Черно море: Не са изключени дори преки военни сблъсъци
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Русия не от през вчерашния ден гледа на Черно море като на свое, " съветско " море и и персонална сфера на въздействие. Жертва на тази политика е и България. А в този момент Черно море се трансформира в най-опасната сцена на борба сред Русия и Запада.
Първо съветски обстрел на английски боен транспортен съд, а в този момент - гигантско обучение под командването на Съединени американски щати и Украйна, в което вземат участие над половината от страните членки на НАТО. Черно море дълго време се смяташе за второстепенна геополитическа сцена, само че не щеш ли в този момент влезе във водещите заглавия на международните медии. В момента Черно море е най-опасният район от новата борба сред Русия и Запада, в който към този момент не са изключени даже директни военни конфликти на двете страни.
Това сподели казусът с английския унищожител „ Дифендър “ от предходната седмица. Военният транспортен съд пътуваше от украинското пристанище Одеса към Грузия и прекоси украинските териториални води край полуостров Крим, което съгласно интернационалното право е изцяло легално. Руските военни обаче се пробваха да отклонят кораба от курса му, като използваха гранати и бомби, които се взривиха в непосредствена непосредственост до английския кораб. След анексията на Крим през 2014 година Русия освен преглежда Крим като своя територия, само че и предявява искания над прилежащите украински териториални води, което влиза в цялостен прорез с интернационалното право.
Буферна зона против Запада
Това беше първият случай след края на Студената война, когато Русия съзнателно употребява оръжие против военни от НАТО, изпробвайки решимостта на Алианса да пази интернационалното право – най-малкото по море. Вярно е, че при случая не пострадаха нито хора, нито английският боен транспортен съд, само че държавни представители в Москва, включително заместник-външният министър Сергей Рябков оповестиха, че в бъдеще Русия ще нападна непосредствено всички извършители на съветските териториални води, в случай че те не се преценяват с предизвестията.
Тъкмо този сюжет може да настъпи по време на сегашните военни маневри „ Морски бриз-2021 ", които се организират в Черно море. В тях вземат участие 17 от общо 30 страни членки на НАТО, всички черноморски страни без Русия, или общо 32 страни. Те са показани с 5 000 бойци, 32 бойни кораба, 40 бойни самолета и 18 спецотряда, в това число военни водолази. Учението се организира годишно от 1997 година насам, само че тазгодишното е най-мащабното от всички. Не е ясно дали са планувани и задания в териториалните води край Крим, над които Русия предявява искания, или в непосредствена непосредственост до тях.
Това, което в този момент наподобява като военно-политическа проява на мощ, в реалност е един доста сериозен и бездънен спор, датиращ още от времето преди анексията на Крим. Русия постоянно е разглеждала региона на Черно море като своя сфера на политическо и военно въздействие. Москва се нуждае от него, защото то ѝ обезпечава достъп до Средиземно море и горещите конфликтни точки в Близкия Изток и Северна Африка, само че съставлява и буферна зона против Запада. Най-големите жертви на тази политика са Украйна и Грузия, които бяха принудени да заплатят с хиляди убити за водените или подети от Русия войни и анексии на част от техните територии. Засега няма никакви изгледи в средносрочен проект те да си получат назад откъснатите или анексирани територии.
Държавно пиратство
Русия употребява против тях и методите на държавното пиратство и заложничество. Такъв бе образецът от ноември 2018 година, когато Русия взе за заложници 24-ма украински моряци, които напълно законно се намираха в Керченския пролив сред Крим и съветския бряг. Тогава съветски военни кораби стопираха и превзеха украинските кораби със мощ.
Засегнати от агресивното съветското държание в района на Черно море обаче са и другите прилежащи страни, като се изключи Турция, с която Москва има повече общи стратегически ползи, в сравнение с разлики. Жертви на тази съветска политика в района са също България и Румъния, както и Република Молдова, която употребява едно дунавско пристанище край Черно море. В Молдова Русия поддържа един сепаратистки спор, който още от 1991 година разединява страната.
