Отстранената от Има такъв народ, която пристана на ГЕРБ: Не умея да се нагаждам, имам бунтарски дух
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Онзи ден министър председателят Бойко Борисов персонално заяви, че Росица Кирова ще бъде лидер от гражданската квота в листата на ГЕРБ във Видин. Кирова от дълго време е известна като един от моторите за дейна смяна в живота на хората от Северозапада. Преди време тя бе шумно отстранена от партията на Слави Трифонов “Има подобен народ”, тъй като се качи в джипа при Борисов по време на една от инспекциите на премиера в района. Пред BIG5 Росица Кирова разкрива по какъв начин приема номинацията от ГЕРБ и какви задания си слага при положение, че стане част от бъдещия парламент.
– Г-жо Кирова, в сряда министър председателят и водач на ГЕРБ Бойко Борисов съобщи подготвеност да Ви направи лидер на листата на ГЕРБ във Видин. Как Вашите съграждани и съидейници във Видин одобриха тази вест?
– С вяра, уповавам се. Много мои съграждани ме поддържат безусловно. За което им благодаря. Имаше учудени, прелестно сюрпризирани, натъжени, комплицирани. И такива, които въобще не се вълнуват от това кой коя листа води. За околните ми това не е изненада. След оня 1ви септември, когато избрах да довърша започнатото, без да помисля какво в персонален проект това може да ми донесе или отнеме, за моите съидейници и другари сходно предложение надали е изненада. Тези, които са част от процесите, свързани с новия път до Видин и напъните ни това да се случи в действително време не търсят в сходно предложение сензация. За тях това е опция за Видин. За всички тези, които желаят да живеят обикновено в нашия позабравен от управници и народни представители в последните 30 години район.
Когато се радваш е хубаво да си даваш сметка, че всичко в този живот се заплаща по някакъв метод. Най-скъпо плащаме с времето, което Господ ни е дал на тази земя. Затова най-вече боли от загубата на време, което сме вложили без условия в начинанията си. Когато това се случи, обикновено е да преосмислим. Да си задаваме въпроси, да търсим отговори… Аз го направих. Може би за някои това е обвързвано и с разочарованието от това, което в гнева си и напълно първосигнално направиха сътрудниците ми от новата партия на 1-ви септември. Но множеството отговори, които получаваме през днешния ден, дават на моите съграждани и симпатизанти съображение да одобряват с вяра предлагането на Борисов.
– Не Ви ли тормози, че този преход от партията на Слави Трифонов към ГЕРБ ще се отрази отрицателно на имиджа Ви и като цивилен деятел, и като предстоящ политик?
Не върша преход. И не. Не ме тормози. Пък и какво значи имидж в тази ситуация? Аз не съм телевизионна звезда, изпълнителка или професионален политик.
За първи път през живота си през 2020 станах член на партия. Водело ме е постоянно желанието за смяна, за по-добър живот, за достолепие и честност в тези, които ни ръководят.
Идеализмът ми постоянно граничеше с парадокса и бе придружен с доста разочарования и паники. Не върша преход, откъдето и да е към ГЕРБ. И това няма по какъв начин да ме тормози. Участвам в обществено-политическия живот на района през последните 20 години, тъй като ме е грижа. При това напълно осъзнато и без терзания, че някому това не се харесва. Не го върша, с цел да се харесам, а с цел да има съответни резултати.
В случая аз се завръщам към свободата на гражданското начало. Краткото ми, няколкомесечно присъединяване в партиен живот (аз в никакъв случай до оня миг не съм била партиен член), ми подсети за какво оценявам толкоз свободата на духа и волята си. И за какво макар огорчението и обидата изпитах облекчение. Не съм научена да се покорявам, без да обмислям. Не умея да замлъквам и да се нагодявам съгласно упованията. Повечето събития в публичния ми живот са подбудени от непокорния ми и непокорен дух в едно с това възприятие за правдивост, което заживява у нас в ранно детство. И остава вечно.
