Идеологически различните интерпретации на историята
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Добре известна на методолозите на науката е постпозитивистката концепция за теоретическата натовареност на обстоятелствата, за това че няма „ чисти “ обстоятелства, а има тълкования или интерпретирани обстоятелства. Тя е в най-висока степен годна за обществените и филантропичните науки, изключително за историята. При нея даже за количествени обстоятелства, които наподобяват неоспорими може да имаме коренни разлики и те да бъдат инструмент за пропагандна офанзива и тежки удари против противната страна. Най-типични образци за това са по този начин нар. данни за „ убитите “ по времето на социализма у нас и в Съюз на съветските социалистически републики. Още преди перестройката в Съюз на съветските социалистически републики Солженицин в „ Архипелага Гулаг “, който има за подзаглавие „ Художествено изложение на лагерите “ разпространяваше измислиците за десетките милиони убити в тях, които нямат нищо общо с действителните данни от архивите. Същото стана у нас след 1989 година с измислиците у нас за броя на убитите от „ комунистите “ след 9 септември. Разпространяваха се данни за десетки и стотици хиляди избити, нямащи нищо общо с действителността. Идеологически обаче в всеобщото схващане се постановиха точно тези тълкования на тези псевдофакти.
Известно е, че водещата или хегемонна идеология в една страна легитимира съществуващата система, до момента в който различните тълкования я делегитимират. Затова и измислиците на Солженицин се разпространяваха на Запад, с цел да делегитимират системата на руския социализъм. А измислиците за броя на убитите у нас след 9 септември 1944 се популяризират през последните 31 години, с цел да легитимират днешния капитализъм, разграбил и унищожил издигнатото при социализма. Това всичко добре е обяснено в популярната поговорка от антиутопията „ 1984 “ на Джордж Оруел: „ Който управлява предишното, управлява бъдещето; който управлява сегашното, управлява миналото„.
В страните на реставриран капитализъм сегашното се управлява от политически елити, които имат компрадорски темперамент, обвързван с ползите на страните от капиталистическия център, заради което в тях и преобладават съответните идеологически тълкования, преференциални на тези, които управляват сегашното. Социалните и филантропични науки са идеологически натоварени и показват превъзходството на разнообразни идеологии. Там, където господства идеологията на либерали и неолиберали историята се вижда по един метод, а там, където са консерватори или комунисти по различен, в това число и историята на Втората международна война и на всички войни. В едни страни тя се пренаписва и отхвърля, в други имаме доста по-голяма последователност, както в Китай през последните десетилетия.
Особено мощен е идеологическият темперамент на историята, която е значим инструмент за легитимацията на една система и надлежно средство за делегитимацията ѝ. Подборът на историческите обстоятелства и тяхната интерпретация постоянно има идеологически темперамент, опира се на избрани ценностни предпоставки, обвързвана е с националната еднаквост, с легитимацията на съществуващата система. Нейната смяна, изключително в случай че е радикална води до разпада ѝ, както стана със Съюз на съветските социалистически републики, по което той се отличава от Китай.
Най-мощната идеологема за пренаписването на историята през последните десетилетия е тезата, че до 1989 година сме живели при „ тоталитаризъм “, което значи че обществото в Източна Европа е не по-малко незаконно от това на фашизма и даже се твърди, че е по-престъпно. Тази „ идеологема на студената война “ е приета даже от сериозните откриватели на Запад. С помощта ѝ обаче, всичко вършено по времето на руския вид социализъм и от партии, свързани със социализма стартира да се интерпретира отрицателно, в това число и присъединяване на страните и партиите в борбата против фашизма.
Перестройката и реставрацията на капитализма доведоха до разнообразни идеологически тълкования на историята на социализма. Доминираща стана антикомунистическата и неолиберална, която наложи пренаписването на историята, в това число и тази на Съюз на съветските социалистически републики и то на публично ниво, когато става дума за Втората международна война. Това непосредствено е обвързвано с оценката на историята на социализма, която в учебниците за учениците в България и другите източноевропейски страни е показана в преобладаващи антикомунистически и антисъветски дух. Ако той е разгласен от българския парламент за „ незаконен режим “, същото се отнася и за Съюз на съветските социалистически републики и тамошния социализъм, от което следва, че по логиката на българските антикомунисти и във Втората международна война един „ незаконен режим “ се е бил против различен „ незаконен режим “.
