Новата космическа станция на Китай: сблъсъкът на големите в космоса
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Съвсем в унисон с упоритостите на Пекин, китайската галактическа стратегия отбелязва впечатляващ прогрес. Страната започва първия си полет с екипаж през 2003 година или повече от 40 години откакто Юрий Гагарин от Съветския съюз стана първият човек в космоса. Първата сполучлива китайска задача до Марс започва през 2020 година, още веднъж половин век откакто американската сонда Mariner 9 прелетя около Червената планета написа гл. ас. доктор Иво Цеков за Съвет за стопански и дипломатически връзки.
Но възходящата азиатска галактическа суперсила настига бързо своите съперници: тя изпрати задачи до Луната и Марс, изстреля ракети с висока товароносимост, построи нов галактически телескоп, който би трябвало да лети през 2024 година, и неотдавна пусна в употреба първия съставен елемент от галактическата станция Тиенгон („ Небесен замък “) в орбита.
Тиенгон е правоприемник на китайските галактически лаборатории Тиенгон-1 и Тиенгон-2, стартирани надлежно през 2011 година и 2016 година Тя ще бъде построена по модулен дизайн, сходно на Международната галактическа станция, експлоатирана от Съединени американски щати, Русия, Япония, Канада и Европейската галактическа организация. Когато бъде приключена, Тиенгон ще се състои от главен модул, прикован към две лаборатории с общо тегло от близо 77 тона.
Основната капсула, наречена Тиенхъ („ Хармония на небесата “), е с размерите на рейс. Съдържащо системи за поддържане и надзор на живота на борда, това ядро ще бъде място на жилищните пространства на станцията. С тегло от 25 тона, капсулата Тиенхъ е най-големият и най-тежкият галактически транспортен съд, който в миналото е конструиран от Китай.
Капсулата ще бъде от главно значение за бъдещите интервенции на галактическата станция. През 2022 година се чака два малко по-малки модула да се причислят към Тиенхъ, с цел да разширят галактическата станция и да създадат допустимо провеждането на разнообразни научни и софтуерни опити. В последна сметка станцията ще включва 14 вътрешни стелажи за опити и 50 външни площадки за проучване на галактическата среда.
Тиенхъ ще бъде единствено една пета от размера на Международната галактическа станция и ще приема по едно и също време до трима членове на екипажа. Очаква се първите трима „ тайконавти “ (както постоянно са известни китайските астронавти) да се настанят там за 3-месечен престой това лято.
Поглед към живота в галактическата станция на Китай
Какъв е животът на борда на галактическата станция? Как ще живеят там астронавтите на Китай?
Може да сте чували думата „ тайконавт “ в последните новинарски излъчвания. Това е терминът, употребен за обозначаване на китайски астронавти. „ Тайконавт “ е композиция от китайската дума „ тайкон “, означаваща космос или космос, и астронавт. С развиването на аерокосмическата стратегия на Китай през последните години думата беше необятно възприета от интернационалните медии.
Европейската галактическа организация и съветската галактическа организация Роскосмос го използваха в своите известия, поздравявайки Китай за сполучливото пускане на Shenzhou-12.
Като се има поради, че тайконавтите ще останат в космоса за относително дълго време, са положени старания галактическата станция да бъде допустимо най-уютна. Първото нещо беше да им бъдат обезпечени просторни жилищни пространства.
Основният модул на галактическата станция е с размер към 50 кубически метра, с три обособени спални и една баня. В композиция с двете лабораторни капсули жилищната повърхност е към 110 кубически метра – голямо усъвършенстване спрямо първата галактическа лаборатория Тиенгон-1 в Китай, която беше единствено 15 кубически метра.
Вътре в главния модул са основани шест зони за астронавтите – за работа, сън, санитария, хранене, опазване на здравето и извършения, всички напълно покрити от WiFi мрежа. Космическата станция е проектирана предвид на неприкосновеността на персоналния живот и удобството, с цел да обезпечи на тайконавтите най-хубавото преживяване в живота и работата им.
За актуалната задача са готови над 120 типа ястия, с цел да обезпечат на тайконавтите уравновесена и питателна диета. В менюто има такива известни китайски храни като пиле „ Гонбао “ и ядене с настъргано свинско месо, наречено „ Юсиан “.