Може би това имате поради като говорите за „ цивилен деятел “. Аз не се усещам деятел. Дейността и дейностите ми постоянно са били подбудени от простички подбуди. Аз считам, че колкото и доста да имаш, не направиш ли близките щастливи, нямаш нищо.
Разбирайте го и в дословен и метафоричен смисъл. И имам вяра, че гениите, които Бог ни е дал би трябвало да се употребяват и множат.
Онова, което ни прави хора е състраданието, грижата за по-слабите и тези, които нямат нашите благоприятни условия в духовния и веществен свят. Винаги съм била виновен човек. Както за живота си, по този начин и за близките. Това ме прави дейна, само че не съм деятел. Не в оня смисъл на подхранените от фондации и НПО-та площадни и студийни деятели. С тях имаме дълбоки разлики. Талантите и вътрешните ни убеждения са разнообразни. Но да се върнем на темата…
Гражданската кандидатура и лидер на листа, партийна листа в действителност за мен е самопризнание. Не единствено за мен и напъните ми, само че и за всички свободни жители във Видин. Успяхме да покажем, че може. Че жителите са мощ. Истинска мощ, а не доктрина с печален партиен свършек. Вие можете ли да ми посочите един различен цивилен митинг с толкоз ясни, съответни и вярно дефинирани претенции? И несъмнено с забележим резултат. За голяма група хора, за цялостен един район. Ние във Видин го направихме. И не е загадка какво ми костваше това поредно, осъзнато и целеустремено деяние в персонален проект. Но не се отхвърлих. Борисов видя и чу това, което трябваше да му покажат локалните ни представители, само че направихме ние, жителите. Аз съм част от това ние, като жител, като критик на всяка изгубила пътя си власт, като човек, на който му пука. Дали някому това наподобява някак няма никакво значение за крайния резултат.
Борисов поема риск с това си предложение. Нито един различен партиен водач не го направи. Помислете за това.
В политиката, уви, присъединяване е допустимо само посредством партии. На процедура. Теорията ни споделя и други неща, само че практиката е безпощадна. Варианта да мога да работя за района си и за това живота на всички нас да става по-добър от Парламента е необичаен късмет за бодилче като мен. Не се подвеждайте по усмивката ми. Зад нея има хиляди мисли и един разтревожен, търсещ и насочен човек. Със доста дефекти и човешки недостатъци, само че несъмнено не питомен.
– Как си обяснявате реакцията и грубите нападки към Вас от страна на „ ИТН “ като Ваши някогашни сътрудници? За кардинални връзки ли става въпрос?
Липса на опит. Страх да не пострада имиджа, за който ме попитахте доскоро. Когато имиджът е пред същността. Желание да се харесат на разочарованите. В оня миг имаше съществени политически митинги. Когато първо мислиш дали някой ще осъди сходно държание, без да се опиташ да схванеш за какво то е точно такова и какво носи в себе си, допускам че е разумно да се стигне до тук. Много е значимо въпреки всичко кой взема решенията и какви са подбудите му.
Там има хора, които надълбоко и откровено почитам. И такива, които са ме карали да се чудя по какъв начин въобще си мислим, че смяната е допустима.. Партньори?! Не мисля. Аз възприемах „ ИТН “ като тим. Така подобавам към начинанията в живота си. Не бяхме сътрудници. Мисля, че това е невероятно, когато някой овластен в политиката или в личната си партия не желае да чуе останалите участници. И взема самичък решенията и ги спуска. Ах, какъв брой ме нервира тази фраза… „ спуснато от горната страна “!
Винаги съм вярвала, че колкото повече читави, осъзнати, можещи, потвърдили се с каузи в живота си хора влизат и ни съставляват в Парламента, толкоз по-добре за нас като общество. Това ме накара да стана част от този нов план. Може би и известна доза доверчивост. На оня стадий това ми се струваше единствената опция. Ентусиазмът от време на време става причина да не забележим цялата картинка. Парчетата на пъзела.