Това изяснява за какво в България публично на 27 ноември 2009 година 41-то Народно заседание по предложение на блестящо изявения антикомунистически народен представител Лъчезар Тошев бе разгласен публично Ден наизуст за закононарушенията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за удостояване паметта на жертвите им. Това не бе инцидентно. Известно е, че идеологическата легитимация на съществуващите политически режими и обществени системи може да става преобладаващо посредством бъдещето или посредством предишното. В България след 1989 година идеологически бе ликвидирано на първо време „ светлото бъдеще “ на „ комунизма “, за сметка на „ светлото бъдеще “ на „ демокрацията “ като прикритие на неолибералния капитализъм. През последното десетилетие обаче умряха и упованията на огромната част от хората в новото „ ярко бъдеще “ на капитализма, наричано „ народна власт “. Затова и идеологическата и пропагандна борба за легитимацията на сегашното се пренасочи в доста по-висока степен към предишното и другите тълкования на предишното. Нововъзникналите неолиберали в България и други източноевропейски страни реинтерпретираха предишното и на социализма, и на Втората международна война през призмата на идеализация на модела на глобализиран неолиберален капитализъм. Консерваторите гледаха на това през призмата на национални, цивилизациони и етнически очила. Социалдемократите по множеството места се бяха неолиберализирали и това сега води до тяхната рецесия и крах. Във всеки случай тези разлики през днешния ден се демонстрират и по повод интерпретация на историята на Втората международна война, за която борбата се изостря внезапно, защото предишното усилва от ден на ден ролята си в интерпретацията на сегашното.
Поради спешните за капитализма процеси същата наклонност на пренаписване на предишното следим през днешния ден на всички места по света. При ликвидацията на вярата в светлото бъдеще на „ комунизма “ в някогашните социалистически страни бяха съборени стотици монументи, свързани с битката за това бъдеще. Сега стотици монументи се събарят в Съединени американски щати и в страни в Западна Европа заради рецесията на сегашното, гибелта на светлото бъдеще на „ краят на историята “, което подтиква ново преосмисляне на предишното. Виждаме го изключително ясно през последните години по отношение на антирасистките протести и историята на отношението към робството на разнообразни известни фигури в западната история от Христофор Колумб през Джордж Вашингтон до Уинстън Чърчил. Изчезна светлото бъдеще, разбрано като „ края на историята “ и идеологическата и геополитическа борба става борба за историята. Историята замести научният комунизъм като пропагандно-идеологическа дисциплинираност.
Добре известна на методолозите на науката е постпозитивистката концепция за теоретическата натовареност на обстоятелствата, за това че няма „ чисти “ обстоятелства, а има тълкования или интерпретирани обстоятелства. Тя е в най-висока степен годна за обществените и филантропичните науки, изключително за историята. При нея даже за количествени обстоятелства, които наподобяват неоспорими може да имаме коренни разлики и те да бъдат инструмент за пропагандна офанзива и тежки удари против противната страна. Най-типични образци за това са по този начин нар. данни за „ убитите “ по времето на социализма у нас и в Съюз на съветските социалистически републики. Още преди перестройката в Съюз на съветските социалистически републики Солженицин в „ Архипелага Гулаг “, който има за подзаглавие „ Художествено изложение на лагерите “ разпространяваше измислиците за десетките милиони убити в тях, които нямат нищо общо с действителните данни от архивите. Същото стана у нас след 1989 година с измислиците у нас за броя на убитите от „ комунистите “ след 9 септември. Разпространяваха се данни за десетки и стотици хиляди избити, нямащи нищо общо с действителността. Идеологически обаче в всеобщото схващане се постановиха точно тези тълкования на тези псевдофакти.
Известно е, че водещата или хегемонна идеология в една страна легитимира съществуващата система, до момента в който различните тълкования я делегитимират. Затова и измислиците на Солженицин се разпространяваха на Запад, с цел да делегитимират системата на руския социализъм. А измислиците за броя на убитите у нас след 9 септември 1944 се популяризират през последните 31 години, с цел да легитимират днешния капитализъм, разграбил и унищожил издигнатото при социализма. Това всичко добре е обяснено в популярната поговорка от антиутопията „ 1984 “ на Джордж Оруел: „ Който управлява предишното, управлява бъдещето; който управлява сегашното, управлява миналото„.
В страните на реставриран капитализъм сегашното се управлява от политически елити, които имат компрадорски темперамент, обвързван с ползите на страните от капиталистическия център, заради което в тях и преобладават съответните идеологически тълкования, преференциални на тези, които управляват сегашното. Социалните и филантропични науки са идеологически натоварени и показват превъзходството на разнообразни идеологии. Там, където господства идеологията на либерали и неолиберали историята се вижда по един метод, а там, където са консерватори или комунисти по различен, в това число и историята на Втората международна война и на всички войни. В едни страни тя се пренаписва и отхвърля, в други имаме доста по-голяма последователност, както в Китай през последните десетилетия.
