен и нехаен /но и безсмислен/ живот с милионите оставени от татко й: „ Ние сме на дъното на кладенеца от страсти – и копаем с голи ръце и нокти надолу. “ Или както Пушкин в творбата: „ Евгени Онегин “:
„ Балетът към този момент ми омръзна,
за промяна време е пристигнало,
наситих се и на Дидло. “
И още:
„ И завтра тоже, по какъв начин вчерá. “ /И на следващия ден е същото както вчера/. Тук важат два стопански закона – закона за намаляващата възвръщаемост от вложенията и закона за намаляващата пределна полза от потреблението на богатствата – да вземем за пример – в случай че сте жаден в пустинята и изпиете чаша вода, полезността е доста висока, на втората по-малка, на третата – още по-малка.
Къде е тайната – някои не могат да схванат, че триумфът се ръководи по напълно други правила, в сравнение с неуспеха. Богатството се ръководи по напълно други правила, в сравнение с бедността или парите на елементарния човек, огромните пари се ръководят по напълно други закони, в сравнение с дребните. Един образец, в случай че сте малък вложител и закупите една акция, никой няма да го забележи, борсата няма да го усети нито ще вдигне котировките на акцията. Но в случай че сте богат и купите едновременно 20 000 акции, борсата „ ще се раздруса “. Така да вземем за пример във кино лентата „ Уолстрийт “, богаташът и борсова акула Геко, приказва по телефона със собствен зависещ: „ Виждам /на монитора – б.а./ придвижване на 20 000 акции. …Ние част ли сме от това?...По добре да бъдем, в противоположен случай ще дойда и ще ти изям обяда! “
При триумфа, ориста изсипва цялото благосъстояние, богатства и благоприятни условия пред краката ви, като от рог на изобилието, само че вие не може да ги използвате/да се нарадвате/ на всички. Защото това ще е пагубно за вас, ще ви засмуче като въртоп. Бедния изяжда всичко на масата и то с огромен вкус, вкусно му е и на драго сърце. (Има сентенция: Най-добрият готвач е глада “). Богатият би трябвало да се лимитира, макар че може да си разреши 5 пържоли. Да не приказваме, че някоя несполучлива бизнес договорка може по този начин да му е вгорчила деня, че и най-вкусното ядене да не му е вкусно, все едно, че яде плява. (В Библията, Иисус споделя: „ По-добре да ядеш изсъхнал самун измежду обич, в сравнение с печено говеждо – измежду ненавист. “). Бедният, щом му се отдаде опция, прибира, богатият – преценя и мисли дълго. Като песента „ Ел Бимбо “:
„ Ел Бимбо е предназначен,
да слави с песни Сан Хуан,
и този остарял пропуснат град
с Ел Бимбо става така богат!…
Момичета безчет,
зоват Ел Бимбо безценен и свой… “
Е по какъв начин да разбере Ел Бимбо, коя го желае поради славата, парите и триумфа, и коя - поради самия него. Дори след дълго чудене да избере, може да се окаже, че след години е избрал неправилно, тя се е развела с него и си е отишла с половината от парите / благосъстоянието му. Бедният на драго сърце се сприятелява – какво могат да му вземат? Богатият се капсулира – най-често в обкръжението, което е имал, когато е бил безпаричен. Като Елвис – лимитира се и живее с другари и родственици от преди славата, така наречен „ Мемфиска мафия “. По този мотив цар Фердинад написа, че от време на време, /и то много постоянно – б.а./, царят се лимитира в своето непрекъснато обграждане, което постоянно спекулира с неговите страхове и терзания и се трансформира във „ Височайши заложник “ “. Бедният може да живее нехайно, даже да сгреши, грешката ще е дребна и евтина, богатият, в случай че сгреши, може да му коства доста скъпо, доста скъпо, даже и живота – от него се желае непрекъсната мисъл, съмнение, съмнение, трезва преценка, внимание да не сгреши.. Бедният е като човек, живеещ в подножието на планина – топло е, завет е, до момента в който богатият – на върха на планината, откриват се чудни гледки, когато времето е безшумно, долу е смог а на върха – чист въздух, слънце, супер- прелестно, само че и амплитудите – температура, сняг, дъжд са невероятни. За 15-20 минути, времето може да се смени напълно. През деня, през зимата може да е плюс 5 градуса, а през нощта – минус 25.
Един английски публицист написа публикация за вечерята с Британската кралица и брачна половинка ѝ. Вечерята – невероятна, само че: „ Това тяхното не беше ястие и пиянство, а внимателно опитване и отпиване от вкусните и изкушаващи храни и питиета. “
Или като една залязваща звезда, която всяка заран изкупувала на будката за вестници, цялата преса и изчитала деликатно светските летописи с вярата, някъде да е написано нещо за нея.
Изследване на Банчо Банов, Финансов специалист
Един, човек, постигнал триумф и популярност беше споделил: „ Успех и популярност?! Не може да излезеш в центъра да изпиеш едно кафе като естествен човек! Всички те гледат като маймуна от зоопарка! “
В умозаключение ще кажем за инцидентното изявление на една журналистка с един министър от началото на прехода. Успял да се оправи със славата и триумфа, отдръпнал се от кипежа на светския и политически живот на вилата и отдал се на развъждането на внуците си. Журналистката: „ Къде се загубихте през всичките тези години? “ Бившият министър: „ Загубил се?! Та аз открих себе си! “
И последно 10 (като в картите): Хубаво е да си богат, само че не доста. Хубаво е да си съумял – само че не доста, хубаво е да си прочут – само че не доста. И ще си живееш добре – само че не доста. Защото доста добре, не е на добре.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