Черно море като " съветско море "
Бившият румънски президент Траян Бъсеску още през 2005 година предизвести Запада за съветските проекти за анексии и военни сюжети в черноморския басейн. „ От епохи Русия възприема Черно море като свое лично, съветско море, не разбрахте ли това? ", беше декларирал той по време на едно свое посещаване в Съединени американски щати. Тогава това негово полемично изявление разпали пристрастеностите и породи голям брой рецензии. Но евентуално и самият Бъсеску не е предполагал какъв брой прав ще се окаже.
В Румъния съветското политическо въздействие през днешния ден е относително едва, а в Черно море в по-ново време не е имало някакви директни конфликти с Русия. Но все пак в страната има чувство за опасност, произлизаща от историческия опит с съветската и руска политика на анексии в района. Това възприятие се усилва от наличието на съветски войски в Приднестровието – в сепаратистката част на Молдова.
Инициативата на румънския президент Клаус Йоханис и на неговия полски сътрудник Анджей Дуда, които на последната среща на деветте източноевропейски страни от НАТО в Букурещ приканиха за засилено натовско наличие в Черно море, единствено демонстрира, че чувството за съветска опасност нараства.
В България ситуацията е по-различно
Не по този начин еднопосочно е ситуацията в България, която във времето на действителния социализъм даже беше считана за 16-та руска република. За разлика от Румъния, в България съветското въздействие в стопанската система е мощно изразено, изключително в енергийния бранш, в банковото дело и на пазара на недвижимите парцели. А част от политическия хайлайф на страната поддържа близки контакти с Русия. Все отново връзките сред двете страни в последно време се утежниха след серия съветски шпионски сандали и редица хипотетични атентати с отрова и взривни субстанции на съветското военно разузнаване ГРУ в България.
Междувременно и Германия за първи път се ангажира военно в отбраната на черноморския район. Бундесверът не взе участие в учението „ Морски бриз “, само че след случая с английския унищожител „ Дифендър “ Германия изпрати два изтребителя „ Юрофайтър “ в района, които бяха трансферирани във военна база край румънското пристанище Констанца. Заедно с английските Военновъздушни сили немските изтребители ще обезпечават протекция от въздуха над района на Черно море.
Русия не от през вчерашния ден гледа на Черно море като на свое, " съветско " море и и персонална сфера на въздействие. Жертва на тази политика е и България. А в този момент Черно море се трансформира в най-опасната сцена на борба сред Русия и Запада.
Първо съветски обстрел на английски боен транспортен съд, а в този момент - гигантско обучение под командването на Съединени американски щати и Украйна, в което вземат участие над половината от страните членки на НАТО. Черно море дълго време се смяташе за второстепенна геополитическа сцена, само че не щеш ли в този момент влезе във водещите заглавия на международните медии. В момента Черно море е най-опасният район от новата борба сред Русия и Запада, в който към този момент не са изключени даже директни военни конфликти на двете страни.
Това сподели казусът с английския унищожител „ Дифендър “ от предходната седмица. Военният транспортен съд пътуваше от украинското пристанище Одеса към Грузия и прекоси украинските териториални води край полуостров Крим, което съгласно интернационалното право е изцяло легално. Руските военни обаче се пробваха да отклонят кораба от курса му, като използваха гранати и бомби, които се взривиха в непосредствена непосредственост до английския кораб. След анексията на Крим през 2014 година Русия освен преглежда Крим като своя територия, само че и предявява искания над прилежащите украински териториални води, което влиза в цялостен прорез с интернационалното право.
Буферна зона против Запада
Това беше първият случай след края на Студената война, когато Русия съзнателно употребява оръжие против военни от НАТО, изпробвайки решимостта на Алианса да пази интернационалното право – най-малкото по море. Вярно е, че при случая не пострадаха нито хора, нито английският боен транспортен съд, само че държавни представители в Москва, включително заместник-външният министър Сергей Рябков оповестиха, че в бъдеще Русия ще нападна непосредствено всички извършители на съветските териториални води, в случай че те не се преценяват с предизвестията.