Въпреки че вземането на душ или престоят във ваната са невъзможни в среда с нулева гравитация, астронавтите могат да употребяват револвер за напръскване, с цел да се измият, преди да се избършат.
В главния модул има и „ галактическа фитнес зала “, оборудвана с въртящ се велосипед, бягаща пътека и друго съоръжение за тренировки на астронавтите.
Всеки член на екипажа има портативен терминал с приложение за превключване на осветлението в кабината сред режими на работа, сън и извършения според от персоналните си потребности. Те употребяват костнопроводящи слушалки, с цел да споделят между тях и командния център – напреднала технология, която занапред ще се появява във водещите смарт телефони, възприемащи изчистен дизайн, елиминиращ обичайните портове. Ако изпитат носталгия, непокътнат е частен гласов канал, с цел да се обадят на фамилиите и приятелите си на Земята.
Родилни страдания
Подобно на някогашната съветска галактическа станция „ Мир “ и Международната галактическа станция, целият план е прекомерно огромен, с цел да бъде изведен в орбита с едно изстрелване.
За да се приготви за Тиенгон, Китай пусна две тестови галактически станции, Тиенгон-1 и Тиенгон-2. Първата от тях, стартирана през 2011 година, бе посещавана неведнъж от китайски астронавти, които тестваха процедурите за съединяване с товарни кораби. След като станцията беше изведена от употреба през 2016 година, Пекин загуби контакт с нея. Докато галактическата организация на страната успяваше да наблюдава станцията, тя не можеше да управлява точката на наново влизане, което докара до кулминационна точка от огнено завръщане на Земята, ядосала Съединени американски щати.
Тиенгон-2, пусната през 2016 година, е станция за тествания с по-кратък живот, предопределена да оцени изискванията на живот в орбита, в това число развъждане на храна и премерване на равнищата на радиация. Тази станция имаше следено втурване, изгаряйки над Тихия океан през 2019 година
Тиенхъ бе изстреляна от китайския остров Хайнан на 29 април на борда на ракета Long March 5B. Тези ракети имат една съществена структура и четири бустера, всеки от които е висок повече от 28 метра – височината на девететажна постройка – и необятен повече от 3 метра. Long March 5B тежи към 940 тона, когато е изцяло заредена и може да вдигне потребен товар от 28 тона в ниска земна орбита.
По време на изстрелването на Тиенхъ, гигантският базов модул на ракетата с тегло към 22 тона излезе отвън надзор, като в последна сметка се пръсна повече от седмица по-късно в Индийския океан. Липсата на система за надзор за връщането на ракетата на Земята провокира рецензии от интернационалната общественост.
Тези ракети обаче са основен детайл от краткосрочните упоритости на Китай в космоса. Предвижда се те да бъдат употребявани за доставка на модули и екипаж до Тиенгон, както и за изстрелване на проучвателни сонди до Луната и в последна сметка до Марс.
Въпреки че остави след себе си голям галактически отпадък, Тиенхъ безвредно доближи околоземна орбита. Час и 13 минути след изстрелването слънчевите панели започнаха да работят и модулът се включи. За разлика от Международната галактическа станция, където по-голямата част от електрическата сила към всички модули се доставя от огромни слънчеви решетки върху особено построени портали, на Тиенгон всеки изстрелян модул носи своя лична слънчева решетка.
Разбира се, има и скептици
Но до момента в който Тиенгон може да увеличи престижа на Китай като галактическа нация, галактическите специалисти не я възприемат като достижение в мащаба на МКС. Те означават, че Тиенгон ще бъде с една пета от размера на МКС, която е колкото футболно игрище, и че китайският новопостъпил галактически състезател в действителност подражава на по-стар, по-опростен дизайн.
„ Китайската станция е по-сравнима със остарялата руска станция„ Мир “, в сравнение с доста по-голямата Международна галактическа станция “, изяснява Скот Пейс, шеф на Института за галактическа политика в Училището за интернационалните връзки „ Елиът “ в университета „ Джордж Вашингтон “.
