Националният празник трябва да обединява, а не да разединява - Даниела Горчева пред ФАКТИ
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Честит празник на всички българи, прекланящи се пред паметта на българските опълченци и задграничните бойци - измежду които руснаци, украинци, ръмънци, финландци и така нататък, платили с живота си за възобновяване на българската страна. " Националният празник би трябвало да сплотява, а не да разединява и опълчва българския народ ", в това бе безапелационна днешната ни събеседничка - Даниела Горчева, която е магистър по българската лингвистика и история от СУ " Климент Охридски ".
За страдание, 3 март, бидейки народен празник, прави тъкмо това - разединява българския народ на някакви фили и " фоби ". И това е допустимо поради дългогодишната съветска агитация, сполучливо промъкваща се в българското приблизително обучение и освен. Всички ние сме нейни жертви.
Дошло е времето обаче от ден на ден на бял свят да се изнася историческата истина от историци, които са си правили труда да прочетат по никакъв начин не положителния за България Санстефански прелиминарен кротичък контракт.
За това, представяме Ви изявлението на ФАКТИ с Даниела Горчева:
- Г-жо Горчева, до каква степен Руско-турската война е в действителност освободителна за българския народ?
- Тя е освободителна за България. Макар че не това е задачата на Русия, която води завоевателна война, несъмнено. Русия се стреми да завладее Проливите и по този метод да управлява целия търговски и боен трафик на Черно море. За съветската империя България е просто нужната база, която да окупира и на която да стъпи, с цел да завладее този стеснен морски път - единствената връзка на затвореното Черно море с Мраморно море и оттова със Средиземно море.
Наистина, нашите дядовци са почитали, а и ние самите не може да не почитаме паметта на съветските бойци, които са починали за нашето избавление. Така или другояче, крайният резултат от последната война, макар съветските империалистически планове, е възобновяване на българската държавна самостоятелност. Макар че огромни територии, обитаеми с българи, остават отвън рамките на България.
Впрочем, апетитът на Русия да завладее Проливите не е секнал до ден сегашен и е изключително притеснителна безочливата продажна политика на днешните политици, които разрешават на Русия да основава собствен анклав по българското Черноморие. Опасността за България остава и по тази причина да се канят у нас по случай 3 март представители на страна, която прави военни закононарушения и закононарушения против мира, която и през днешния ден превзема, атакува страни и анексира елементи от тях без да се преценява с интернационалното право, е неуместно и накърнява имиджа на България пред света. А пропагандата на съветските сътрудници у нас е враждебна, антибългарска агитация.
- Предвид казаното, за Вас задоволително ли е днешната дата, на която е подписан Санстефанският контракт, да честваме като народен празник?
- Аз мисля, че 3 март би трябвало да остане като празник, само че не като народен празник. Той би трябвало да бъде един ден за респект на жертвите: българи, руснаци, румънци, финландци, паднали в тази война, както и за печален размисъл за грешките и събитията, които довеждат до един несбъднат народен блян. Българският народен блян носи концепциите на европейското Просвещение – всяка нация да има своя страна, а етническите малцинства, останали в непознати страни, да имат своите права, а не да бъдат подлагани на етническо пречистване. Както това бе осъществено изключително грубо от Гърция и Сърбия във връзка с българите, които имат злата орис да се случат в техните лимити и които са подложени на чудовищни издевателства. Но 3 март никога не би трябвало да бъде народен празник и мога да изредя причините за това.
- Какви са Вашите причини?
- Първо, тъй като националният празник би трябвало да сплотява, а не да разединява и опълчва българския народ.
Второ, тъй като като народен празник той основава една погрешна визия на открито и е позорен за националното ни достолепие.
Ще дам образец. На националния си празник посолството на всяка страна в чужбина кани на банкет дипломатическия корпус и видни персони на страната-домакин: политици, интелектуалци, хора на изкуството. Това е един ден, който всяка страна употребява, с цел да добави позитивни линии към своя имидж, да сътвори нови другарства и да укрепи старите. А какво прави България на този ден? Държи се като васал на непозната страна. Нейните дипломати възхваляват на националния си празник не историческите достижения на своя народ, не неговата просвета, а една непозната страна. Ако ние гледаме на себе си по този начин, то по какъв начин останалите да гледат на нас иначе, с изключение на като на съветска губерния. И то в случай, че историческите обстоятелства сочат друго. Че Русия има повече аргументи да бъде признателна на България, тъй като получава от България и християнската вяра, и своята книжовност. И че България не е лишена от свободолюбие, а в противен случай, както написа английският историк Робърт Сървис, а и освен той, се оказва „ най-костеливият орех за Сталин “.
