Екзекуцията на най-българските букви
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Народът и нацията бяха разрушени, смлени и отначало омесени в едно незаконно тесто, което целеше – и значително съумя – да направи България нещо напълно друго и несравнимо по-лошо от това, което комунистите завариха на 9 септември 1944 година Някои биха го нарекли „ създаване на социализъм”.
Към разрушаването на България се пристъпи бързо, поредно и с невероятна свирепост. Още през есента на 1944 година се сътвори комисия от специалисти за смяна на правописа и в това време се направиха настоятелни действия (инициирани и подкрепяни от фактори отвън България) за унищожаване на църковната схизма и избиране на български екзарх със седалище в София. С тези два удара се приготвяше отродяването на най-малко три милиона чисти българи и превръщането им в чужденци. То не закъсня, въпреки че остана трето по време, само че първо по значимост.
ПРАВОПИСНАТА РЕФОРМА 1945 Г.
Едно от незнайните закононарушения на комунистическия режим, на което не се обръща съществено внимание, само че което аргументи неотразими несгоди върху националната тъкан – и продължава да злодее, – е правописната промяна от 1945 година Този акт на новото държавно управление, взет през втория стадий на кланетата – тези от късната зима и пролетта на 1945 година – и в разгара на военните дейности по полетата на Югославия и Унгария, съвпадащ по време освен с Народния съд. Той съответства и с отпадане на схизмата, наложена върху православната ни черква, и избирането на нов екзарх, само че сътвори необратими последствия, които не престават да въздействат и до през днешния ден на политическия ни живот.
Българският книжовен език, в това число регламентираният правопис, се появява през интервала след Освобождението. При първата кодификация на книжовния български език през 1878 година, извършена от проф. Марин Дринов, ѣ е непокътната като писмен знак, само че на нейното етимологично място. Дриновото предписание се резервира и е одобрено в първия формален български правопис след Освобождението, въведен през 1899 година с разпоредба на министъра на националното просвещение Тодор Иванчов. „ Иванчевският правопис” остава в действие до въвеждането на Омарчевския правопис през 1921 година, а през 1923 година е възобновен в главните си положения и работи до комунистическата правописна промяна от 1945 година
В него звукът ъ се показва с буквите ъ и ѫ (голяма носовка), като разликата се прави на етимологична основа, както и с буквата ѣ (ят). Краесловните ерове (ъ и ь) остават, както и глаголните окончания с а и я. Изписването на цялостен и къс член е по синтактично предписание. Групите ър/ръ и ъл/лъ се изписват по североизточното наречие.
От 1899 година чак до 1945 година буквата ѣ е с двоякия си акцент – ту „ е”, ту „ я”: „ екащите” българи изговарят „ млѣко” – млЕко, а „ якащите” – млЯко, и това не пречи никому, в противен случай, сплотява българите от най-източните краища на България край Черно море и от най-западните околности при Охрид, Шар, Скопие, Ниш и Зайчар и като се изключи някои комунисти и леви земеделци нацията е била постоянно на мнение, че тази антична, обичайната старобългарска писмен знак би трябвало абсолютно да се резервира като знак на обединена България.
Дори преди Освобождението и в интервал, когато занапред следва кодифициране и регламентиране на българския език, има гласове и предизвестия за опазване на неговата непорочност и уникалност. Хилендарският духовник Иларион Стоянов свидетелства (1844 г.) за битката за опазване на българския образ на езика и писмеността по време на османското господство в изискванията на навлизане на печатни съветски текстове.
Големият проблем за ръководителите на българската левица – приказваме за комунисти и земеделци, за Българска комунистическа партия и Български земеделски народен съюз – след началото на ХХ в. е съществуването на е двойно, или така наречен „ ят”. С този знак – произнасящ се ту като „ е”, ту като „ я”, се е постигнала съвсем цялостна заварка сред двата съществени говора: известното „ якане” на изток и на север и „ екането” на запад и на юг, несъмнено, условно, тъй като якане и екане се срещат из цялата страна. Македонците „ екат”, тоест в множеството думи етимологичното ѣ те произнасят като „ Е”, а в другите приказва – главно като „ Я”. Това пречи на левичарите тъкмо тъй като буквата споява, сплотява и събира дружно народа като цяло, до момента в който Български земеделски народен съюз и Българска комунистическа партия – всяка партия по свои съображения, само че еднообразно нездравословни – целят разцепление, ерес, раздор.
От началото на ХХ в. отношението към въпроса с е двойно, така наречен „ ят” стартира мощно да добива политически измерения. Левите политици – комунисти и земеделци, – прикривайки същинските си подбуди, претендират, че буквата „ ѣ” символизирала отчуждението на интелигенцията от масите и настояването за цялостното ѝ изхвърляне от писмеността било за да опрости правописа и да го направи по-достъпен за простолюдието. Те също преглеждат запазването на ѣ като демонстрация на езиков елитизъм и великобългарски национализъм.
Левите сили са върли съперници и на други изконни българска букви. Т.нар. Ъ-широко – Ѫ, ѫ, – огромната носовка, или огромен юс е наименованието на характерна фонема, съществувала в старобългарския език и съответстващите ѝ графеми в кирилицата и глаголицата. Буквата ѫ показва носовия гласен тон [ɔ̃] (он, ън). Забележителното е, че звукът Ѫ, ѫ не се среща в другите славянски езици, което слага българския език в неповторима позиция. Ѫ, ѫ е съвсем неизговоряем и в другите европейски езици като се изключи албански. С изхвърлянето на ѫ българският език се сближава със славянските ортографии.
Другите две неприятни букви, нарочени за изхвърляне, са „ ъ” и „ ь”, които се изписват в края на думите, които приключват със съгласна, по този начин братъ, езикъ, пъть и така нататък Но буквата ь има и фонетично значение, в края на думата тя омекотява съгласната, по този начин конь (меко „ н”) в края на думата, или омекотява съгласна пред „ о”, по този начин синьо (меко „ н”). Тези четири букви: ѣ, ѫ, ъ и ь, нервират земеделци и комунисти, които наподобява, че избират да са се родили сърби, руснаци, или какви да са славяни, само че не и българи. Не е по никакъв начин значимо какво избират другите българи.
Освен политически аргументи съществуват и други, от друг темперамент. Немалка част от водещите фигури от Български земеделски народен съюз са сръбски, чехословашки или руски/болшевишки сътрудници за въздействие. След преврата от 9 юни 1923 година напускащите България земеделци се концентрират в Югославия/Сърбия, където са на прехрана от югославското държавно управление, което ги въоръжава, образова и готви за навлизане в България благодарение на югославски военни елементи.
Тези, които емигрират в Чехословакия, получават помощи и дотации от държавното управление в Прага. По това време Чехословакия, Югославия и Румъния са съдружници, известни под името „ дребната Антанта”. Този съюз, покровителстван от спечелилите в Европейската война, основно Франция, е ориентиран срещу България и Унгария, които след войната са изгубили земи и население в интерес на страните от „ дребната Антанта”. Известен брой емигранти отпътуват за Съюз на съветските социалистически републики, където се трансформират в болшевики. Смело може да се твърди, че множеството, в случай че не всички видни български комунисти са също руски сътрудници, само че някои от тях служат и на Югославия, както и на други страни.