„ Китайската станция не съставлява забележителен механически прогрес по отношение на МКС “.
„ Това не е МКС “, споделя Джонатан Макдауъл, астрофизик в Центъра за астрофизика Харвард. „ Това е много директно копие на станцията “ Мир „ от 80-те години, която Съветския съюз пусна, въпреки и усъвършенствана. Вижте чертежите на двете структури. Наистина е мъчно за неспециалиста да ги разграничи “.
По някакъв метод Тиенгон е просто най-новото в листата на нещата, които Китай би трябвало да направи, с цел да настигне Съединени американски щати и Русия, откакто изчака чак до 90-те години, с цел да направи стратегическа инвестиция в галактическите проучвания и организира пилотиран галактически полет едвам през 2003 година
„ Те регистрираха първия си астронавт, първата си лунна сонда и първата си галактическа разходка “, изяснява Макдауъл. „ Постепенно отмятат дилемите. Останалите неща, които не са създали, включват дълготраен престой на галактическите станции и астронавти на Луната. Възможно е това последното да стане най-малко след 10 години “.
Космическата тактика на Китай цели да реализира стадии, сравними със Съединени американски щати, даже в случай че те не съответстват напълно с равнището на софтуерна трудност, съгласно Макдауъл.
Дори постигането на недодялан паритет не е било елементарно. За да пусне модулите на Тиенгон в космоса, Китай трябваше да създаде ново потомство тежкотоварна ракета. След като първообраз претърпя сериозен неуспех по време на изстрелването през 2017 година, изстрелването на главния модул на Тиенгон, в началото планувано за 2018 година беше преместен до тази година.
„ Закъсняха с години преди да стартират да работят “, споделя Макдауъл
Но до момента в който специалистите допускат, че главната цел на Тиенгон е да откри Китай като галактическа мощ, галактическата станция има капацитет да реализира прочут теоретичен и софтуерен прогрес.
Ако китайците слагат планувания си галактически телескоп, който е плануван за изстрелване през 2024 година, със същия орбитален надолнище като Тиенгон, това би разрешило на китайските астронавти да пътуват до спътника в някакъв тип галактически кораби за близки дистанции и да правят поправки и усъвършенствания елементарно.
„ Въпреки че главните цели на китайската станция имат геополитически темперамент, свързването на станцията с галактически телескоп от класа на „ Хъбъл “ дава обещание обилие от нови научни открития “, отбелязва Дейл Скран, основен действен шеф на Националното галактическо общество, неправителствена организация в Съединени американски щати, която се застъпва за напъните за изследване на космоса.
Завършване и бъдеще
Сега Тиенхъ седи в ниска земна орбита на надморска височина от към 400 километра в очакване на първата от десетте задачи за доставяне, планувани през идващите 18 месеца, които са нужни за довеждане докрай на станция Тиенгон.
Двойка пробни модули на име Wentian („ Въпроси към небесата “) и Mengtian („ Небесни фантазии “) са планувани за стартиране през 2022 година Въпреки че станцията се построява единствено от Китай, девет други страни към този момент са подписали опити за полети на борда на Тиенгон. Международното съдействие е забележителна част от плана. Например астронавти от Европейската галактическа организация се образоват с китайски астронавти за оцеляване в океана. В случай, че в миналото астронавтите би трябвало да изоставен орбитална галактическа станция и да се върнат бързо на Земята, има огромен късмет да кацнат във вода и да би трябвало да оцелеят до спасяването. Дългосрочната цел на Европейската галактическа организация с такова образование би била един ден да разреши на астронавтите да летят на борда на китайски галактически задачи.
Съвсем неотдавна девет интернационалните научни опита бяха определени от CNSA (Китайска национална галактическа администрация – националната галактическа организация на Китай, която дава отговор за галактическата програма) за инсталиране на борда на Тиенгон през идващите години. Агенцията е получила 42 заявки за интерес от доста разнообразни страни. Избраните опитите включват POLAR-2, датчик, предопределен да изследва светлината от прояви на гама лъчи, които са едни от най-мощните детонации във Вселената.