Третият ми мотив е от правно-историческа позиция. Санстефанският прелиминарен кротичък контракт е доста неблагоприятен за България контракт. Той е неблагоприятен, тъй като признава независимостта на Сърбия (чл. 3) и Румъния (чл. 5), само че не и на България.
- Тоест, Санстефанска България нито за момент не е съществувала, даже на хартия?
- Да, тъкмо по този начин. Договорът от 3 март планува България (чл. 6) да бъде поданно, т.е. васално княжество. Това ще рече подвластно и подчинено по отношение на друга страна княжество. България се задължава да изплаща подвластен налог – трибут. Размерът на налога щял занапред да бъде избран (чл.9) Член 6 категорично акцентира, че границите на Княжеството занапред ще бъдат избрани от руско-турска комисия. Член 7 на този контракт планува, че бъдещият български княз ще бъде определен, изтъквам: „ под надзора на един съветски императорски комисар и в наличието на един турски комисар “. Член 8 на този контракт планува правото на Турция да унищожи издигнатите на българска територия замъци и отбранителни уреди и да отнесе военния материал и всичко по-ценно. Пак там не се показва съответна дата за овакантяване на съветските окупационни войски, а единствено срамежливо се загатва, че съветската окупация ще продължи почти две години. Какво обаче значи почти? Две-три години? Може би и 30 години са почти, в случай че се огледа по отношение на 100 години. Същият член 8 прецизира, че „ съветският окупационен корпус би трябвало да бъде изискан за сметка на окупираната страна “, т.е. за сметка на България. Член 10 дава правото на Турция да си служи с българските пътища за транспорт на свои войски, боеприпаси, хранителни муниции – с две думи да се разполага с тях, както откри за добре. Член 12 планува събарянето на всички замъци по река Дунав.
Мога да изброявам още: даването на Ниш на Сърбия, Северна Добруджа на Румъния, ето по този начин стартира – с съветска благословия обезбългаряването на тези земи, етническото им пречистване.
Неслучайно на подписването на този контракт въобще не е поканен и не участва никой от българска страна. И това в случай, че българите водят война за своето избавление и вземат участие във войната с значително сили, имат убити близо 4 хиляди опълченци и още доста цивилни жертви.
Всички тези неща са били известни на тогавашните българи и са коментирани нееднократно и от Стефан Стамболов, и от Захари Стоянов, и от Димитър Маринов, който написа: " Който е чел или прочете Санстефанския контракт, той елементарно ще види, че Русия с тоя контракт не основава една независима, самостоятелна Санстефанска България, а една съветска задунайска губерния. "
- Вие нееднократно сте споменавали, че бихте желали Деня на независимостта на 22 септември да е националният празник на България. Защо смятате, че би трябвало да е по този начин?
- Защото на 22 септември ние честваме освен политическия акт на цар Фердинанд и тогавашното българско държавно управление. На 22 септември честваме една вековна битка за национална самостоятелност, почнала с апела на Паисий българите да знаят своята история и да не се гърчеят, с битката за църковна самостоятелност, с построяването на демократичната система на българското национално учебно заведение и читалище. Борба, траяла с въстанията и войните на XIX век, със Съединението и последвалата Сръбско-българска война, с мъчителната борба за освобождението от съветската настойчивост и отклонение на заплахата България да се трансформира в Задунайска губерния, със стопанското и държавно строителство след Освобождението.
Ето какъв брой мъчно се извоюват и отстояват независимостта и свободата, а какъв брой елементарно се губят – и то за близо половин век, когато през септември 1944 година армията на Сталин ни окупира. Затова освен би трябвало да отдадем дължимото на българите през Възраждането и след Освобождението, на тези, които се бориха и които сполучливо се пребориха за независимостта на България, макар опитите на Русия да ни я отнеме, само че и да помним горчивите уроци на историята.