Истинската причина за изхвърлянето на ѣ е да се реализира сплотяване на българския правопис със сръбския (БЗНС), само че и с руско-съветския (БКП). Отстраняването от писмеността на ѫ, ъ и ь е по същите аргументи, само че и в подражателство на образеца от Москва. Това е несъмнено, що се отнася до Българска комунистическа партия, а нищо чудно опитите на земеделското държавно управление да наложи правописна промяна през 1921 година да са били също повлияни от руския опит.
Със същата експедитивност, с която Отечествен фронт прокара „ правописната” промяна незабавно след идването си на власт, руското държавно управление на Ленин-Троцки издаде два декрета от декември 1917 и от 15 октомври 1918 година, с които изхвърля буквата ѣ от съветската писменост. В Русия ѣ има друго значение, само че дружно с този знак болшевиките изхвърлят и трите други знака – ѫ, ъ и ь.
Както и в България, правописът влиза в областта на политическите битки, като буквата ѣ става знак на бѣлата интелигенция. Реформата не е призната на териториите, следени от белогвардейците, съперници на болшевиките в Гражданската война, а по-късно, още веднъж сходно на българския случай, емигрантските издания също не престават да се печатат по остарелия правопис даже и след Втората международна война.
„ Убийство на признака, ликвидиране на същността! Вместо езика на Пушкин ще се чува дивият диалект на футуристите “, написа емигрантското списание „ Аполон “, издавано в Париж.
През 1921 година държавното управление на Български земеделски народен съюз прави правописна промяна, която носи името на Стоян Омарчевски, министър на просвещението. Отпорът и рецензията против промяната са обилни, тъй като премахването на двойното е от българската писменост се преглежда от жителите в Западна България и изключително от македонските българи от Пиринска Македония и диаспората като „ предаване на западните диалекти “ и като обособяване на българския литературен език от македонските диалекти. За последователите на тази позиция ѣ – е двойно добива статус на знак на българщината.
Омарчевският правопис от 1921 година се отличава прекомерно малко от настоящия, който бе въведен през 1945 година От писмеността се изхвърлиха буквите ъ и ь (както и ѣ, което се извърши през 1945 г.), само че се резервира буквата ѫ. Мекостта на съгласна пред о стартира да се бележи с ѝ, по този начин синйо, Ганйо и така нататък Правилото за приложимост на цялостен и къс член при съществителните и прилагателните в само число от мъжки жанр стана: цялостен член се използва пред дума, започваща с гласна, а повърхностен – пред дума, започваща със съгласна или на края на изречението. Съвременният тон ъ се показва с буквата ѫ (голяма носовка). По Омарчевския правопис се промениха и разпоредбите за приложимост на удвоените предлози със и във: във се написа пред думи, започващи с в, ф или хв, а със – пред думи, започващи със с, з, ш, ж или щ.
Както и в тази ситуация с комунистическата правописна промяна от 1945 година, земеделската промяна е обоснована с редица „ научни” доводи от някои тогавашни езиковеди като опростена, спомагаща проучването на родния език без присъединяване на непотребни и нездравословни букви като ъ, ь и омразното на всички ѣ. Фактът, че решението е било политическо, а не научно, или утилитарно, не е останал прикрит даже за модерни коментатори от чужбина.
Във вестник „ Кьолнише цайтунг “ от 11 януари 1922 година се появява следният коментар: „ Българският език като съветския познава две букви „ ь “ и „ ъ “, които се пишат в края на думите, с цел да покажат, че крайната съгласна би трябвало да се произнася меко или твърдо. Освен тия непознати на сръбския език букви българският език има за наслада на чужденците и едно двойно „ е “. Сегашното българско държавно управление, което произлиза от земеделската партия и се поддържа от умерените социалисти и от така наречен комунисти, преследва апропо и доближаване с Югославия. С изхвърлянето на тези букви, които не се срещат в сръбската кирилска писменост, то желае да построи мост към Сърбия. Преди няколко месеца държавното управление издаде строги заповеди до печата и до печатниците да не използват към този момент тези три букви. Образованото поданство, което така и така ненавижда земеделското държавно управление, разгласи, че Отечеството е в заплаха. “
Най-бурната реакция против въвеждането на Омарчевския правопис идва от македонските организации. След публични митинги до държавното управление и Народното събрание македонските издания не престават да бъдат печатани на остарелия правопис с ъ, ь и ѣ. „ Организацията „ Илинден” съобщи, че македонските българи ще запазят тоя правопис – свят за българщината – като македонски.”
Професор Любомир Милетич и доста други учени пишат протестни писма, Софийският университет заплашва, че ще затвори порти, а Българска академия на науките не признава правописа. Веднага след деветоюнския прелом от 1923 година държавното управление на професор Александър Цанков възвръща остарелия (Иванчевския) правопис.
През 1934 година Коминтернът постановява съществуването (всъщност появяването) на македонска нация и македонски език и с цел да стане напълно ясно, че въпросите по отношение на така наречен „ правописни” промени в действителност са битка за власт и че в действителност това са политически решения, които засягат сърцевината на българската нация и шовинизъм, комунистически, левичарски и проболшевишко-коминтерновски издания на български език в чужбина следват правилно напътствията, идващи от Москва.
Вестници и списания в Съюз на съветските социалистически републики – частите, обитаеми с етнически българи – след 1934 година употребяват анулирания през 1923 година български правопис на Български земеделски народен съюз и даже вкарват нови „ подобрения” с оглед рекомендациите на Коминтерна. В далечна Аржентина левичарският вестник „ Македонски глас” стартира да излиза през август 1935 година и използва остарелия, Омарчевски правопис, който към този момент не е в действие в България, а 6 години по-късно новият вестник „ Балкански глас” от юли 1941 година предвардва комунистическия правопис с 4 години и изхвърля ѫ, ъ, ь и ѣ. Същото се случва през 30-те години на предишния век в Съединени американски щати, където комунистическият промакедонистки вестник „ Народна воля” прокарва освен новите коминтерновски тези, само че и се списва по Омарчевския правопис.
В сръбска (югославска) Македония ускореното сърбизиране на езика на македонските българи влиза в деяние незабавно след прокламирането на република Македония като съставка от новата Федеративна национална република Югославия (ФНРЮ). На 2 август 1944 година в манастира „ Прохор Пчински “ се учредява Антифашисткото заседание на националното избавление на Македония (АСНОМ). То прогласява Вардарска Македония за съставна федерална единица на Югославия и взима решение за основаване на „ македонски литературен език “. От 27 ноември до 3 декември 1944 година в Скопие заседава конференция на филоложката комисия за основаване на „ македонска писменост “ и „ македонски книжовен език “.