Друг е „ Тумори в Космоса “ – план, управителен от откриватели от Норвегия, който ще прегледа по какъв начин микрогравитацията и радиационната среда на космоса въздействат върху растежа на туморите.
Програмата има и боен темперамент повече, в сравнение с допускате
Милитаризираният темперамент на китайската галактическа стратегия е друга специфичност, която би трябвало да се има поради. Организациите за галактическо обмисляне и ориентиране, наземната инфраструктура, подкрепяща галактическите стратегии, и самите тайконавти са подвластни на Народната освободителна войска. Разбирането на тези връзки е значимо за всички проекти за съдействие с Китай в космоса, без значение дали те са държавни или търговски.
От организационна страна еквивалентът в Китай на НАСА е гражданската Китайска национална галактическа администрация, която се концентрира върху интернационалния продан на галактическата стратегия. Тя попада под държавната администрация за просвета, технологии и индустрия за национална защита, която се занимава с науката и технологиите, свързани с защитата, в това число китайските държавни конгломерати от военно-промишления комплекс. Въпреки това, за разлика от НАСА, CNSA не управлява астронавтите в Китай. Организацията, която в действителност дава отговор за пилотираната галактическа стратегия на Китай, е Службата за галактическо инженерство на Китай, която е под управлението на Централната военна комисия на Китай.
По същия метод инфраструктурата на галактическата стратегия на Китай също е мощно милитаризирана. Стартовите площадки, контролните центрове и доста от спътниците се ръководят непосредствено от армията. Тайконавите се издигат от сателитния център за изстрелване Jiuquan (известен още като База 20 на Силите за стратегическа поддръжка на националната войска (PLASSF) – неин кибер и галактически лост); направляван от Центъра за ръководство на полетите в Пекин на PLASSF, с поддръжка на телеметрия, следене и надзор от Центъра за сателитно ръководство Xi’an (известен още като База 26 на PLASSF); и каца на един от двата обекта във Вътрешна Монголия, експлоатирани от двете бази.
И най-после, имаме човешкият детайл. Докато множеството астронавти на НАСА са членове на американската войска, други са цивилни учени и даже учители. За разлика от тях, всички тайконавти са дейни членове на PLASSF. Те съставляват Корпуса на астронавтите в Центъра за проучване и образование на астронавтите в Китай за галактически системи в PLASSF.
Първите астронавти, минали напълно образование в Центъра, който стартира да работи в края на 90-те години, бяха определени от Военновъздушни сили на националната войска. Оттогава насам Китай организира още два кръга на асортимент на тайконавти, като най-новият явно взе някои претенденти отвън армията, само че както беше маркирано нагоре, служейки под шапката на Силите за стратегическа поддръжка на националната войска.
И най-после нещо любопитно
За да разберете по кое време галактическата станция може да се вижда от мястото, където се намирате, можете да ревизирате уеб страници като n2yo.com, които демонстрират настоящото местонахождение на станцията и нейния очакван път за идващите 10 дни. Имайте поради, че тези прогнози се основават на модели, които могат да се трансформират много бързо, защото галактическата станция постепенно пада в своята орбита и от време на време се издига назад на по-високи височини.
Станцията обикаля към Земята на всеки 91 минути. След като намерите часа на идващия преход на станцията над вашето местонахождение (задължително е да е през нощта; няма да можете да я видите през деня), проверете посоката, от която ще идва, намерете си място надалеч от ярки светлини, и се оглеждайте за дребна, бързо движеща се светлина, която се движи през небесата.
С друга платформа, в която хората могат да живеят дълго в орбита, се надяваме, че огромният триумф на Международната галактическа станция ще бъде заимствуван на станцията Тиенгон. Опитът, който астронавтите получават, без подозрение ще бъде скъп за обмисляне на бъдещи старания за проучване на Луната и Марс. Наскоро Русия и Китай показаха пътна карта за Международната лунна изследователска станция. Този план ще включва доста роботизирани лунни орбити и кацания и ще приключи с изследователско оборудване с екипаж от хора, било то в лунната орбита или на повърхността. Този план, в случай че бъде сполучлив, може да докара до това китайски и съветски астронавти да бъдат основани на Луната през 2030-те години, обрисувайки още по-вълнуващо последващо десетилетие на галактическа конкуренция.