- Аз, от своя страна, съм за 6 септември, Съединението на България, тъй като то също е напълно български акт. Вие смятате, че би трябвало да си остане като огромен обособен празник. Защо?
- Да, то в действителност е напълно български акт, както и оповестяването на Независимостта на България. 6 септември - Денят на Съединението на България е една в действителност паметна дата. Но най-много с безпримерния, смаял цяла Европа подвиг на българите да бранят своята независимост и самостоятелност. Имам поради подлото нахлуване на прилежаща Сърбия върху беззащитна България, чиято армия се намира на турско-българската граница. Тази война – Сръбско-българската, би трябвало да се учи в детайли във всяко българско учебно заведение - и в часовете по история, и в часовете по литература. Битка по борба би трябвало да се учи, всяко българско дете би трябвало да знае на какво е кадърен един народ, който не чака спасители, само че брани своята страна от непознати нашественици.
Ние славим 6 септември като дата на Съединението на разпокъсана България, само че отбраната на това дело беше осъществена в боевете по време на Сръбско-българската война през ноември и заслугата е на българската армия, на невиждания ѝ подвиг, национализъм и устойчивост, заслугата е на княз Александър Батенберг, който заплати за това с короната си.
Затова аз мисля, че най-добре за народен празник е да бъде оповестена датата 22 септември, когато през 1908 година – след деликатен разбор на интернационалната политическа конюнктура, на разположението на Великите сили, е оповестена Независимостта на България. И с помощта на този добър разбор, тази стъпка на цар Фердинанд се оказа сполучлива и не стана потребност да се пази с бойни дейности като Съединението.
– И последно, г-жо Горчева. Омаловажаването на паметта и подмяната на историческата истина не е ли един от главните фактори за обричането ни като народ? И по какъв начин си обяснявате обстоятелството, че множеството днешни български политици или не разискват историята, или я изопачават?
- По две аргументи: заради незнание и заради зависимости. Днешните български политици, с доста дребни изключения, са двойкаджии по българска история, само че за сметка на това са много оцапани в морално отношение и това разрешава да бъдат шантажирани, с цел да водят антибългарска политика. Дали го вършат от незнание, или тъй като са чинно непознато оръдие, резултатът е еднакъв. Лъжите обаче не са почтени и подкопават националната сигурност на страната.
Кой има интерес да конфронтира, вместо да сплотява българското общество? Кой има интерес да разделя и опълчва българите? Кой има интерес да постанова една неистина? Кой има интерес да унижава България и да внушава и на българите, и на света, че те са неспособни да издействат сами своята държавна самостоятелност, когато обстоятелствата сочат противоположното и ние го реализираме на 22 септември 1908. Това е една доста неприятна за Русия дата и неслучайно някогашният президент Георги Първанов, алиас Гоце, таман в годината, когато трябваше да провежда паметни тържества за 100-годишнината от оповестяването на Независимостта на България, той разгласи „ година на Русия в България “.
Но макар проруската агитация, която бе набивана в ушите на генерации българи, хората към този момент се интересуват и знаят своята история и на политиците ще им бъде все по-трудно да приклякват пред Москва.
--------------------------------------------------------------------------------
- Вж България – най-костеливият орех за Сталин: https://www.dnevnik.bg/analizi/2018/09/23/3315348_prochit_na_istoriiata_bulgariia_nai-kosteliviiat_oreh/
- Вж Санстефански контракт, 1878 година:
https://vivafolk98.blogspot.com/2014/03/1878.html
- Ето още какво написа Димитър Маринов: „ Две думи за съветската окупационна власт.
При главнокомандующия имаше шеф на гражданското устройство в България, той беше княз Черкаски. И княз Черкаски доста добре знаеше, че младите, които беха възпитани в духа на нашите остарели хайдути, войводи и борци за свободата на отечеството си, нема да могат да търпят дълго съветската окупационна власт и ще почнат същите придвижвания и против нея, както беха правили и против турската власт. Затова той избра старите, които беха еветчии пред турците, останаха по-големи еветчии и пред русите. За благополучие княз Черкаски умря. Обаче неговите хрумвания и неговите указания останаха. За административни управници, като се почне от губернаторите, па до окр. началници беха всички съветски монархисти, бюрократи, такива, каквито ни ги съставляват съветските писатели. Окръжните началници беха съвсем всички гвардейски офицери, надути, горделиви и пияници, и всички в тила, тъй като беха всички с подкрепи. Те гледаха на българите с презрение; към популацията те беха груби и насилници; за тех закон немаше: волята и капризите беха закон.