Създадените езикови комисии на АСНОМ подготвят македонски книжовен език и вкарват македонска писменост и македонски правопис. Премахва се страшното за сърбите и помакедончените коминтерновски почитатели българско „ ѫ “ и се вкарват в приложимост четири букви от сръбската писменост на Вук Караджич. Както ще стане и в България след няколко месеца, в Македония сърбизираният „ македонски правопис “ се постанова с принуждение, обратно на българската историческа традиция (понеже македонците от двете страни на Осогово естествено и без принуждение са следвали същата традиция) и макар съпротивата на българския народ във Вардарска Македония.
През 1945 година пристигналото на власт след преврата от 9 септември 1944 година отечественофронтовско държавно управление прави правописна промяна, с която ѣ се изхвърля от българската писменост и се вкарва писане на я или е по по този начин нареченото ятово предписание. Създадена е комисия от специалисти и учени, която след напън от страна на държавното управление на Отечествен фронт и превъзмогване на многочислени възражения осакатява писмеността, правописа и образа на езиковата просвета и излиза с решение, което е утвърдено от държавното управление на Отечествен фронт и е публично оповестено на 27 февруари 1945 година
Основните правила, залегнали в новия правопис, подреждат изхвърлянето на буквата ѣ (ят). Тя се заменя с я или е, съгласно ятовото предписание. Така да вземем за пример вместо бѣлъ към този момент се написа бял, а за останалите форми се употребява буквата е: бели, обелен.
Изхвърля се от приложимост и буквата ѫ (голям юс) и се замества с ъ или а (по-рядко). Вместо бѫдѫ, където огромният юс се изписва по исторически аргументи, тъй като в предишното е отразявал характерен тон, в този момент то се замества с огромния ер и става бъда. Също по този начин вместо „ тѣ сѫ “ към този момент се изписва „ те са “.
Премахва се изписването на буквата ъ в края на думите, където няма звукова стойност, и на буквата ь в края на думите, само че се резервира пред буквата о за означаване на мекота (пример: миньор).
Остава в действие синтактичното предписание за приложимост на цялостен и къс член при съществителните от мъжки жанр, само число. Опростен е правописът на някои думи: вместо нуждни към този момент се изписва нужни, вместо праздникъ се написа празник.
Нанесените вреди са огромни. Най-болезнената и с дълготрайни последствия е ликвидирането/унищожението/убийството на до тогава съществуващата заварка сред източните и западните приказва. Да не се не помни, че решението за „ правописна реформа” е политическо, а не научно и то цели разцепление сред българите, приспособяване на българската писменост и правопис към съветската и сръбската и проправя пътя към отродяването на македонците от българската националност и просвета. Не става въпрос единствено за жителите на настояща република Македония, само че и за македонците в България, които напълно свободно и доброволно са се наричали такива, без за миг да губят своето историческо схващане на българи.
Петър Дънов, известният по целия свят Беинса Дуно, по прелестен метод обобщава вредата от отпадането на ѣ и ѫ. Забележките му са във връзка на Омарчевската правописна промяна от 1921 година Починал през декември 1944 година, Дънов не доживя да види новото светотатство с българския език: ”… буквата „ ят “ (Ѣ) е свалена от Константин от Невидимия свят… тази писмен знак съставлява един от съществените небесни знаци, която е знамето на славянската книжовност и на славянството. Буквата „ ят “ (Ѣ) е небесният знак на Кирилицата и е щемпел на ангела Елохим, който довежда двамата братя Кирил и Методий от края на Вселената, с цел да им даде славянската писменост… Кирил и Методий, Светилата на Славянския жанр, ви измъкнаха от тъмнината и ви облякоха със Светлина. Кирил и Методий свързаха българския народ с небето… Като изучавате български език, дохождате до буквите „ ят “ (Ѣ) и ѫ, които желаят да изхвърлят. Буквата „ ят “ (Ѣ) е хубава. Ако се изхвърли от приложимост, българите ще закъсате. Буквата ѫ споделя, че преди да приказва, човек би трябвало да мисли. Преди да тръгнеш на път, мисли. Буквата ѫ съществува единствено в български език. Богат е българският език, само че хората още не могат да си служат с него. В буквата са свързани дружно Божественият и човешкият принцип… в техния език (на българите) е буквата „ ят “ (Ѣ) – кръстът, търпението. Тая писмен знак значи още събиране и примиряване на положителното и злото. Българинът споделя: „ Аз зная да групирам положителното и злото, да ги помирявам.” Някои пишат тази писмен знак по два метода – Ѣ и İЪ. Както и да се написа, тя значи едно и също нещо. Знакът Ѣ е на сърцето, а İЪ – на ума… ь ще ти аргументи огромна щета, в случай че не го пишеш на мястото му… Защо е в български този дребен ер – ь? Някои букви могат да се изхвърлят, само че някои букви не би трябвало да се изхвърлят. Може да направиш една цигулка с три струни, само че с четири струни е по-хубава. Може да имаш една китара с четири струни, само че в случай че имаш с шест струни, е по-хубава. Ако имаш една арфа, не четири, само че 36 струни трябват.”
Реформата от 1945 година с един размах отстранява буквата ѫ, която е основополагаща и показва в писмо неповторимия български тон гърленото Ъ (голямата носовка). Тя е положена в българския правопис от IX в. и не беше пипната даже от БЗНС/Омарчевски през 1921 година Но с унищожаването на буквата ѫ се посегна и върху звуковата основа на българския език. Сегашните генерации просто не познават звука, който се показваше с ѫ, трансформирала се е фонетиката, и то с указ, а не посредством естествено отпадане. Само престарели българи в този момент могат да пишат СА и да го произнасят СЪ (сѫ). 99% от популацията в този момент пишат трето лице множествено число на глагола „ съм” СА и го произнасят СА. Това към този момент не наподобява нито чудно, нито необичайно, нито пък някой би се сетил, че звуковата основа на българския език е претърпяла смяна.
Подобна орис претърпяха и думите, които бяха осакатени заради „ опростяване”. Преди промяната от 1945 година се пишеше „ сърдце”, само че и се произнасяше „ сърДце”, пишеше се „ праздник” и се произнасяше празДник”. Сегашните българчета знаят единствено, че имат „ сърце” и напълно резонно си го произнасят „ сърце”. Как другояче? В името на опростяването (кому ли е било нужДно?) се реализира нецензурност.
Англичаните изписват знаците „ gh” (джи ейч), с цел да ги изчетат като „ f” в laugh (смях, дръзвам се)) и никому не прави усещане, тъй като този метод на изписване е част от благосъстоянието на британския език.
Да се „ опрости” в действителност значи „ да обеднее”! Евентуална комунистическа гражданска война във Англия, Съединени американски щати, Канада и Австралия евентуално ще промени издъно британския правопис, само че глупавите англичани (глупави тъй като пишат комплицирано!) ще би трябвало да почакат да настъпи и техният сюблимен миг, когато нови управници ще опростят езика им, а кой знае, може би ще вкарат и славянска писменост (или китайска), с цел да са в крайник с напредъка и бъдещето.