Съвсем в унисон с упоритостите на Пекин, китайската галактическа стратегия отбелязва впечатляващ прогрес. Страната започва първия си полет с екипаж през 2003 година или повече от 40 години откакто Юрий Гагарин от Съветския съюз стана първият човек в космоса. Първата сполучлива китайска задача до Марс започва през 2020 година, още веднъж половин век откакто американската сонда Mariner 9 прелетя около Червената планета написа гл. ас. доктор Иво Цеков за Съвет за стопански и дипломатически връзки.
Но възходящата азиатска галактическа суперсила настига бързо своите съперници: тя изпрати задачи до Луната и Марс, изстреля ракети с висока товароносимост, построи нов галактически телескоп, който би трябвало да лети през 2024 година, и неотдавна пусна в употреба първия съставен елемент от галактическата станция Тиенгон („ Небесен замък “) в орбита.
Тиенгон е правоприемник на китайските галактически лаборатории Тиенгон-1 и Тиенгон-2, стартирани надлежно през 2011 година и 2016 година Тя ще бъде построена по модулен дизайн, сходно на Международната галактическа станция, експлоатирана от Съединени американски щати, Русия, Япония, Канада и Европейската галактическа организация. Когато бъде приключена, Тиенгон ще се състои от главен модул, прикован към две лаборатории с общо тегло от близо 77 тона.
Основната капсула, наречена Тиенхъ („ Хармония на небесата “), е с размерите на рейс. Съдържащо системи за поддържане и надзор на живота на борда, това ядро ще бъде място на жилищните пространства на станцията. С тегло от 25 тона, капсулата Тиенхъ е най-големият и най-тежкият галактически транспортен съд, който в миналото е конструиран от Китай.
Капсулата ще бъде от главно значение за бъдещите интервенции на галактическата станция. През 2022 година се чака два малко по-малки модула да се причислят към Тиенхъ, с цел да разширят галактическата станция и да създадат допустимо провеждането на разнообразни научни и софтуерни опити. В последна сметка станцията ще включва 14 вътрешни стелажи за опити и 50 външни площадки за проучване на галактическата среда.
Тиенхъ ще бъде единствено една пета от размера на Международната галактическа станция и ще приема по едно и също време до трима членове на екипажа. Очаква се първите трима „ тайконавти “ (както постоянно са известни китайските астронавти) да се настанят там за 3-месечен престой това лято.
Поглед към живота в галактическата станция на Китай
Какъв е животът на борда на галактическата станция? Как ще живеят там астронавтите на Китай?
Може да сте чували думата „ тайконавт “ в последните новинарски излъчвания. Това е терминът, употребен за обозначаване на китайски астронавти. „ Тайконавт “ е композиция от китайската дума „ тайкон “, означаваща космос или космос, и астронавт. С развиването на аерокосмическата стратегия на Китай през последните години думата беше необятно възприета от интернационалните медии.
Европейската галактическа организация и съветската галактическа организация Роскосмос го използваха в своите известия, поздравявайки Китай за сполучливото пускане на Shenzhou-12.
Като се има поради, че тайконавтите ще останат в космоса за относително дълго време, са положени старания галактическата станция да бъде допустимо най-уютна. Първото нещо беше да им бъдат обезпечени просторни жилищни пространства.
Основният модул на галактическата станция е с размер към 50 кубически метра, с три обособени спални и една баня. В композиция с двете лабораторни капсули жилищната повърхност е към 110 кубически метра – голямо усъвършенстване спрямо първата галактическа лаборатория Тиенгон-1 в Китай, която беше единствено 15 кубически метра.
Вътре в главния модул са основани шест зони за астронавтите – за работа, сън, санитария, хранене, опазване на здравето и извършения, всички напълно покрити от WiFi мрежа. Космическата станция е проектирана предвид на неприкосновеността на персоналния живот и удобството, с цел да обезпечи на тайконавтите най-хубавото преживяване в живота и работата им.
За актуалната задача са готови над 120 типа ястия, с цел да обезпечат на тайконавтите уравновесена и питателна диета. В менюто има такива известни китайски храни като пиле „ Гонбао “ и ядене с настъргано свинско месо, наречено „ Юсиан “.
