Започва ли топене на политическите ледове между Брюксел и Анкара?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Турският самовластник Реджеп Тайип Ердоган е политически прагматик. Той постоянно прави единствено това, което най-добре обслужва неговите ползи и укрепва властта му. От полезности не се интересува изключително, още по-малко пък от европейските. По всички тези параметри той си наподобява с доста други автократи по света. Ердоган се пени против Европейски Съюз и Съединени американски щати, подмазва се на Москва и на Пекин, предизвика Кипър и Гърция, подвига пушилка по адрес на НАТО.
Брюксел прави компромис за глобите
За водачите на Европейски Съюз, които през вчерашния ден разговаряха с Ердоган в Анкара, непредвидимият турски президент от много време е доста сложен сътрудник. Урсула фон дер Лайен, председателката на Еврокомисията, и президентът на Европейски Съюз Шарл Мишел, съумяха да се възползват от мимолетното, леко и незадълбочено стопляне на връзките с Турция, с цел да подхванат още веднъж нишката на прекъснатия разговор. Ердоган към този момент е замразил разногласията с еврочленките Гърция и Кипър за газовите залежи и морските граници. В отговор Европейски Съюз се отхвърли от концепцията за наказания против Турция и предложи на Анкара договаряния за промяна на митническия съюз, подписан още преди 25 години. По време на визитата си в Анкара европейските водачи бяха принудени да се преценяват с една доста комплицирана плетеница от стратегически ползи и зависимости. Евросъюзът споделя с новата администрация във Вашингтон възгледа, че от Турция в качеството ѝ на член на НАТО има потребност най-много като предпазен вал против Русия и против Иран. Ето за какво принадлежността на страната към Алианса въобще не се слага под подозрение, в противен случай – поставят се всички старания Ердоган да приключи доближаването си с колегите-автократи в Москва и Пекин.
Защо Ердоган се съгласи да беседва с Европейски Съюз?
В Европейски Съюз добре схващат, че би трябвало да разчитат на Турция за ограничение най-малко частично на миграцията от Сирия, Афганистан, Пакистан, Ирак и Иран. От своя страна Турция и нейната тежко разтърсена стопанска система в изискванията на пандемия се нуждае от най-малко ненапълно работещи връзки с Европейски Съюз като максимален търговски сътрудник, само че и със Съединени американски щати. Новата администрация във Вашингтон отпред с Джо Байдън усилва натиска против Ердоган. В мощ остават глобите, наложени след решението на Ердоган да закупи съветска противовъздушна система. До момента президентът Байдън се държи хладно с Турция – за разлика от своя предходник Доналд Тръмп. А за прагматика Ердоган е ясно, че не може да оцелее напълно без съдружници и другари. И таман заради това той се съгласи да беседва още веднъж с Европейски Съюз – а не тъй като нещо се е тормозил от европейската рецензия поради нарушаването на човешките права в Турция или поради напускането на Истанбулската спогодба, защитаваща дамите от домашно принуждение.
Само първа крачка към сдобряването
След осуетения прелом през 2016 година връзките сред Турция и Европейски Съюз навлязоха в интервал на спираловидно утежняване. Вредите не могат да се поправят единствено с едно-единствено посещаване на европейските водачи в Анкара. Но това посещаване може би ще успее да обърне посоката. Да, още е рано за оня „ позитивен дневен ред “, за който оптимистично приказва президентът Шарл Мишел. Най-напред би трябвало да се види дали Турция е подготвена да се върне към демократичните стандарти, а това ще бъде доста комплицирана задача. Но най-малко първата крачка е направена: планувани бяха диалози по тематиката. За всички е ясно, че в настоящето си положение Турция по никакъв метод не може да бъде призната в Европейски Съюз. Преговорите за участие с Анкара в действителност в никакъв случай не са започвали същински. Нека не забравяме, че Турция не признава суверенитета на Кипър като страна членка на Европейски Съюз и даже държи под окупация част от кипърската територия. От позиция на политическата уместност договарянията с Турция в действителност би трябвало най-накрая да бъдат прекъснати след 1-годишен застой – тъкмо както упорстват Австрия и редица консервативни депутати в Европарламента. Но такова решение не води наникъде. Ако Ердоган продължи да демонстрира най-малко най-малък интерес към продължаването на договарянията, Европейски Съюз не трябва да проиграва този коз, който държи в ръцете си.
Развръзка през 2023 година?
Урсула фон дер Лайен и Шарл Мишел вероятно ще би трябвало да имат самообладание до 2023 година. Тогава автократът Ердоган ще търси преизбиране. Не е несъмнено обаче дали ще успее – макар всички похищения против изборните закони и против правовата страна.