Председателят на комисията от 1945 година Димитър Осинин, участник в септемврийските метежи, по-късно бежанец в Югославия и Австрия и почитател на Коминтерна, осъзнава „ личната си вина” и признава, че изпитва „ горест и срам” най-малко по отношение на ориста на ѣ. Той даже приканва – на страниците на списание „ Български език”, бр. 3–4 от 1973 година – „ още един път съществено да обсъдим въпроса за ѣ… Единственият излаз е да оставим свободно да се якя и ека, като още веднъж върнем сплотяващото официално ѣ”.
Късно разкайване – след 28 години!, – само че и то не доближава задачата си. След 1989 година някои десни политически и културни организации като ВМРО-БНД се пробват да предизвикват спор за правописна промяна и връщане на двойното е. След 73 години и четири генерации, научени/приучени да използват осакатената писменост, възможностите за смяна не наподобяват изключително положителни.
Гласове на митинг е имало и има и в Русия във връзка правописната им промяна от 1917–1918 година В руска Русия от печатниците всеобщо са изземвани буквата ѣ и другите изхвърлени от правописа букви, само че Руската академия на науките разгласява литература със остарелия правопис чак до 1929 година
Още по времето на Сталин, през 50-те години, Иван Илин прави в печата гневна политико-философска и лингвистична отбрана на остарелия правопис и особено на знака ѣ, акцентирайки, че изхвърлянето на ѣ от съветската писменост води до появяването на многочислени омоними от разнообразни корени в съветския език.
След краха на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година в съветската просвета също се следи естетическо връщане към остарелия правопис – ятове и ерове се появяват по компаниите на компании, в имена на вестници и така нататък В Русия също се появяват апели за връщане на дореволюционния правопис. Привържениците на това връщане назовават ѣ „ най-руската писмен знак “ и „ белия лебед на съветската писменост “.
В последно време сходна наклонност се вижда и в България. От естетична – или комерсиална – позиция се вижда изписване на ѣ и ѫ, както и на ъ и ь в края на думи, завършващи със съгласна. Поради неведение ѣ от време на време се използва вместо ѫ, а и вместо ъ в края на думите.
Редица емигрантски издания в интервала 1945–1989 година отричаха правописа, въведен през 1945 година, освен заради угриженост за езика и писмеността, само че и заради политически аргументи. Разделението в политиката пролича и по този въпрос. Изданията на земеделците в заточение използваха новия правопис, до момента в който тези на Българския народен фронт (БНФ), дружно с изданията от Мадрид – седалището и канцеларията на Н.В. Симеон II – се придържаха прецизно към остарелия правопис (Иванчевския). Все още излизащото в Чикаго списание „ Борба”, орган на Български национален фронт (българска политическа, се списва на остарелия правопис.
Опитите за по-нататъшно опростяване, разбирай осакатяване, на българските обичаи, просвета и основно език не са спрели. През 2010–2011 година филолози – по незнайно какви подбуди – внесоха предложение в Народното събрание за нови промени. С претекст, че децата, възпитаници и студенти не могат да се оправят с разпоредбите за използването на цялостния и непълния член, филолозите оферират „ осъвременяване” в сходство с всеобщия диалект.
Дори едно незадълбочено наблюдаване ще покаже спадането на нивото на езиковата просвета измежду подрастващите генерации и засилващата се неначетеност измежду българското население. Не е ли допустимо най-малко част от аргументите за тези неуредици да се крият в неграмотността на тези, които учат децата на четмо и писмо? А неграмотността на учителите – и на немалка част от професори и доценти – не произтича ли от нездравословно, ненужно и недъгаво престарание по пътя на опростачването освен на езика, правописа и писмеността, само че и на цялата езикова просвета на нацията?
Ако се трансформират разпоредбите за приложимост на цялостния и непълния член се нанася нова страхотна щета на българския език, дава се още едно голямо преимущество на тезата за отдалечаване на България от Македония и се реализира ново раздвоение на съзнанието на двете елементи от българската нация. В формалния македонски език в приложимост в някогашната Югославска Република Македония (БЮРМ) има единствено цялостен член. Но цялостният член е присъщ и за огромна част от българските диалекти. Употреба единствено на цялостен член се открива в редица старопланински приказва, в диалектите на Странджа, Родопите, Поморавието и Западните околности. Тогава за какво и кому е нужно да се къса връзката сред македонските приказва и говорите от по-голямата част на българската езикова територия, сред нормата в Скопие и тази в София? Не се ли прави нова услуга на Скопие, само че и на Белград?
Не е ли време да се намерения какви са последствията от въвеждането на осакатения и опростачен правопис от 1945 година върху културно-историческото завещание на българския народ през 73-те години на наложено обедняване? Българската литература, списвана на остарелия правопис (Иванчевския), научните издания, белетристиката и всичко, основано до 1945 година, са станали съвсем нечетливи и непригодни за по-младите генерации. Освен нанесените вреди върху националната тъкан и същина на нацията това, което чужденци не съумяха да сторят в продължение на епохи, бе осъществено от комунистическата власт и раболепните ѝ прислужници, облечени в научни доспехи.
Българските книги до 1945 година – писаните на остарелия правопис, с ѫ, ѣ, с ъ и ь на края на съществителните, по старите правила, когато сърце беше сърДце, празник беше празДник и така нататък – в този момент са все по-мъчно налични. Те обемат интервала от Възраждането до 1945 година, когато са създавани творбите на най-известните и реномирани български историци, филолози, етнографи, поети и писатели, философи, политици и социолози.
В тези книги са отразени битките за национално схващане, посочени са враговете на България, отразени са стремежите към култура, национална черква и национално избавление. Там са Раковски, Ботев, Вазов, Йовков и Яворов, там е българският периодически щемпел. Тези достижения в действителност се отстраняват и изтриват от националната памет. Но освен това. С тях се изтриват и изчезват националните туптежи, естествените тропизми на народа, съзнанието за принадлежност към народ, нация, черква и царство (държава).
За служещите си с Иванчевския правопис не беше толкоз мъчно да четат и да се оправят с българската книжнина от Средновековието. Тя беше изписана с ѫ, ѣ, с ъ и ь. За служещите си с комунистическия правопис от 1945 година това към този момент е съвсем невероятно. Посегателството не е единствено върху „ буржоазния”, „ елитистки” и „ шовинистичен” правопис от 1899 до 1945 година, ударът е нанесен върху цялата българска книжнина от основаването ѝ до 1945 година И тази беля, наподобява, е невъзвратима.
Нищо изключително необичайно тогава, че се откриха български народни представители, които безочливо и безконтролно да гласоподават в Народното събрание на 6 март 2008 година проектозакон, който гласеше българският език да не е наложителен в учебните заведения! Загриженост за развиването на българския език и просвета, или нов удар върху нацията? Щом се отстрани българският език като наложителен, за какво да се грижим и тормозим за непотребни, па и нечетливи, остарели, пожълтели и кой знае какво съдържащи книги?