О, какъв брой Али Риза бей и Исмаил челник, двама ломски управници, фамозни със своите кефове, бледнеят пред съветския гвардейски капитан Павел Нечаев, а какъв брой той, гвардейски капитан съветски, дребен и презрян се показва пред благородството на Хюсеин бей, каймакаминът, който ме арестува. Хюсеин бей беше прав, тъй като аз рушех Турската империя; а Павел Нечаев? В що се бех провинил пред съветската власт? Че оправдах Коцева? Че осъдих Узията да повърне на селянина личния му кон, който бе заграбил? "
" Но единствено Нечаев ли? Който желае да види произволите на съветската окупационна администрация, дано откри в. “България” от 1878 година, който се издаваше в Гюргево. Нека прочете кореспонденциите на именития сътрудник Немирович-Данченко, които той пращаше на съветските вестници. Тоя Данченко беше писал и за Нечаев, а за мене беше писал, че съм полудел от изтезания.
Ако беше останала в действие Санстефанска България, ние требваше още веднъж да емигрираме. Тия своеволия и насилия на съветските админи беха основали в отговор на русите, които в отговор на всека дума ни завираха в очите: “Ми для Вас кровь проливали” – отговор: “Ви для нас кровь проливали, а ми от Вас кровь пробльували”, и велико поучителните думи на дедо Антим, както той сподели на княза Дондуков-Корсакова, когато тоя последния му рече: “Ваше Блаженство! Что думаете? Болгария уже освободена!”, а той си поклати главата: “Думаю, Сиятелство, о том: Ви нас избавили от турок; кто будет избавит нас от вас!” След Берлинския контракт, с който се унищожи Санстефанския и на съветската окупация се планува период, съветските административни управляващи станаха по-внимателни към младите български дейци и въобще към българите. Нечаевци станаха немислими към този момент. И с това Берлинския контракт, около многото неправди за нас, донесе едно богатство дело – отърва ни от съветската окупация.
И днеска има людие – и мирски, и духовни, които са обезверени русофили, т.е. които верват, че русите пристигнаха да ни освободят и подписването на Санстефанския контракт 19 февруари (стар стил) се чества и през днешния ден като ден на нашето избавление. И тия лица – духовни са всички архиереи, а мирски – видни списатели, държавници и поети (като починалия Вазов), подчинили на съветския монархизъм, на съветския цар, цялата воля на българския народ. И през днешния ден ние виждаме, че тия същи мъже след това толкоз събития, след това толкоз свидетелства, останаха все така заслепени русофили и сътвориха: Св. Александър Невски, Свободния университет (който е съветски университет), паметниците съветски – на Шипка, в Плевен, София и другаде, съветска семинария, съветска гимназия, съветско военно учебно заведение и прочие феномени и строения, които толко напакостиха на държавния живот на България. Когато пиша тия редове (1926 г.), аз съм към този момент на 81 годишна възраст, доста съм чел, доста преживех, доста съм мислил и като си напомня огромните несгоди, които ни аргументи съветската дипломация, дохождам до големо неразбиране: на какво се дължи туй заслепено русофилство на тия наши мъже, от които има доста умни люде. Покойният Вазов, който в едно свое стихотворение клеймеше нашите врагове през време на последните войни, избегна да спомене Русия; аз му написах малко писъмце, с което го благо укорявах в това, като го запитах: Руските войски в Добруджа с румънските за какво беха пристигнали: да ни освободят ли или да ни изковат нови рабски вериги? Той ми отговори на една картичка, изпратена в плик по пощата. Ето наличието й: “Драги бай Митко, прав си, само че немам кураж да сломя в мене кумира, който самичък сътворих. Поне към този момент. Твой Вазов.”