Особено мощен е идеологическият темперамент на историята, която е значим инструмент за легитимацията на една система и надлежно средство за делегитимацията ѝ. Подборът на историческите обстоятелства и тяхната интерпретация постоянно има идеологически темперамент, опира се на избрани ценностни предпоставки, обвързвана е с националната еднаквост, с легитимацията на съществуващата система. Нейната смяна, изключително в случай че е радикална води до разпада ѝ, както стана със Съюз на съветските социалистически републики, по което той се отличава от Китай.
Най-мощната идеологема за пренаписването на историята през последните десетилетия е тезата, че до 1989 година сме живели при „ тоталитаризъм “, което значи че обществото в Източна Европа е не по-малко незаконно от това на фашизма и даже се твърди, че е по-престъпно. Тази „ идеологема на студената война “ е приета даже от сериозните откриватели на Запад. С помощта ѝ обаче, всичко вършено по времето на руския вид социализъм и от партии, свързани със социализма стартира да се интерпретира отрицателно, в това число и присъединяване на страните и партиите в борбата против фашизма.
Перестройката и реставрацията на капитализма доведоха до разнообразни идеологически тълкования на историята на социализма. Доминираща стана антикомунистическата и неолиберална, която наложи пренаписването на историята, в това число и тази на Съюз на съветските социалистически републики и то на публично ниво, когато става дума за Втората международна война. Това непосредствено е обвързвано с оценката на историята на социализма, която в учебниците за учениците в България и другите източноевропейски страни е показана в преобладаващи антикомунистически и антисъветски дух. Ако той е разгласен от българския парламент за „ незаконен режим “, същото се отнася и за Съюз на съветските социалистически републики и тамошния социализъм, от което следва, че по логиката на българските антикомунисти и във Втората международна война един „ незаконен режим “ се е бил против различен „ незаконен режим “.
Това изяснява за какво в България публично на 27 ноември 2009 година 41-то Народно заседание по предложение на блестящо изявения антикомунистически народен представител Лъчезар Тошев бе разгласен публично Ден наизуст за закононарушенията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за удостояване паметта на жертвите им. Това не бе инцидентно. Известно е, че идеологическата легитимация на съществуващите политически режими и обществени системи може да става преобладаващо посредством бъдещето или посредством предишното. В България след 1989 година идеологически бе ликвидирано на първо време „ светлото бъдеще “ на „ комунизма “, за сметка на „ светлото бъдеще “ на „ демокрацията “ като прикритие на неолибералния капитализъм. През последното десетилетие обаче умряха и упованията на огромната част от хората в новото „ ярко бъдеще “ на капитализма, наричано „ народна власт “. Затова и идеологическата и пропагандна борба за легитимацията на сегашното се пренасочи в доста по-висока степен към предишното и другите тълкования на предишното. Нововъзникналите неолиберали в България и други източноевропейски страни реинтерпретираха предишното и на социализма, и на Втората международна война през призмата на идеализация на модела на глобализиран неолиберален капитализъм. Консерваторите гледаха на това през призмата на национални, цивилизациони и етнически очила. Социалдемократите по множеството места се бяха неолиберализирали и това сега води до тяхната рецесия и крах. Във всеки случай тези разлики през днешния ден се демонстрират и по повод интерпретация на историята на Втората международна война, за която борбата се изостря внезапно, защото предишното усилва от ден на ден ролята си в интерпретацията на сегашното.
Поради спешните за капитализма процеси същата наклонност на пренаписване на предишното следим през днешния ден на всички места по света. При ликвидацията на вярата в светлото бъдеще на „ комунизма “ в някогашните социалистически страни бяха съборени стотици монументи, свързани с битката за това бъдеще. Сега стотици монументи се събарят в Съединени американски щати и в страни в Западна Европа заради рецесията на сегашното, гибелта на светлото бъдеще на „ краят на историята “, което подтиква ново преосмисляне на предишното. Виждаме го изключително ясно през последните години по отношение на антирасистките протести и историята на отношението към робството на разнообразни известни фигури в западната история от Христофор Колумб през Джордж Вашингтон до Уинстън Чърчил. Изчезна светлото бъдеще, разбрано като „ края на историята “ и идеологическата и геополитическа борба става борба за историята. Историята замести научният комунизъм като пропагандно-идеологическа дисциплинираност.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