Анализът на Проф. Никола Алтънков, из „ История на Българска комунистическа партия /1919 -1989/ е оповестен във fakel.bg
Народът и нацията бяха разрушени, смлени и отначало омесени в едно незаконно тесто, което целеше – и значително съумя – да направи България нещо напълно друго и несравнимо по-лошо от това, което комунистите завариха на 9 септември 1944 година Някои биха го нарекли „ създаване на социализъм”.
Към разрушаването на България се пристъпи бързо, поредно и с невероятна свирепост. Още през есента на 1944 година се сътвори комисия от специалисти за смяна на правописа и в това време се направиха настоятелни действия (инициирани и подкрепяни от фактори отвън България) за унищожаване на църковната схизма и избиране на български екзарх със седалище в София. С тези два удара се приготвяше отродяването на най-малко три милиона чисти българи и превръщането им в чужденци. То не закъсня, въпреки че остана трето по време, само че първо по значимост.
ПРАВОПИСНАТА РЕФОРМА 1945 Г.
Едно от незнайните закононарушения на комунистическия режим, на което не се обръща съществено внимание, само че което аргументи неотразими несгоди върху националната тъкан – и продължава да злодее, – е правописната промяна от 1945 година Този акт на новото държавно управление, взет през втория стадий на кланетата – тези от късната зима и пролетта на 1945 година – и в разгара на военните дейности по полетата на Югославия и Унгария, съвпадащ по време освен с Народния съд. Той съответства и с отпадане на схизмата, наложена върху православната ни черква, и избирането на нов екзарх, само че сътвори необратими последствия, които не престават да въздействат и до през днешния ден на политическия ни живот.
Българският книжовен език, в това число регламентираният правопис, се появява през интервала след Освобождението. При първата кодификация на книжовния български език през 1878 година, извършена от проф. Марин Дринов, ѣ е непокътната като писмен знак, само че на нейното етимологично място. Дриновото предписание се резервира и е одобрено в първия формален български правопис след Освобождението, въведен през 1899 година с разпоредба на министъра на националното просвещение Тодор Иванчов. „ Иванчевският правопис” остава в действие до въвеждането на Омарчевския правопис през 1921 година, а през 1923 година е възобновен в главните си положения и работи до комунистическата правописна промяна от 1945 година
В него звукът ъ се показва с буквите ъ и ѫ (голяма носовка), като разликата се прави на етимологична основа, както и с буквата ѣ (ят). Краесловните ерове (ъ и ь) остават, както и глаголните окончания с а и я. Изписването на цялостен и къс член е по синтактично предписание. Групите ър/ръ и ъл/лъ се изписват по североизточното наречие.
От 1899 година чак до 1945 година буквата ѣ е с двоякия си акцент – ту „ е”, ту „ я”: „ екащите” българи изговарят „ млѣко” – млЕко, а „ якащите” – млЯко, и това не пречи никому, в противен случай, сплотява българите от най-източните краища на България край Черно море и от най-западните околности при Охрид, Шар, Скопие, Ниш и Зайчар и като се изключи някои комунисти и леви земеделци нацията е била постоянно на мнение, че тази антична, обичайната старобългарска писмен знак би трябвало абсолютно да се резервира като знак на обединена България.
Дори преди Освобождението и в интервал, когато занапред следва кодифициране и регламентиране на българския език, има гласове и предизвестия за опазване на неговата непорочност и уникалност. Хилендарският духовник Иларион Стоянов свидетелства (1844 г.) за битката за опазване на българския образ на езика и писмеността по време на османското господство в изискванията на навлизане на печатни съветски текстове.
Големият проблем за ръководителите на българската левица – приказваме за комунисти и земеделци, за Българска комунистическа партия и Български земеделски народен съюз – след началото на ХХ в. е съществуването на е двойно, или така наречен „ ят”. С този знак – произнасящ се ту като „ е”, ту като „ я”, се е постигнала съвсем цялостна заварка сред двата съществени говора: известното „ якане” на изток и на север и „ екането” на запад и на юг, несъмнено, условно, тъй като якане и екане се срещат из цялата страна. Македонците „ екат”, тоест в множеството думи етимологичното ѣ те произнасят като „ Е”, а в другите приказва – главно като „ Я”. Това пречи на левичарите тъкмо тъй като буквата споява, сплотява и събира дружно народа като цяло, до момента в който Български земеделски народен съюз и Българска комунистическа партия – всяка партия по свои съображения, само че еднообразно нездравословни – целят разцепление, ерес, раздор.
От началото на ХХ в. отношението към въпроса с е двойно, така наречен „ ят” стартира мощно да добива политически измерения. Левите политици – комунисти и земеделци, – прикривайки същинските си подбуди, претендират, че буквата „ ѣ” символизирала отчуждението на интелигенцията от масите и настояването за цялостното ѝ изхвърляне от писмеността било за да опрости правописа и да го направи по-достъпен за простолюдието. Те също преглеждат запазването на ѣ като демонстрация на езиков елитизъм и великобългарски национализъм.
Левите сили са върли съперници и на други изконни българска букви. Т.нар. Ъ-широко – Ѫ, ѫ, – огромната носовка, или огромен юс е наименованието на характерна фонема, съществувала в старобългарския език и съответстващите ѝ графеми в кирилицата и глаголицата. Буквата ѫ показва носовия гласен тон [ɔ̃] (он, ън). Забележителното е, че звукът Ѫ, ѫ не се среща в другите славянски езици, което слага българския език в неповторима позиция. Ѫ, ѫ е съвсем неизговоряем и в другите европейски езици като се изключи албански. С изхвърлянето на ѫ българският език се сближава със славянските ортографии.
Другите две неприятни букви, нарочени за изхвърляне, са „ ъ” и „ ь”, които се изписват в края на думите, които приключват със съгласна, по този начин братъ, езикъ, пъть и така нататък Но буквата ь има и фонетично значение, в края на думата тя омекотява съгласната, по този начин конь (меко „ н”) в края на думата, или омекотява съгласна пред „ о”, по този начин синьо (меко „ н”). Тези четири букви: ѣ, ѫ, ъ и ь, нервират земеделци и комунисти, които наподобява, че избират да са се родили сърби, руснаци, или какви да са славяни, само че не и българи. Не е по никакъв начин значимо какво избират другите българи.
Освен политически аргументи съществуват и други, от друг темперамент. Немалка част от водещите фигури от Български земеделски народен съюз са сръбски, чехословашки или руски/болшевишки сътрудници за въздействие. След преврата от 9 юни 1923 година напускащите България земеделци се концентрират в Югославия/Сърбия, където са на прехрана от югославското държавно управление, което ги въоръжава, образова и готви за навлизане в България благодарение на югославски военни елементи.
Тези, които емигрират в Чехословакия, получават помощи и дотации от държавното управление в Прага. По това време Чехословакия, Югославия и Румъния са съдружници, известни под името „ дребната Антанта”. Този съюз, покровителстван от спечелилите в Европейската война, основно Франция, е ориентиран срещу България и Унгария, които след войната са изгубили земи и население в интерес на страните от „ дребната Антанта”. Известен брой емигранти отпътуват за Съюз на съветските социалистически републики, където се трансформират в болшевики. Смело може да се твърди, че множеството, в случай че не всички видни български комунисти са също руски сътрудници, само че някои от тях служат и на Югославия, както и на други страни.