Димитър Маринов, из “Спомени из моя живот или моята биография”
https://iztok-zapad.eu/dimitar-marinov
Честит празник на всички българи, прекланящи се пред паметта на българските опълченци и задграничните бойци - измежду които руснаци, украинци, ръмънци, финландци и така нататък, платили с живота си за възобновяване на българската страна. " Националният празник би трябвало да сплотява, а не да разединява и опълчва българския народ ", в това бе безапелационна днешната ни събеседничка - Даниела Горчева, която е магистър по българската лингвистика и история от СУ " Климент Охридски ".
За страдание, 3 март, бидейки народен празник, прави тъкмо това - разединява българския народ на някакви фили и " фоби ". И това е допустимо поради дългогодишната съветска агитация, сполучливо промъкваща се в българското приблизително обучение и освен. Всички ние сме нейни жертви.
Дошло е времето обаче от ден на ден на бял свят да се изнася историческата истина от историци, които са си правили труда да прочетат по никакъв начин не положителния за България Санстефански прелиминарен кротичък контракт.
За това, представяме Ви изявлението на ФАКТИ с Даниела Горчева:
- Г-жо Горчева, до каква степен Руско-турската война е в действителност освободителна за българския народ?
- Тя е освободителна за България. Макар че не това е задачата на Русия, която води завоевателна война, несъмнено. Русия се стреми да завладее Проливите и по този метод да управлява целия търговски и боен трафик на Черно море. За съветската империя България е просто нужната база, която да окупира и на която да стъпи, с цел да завладее този стеснен морски път - единствената връзка на затвореното Черно море с Мраморно море и оттова със Средиземно море.
Наистина, нашите дядовци са почитали, а и ние самите не може да не почитаме паметта на съветските бойци, които са починали за нашето избавление. Така или другояче, крайният резултат от последната война, макар съветските империалистически планове, е възобновяване на българската държавна самостоятелност. Макар че огромни територии, обитаеми с българи, остават отвън рамките на България.
Впрочем, апетитът на Русия да завладее Проливите не е секнал до ден сегашен и е изключително притеснителна безочливата продажна политика на днешните политици, които разрешават на Русия да основава собствен анклав по българското Черноморие. Опасността за България остава и по тази причина да се канят у нас по случай 3 март представители на страна, която прави военни закононарушения и закононарушения против мира, която и през днешния ден превзема, атакува страни и анексира елементи от тях без да се преценява с интернационалното право, е неуместно и накърнява имиджа на България пред света. А пропагандата на съветските сътрудници у нас е враждебна, антибългарска агитация.
- Предвид казаното, за Вас задоволително ли е днешната дата, на която е подписан Санстефанският контракт, да честваме като народен празник?
- Аз мисля, че 3 март би трябвало да остане като празник, само че не като народен празник. Той би трябвало да бъде един ден за респект на жертвите: българи, руснаци, румънци, финландци, паднали в тази война, както и за печален размисъл за грешките и събитията, които довеждат до един несбъднат народен блян. Българският народен блян носи концепциите на европейското Просвещение – всяка нация да има своя страна, а етническите малцинства, останали в непознати страни, да имат своите права, а не да бъдат подлагани на етническо пречистване. Както това бе осъществено изключително грубо от Гърция и Сърбия във връзка с българите, които имат злата орис да се случат в техните лимити и които са подложени на чудовищни издевателства. Но 3 март никога не би трябвало да бъде народен празник и мога да изредя причините за това.
- Какви са Вашите причини?
- Първо, тъй като националният празник би трябвало да сплотява, а не да разединява и опълчва българския народ.
Второ, тъй като като народен празник той основава една погрешна визия на открито и е позорен за националното ни достолепие.
Ще дам образец. На националния си празник посолството на всяка страна в чужбина кани на банкет дипломатическия корпус и видни персони на страната-домакин: политици, интелектуалци, хора на изкуството. Това е един ден, който всяка страна употребява, с цел да добави позитивни линии към своя имидж, да сътвори нови другарства и да укрепи старите. А какво прави България на този ден? Държи се като васал на непозната страна. Нейните дипломати възхваляват на националния си празник не историческите достижения на своя народ, не неговата просвета, а една непозната страна. Ако ние гледаме на себе си по този начин, то по какъв начин останалите да гледат на нас иначе, с изключение на като на съветска губерния. И то в случай, че историческите обстоятелства сочат друго. Че Русия има повече аргументи да бъде признателна на България, тъй като получава от България и християнската вяра, и своята книжовност. И че България не е лишена от свободолюбие, а в противен случай, както написа английският историк Робърт Сървис, а и освен той, се оказва „ най-костеливият орех за Сталин “.