Тъкмо този сюжет може да настъпи по време на сегашните военни маневри „ Морски бриз-2021 ", които се организират в Черно море. В тях вземат участие 17 от общо 30 страни членки на НАТО, всички черноморски страни без Русия, или общо 32 страни. Те са показани с 5 000 бойци, 32 бойни кораба, 40 бойни самолета и 18 спецотряда, в това число военни водолази. Учението се организира годишно от 1997 година насам, само че тазгодишното е най-мащабното от всички. Не е ясно дали са планувани и задания в териториалните води край Крим, над които Русия предявява искания, или в непосредствена непосредственост до тях.
Това, което в този момент наподобява като военно-политическа проява на мощ, в реалност е един доста сериозен и бездънен спор, датиращ още от времето преди анексията на Крим. Русия постоянно е разглеждала региона на Черно море като своя сфера на политическо и военно въздействие. Москва се нуждае от него, защото то ѝ обезпечава достъп до Средиземно море и горещите конфликтни точки в Близкия Изток и Северна Африка, само че съставлява и буферна зона против Запада. Най-големите жертви на тази политика са Украйна и Грузия, които бяха принудени да заплатят с хиляди убити за водените или подети от Русия войни и анексии на част от техните територии. Засега няма никакви изгледи в средносрочен проект те да си получат назад откъснатите или анексирани територии.
Държавно пиратство
Русия употребява против тях и методите на държавното пиратство и заложничество. Такъв бе образецът от ноември 2018 година, когато Русия взе за заложници 24-ма украински моряци, които напълно законно се намираха в Керченския пролив сред Крим и съветския бряг. Тогава съветски военни кораби стопираха и превзеха украинските кораби със мощ.
Засегнати от агресивното съветското държание в района на Черно море обаче са и другите прилежащи страни, като се изключи Турция, с която Москва има повече общи стратегически ползи, в сравнение с разлики. Жертви на тази съветска политика в района са също България и Румъния, както и Република Молдова, която употребява едно дунавско пристанище край Черно море. В Молдова Русия поддържа един сепаратистки спор, който още от 1991 година разединява страната.
Черно море като " съветско море "
Бившият румънски президент Траян Бъсеску още през 2005 година предизвести Запада за съветските проекти за анексии и военни сюжети в черноморския басейн. „ От епохи Русия възприема Черно море като свое лично, съветско море, не разбрахте ли това? ", беше декларирал той по време на едно свое посещаване в Съединени американски щати. Тогава това негово полемично изявление разпали пристрастеностите и породи голям брой рецензии. Но евентуално и самият Бъсеску не е предполагал какъв брой прав ще се окаже.
В Румъния съветското политическо въздействие през днешния ден е относително едва, а в Черно море в по-ново време не е имало някакви директни конфликти с Русия. Но все пак в страната има чувство за опасност, произлизаща от историческия опит с съветската и руска политика на анексии в района. Това възприятие се усилва от наличието на съветски войски в Приднестровието – в сепаратистката част на Молдова.
Инициативата на румънския президент Клаус Йоханис и на неговия полски сътрудник Анджей Дуда, които на последната среща на деветте източноевропейски страни от НАТО в Букурещ приканиха за засилено натовско наличие в Черно море, единствено демонстрира, че чувството за съветска опасност нараства.
В България ситуацията е по-различно
Не по този начин еднопосочно е ситуацията в България, която във времето на действителния социализъм даже беше считана за 16-та руска република. За разлика от Румъния, в България съветското въздействие в стопанската система е мощно изразено, изключително в енергийния бранш, в банковото дело и на пазара на недвижимите парцели. А част от политическия хайлайф на страната поддържа близки контакти с Русия. Все отново връзките сред двете страни в последно време се утежниха след серия съветски шпионски сандали и редица хипотетични атентати с отрова и взривни субстанции на съветското военно разузнаване ГРУ в България.
Междувременно и Германия за първи път се ангажира военно в отбраната на черноморския район. Бундесверът не взе участие в учението „ Морски бриз “, само че след случая с английския унищожител „ Дифендър “ Германия изпрати два изтребителя „ Юрофайтър “ в района, които бяха трансферирани във военна база край румънското пристанище Констанца. Заедно с английските Военновъздушни сили немските изтребители ще обезпечават протекция от въздуха над района на Черно море.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