Истинската причина за изхвърлянето на ѣ е да се реализира сплотяване на българския правопис със сръбския (БЗНС), само че и с руско-съветския (БКП). Отстраняването от писмеността на ѫ, ъ и ь е по същите аргументи, само че и в подражателство на образеца от Москва. Това е несъмнено, що се отнася до Българска комунистическа партия, а нищо чудно опитите на земеделското държавно управление да наложи правописна промяна през 1921 година да са били също повлияни от руския опит.
Със същата експедитивност, с която Отечествен фронт прокара „ правописната” промяна незабавно след идването си на власт, руското държавно управление на Ленин-Троцки издаде два декрета от декември 1917 и от 15 октомври 1918 година, с които изхвърля буквата ѣ от съветската писменост. В Русия ѣ има друго значение, само че дружно с този знак болшевиките изхвърлят и трите други знака – ѫ, ъ и ь.
Както и в България, правописът влиза в областта на политическите битки, като буквата ѣ става знак на бѣлата интелигенция. Реформата не е призната на териториите, следени от белогвардейците, съперници на болшевиките в Гражданската война, а по-късно, още веднъж сходно на българския случай, емигрантските издания също не престават да се печатат по остарелия правопис даже и след Втората международна война.
„ Убийство на признака, ликвидиране на същността! Вместо езика на Пушкин ще се чува дивият диалект на футуристите “, написа емигрантското списание „ Аполон “, издавано в Париж.
През 1921 година държавното управление на Български земеделски народен съюз прави правописна промяна, която носи името на Стоян Омарчевски, министър на просвещението. Отпорът и рецензията против промяната са обилни, тъй като премахването на двойното е от българската писменост се преглежда от жителите в Западна България и изключително от македонските българи от Пиринска Македония и диаспората като „ предаване на западните диалекти “ и като обособяване на българския литературен език от македонските диалекти. За последователите на тази позиция ѣ – е двойно добива статус на знак на българщината.
Омарчевският правопис от 1921 година се отличава прекомерно малко от настоящия, който бе въведен през 1945 година От писмеността се изхвърлиха буквите ъ и ь (както и ѣ, което се извърши през 1945 г.), само че се резервира буквата ѫ. Мекостта на съгласна пред о стартира да се бележи с ѝ, по този начин синйо, Ганйо и така нататък Правилото за приложимост на цялостен и къс член при съществителните и прилагателните в само число от мъжки жанр стана: цялостен член се използва пред дума, започваща с гласна, а повърхностен – пред дума, започваща със съгласна или на края на изречението. Съвременният тон ъ се показва с буквата ѫ (голяма носовка). По Омарчевския правопис се промениха и разпоредбите за приложимост на удвоените предлози със и във: във се написа пред думи, започващи с в, ф или хв, а със – пред думи, започващи със с, з, ш, ж или щ.
Както и в тази ситуация с комунистическата правописна промяна от 1945 година, земеделската промяна е обоснована с редица „ научни” доводи от някои тогавашни езиковеди като опростена, спомагаща проучването на родния език без присъединяване на непотребни и нездравословни букви като ъ, ь и омразното на всички ѣ. Фактът, че решението е било политическо, а не научно, или утилитарно, не е останал прикрит даже за модерни коментатори от чужбина.
Във вестник „ Кьолнише цайтунг “ от 11 януари 1922 година се появява следният коментар: „ Българският език като съветския познава две букви „ ь “ и „ ъ “, които се пишат в края на думите, с цел да покажат, че крайната съгласна би трябвало да се произнася меко или твърдо. Освен тия непознати на сръбския език букви българският език има за наслада на чужденците и едно двойно „ е “. Сегашното българско държавно управление, което произлиза от земеделската партия и се поддържа от умерените социалисти и от така наречен комунисти, преследва апропо и доближаване с Югославия. С изхвърлянето на тези букви, които не се срещат в сръбската кирилска писменост, то желае да построи мост към Сърбия. Преди няколко месеца държавното управление издаде строги заповеди до печата и до печатниците да не използват към този момент тези три букви. Образованото поданство, което така и така ненавижда земеделското държавно управление, разгласи, че Отечеството е в заплаха. “
Най-бурната реакция против въвеждането на Омарчевския правопис идва от македонските организации. След публични митинги до държавното управление и Народното събрание македонските издания не престават да бъдат печатани на остарелия правопис с ъ, ь и ѣ. „ Организацията „ Илинден” съобщи, че македонските българи ще запазят тоя правопис – свят за българщината – като македонски.”
Професор Любомир Милетич и доста други учени пишат протестни писма, Софийският университет заплашва, че ще затвори порти, а Българска академия на науките не признава правописа. Веднага след деветоюнския прелом от 1923 година държавното управление на професор Александър Цанков възвръща остарелия (Иванчевския) правопис.
През 1934 година Коминтернът постановява съществуването (всъщност появяването) на македонска нация и македонски език и с цел да стане напълно ясно, че въпросите по отношение на така наречен „ правописни” промени в действителност са битка за власт и че в действителност това са политически решения, които засягат сърцевината на българската нация и шовинизъм, комунистически, левичарски и проболшевишко-коминтерновски издания на български език в чужбина следват правилно напътствията, идващи от Москва.
Вестници и списания в Съюз на съветските социалистически републики – частите, обитаеми с етнически българи – след 1934 година употребяват анулирания през 1923 година български правопис на Български земеделски народен съюз и даже вкарват нови „ подобрения” с оглед рекомендациите на Коминтерна. В далечна Аржентина левичарският вестник „ Македонски глас” стартира да излиза през август 1935 година и използва остарелия, Омарчевски правопис, който към този момент не е в действие в България, а 6 години по-късно новият вестник „ Балкански глас” от юли 1941 година предвардва комунистическия правопис с 4 години и изхвърля ѫ, ъ, ь и ѣ. Същото се случва през 30-те години на предишния век в Съединени американски щати, където комунистическият промакедонистки вестник „ Народна воля” прокарва освен новите коминтерновски тези, само че и се списва по Омарчевския правопис.
В сръбска (югославска) Македония ускореното сърбизиране на езика на македонските българи влиза в деяние незабавно след прокламирането на република Македония като съставка от новата Федеративна национална република Югославия (ФНРЮ). На 2 август 1944 година в манастира „ Прохор Пчински “ се учредява Антифашисткото заседание на националното избавление на Македония (АСНОМ). То прогласява Вардарска Македония за съставна федерална единица на Югославия и взима решение за основаване на „ македонски литературен език “. От 27 ноември до 3 декември 1944 година в Скопие заседава конференция на филоложката комисия за основаване на „ македонска писменост “ и „ македонски книжовен език “.