Третият ми мотив е от правно-историческа позиция. Санстефанският прелиминарен кротичък контракт е доста неблагоприятен за България контракт. Той е неблагоприятен, тъй като признава независимостта на Сърбия (чл. 3) и Румъния (чл. 5), само че не и на България.
- Тоест, Санстефанска България нито за момент не е съществувала, даже на хартия?
- Да, тъкмо по този начин. Договорът от 3 март планува България (чл. 6) да бъде поданно, т.е. васално княжество. Това ще рече подвластно и подчинено по отношение на друга страна княжество. България се задължава да изплаща подвластен налог – трибут. Размерът на налога щял занапред да бъде избран (чл.9) Член 6 категорично акцентира, че границите на Княжеството занапред ще бъдат избрани от руско-турска комисия. Член 7 на този контракт планува, че бъдещият български княз ще бъде определен, изтъквам: „ под надзора на един съветски императорски комисар и в наличието на един турски комисар “. Член 8 на този контракт планува правото на Турция да унищожи издигнатите на българска територия замъци и отбранителни уреди и да отнесе военния материал и всичко по-ценно. Пак там не се показва съответна дата за овакантяване на съветските окупационни войски, а единствено срамежливо се загатва, че съветската окупация ще продължи почти две години. Какво обаче значи почти? Две-три години? Може би и 30 години са почти, в случай че се огледа по отношение на 100 години. Същият член 8 прецизира, че „ съветският окупационен корпус би трябвало да бъде изискан за сметка на окупираната страна “, т.е. за сметка на България. Член 10 дава правото на Турция да си служи с българските пътища за транспорт на свои войски, боеприпаси, хранителни муниции – с две думи да се разполага с тях, както откри за добре. Член 12 планува събарянето на всички замъци по река Дунав.
Мога да изброявам още: даването на Ниш на Сърбия, Северна Добруджа на Румъния, ето по този начин стартира – с съветска благословия обезбългаряването на тези земи, етническото им пречистване.
Неслучайно на подписването на този контракт въобще не е поканен и не участва никой от българска страна. И това в случай, че българите водят война за своето избавление и вземат участие във войната с значително сили, имат убити близо 4 хиляди опълченци и още доста цивилни жертви.
Всички тези неща са били известни на тогавашните българи и са коментирани нееднократно и от Стефан Стамболов, и от Захари Стоянов, и от Димитър Маринов, който написа: " Който е чел или прочете Санстефанския контракт, той елементарно ще види, че Русия с тоя контракт не основава една независима, самостоятелна Санстефанска България, а една съветска задунайска губерния. "
- Вие нееднократно сте споменавали, че бихте желали Деня на независимостта на 22 септември да е националният празник на България. Защо смятате, че би трябвало да е по този начин?
- Защото на 22 септември ние честваме освен политическия акт на цар Фердинанд и тогавашното българско държавно управление. На 22 септември честваме една вековна битка за национална самостоятелност, почнала с апела на Паисий българите да знаят своята история и да не се гърчеят, с битката за църковна самостоятелност, с построяването на демократичната система на българското национално учебно заведение и читалище. Борба, траяла с въстанията и войните на XIX век, със Съединението и последвалата Сръбско-българска война, с мъчителната борба за освобождението от съветската настойчивост и отклонение на заплахата България да се трансформира в Задунайска губерния, със стопанското и държавно строителство след Освобождението.
Ето какъв брой мъчно се извоюват и отстояват независимостта и свободата, а какъв брой елементарно се губят – и то за близо половин век, когато през септември 1944 година армията на Сталин ни окупира. Затова освен би трябвало да отдадем дължимото на българите през Възраждането и след Освобождението, на тези, които се бориха и които сполучливо се пребориха за независимостта на България, макар опитите на Русия да ни я отнеме, само че и да помним горчивите уроци на историята.