Въпреки че вземането на душ или престоят във ваната са невъзможни в среда с нулева гравитация, астронавтите могат да употребяват револвер за напръскване, с цел да се измият, преди да се избършат.
В главния модул има и „ галактическа фитнес зала “, оборудвана с въртящ се велосипед, бягаща пътека и друго съоръжение за тренировки на астронавтите.
Всеки член на екипажа има портативен терминал с приложение за превключване на осветлението в кабината сред режими на работа, сън и извършения според от персоналните си потребности. Те употребяват костнопроводящи слушалки, с цел да споделят между тях и командния център – напреднала технология, която занапред ще се появява във водещите смарт телефони, възприемащи изчистен дизайн, елиминиращ обичайните портове. Ако изпитат носталгия, непокътнат е частен гласов канал, с цел да се обадят на фамилиите и приятелите си на Земята.
Родилни страдания
Подобно на някогашната съветска галактическа станция „ Мир “ и Международната галактическа станция, целият план е прекомерно огромен, с цел да бъде изведен в орбита с едно изстрелване.
За да се приготви за Тиенгон, Китай пусна две тестови галактически станции, Тиенгон-1 и Тиенгон-2. Първата от тях, стартирана през 2011 година, бе посещавана неведнъж от китайски астронавти, които тестваха процедурите за съединяване с товарни кораби. След като станцията беше изведена от употреба през 2016 година, Пекин загуби контакт с нея. Докато галактическата организация на страната успяваше да наблюдава станцията, тя не можеше да управлява точката на наново влизане, което докара до кулминационна точка от огнено завръщане на Земята, ядосала Съединени американски щати.
Тиенгон-2, пусната през 2016 година, е станция за тествания с по-кратък живот, предопределена да оцени изискванията на живот в орбита, в това число развъждане на храна и премерване на равнищата на радиация. Тази станция имаше следено втурване, изгаряйки над Тихия океан през 2019 година
Тиенхъ бе изстреляна от китайския остров Хайнан на 29 април на борда на ракета Long March 5B. Тези ракети имат една съществена структура и четири бустера, всеки от които е висок повече от 28 метра – височината на девететажна постройка – и необятен повече от 3 метра. Long March 5B тежи към 940 тона, когато е изцяло заредена и може да вдигне потребен товар от 28 тона в ниска земна орбита.
По време на изстрелването на Тиенхъ, гигантският базов модул на ракетата с тегло към 22 тона излезе отвън надзор, като в последна сметка се пръсна повече от седмица по-късно в Индийския океан. Липсата на система за надзор за връщането на ракетата на Земята провокира рецензии от интернационалната общественост.
Тези ракети обаче са основен детайл от краткосрочните упоритости на Китай в космоса. Предвижда се те да бъдат употребявани за доставка на модули и екипаж до Тиенгон, както и за изстрелване на проучвателни сонди до Луната и в последна сметка до Марс.
Въпреки че остави след себе си голям галактически отпадък, Тиенхъ безвредно доближи околоземна орбита. Час и 13 минути след изстрелването слънчевите панели започнаха да работят и модулът се включи. За разлика от Международната галактическа станция, където по-голямата част от електрическата сила към всички модули се доставя от огромни слънчеви решетки върху особено построени портали, на Тиенгон всеки изстрелян модул носи своя лична слънчева решетка.
Разбира се, има и скептици
Но до момента в който Тиенгон може да увеличи престижа на Китай като галактическа нация, галактическите специалисти не я възприемат като достижение в мащаба на МКС. Те означават, че Тиенгон ще бъде с една пета от размера на МКС, която е колкото футболно игрище, и че китайският новопостъпил галактически състезател в действителност подражава на по-стар, по-опростен дизайн.
„ Китайската станция е по-сравнима със остарялата руска станция„ Мир “, в сравнение с доста по-голямата Международна галактическа станция “, изяснява Скот Пейс, шеф на Института за галактическа политика в Училището за интернационалните връзки „ Елиът “ в университета „ Джордж Вашингтон “.
„ Китайската станция не съставлява забележителен механически прогрес по отношение на МКС “.
