Гръцкото влакче на ужасите
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
2015 наподобява толкоз далечна в този момент. Чудя се дали в миналото Гърция ще мине през сходно прекарване, дали в миналото още веднъж ще стигне до ръба на злополука.
Гръцката история е цялостна със случаи съвсем на колапс. Курсът на страната понякога прилича влакче в увеселителен парк, возещо се нагоре-надолу с шеметна скорост. Политическите демагози се разменят с рационални държавници, които тласкат страната напред. Истината е, че ние като народ сме комфортно място за демагозите. Като надълбоко сантиментална нация пристрастеностите елементарно ни възпламеняват и се поляризираме по същия метод. Но всякога, когато се опием от пристрастеност, ние лекуваме махмурлука си под формата на политик, който е в положение да ни върне назад към реда.
2015 беше като огромен изблик, който до известна степен беше оневинен. Това също беше опция. Установената политическа класа беше банкрутирала. Нейната власт разчиташе на политически услуги, партизански назначения и другарски капитализъм. Старият обществен контракт, който беше подписала с гласоподавателите, беше съвсем мъртъв: парите бяха изчезнали и обещанията не можеха да бъдат изпълнени.
Избирането на политик като Алексис Ципрас на власт можеше да бъде някакъв катарзис. Може би имаше потребност от политик от нищото, който да не дължи нищо на никого, който да се опита да възвърне страната. Както и други преди него, Ципрас не съумя да избегне съдбовната неточност. Вместо да се опита да почисти политическата система и да наложи ясни правила, той скочи в леглото с най-корумпираните и остарели детайли на обществото в опит да построи своя лична система на власт. Вместо да лимитира корупцията, Ципрас избра да разчита на хора, корумпирани до мозъка на костите. Той в никакъв случай не се е подготвял за ръководството на страната и, с доста дребни изключения, разчита на неспособни хора, когато се сблъсква с най-трудната мистерия в страната след 1974 година
Може би този безценен урок си заслужаваше. Гърците се разделиха с редица легенди и претърпяха потребна, въпреки и мъчителна инспекция на действителността. Без Ципрас е евентуално Кириакос Мицотакис да не беше тук в този момент. Друг политик от остарялата школа най-вероятно би бил на негово място. Ще преминем ли през още една 2015? Поглеждайки обратно в историята, е мъчно да се каже сигурно. Със сигурност сме станали по-зрели, макар че от време на време към момента спорим по неверни аргументи. Отговорът значително ще зависи от това дали политическата класа може да убеди огромна част от обществото, че те могат да скочат във влака, до момента в който страната върви напред. Силите на популизма постоянно дебнат в целия политически набор. Те не стопират да се борят за въздействие, в този момент най-много посредством платформи за обществени медии.
Най-сигурният метод да се подсигурява, че Гърция няма да отстъпи, е да се осъществят планове, които могат да доведат до забележителна смяна в живота на хората. В същото време би трябвало да се пазим от практиките, довели остарялата политическа система - която към момента е вярна на старите си привички - до злополука.
Автор: Арексис Папахелас, „ Катимерини “
Превод: Агенция БГНЕС
2015 наподобява толкоз далечна в този момент. Чудя се дали в миналото Гърция ще мине през сходно прекарване, дали в миналото още веднъж ще стигне до ръба на злополука.
Гръцката история е цялостна със случаи съвсем на колапс. Курсът на страната понякога прилича влакче в увеселителен парк, возещо се нагоре-надолу с шеметна скорост. Политическите демагози се разменят с рационални държавници, които тласкат страната напред. Истината е, че ние като народ сме комфортно място за демагозите. Като надълбоко сантиментална нация пристрастеностите елементарно ни възпламеняват и се поляризираме по същия метод. Но всякога, когато се опием от пристрастеност, ние лекуваме махмурлука си под формата на политик, който е в положение да ни върне назад към реда.
2015 беше като огромен изблик, който до известна степен беше оневинен. Това също беше опция. Установената политическа класа беше банкрутирала. Нейната власт разчиташе на политически услуги, партизански назначения и другарски капитализъм. Старият обществен контракт, който беше подписала с гласоподавателите, беше съвсем мъртъв: парите бяха изчезнали и обещанията не можеха да бъдат изпълнени.
Избирането на политик като Алексис Ципрас на власт можеше да бъде някакъв катарзис. Може би имаше потребност от политик от нищото, който да не дължи нищо на никого, който да се опита да възвърне страната. Както и други преди него, Ципрас не съумя да избегне съдбовната неточност. Вместо да се опита да почисти политическата система и да наложи ясни правила, той скочи в леглото с най-корумпираните и остарели детайли на обществото в опит да построи своя лична система на власт. Вместо да лимитира корупцията, Ципрас избра да разчита на хора, корумпирани до мозъка на костите. Той в никакъв случай не се е подготвял за ръководството на страната и, с доста дребни изключения, разчита на неспособни хора, когато се сблъсква с най-трудната мистерия в страната след 1974 година
Може би този безценен урок си заслужаваше. Гърците се разделиха с редица легенди и претърпяха потребна, въпреки и мъчителна инспекция на действителността. Без Ципрас е евентуално Кириакос Мицотакис да не беше тук в този момент. Друг политик от остарялата школа най-вероятно би бил на негово място. Ще преминем ли през още една 2015? Поглеждайки обратно в историята, е мъчно да се каже сигурно. Със сигурност сме станали по-зрели, макар че от време на време към момента спорим по неверни аргументи. Отговорът значително ще зависи от това дали политическата класа може да убеди огромна част от обществото, че те могат да скочат във влака, до момента в който страната върви напред. Силите на популизма постоянно дебнат в целия политически набор. Те не стопират да се борят за въздействие, в този момент най-много посредством платформи за обществени медии.
Най-сигурният метод да се подсигурява, че Гърция няма да отстъпи, е да се осъществят планове, които могат да доведат до забележителна смяна в живота на хората. В същото време би трябвало да се пазим от практиките, довели остарялата политическа система - която към момента е вярна на старите си привички - до злополука.
Автор: Арексис Папахелас, „ Катимерини “
Превод: Агенция БГНЕС
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