- Аз, от своя страна, съм за 6 септември, Съединението на България, тъй като то също е напълно български акт. Вие смятате, че би трябвало да си остане като огромен обособен празник. Защо?
- Да, то в действителност е напълно български акт, както и оповестяването на Независимостта на България. 6 септември - Денят на Съединението на България е една в действителност паметна дата. Но най-много с безпримерния, смаял цяла Европа подвиг на българите да бранят своята независимост и самостоятелност. Имам поради подлото нахлуване на прилежаща Сърбия върху беззащитна България, чиято армия се намира на турско-българската граница. Тази война – Сръбско-българската, би трябвало да се учи в детайли във всяко българско учебно заведение - и в часовете по история, и в часовете по литература. Битка по борба би трябвало да се учи, всяко българско дете би трябвало да знае на какво е кадърен един народ, който не чака спасители, само че брани своята страна от непознати нашественици.
Ние славим 6 септември като дата на Съединението на разпокъсана България, само че отбраната на това дело беше осъществена в боевете по време на Сръбско-българската война през ноември и заслугата е на българската армия, на невиждания ѝ подвиг, национализъм и устойчивост, заслугата е на княз Александър Батенберг, който заплати за това с короната си.
Затова аз мисля, че най-добре за народен празник е да бъде оповестена датата 22 септември, когато през 1908 година – след деликатен разбор на интернационалната политическа конюнктура, на разположението на Великите сили, е оповестена Независимостта на България. И с помощта на този добър разбор, тази стъпка на цар Фердинанд се оказа сполучлива и не стана потребност да се пази с бойни дейности като Съединението.
– И последно, г-жо Горчева. Омаловажаването на паметта и подмяната на историческата истина не е ли един от главните фактори за обричането ни като народ? И по какъв начин си обяснявате обстоятелството, че множеството днешни български политици или не разискват историята, или я изопачават?
- По две аргументи: заради незнание и заради зависимости. Днешните български политици, с доста дребни изключения, са двойкаджии по българска история, само че за сметка на това са много оцапани в морално отношение и това разрешава да бъдат шантажирани, с цел да водят антибългарска политика. Дали го вършат от незнание, или тъй като са чинно непознато оръдие, резултатът е еднакъв. Лъжите обаче не са почтени и подкопават националната сигурност на страната.
Кой има интерес да конфронтира, вместо да сплотява българското общество? Кой има интерес да разделя и опълчва българите? Кой има интерес да постанова една неистина? Кой има интерес да унижава България и да внушава и на българите, и на света, че те са неспособни да издействат сами своята държавна самостоятелност, когато обстоятелствата сочат противоположното и ние го реализираме на 22 септември 1908. Това е една доста неприятна за Русия дата и неслучайно някогашният президент Георги Първанов, алиас Гоце, таман в годината, когато трябваше да провежда паметни тържества за 100-годишнината от оповестяването на Независимостта на България, той разгласи „ година на Русия в България “.
Но макар проруската агитация, която бе набивана в ушите на генерации българи, хората към този момент се интересуват и знаят своята история и на политиците ще им бъде все по-трудно да приклякват пред Москва.
--------------------------------------------------------------------------------
- Вж България – най-костеливият орех за Сталин: https://www.dnevnik.bg/analizi/2018/09/23/3315348_prochit_na_istoriiata_bulgariia_nai-kosteliviiat_oreh/
- Вж Санстефански контракт, 1878 година:
https://vivafolk98.blogspot.com/2014/03/1878.html
- Ето още какво написа Димитър Маринов: „ Две думи за съветската окупационна власт.
При главнокомандующия имаше шеф на гражданското устройство в България, той беше княз Черкаски. И княз Черкаски доста добре знаеше, че младите, които беха възпитани в духа на нашите остарели хайдути, войводи и борци за свободата на отечеството си, нема да могат да търпят дълго съветската окупационна власт и ще почнат същите придвижвания и против нея, както беха правили и против турската власт. Затова той избра старите, които беха еветчии пред турците, останаха по-големи еветчии и пред русите. За благополучие княз Черкаски умря. Обаче неговите хрумвания и неговите указания останаха. За административни управници, като се почне от губернаторите, па до окр. началници беха всички съветски монархисти, бюрократи, такива, каквито ни ги съставляват съветските писатели. Окръжните началници беха съвсем всички гвардейски офицери, надути, горделиви и пияници, и всички в тила, тъй като беха всички с подкрепи. Те гледаха на българите с презрение; към популацията те беха груби и насилници; за тех закон немаше: волята и капризите беха закон.
