Стига лицемерие! Видя се какво е търсел Западът в Афганистан
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Какви ти човешки права? Хората на Запад последователно схващат, че преди 20 години техните държавни управления влязоха в Афганистан не с цел да пазят демокрацията, а единствено поради политическите си ползи. Коментар на Васлат Назими.
След изтеглянето на американските войски всичко стана стремително. Само за няколко дни талибаните съумяха да прегазят съвсем всички провинции в Афганистан. Провинциалните столици падаха като плочки за домино. Хиляди дами и мъже хукнаха да се избавят и се насочиха основно към столицата Кабул, където чакаха да намерят несъмнено леговище. Но всуе! Талибаните към този момент превзеха и Кабул.
Западът гледа с учудване и шок по какъв начин Ислямската република Афганистан за броени дни се трансформира ислямистки емират. Приятели и познати непрестанно ми звънят и ми пишат, с цел да изразят своето съпричастие. Един сътрудник от Арабската редакция на Дъждовни води ми сподели, че протичащото се в Афганистан ужасно го визира, въпреки че самичък не знаел за какво.
Не поради човешките права
Да, мнозина са шокирани, а повода за това е явна: хората на Запад последователно схващат, че преди 20 години техните държавни управления влязоха в Афганистан не с цел да опазят човешките права, а единствено и само поради политическите си ползи.
Но политическите ползи последователно се трансформираха, а разноските по интервенцията съществено надвишиха изгодата от нея, така че закономерно се стигна до решението: да се махаме отсам колкото е допустимо по-бързо!
Всичко се оказа една голяма неистина. Човешки права ли? Правата на дамите ли? Демокрация ли? Нека афганистанците да се оправят сами с тези въпрос, сподели неотдавна президентът на Съединени американски щати Джо Байдън. Байдън съобщи, че приключва една интервенция, която преди него поддържаха не един и двама, а четирима американски президенти.
В случая обаче той премълчава нещо значимо: през 2001 година Съединени американски щати навлязоха в Афганистан освен, с цел да се борят против талибаните и Ал Кайда. Те дадоха обещание на афганистанския народ, че ще демократизират страната. А един от основните причини в интерес на окупацията беше отбраната на правата на дамите. Сега, 20 години по-късно, последователно излиза наяве, че залогът в действителност не са били правата на дамите или демокрацията. Всичко това са били просто празни приказки.
Част от афганистанските дами горещо се бореха за правата си, само че по през целия ден слушаха единствено успокояващи слова и обещания, че видите ли, демокрацията в последна сметка ще победи. Същите тези дами още веднъж са натикани в средновековния мрак отпреди 20 години. Те бяха предадени и продадени. Много правозащитнички с съображение се боят за живота си.
Същото двуличие следим и в политиката във връзка с мигрантите, която водят Европейски Съюз и Германия. Хора бягат от Афганистан към този момент от години. Такова решение не се взима елементарно. Те бягат от родината си, тъй като там ситуацията от ден дневно ставаше все по-опасно.
Всичко това Западът го игнорираше. От позиция на миграционната политика Афганистан минаваше за „ сигурна страна “. Бежанците от Афганистан или бяха принуждавани да се върнат вкъщи, или оставаха с някакъв неразбираем краткотраен статут. Хиляди афганистанци живеят в обидни за човешкото достолепие условия в Гърция, Турция и в други балкански страни.
Какво e задължен да направи Западът в този момент?
Европейските политици просто си затваряха очите пред обстоятелството, че Афганистан е доста рисково място, а интервенцията се е провалила дефинитивно. И в този момент, когато към този момент е прекомерно късно, те внезапно са шокирани: политиците, медиите, специалистите. А страни като Германия носят в тази ситуация напълно съответна отговорност.
От години те поддържат локални военни главатари и корумпирани политици в Афганистан, вместо съществено да се задълбочат в историята и културата на афганистанския народ и да се опитат да ги схванат. От години те се пробват да успокоят афганистанските дами, вместо съществено да се вслушат в гласа им. А вместо да основават държавна войска в Афганистан, те трябваше да влязат в разговор с хората и дружно да изградят някаква постоянна вероятност.
Какво следва оттук нататък? Западните страни и интернационалната общественост би трябвало да обезпечат леговище на афганистанските бежанци – по допустимо най-бързия и небюрократичен метод. Те са длъжни най-накрая да одобряват тези афганистански бежанци, които към този момент от години водят окаяно съществуване в други европейски страни, чакайки за политическо леговище. Същото се отнася и до тези, които занапред ще идват през идващите месеци и години. Ще идват от една разрушена страна, на която Западът обърна тил.
Европа би трябвало да ги одобри – това е най-малкото, което може да стори за Афганистан.