Автор: Бернд Ригерт
Турският самовластник Реджеп Тайип Ердоган е политически прагматик. Той постоянно прави единствено това, което най-добре обслужва неговите ползи и укрепва властта му. От полезности не се интересува изключително, още по-малко пък от европейските. По всички тези параметри той си наподобява с доста други автократи по света. Ердоган се пени против Европейски Съюз и Съединени американски щати, подмазва се на Москва и на Пекин, предизвика Кипър и Гърция, подвига пушилка по адрес на НАТО.
Брюксел прави компромис за глобите
За водачите на Европейски Съюз, които през вчерашния ден разговаряха с Ердоган в Анкара, непредвидимият турски президент от много време е доста сложен сътрудник. Урсула фон дер Лайен, председателката на Еврокомисията, и президентът на Европейски Съюз Шарл Мишел, съумяха да се възползват от мимолетното, леко и незадълбочено стопляне на връзките с Турция, с цел да подхванат още веднъж нишката на прекъснатия разговор. Ердоган към този момент е замразил разногласията с еврочленките Гърция и Кипър за газовите залежи и морските граници. В отговор Европейски Съюз се отхвърли от концепцията за наказания против Турция и предложи на Анкара договаряния за промяна на митническия съюз, подписан още преди 25 години. По време на визитата си в Анкара европейските водачи бяха принудени да се преценяват с една доста комплицирана плетеница от стратегически ползи и зависимости. Евросъюзът споделя с новата администрация във Вашингтон възгледа, че от Турция в качеството ѝ на член на НАТО има потребност най-много като предпазен вал против Русия и против Иран. Ето за какво принадлежността на страната към Алианса въобще не се слага под подозрение, в противен случай – поставят се всички старания Ердоган да приключи доближаването си с колегите-автократи в Москва и Пекин.
Защо Ердоган се съгласи да беседва с Европейски Съюз?
В Европейски Съюз добре схващат, че би трябвало да разчитат на Турция за ограничение най-малко частично на миграцията от Сирия, Афганистан, Пакистан, Ирак и Иран. От своя страна Турция и нейната тежко разтърсена стопанска система в изискванията на пандемия се нуждае от най-малко ненапълно работещи връзки с Европейски Съюз като максимален търговски сътрудник, само че и със Съединени американски щати. Новата администрация във Вашингтон отпред с Джо Байдън усилва натиска против Ердоган. В мощ остават глобите, наложени след решението на Ердоган да закупи съветска противовъздушна система. До момента президентът Байдън се държи хладно с Турция – за разлика от своя предходник Доналд Тръмп. А за прагматика Ердоган е ясно, че не може да оцелее напълно без съдружници и другари. И таман заради това той се съгласи да беседва още веднъж с Европейски Съюз – а не тъй като нещо се е тормозил от европейската рецензия поради нарушаването на човешките права в Турция или поради напускането на Истанбулската спогодба, защитаваща дамите от домашно принуждение.
Само първа крачка към сдобряването
След осуетения прелом през 2016 година връзките сред Турция и Европейски Съюз навлязоха в интервал на спираловидно утежняване. Вредите не могат да се поправят единствено с едно-единствено посещаване на европейските водачи в Анкара. Но това посещаване може би ще успее да обърне посоката. Да, още е рано за оня „ позитивен дневен ред “, за който оптимистично приказва президентът Шарл Мишел. Най-напред би трябвало да се види дали Турция е подготвена да се върне към демократичните стандарти, а това ще бъде доста комплицирана задача. Но най-малко първата крачка е направена: планувани бяха диалози по тематиката. За всички е ясно, че в настоящето си положение Турция по никакъв метод не може да бъде призната в Европейски Съюз. Преговорите за участие с Анкара в действителност в никакъв случай не са започвали същински. Нека не забравяме, че Турция не признава суверенитета на Кипър като страна членка на Европейски Съюз и даже държи под окупация част от кипърската територия. От позиция на политическата уместност договарянията с Турция в действителност би трябвало най-накрая да бъдат прекъснати след 1-годишен застой – тъкмо както упорстват Австрия и редица консервативни депутати в Европарламента. Но такова решение не води наникъде. Ако Ердоган продължи да демонстрира най-малко най-малък интерес към продължаването на договарянията, Европейски Съюз не трябва да проиграва този коз, който държи в ръцете си.
Развръзка през 2023 година?
Урсула фон дер Лайен и Шарл Мишел вероятно ще би трябвало да имат самообладание до 2023 година. Тогава автократът Ердоган ще търси преизбиране. Не е несъмнено обаче дали ще успее – макар всички похищения против изборните закони и против правовата страна.
Автор: Бернд Ригерт
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