Създадените езикови комисии на АСНОМ подготвят македонски книжовен език и вкарват македонска писменост и македонски правопис. Премахва се страшното за сърбите и помакедончените коминтерновски почитатели българско „ ѫ “ и се вкарват в приложимост четири букви от сръбската писменост на Вук Караджич. Както ще стане и в България след няколко месеца, в Македония сърбизираният „ македонски правопис “ се постанова с принуждение, обратно на българската историческа традиция (понеже македонците от двете страни на Осогово естествено и без принуждение са следвали същата традиция) и макар съпротивата на българския народ във Вардарска Македония.
През 1945 година пристигналото на власт след преврата от 9 септември 1944 година отечественофронтовско държавно управление прави правописна промяна, с която ѣ се изхвърля от българската писменост и се вкарва писане на я или е по по този начин нареченото ятово предписание. Създадена е комисия от специалисти и учени, която след напън от страна на държавното управление на Отечествен фронт и превъзмогване на многочислени възражения осакатява писмеността, правописа и образа на езиковата просвета и излиза с решение, което е утвърдено от държавното управление на Отечествен фронт и е публично оповестено на 27 февруари 1945 година
Основните правила, залегнали в новия правопис, подреждат изхвърлянето на буквата ѣ (ят). Тя се заменя с я или е, съгласно ятовото предписание. Така да вземем за пример вместо бѣлъ към този момент се написа бял, а за останалите форми се употребява буквата е: бели, обелен.
Изхвърля се от приложимост и буквата ѫ (голям юс) и се замества с ъ или а (по-рядко). Вместо бѫдѫ, където огромният юс се изписва по исторически аргументи, тъй като в предишното е отразявал характерен тон, в този момент то се замества с огромния ер и става бъда. Също по този начин вместо „ тѣ сѫ “ към този момент се изписва „ те са “.
Премахва се изписването на буквата ъ в края на думите, където няма звукова стойност, и на буквата ь в края на думите, само че се резервира пред буквата о за означаване на мекота (пример: миньор).
Остава в действие синтактичното предписание за приложимост на цялостен и къс член при съществителните от мъжки жанр, само число. Опростен е правописът на някои думи: вместо нуждни към този момент се изписва нужни, вместо праздникъ се написа празник.
Нанесените вреди са огромни. Най-болезнената и с дълготрайни последствия е ликвидирането/унищожението/убийството на до тогава съществуващата заварка сред източните и западните приказва. Да не се не помни, че решението за „ правописна реформа” е политическо, а не научно и то цели разцепление сред българите, приспособяване на българската писменост и правопис към съветската и сръбската и проправя пътя към отродяването на македонците от българската националност и просвета. Не става въпрос единствено за жителите на настояща република Македония, само че и за македонците в България, които напълно свободно и доброволно са се наричали такива, без за миг да губят своето историческо схващане на българи.
Петър Дънов, известният по целия свят Беинса Дуно, по прелестен метод обобщава вредата от отпадането на ѣ и ѫ. Забележките му са във връзка на Омарчевската правописна промяна от 1921 година Починал през декември 1944 година, Дънов не доживя да види новото светотатство с българския език: ”… буквата „ ят “ (Ѣ) е свалена от Константин от Невидимия свят… тази писмен знак съставлява един от съществените небесни знаци, която е знамето на славянската книжовност и на славянството. Буквата „ ят “ (Ѣ) е небесният знак на Кирилицата и е щемпел на ангела Елохим, който довежда двамата братя Кирил и Методий от края на Вселената, с цел да им даде славянската писменост… Кирил и Методий, Светилата на Славянския жанр, ви измъкнаха от тъмнината и ви облякоха със Светлина. Кирил и Методий свързаха българския народ с небето… Като изучавате български език, дохождате до буквите „ ят “ (Ѣ) и ѫ, които желаят да изхвърлят. Буквата „ ят “ (Ѣ) е хубава. Ако се изхвърли от приложимост, българите ще закъсате. Буквата ѫ споделя, че преди да приказва, човек би трябвало да мисли. Преди да тръгнеш на път, мисли. Буквата ѫ съществува единствено в български език. Богат е българският език, само че хората още не могат да си служат с него. В буквата са свързани дружно Божественият и човешкият принцип… в техния език (на българите) е буквата „ ят “ (Ѣ) – кръстът, търпението. Тая писмен знак значи още събиране и примиряване на положителното и злото. Българинът споделя: „ Аз зная да групирам положителното и злото, да ги помирявам.” Някои пишат тази писмен знак по два метода – Ѣ и İЪ. Както и да се написа, тя значи едно и също нещо. Знакът Ѣ е на сърцето, а İЪ – на ума… ь ще ти аргументи огромна щета, в случай че не го пишеш на мястото му… Защо е в български този дребен ер – ь? Някои букви могат да се изхвърлят, само че някои букви не би трябвало да се изхвърлят. Може да направиш една цигулка с три струни, само че с четири струни е по-хубава. Може да имаш една китара с четири струни, само че в случай че имаш с шест струни, е по-хубава. Ако имаш една арфа, не четири, само че 36 струни трябват.”
Реформата от 1945 година с един размах отстранява буквата ѫ, която е основополагаща и показва в писмо неповторимия български тон гърленото Ъ (голямата носовка). Тя е положена в българския правопис от IX в. и не беше пипната даже от БЗНС/Омарчевски през 1921 година Но с унищожаването на буквата ѫ се посегна и върху звуковата основа на българския език. Сегашните генерации просто не познават звука, който се показваше с ѫ, трансформирала се е фонетиката, и то с указ, а не посредством естествено отпадане. Само престарели българи в този момент могат да пишат СА и да го произнасят СЪ (сѫ). 99% от популацията в този момент пишат трето лице множествено число на глагола „ съм” СА и го произнасят СА. Това към този момент не наподобява нито чудно, нито необичайно, нито пък някой би се сетил, че звуковата основа на българския език е претърпяла смяна.
Подобна орис претърпяха и думите, които бяха осакатени заради „ опростяване”. Преди промяната от 1945 година се пишеше „ сърдце”, само че и се произнасяше „ сърДце”, пишеше се „ праздник” и се произнасяше празДник”. Сегашните българчета знаят единствено, че имат „ сърце” и напълно резонно си го произнасят „ сърце”. Как другояче? В името на опростяването (кому ли е било нужДно?) се реализира нецензурност.
Англичаните изписват знаците „ gh” (джи ейч), с цел да ги изчетат като „ f” в laugh (смях, дръзвам се)) и никому не прави усещане, тъй като този метод на изписване е част от благосъстоянието на британския език.
Да се „ опрости” в действителност значи „ да обеднее”! Евентуална комунистическа гражданска война във Англия, Съединени американски щати, Канада и Австралия евентуално ще промени издъно британския правопис, само че глупавите англичани (глупави тъй като пишат комплицирано!) ще би трябвало да почакат да настъпи и техният сюблимен миг, когато нови управници ще опростят езика им, а кой знае, може би ще вкарат и славянска писменост (или китайска), с цел да са в крайник с напредъка и бъдещето.