О, какъв брой Али Риза бей и Исмаил челник, двама ломски управници, фамозни със своите кефове, бледнеят пред съветския гвардейски капитан Павел Нечаев, а какъв брой той, гвардейски капитан съветски, дребен и презрян се показва пред благородството на Хюсеин бей, каймакаминът, който ме арестува. Хюсеин бей беше прав, тъй като аз рушех Турската империя; а Павел Нечаев? В що се бех провинил пред съветската власт? Че оправдах Коцева? Че осъдих Узията да повърне на селянина личния му кон, който бе заграбил? "
" Но единствено Нечаев ли? Който желае да види произволите на съветската окупационна администрация, дано откри в. “България” от 1878 година, който се издаваше в Гюргево. Нека прочете кореспонденциите на именития сътрудник Немирович-Данченко, които той пращаше на съветските вестници. Тоя Данченко беше писал и за Нечаев, а за мене беше писал, че съм полудел от изтезания.
Ако беше останала в действие Санстефанска България, ние требваше още веднъж да емигрираме. Тия своеволия и насилия на съветските админи беха основали в отговор на русите, които в отговор на всека дума ни завираха в очите: “Ми для Вас кровь проливали” – отговор: “Ви для нас кровь проливали, а ми от Вас кровь пробльували”, и велико поучителните думи на дедо Антим, както той сподели на княза Дондуков-Корсакова, когато тоя последния му рече: “Ваше Блаженство! Что думаете? Болгария уже освободена!”, а той си поклати главата: “Думаю, Сиятелство, о том: Ви нас избавили от турок; кто будет избавит нас от вас!” След Берлинския контракт, с който се унищожи Санстефанския и на съветската окупация се планува период, съветските административни управляващи станаха по-внимателни към младите български дейци и въобще към българите. Нечаевци станаха немислими към този момент. И с това Берлинския контракт, около многото неправди за нас, донесе едно богатство дело – отърва ни от съветската окупация.
И днеска има людие – и мирски, и духовни, които са обезверени русофили, т.е. които верват, че русите пристигнаха да ни освободят и подписването на Санстефанския контракт 19 февруари (стар стил) се чества и през днешния ден като ден на нашето избавление. И тия лица – духовни са всички архиереи, а мирски – видни списатели, държавници и поети (като починалия Вазов), подчинили на съветския монархизъм, на съветския цар, цялата воля на българския народ. И през днешния ден ние виждаме, че тия същи мъже след това толкоз събития, след това толкоз свидетелства, останаха все така заслепени русофили и сътвориха: Св. Александър Невски, Свободния университет (който е съветски университет), паметниците съветски – на Шипка, в Плевен, София и другаде, съветска семинария, съветска гимназия, съветско военно учебно заведение и прочие феномени и строения, които толко напакостиха на държавния живот на България. Когато пиша тия редове (1926 г.), аз съм към този момент на 81 годишна възраст, доста съм чел, доста преживех, доста съм мислил и като си напомня огромните несгоди, които ни аргументи съветската дипломация, дохождам до големо неразбиране: на какво се дължи туй заслепено русофилство на тия наши мъже, от които има доста умни люде. Покойният Вазов, който в едно свое стихотворение клеймеше нашите врагове през време на последните войни, избегна да спомене Русия; аз му написах малко писъмце, с което го благо укорявах в това, като го запитах: Руските войски в Добруджа с румънските за какво беха пристигнали: да ни освободят ли или да ни изковат нови рабски вериги? Той ми отговори на една картичка, изпратена в плик по пощата. Ето наличието й: “Драги бай Митко, прав си, само че немам кураж да сломя в мене кумира, който самичък сътворих. Поне към този момент. Твой Вазов.”
Димитър Маринов, из “Спомени из моя живот или моята биография”
https://iztok-zapad.eu/dimitar-marinov
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