„ Това не е МКС “, споделя Джонатан Макдауъл, астрофизик в Центъра за астрофизика Харвард. „ Това е много директно копие на станцията “ Мир „ от 80-те години, която Съветския съюз пусна, въпреки и усъвършенствана. Вижте чертежите на двете структури. Наистина е мъчно за неспециалиста да ги разграничи “.
По някакъв метод Тиенгон е просто най-новото в листата на нещата, които Китай би трябвало да направи, с цел да настигне Съединени американски щати и Русия, откакто изчака чак до 90-те години, с цел да направи стратегическа инвестиция в галактическите проучвания и организира пилотиран галактически полет едвам през 2003 година
„ Те регистрираха първия си астронавт, първата си лунна сонда и първата си галактическа разходка “, изяснява Макдауъл. „ Постепенно отмятат дилемите. Останалите неща, които не са създали, включват дълготраен престой на галактическите станции и астронавти на Луната. Възможно е това последното да стане най-малко след 10 години “.
Космическата тактика на Китай цели да реализира стадии, сравними със Съединени американски щати, даже в случай че те не съответстват напълно с равнището на софтуерна трудност, съгласно Макдауъл.
Дори постигането на недодялан паритет не е било елементарно. За да пусне модулите на Тиенгон в космоса, Китай трябваше да създаде ново потомство тежкотоварна ракета. След като първообраз претърпя сериозен неуспех по време на изстрелването през 2017 година, изстрелването на главния модул на Тиенгон, в началото планувано за 2018 година беше преместен до тази година.
„ Закъсняха с години преди да стартират да работят “, споделя Макдауъл
Но до момента в който специалистите допускат, че главната цел на Тиенгон е да откри Китай като галактическа мощ, галактическата станция има капацитет да реализира прочут теоретичен и софтуерен прогрес.
Ако китайците слагат планувания си галактически телескоп, който е плануван за изстрелване през 2024 година, със същия орбитален надолнище като Тиенгон, това би разрешило на китайските астронавти да пътуват до спътника в някакъв тип галактически кораби за близки дистанции и да правят поправки и усъвършенствания елементарно.
„ Въпреки че главните цели на китайската станция имат геополитически темперамент, свързването на станцията с галактически телескоп от класа на „ Хъбъл “ дава обещание обилие от нови научни открития “, отбелязва Дейл Скран, основен действен шеф на Националното галактическо общество, неправителствена организация в Съединени американски щати, която се застъпва за напъните за изследване на космоса.
Завършване и бъдеще
Сега Тиенхъ седи в ниска земна орбита на надморска височина от към 400 километра в очакване на първата от десетте задачи за доставяне, планувани през идващите 18 месеца, които са нужни за довеждане докрай на станция Тиенгон.
Двойка пробни модули на име Wentian („ Въпроси към небесата “) и Mengtian („ Небесни фантазии “) са планувани за стартиране през 2022 година Въпреки че станцията се построява единствено от Китай, девет други страни към този момент са подписали опити за полети на борда на Тиенгон. Международното съдействие е забележителна част от плана. Например астронавти от Европейската галактическа организация се образоват с китайски астронавти за оцеляване в океана. В случай, че в миналото астронавтите би трябвало да изоставен орбитална галактическа станция и да се върнат бързо на Земята, има огромен късмет да кацнат във вода и да би трябвало да оцелеят до спасяването. Дългосрочната цел на Европейската галактическа организация с такова образование би била един ден да разреши на астронавтите да летят на борда на китайски галактически задачи.
Съвсем неотдавна девет интернационалните научни опита бяха определени от CNSA (Китайска национална галактическа администрация – националната галактическа организация на Китай, която дава отговор за галактическата програма) за инсталиране на борда на Тиенгон през идващите години. Агенцията е получила 42 заявки за интерес от доста разнообразни страни. Избраните опитите включват POLAR-2, датчик, предопределен да изследва светлината от прояви на гама лъчи, които са едни от най-мощните детонации във Вселената.
Друг е „ Тумори в Космоса “ – план, управителен от откриватели от Норвегия, който ще прегледа по какъв начин микрогравитацията и радиационната среда на космоса въздействат върху растежа на туморите.