Председателят на комисията от 1945 година Димитър Осинин, участник в септемврийските метежи, по-късно бежанец в Югославия и Австрия и почитател на Коминтерна, осъзнава „ личната си вина” и признава, че изпитва „ горест и срам” най-малко по отношение на ориста на ѣ. Той даже приканва – на страниците на списание „ Български език”, бр. 3–4 от 1973 година – „ още един път съществено да обсъдим въпроса за ѣ… Единственият излаз е да оставим свободно да се якя и ека, като още веднъж върнем сплотяващото официално ѣ”.
Късно разкайване – след 28 години!, – само че и то не доближава задачата си. След 1989 година някои десни политически и културни организации като ВМРО-БНД се пробват да предизвикват спор за правописна промяна и връщане на двойното е. След 73 години и четири генерации, научени/приучени да използват осакатената писменост, възможностите за смяна не наподобяват изключително положителни.
Гласове на митинг е имало и има и в Русия във връзка правописната им промяна от 1917–1918 година В руска Русия от печатниците всеобщо са изземвани буквата ѣ и другите изхвърлени от правописа букви, само че Руската академия на науките разгласява литература със остарелия правопис чак до 1929 година
Още по времето на Сталин, през 50-те години, Иван Илин прави в печата гневна политико-философска и лингвистична отбрана на остарелия правопис и особено на знака ѣ, акцентирайки, че изхвърлянето на ѣ от съветската писменост води до появяването на многочислени омоними от разнообразни корени в съветския език.
След краха на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година в съветската просвета също се следи естетическо връщане към остарелия правопис – ятове и ерове се появяват по компаниите на компании, в имена на вестници и така нататък В Русия също се появяват апели за връщане на дореволюционния правопис. Привържениците на това връщане назовават ѣ „ най-руската писмен знак “ и „ белия лебед на съветската писменост “.
В последно време сходна наклонност се вижда и в България. От естетична – или комерсиална – позиция се вижда изписване на ѣ и ѫ, както и на ъ и ь в края на думи, завършващи със съгласна. Поради неведение ѣ от време на време се използва вместо ѫ, а и вместо ъ в края на думите.
Редица емигрантски издания в интервала 1945–1989 година отричаха правописа, въведен през 1945 година, освен заради угриженост за езика и писмеността, само че и заради политически аргументи. Разделението в политиката пролича и по този въпрос. Изданията на земеделците в заточение използваха новия правопис, до момента в който тези на Българския народен фронт (БНФ), дружно с изданията от Мадрид – седалището и канцеларията на Н.В. Симеон II – се придържаха прецизно към остарелия правопис (Иванчевския). Все още излизащото в Чикаго списание „ Борба”, орган на Български национален фронт (българска политическа, се списва на остарелия правопис.
Опитите за по-нататъшно опростяване, разбирай осакатяване, на българските обичаи, просвета и основно език не са спрели. През 2010–2011 година филолози – по незнайно какви подбуди – внесоха предложение в Народното събрание за нови промени. С претекст, че децата, възпитаници и студенти не могат да се оправят с разпоредбите за използването на цялостния и непълния член, филолозите оферират „ осъвременяване” в сходство с всеобщия диалект.
Дори едно незадълбочено наблюдаване ще покаже спадането на нивото на езиковата просвета измежду подрастващите генерации и засилващата се неначетеност измежду българското население. Не е ли допустимо най-малко част от аргументите за тези неуредици да се крият в неграмотността на тези, които учат децата на четмо и писмо? А неграмотността на учителите – и на немалка част от професори и доценти – не произтича ли от нездравословно, ненужно и недъгаво престарание по пътя на опростачването освен на езика, правописа и писмеността, само че и на цялата езикова просвета на нацията?
Ако се трансформират разпоредбите за приложимост на цялостния и непълния член се нанася нова страхотна щета на българския език, дава се още едно голямо преимущество на тезата за отдалечаване на България от Македония и се реализира ново раздвоение на съзнанието на двете елементи от българската нация. В формалния македонски език в приложимост в някогашната Югославска Република Македония (БЮРМ) има единствено цялостен член. Но цялостният член е присъщ и за огромна част от българските диалекти. Употреба единствено на цялостен член се открива в редица старопланински приказва, в диалектите на Странджа, Родопите, Поморавието и Западните околности. Тогава за какво и кому е нужно да се къса връзката сред македонските приказва и говорите от по-голямата част на българската езикова територия, сред нормата в Скопие и тази в София? Не се ли прави нова услуга на Скопие, само че и на Белград?
Не е ли време да се намерения какви са последствията от въвеждането на осакатения и опростачен правопис от 1945 година върху културно-историческото завещание на българския народ през 73-те години на наложено обедняване? Българската литература, списвана на остарелия правопис (Иванчевския), научните издания, белетристиката и всичко, основано до 1945 година, са станали съвсем нечетливи и непригодни за по-младите генерации. Освен нанесените вреди върху националната тъкан и същина на нацията това, което чужденци не съумяха да сторят в продължение на епохи, бе осъществено от комунистическата власт и раболепните ѝ прислужници, облечени в научни доспехи.
Българските книги до 1945 година – писаните на остарелия правопис, с ѫ, ѣ, с ъ и ь на края на съществителните, по старите правила, когато сърце беше сърДце, празник беше празДник и така нататък – в този момент са все по-мъчно налични. Те обемат интервала от Възраждането до 1945 година, когато са създавани творбите на най-известните и реномирани български историци, филолози, етнографи, поети и писатели, философи, политици и социолози.
В тези книги са отразени битките за национално схващане, посочени са враговете на България, отразени са стремежите към култура, национална черква и национално избавление. Там са Раковски, Ботев, Вазов, Йовков и Яворов, там е българският периодически щемпел. Тези достижения в действителност се отстраняват и изтриват от националната памет. Но освен това. С тях се изтриват и изчезват националните туптежи, естествените тропизми на народа, съзнанието за принадлежност към народ, нация, черква и царство (държава).
За служещите си с Иванчевския правопис не беше толкоз мъчно да четат и да се оправят с българската книжнина от Средновековието. Тя беше изписана с ѫ, ѣ, с ъ и ь. За служещите си с комунистическия правопис от 1945 година това към този момент е съвсем невероятно. Посегателството не е единствено върху „ буржоазния”, „ елитистки” и „ шовинистичен” правопис от 1899 до 1945 година, ударът е нанесен върху цялата българска книжнина от основаването ѝ до 1945 година И тази беля, наподобява, е невъзвратима.
Нищо изключително необичайно тогава, че се откриха български народни представители, които безочливо и безконтролно да гласоподават в Народното събрание на 6 март 2008 година проектозакон, който гласеше българският език да не е наложителен в учебните заведения! Загриженост за развиването на българския език и просвета, или нов удар върху нацията? Щом се отстрани българският език като наложителен, за какво да се грижим и тормозим за непотребни, па и нечетливи, остарели, пожълтели и кой знае какво съдържащи книги?
Анализът на Проф. Никола Алтънков, из „ История на Българска комунистическа партия /1919 -1989/ е оповестен във fakel.bg
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