За мен персонално тази тематика завърши. Но дано ви кажа нещо, поради децата си, които Слави Трифонов има достойнството да познава.
Животът ми не се дели на преди и след „ Няма такава страна “ или „ ИТН “. Онова, което направих, за тази партия беше, заради убеждението ми, че по този начин мога да бъда потребна на обществото и мога да трансформира нещата, които не утвърждавам в политическия ни живот. Затова и станах член на партията, макар че през годините съм отказвала сходни участия на доста места. Осъзнавам, че работното магаре го употребяват за работа, за това и го канят.
Аз не мога да пея. И да пиша сюжети не мога. И макар, че се включих в плана на Слави и компания, ние очевидно споделяме разнообразни полезности. Режисурата също не ми е мощна страна.
Нямам обаче потребността да потвърждавам и да се потвърждавам. Не се нуждая от утвърждението на всеки и всички. Има доста по-интересни, значими и публично значими каузи и изяви от ученическата пейка до през днешния ден, които ме дефинират като човек.
В реакцията на Слави, видях уплашеното лице на Тошко. Принципно ли е? Зависи от правилата. Пък и считам, че когато с някого си градил дом като хвърляш тиня по него, калта полепва и по теб самия. А аз не съм била просто участник. Поставяхме дружно основите. Явно обаче сме мислили друго за предназначението на постройката, която започнахме да градим. Затова раздялата ни може би е била неизбежна.
– Реализацията на плана за нов магистрален път Видин-Ботевград ли Ви накара да приемете партньорството с ГЕРБ? Все отново от години Вие и обединяване „ Единни за промяна” сте лицето на митингите на видинчани за естествен път в Северозапада. От друга страна самият Борисов Ви сподели, че Ви предлага в листата, с цел да контролирате завършването на плана.
През последните три години интензивно си партнирахме с държавните институции в случай че това е въпросът. Упражняването на цивилен надзор по процедурите за пътя се оказа нелека задача. Изисква се повече от време, нужна е експертиза, добра връзка, предпочитание от всяка страна, неизменност и достъп на всички равнища. Ако иде тирада за сходно партньорство, да без да се замисля направих това, което е нужно с цел да се осъществя новия път. Проектът за нов магистрален път … подобен термин тъкмо няма, само че той е резюме на настояването на хората от северозапада за съответна на 21 век инфраструктура в района. Този план ме накара да осъзная, че от лозунга и крясъка до реализацията пътя е дълъг. От театралничене и красиви изречения няма потребност. Има ги задоволително в политиката и общественото пространство. И може би, по тази причина сме тук през днешния ден като общество. Разделени, комплицирани, гневни …
Аз имам вяра, че отговорността се носи персонално и съм последовател на концепцията на мажоритарен избор. Да може да избираме персони, а не квадратчета спуснати от горната страна. В момента това е допустимо само посредством гражданските квоти в листите.
Мисля и че посредством поканата си Борисов даде този късмет на видинчани. Дали той поема риск с поканата си? Възможно е. Защото гражданската сила на Видин и района към този момент е будна и аз няма да се поколебая в случай че се отклоним или изостанем доста да поведа още веднъж хората на митинг. Всъщност това чакахме през 2017 и 2018та от локалната власт и Народните ни представители. Но се оказа, че гледаме в разнообразни направления. Затова и виждаме разнообразни неща. Те не ни чуха. Това направи Борисов. Факт, освен това неоспорим. Няма по какъв начин да се отхвърли и признанието на този факт не ни прави по-малко жители. Другото е неприлично и изключително нездравословно. И без значение в името на какво се прави, нечестната игра е занятие за някой различен, не за мен.
– Само добър път ли е необходим, с цел да се съживи Видин и Северозападна България?
Разбира се, че освен.