Програмата има и боен темперамент повече, в сравнение с допускате
Милитаризираният темперамент на китайската галактическа стратегия е друга специфичност, която би трябвало да се има поради. Организациите за галактическо обмисляне и ориентиране, наземната инфраструктура, подкрепяща галактическите стратегии, и самите тайконавти са подвластни на Народната освободителна войска. Разбирането на тези връзки е значимо за всички проекти за съдействие с Китай в космоса, без значение дали те са държавни или търговски.
От организационна страна еквивалентът в Китай на НАСА е гражданската Китайска национална галактическа администрация, която се концентрира върху интернационалния продан на галактическата стратегия. Тя попада под държавната администрация за просвета, технологии и индустрия за национална защита, която се занимава с науката и технологиите, свързани с защитата, в това число китайските държавни конгломерати от военно-промишления комплекс. Въпреки това, за разлика от НАСА, CNSA не управлява астронавтите в Китай. Организацията, която в действителност дава отговор за пилотираната галактическа стратегия на Китай, е Службата за галактическо инженерство на Китай, която е под управлението на Централната военна комисия на Китай.
По същия метод инфраструктурата на галактическата стратегия на Китай също е мощно милитаризирана. Стартовите площадки, контролните центрове и доста от спътниците се ръководят непосредствено от армията. Тайконавите се издигат от сателитния център за изстрелване Jiuquan (известен още като База 20 на Силите за стратегическа поддръжка на националната войска (PLASSF) – неин кибер и галактически лост); направляван от Центъра за ръководство на полетите в Пекин на PLASSF, с поддръжка на телеметрия, следене и надзор от Центъра за сателитно ръководство Xi’an (известен още като База 26 на PLASSF); и каца на един от двата обекта във Вътрешна Монголия, експлоатирани от двете бази.
И най-после, имаме човешкият детайл. Докато множеството астронавти на НАСА са членове на американската войска, други са цивилни учени и даже учители. За разлика от тях, всички тайконавти са дейни членове на PLASSF. Те съставляват Корпуса на астронавтите в Центъра за проучване и образование на астронавтите в Китай за галактически системи в PLASSF.
Първите астронавти, минали напълно образование в Центъра, който стартира да работи в края на 90-те години, бяха определени от Военновъздушни сили на националната войска. Оттогава насам Китай организира още два кръга на асортимент на тайконавти, като най-новият явно взе някои претенденти отвън армията, само че както беше маркирано нагоре, служейки под шапката на Силите за стратегическа поддръжка на националната войска.
И най-после нещо любопитно
За да разберете по кое време галактическата станция може да се вижда от мястото, където се намирате, можете да ревизирате уеб страници като n2yo.com, които демонстрират настоящото местонахождение на станцията и нейния очакван път за идващите 10 дни. Имайте поради, че тези прогнози се основават на модели, които могат да се трансформират много бързо, защото галактическата станция постепенно пада в своята орбита и от време на време се издига назад на по-високи височини.
Станцията обикаля към Земята на всеки 91 минути. След като намерите часа на идващия преход на станцията над вашето местонахождение (задължително е да е през нощта; няма да можете да я видите през деня), проверете посоката, от която ще идва, намерете си място надалеч от ярки светлини, и се оглеждайте за дребна, бързо движеща се светлина, която се движи през небесата.
С друга платформа, в която хората могат да живеят дълго в орбита, се надяваме, че огромният триумф на Международната галактическа станция ще бъде заимствуван на станцията Тиенгон. Опитът, който астронавтите получават, без подозрение ще бъде скъп за обмисляне на бъдещи старания за проучване на Луната и Марс. Наскоро Русия и Китай показаха пътна карта за Международната лунна изследователска станция. Този план ще включва доста роботизирани лунни орбити и кацания и ще приключи с изследователско оборудване с екипаж от хора, било то в лунната орбита или на повърхността. Този план, в случай че бъде сполучлив, може да докара до това китайски и съветски астронавти да бъдат основани на Луната през 2030-те години, обрисувайки още по-вълнуващо последващо десетилетие на галактическа конкуренция.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