Какви ти човешки права? Хората на Запад последователно схващат, че преди 20 години техните държавни управления влязоха в Афганистан не с цел да пазят демокрацията, а единствено поради политическите си ползи. Коментар на Васлат Назими.
След изтеглянето на американските войски всичко стана стремително. Само за няколко дни талибаните съумяха да прегазят съвсем всички провинции в Афганистан. Провинциалните столици падаха като плочки за домино. Хиляди дами и мъже хукнаха да се избавят и се насочиха основно към столицата Кабул, където чакаха да намерят несъмнено леговище. Но всуе! Талибаните към този момент превзеха и Кабул.
Западът гледа с учудване и шок по какъв начин Ислямската република Афганистан за броени дни се трансформира ислямистки емират. Приятели и познати непрестанно ми звънят и ми пишат, с цел да изразят своето съпричастие. Един сътрудник от Арабската редакция на Дъждовни води ми сподели, че протичащото се в Афганистан ужасно го визира, въпреки че самичък не знаел за какво.
Не поради човешките права
Да, мнозина са шокирани, а повода за това е явна: хората на Запад последователно схващат, че преди 20 години техните държавни управления влязоха в Афганистан не с цел да опазят човешките права, а единствено и само поради политическите си ползи.
Но политическите ползи последователно се трансформираха, а разноските по интервенцията съществено надвишиха изгодата от нея, така че закономерно се стигна до решението: да се махаме отсам колкото е допустимо по-бързо!
Всичко се оказа една голяма неистина. Човешки права ли? Правата на дамите ли? Демокрация ли? Нека афганистанците да се оправят сами с тези въпрос, сподели неотдавна президентът на Съединени американски щати Джо Байдън. Байдън съобщи, че приключва една интервенция, която преди него поддържаха не един и двама, а четирима американски президенти.
В случая обаче той премълчава нещо значимо: през 2001 година Съединени американски щати навлязоха в Афганистан освен, с цел да се борят против талибаните и Ал Кайда. Те дадоха обещание на афганистанския народ, че ще демократизират страната. А един от основните причини в интерес на окупацията беше отбраната на правата на дамите. Сега, 20 години по-късно, последователно излиза наяве, че залогът в действителност не са били правата на дамите или демокрацията. Всичко това са били просто празни приказки.
Част от афганистанските дами горещо се бореха за правата си, само че по през целия ден слушаха единствено успокояващи слова и обещания, че видите ли, демокрацията в последна сметка ще победи. Същите тези дами още веднъж са натикани в средновековния мрак отпреди 20 години. Те бяха предадени и продадени. Много правозащитнички с съображение се боят за живота си.
Същото двуличие следим и в политиката във връзка с мигрантите, която водят Европейски Съюз и Германия. Хора бягат от Афганистан към този момент от години. Такова решение не се взима елементарно. Те бягат от родината си, тъй като там ситуацията от ден дневно ставаше все по-опасно.
Всичко това Западът го игнорираше. От позиция на миграционната политика Афганистан минаваше за „ сигурна страна “. Бежанците от Афганистан или бяха принуждавани да се върнат вкъщи, или оставаха с някакъв неразбираем краткотраен статут. Хиляди афганистанци живеят в обидни за човешкото достолепие условия в Гърция, Турция и в други балкански страни.
Какво e задължен да направи Западът в този момент?
Европейските политици просто си затваряха очите пред обстоятелството, че Афганистан е доста рисково място, а интервенцията се е провалила дефинитивно. И в този момент, когато към този момент е прекомерно късно, те внезапно са шокирани: политиците, медиите, специалистите. А страни като Германия носят в тази ситуация напълно съответна отговорност.
От години те поддържат локални военни главатари и корумпирани политици в Афганистан, вместо съществено да се задълбочат в историята и културата на афганистанския народ и да се опитат да ги схванат. От години те се пробват да успокоят афганистанските дами, вместо съществено да се вслушат в гласа им. А вместо да основават държавна войска в Афганистан, те трябваше да влязат в разговор с хората и дружно да изградят някаква постоянна вероятност.
Какво следва оттук нататък? Западните страни и интернационалната общественост би трябвало да обезпечат леговище на афганистанските бежанци – по допустимо най-бързия и небюрократичен метод. Те са длъжни най-накрая да одобряват тези афганистански бежанци, които към този момент от години водят окаяно съществуване в други европейски страни, чакайки за политическо леговище. Същото се отнася и до тези, които занапред ще идват през идващите месеци и години. Ще идват от една разрушена страна, на която Западът обърна тил.
Европа би трябвало да ги одобри – това е най-малкото, което може да стори за Афганистан.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