На Видин и Северозапада преди всичко са нужни загрижени, честни и знаещи хора, които да работят за района си. Но това е нужно и на всеки един район в България. Нужна ни е съответна районна политика, която да даде опция за превъзмогване на неравенството и пълноценно развиване на територията. Нужно е отношение и разговор с ръководещите.
Има задоволително локални запаси, които могат да съживят района. Нужно ни е отношение и ръката на добър собственик. Всичко това са единствено думи в случай че няма кой, в случай че няма персони с явен ангажимент, които да работят за това.
През последните 30 години Северозападът бе зарязан от свои и непознати. Причините са доста. Аз обаче мисля, че главната причина за това сме ние самите. Съгласявахме се, дълго мълчахме. Сега ще би трябвало дълго да поправяме вредите от апатията и гледането в профил. С гледане и мнения няма да стане. Трябва да се взе участие и да се носи отговорност. Това ни би трябвало. Отговорност. Другото е резултат.
– Каква е Вашата прогноза за изборните резултати във Видин? Първите огромни – ГЕРБ и Българска социалистическа партия ще запазят ли последователите си или и новите политически обединения съумяват да печелят симпатизанти?
Изборите не са тото. Все още не знаем претендентите, уговорките им в конкретика, стратегиите на всички партийни обединения.
Ако видинчани изберат да покажат, че са разнообразни и че ги е грижа за района, те ще изберат персони, на които имат вяра. Не мога да разясня за партийните ядра. Отрицателният избор ще отиде при нови обединения. Винаги е било по този начин. Това не са симпатизанти. По-голямата част от тях ще гласоподават против, а не за. Ако стартира да изяснявам, че това не води до нищо надали някой ще ме чуе. Затова ще го спестя. Всеки носи глава на раменете си. И когато вършим избор би трябвало да сме подготвени да живеем с последствията от него.
Мисля, че Видин ще избере без съмнение. Ще избере не името, а хората които желае да го съставляват и на които има вяра. Защото отвън листата или по-точно оттатък листата с имена, има хора, които могат или такива, които не могат.
– Каква ще бъде Вашата задача в идващия парламент?
Първото, което ми хрумна да отговоря е „ Мисия невъзможна “. Но отвън шегата бих дала доста от себе си, с цел да мога да видя в Народното събрание повече мислещи, виновни, честни и самостоятелни хора.
Аз персонално ще направя нужното, с цел да може Северозападна България да навакса пропуснатото. И ще го върша като продължа това, което започнахме дружно с видинчани. Постоянството, когато силата е вярно ориентирана дава резултати. Ние върнахме плана за тунел под Петрохан на масата за договаряния. Сега е време да създадем по този начин, че той да бъде осъществен. Аз ще върша това и всичко това, което ще донесе повече морал и почтеност в политиката. Ако видинчани ми се доверят още веднъж отвън гръмките слова и партийния образец, несъмнено.
Онзи ден министър председателят Бойко Борисов персонално заяви, че Росица Кирова ще бъде лидер от гражданската квота в листата на ГЕРБ във Видин. Кирова от дълго време е известна като един от моторите за дейна смяна в живота на хората от Северозапада. Преди време тя бе шумно отстранена от партията на Слави Трифонов “Има подобен народ”, тъй като се качи в джипа при Борисов по време на една от инспекциите на премиера в района. Пред BIG5 Росица Кирова разкрива по какъв начин приема номинацията от ГЕРБ и какви задания си слага при положение, че стане част от бъдещия парламент.
– Г-жо Кирова, в сряда министър председателят и водач на ГЕРБ Бойко Борисов съобщи подготвеност да Ви направи лидер на листата на ГЕРБ във Видин. Как Вашите съграждани и съидейници във Видин одобриха тази вест?
– С вяра, уповавам се. Много мои съграждани ме поддържат безусловно. За което им благодаря. Имаше учудени, прелестно сюрпризирани, натъжени, комплицирани. И такива, които въобще не се вълнуват от това кой коя листа води. За околните ми това не е изненада. След оня 1ви септември, когато избрах да довърша започнатото, без да помисля какво в персонален проект това може да ми донесе или отнеме, за моите съидейници и другари сходно предложение надали е изненада. Тези, които са част от процесите, свързани с новия път до Видин и напъните ни това да се случи в действително време не търсят в сходно предложение сензация. За тях това е опция за Видин. За всички тези, които желаят да живеят обикновено в нашия позабравен от управници и народни представители в последните 30 години район.
Когато се радваш е хубаво да си даваш сметка, че всичко в този живот се заплаща по някакъв метод. Най-скъпо плащаме с времето, което Господ ни е дал на тази земя. Затова най-вече боли от загубата на време, което сме вложили без условия в начинанията си. Когато това се случи, обикновено е да преосмислим. Да си задаваме въпроси, да търсим отговори… Аз го направих. Може би за някои това е обвързвано и с разочарованието от това, което в гнева си и напълно първосигнално направиха сътрудниците ми от новата партия на 1-ви септември. Но множеството отговори, които получаваме през днешния ден, дават на моите съграждани и симпатизанти съображение да одобряват с вяра предлагането на Борисов.
– Не Ви ли тормози, че този преход от партията на Слави Трифонов към ГЕРБ ще се отрази отрицателно на имиджа Ви и като цивилен деятел, и като предстоящ политик?
Не върша преход. И не. Не ме тормози. Пък и какво значи имидж в тази ситуация? Аз не съм телевизионна звезда, изпълнителка или професионален политик.
За първи път през живота си през 2020 станах член на партия. Водело ме е постоянно желанието за смяна, за по-добър живот, за достолепие и честност в тези, които ни ръководят.
Идеализмът ми постоянно граничеше с парадокса и бе придружен с доста разочарования и паники. Не върша преход, откъдето и да е към ГЕРБ. И това няма по какъв начин да ме тормози. Участвам в обществено-политическия живот на района през последните 20 години, тъй като ме е грижа. При това напълно осъзнато и без терзания, че някому това не се харесва. Не го върша, с цел да се харесам, а с цел да има съответни резултати.
В случая аз се завръщам към свободата на гражданското начало. Краткото ми, няколкомесечно присъединяване в партиен живот (аз в никакъв случай до оня миг не съм била партиен член), ми подсети за какво оценявам толкоз свободата на духа и волята си. И за какво макар огорчението и обидата изпитах облекчение. Не съм научена да се покорявам, без да обмислям. Не умея да замлъквам и да се нагодявам съгласно упованията. Повечето събития в публичния ми живот са подбудени от непокорния ми и непокорен дух в едно с това възприятие за правдивост, което заживява у нас в ранно детство. И остава вечно.
Може би това имате поради като говорите за „ цивилен деятел “. Аз не се усещам деятел. Дейността и дейностите ми постоянно са били подбудени от простички подбуди. Аз считам, че колкото и доста да имаш, не направиш ли близките щастливи, нямаш нищо.
Разбирайте го и в дословен и метафоричен смисъл. И имам вяра, че гениите, които Бог ни е дал би трябвало да се употребяват и множат.
Онова, което ни прави хора е състраданието, грижата за по-слабите и тези, които нямат нашите благоприятни условия в духовния и веществен свят. Винаги съм била виновен човек. Както за живота си, по този начин и за близките. Това ме прави дейна, само че не съм деятел. Не в оня смисъл на подхранените от фондации и НПО-та площадни и студийни деятели. С тях имаме дълбоки разлики. Талантите и вътрешните ни убеждения са разнообразни. Но да се върнем на темата…
Гражданската кандидатура и лидер на листа, партийна листа в действителност за мен е самопризнание. Не единствено за мен и напъните ми, само че и за всички свободни жители във Видин. Успяхме да покажем, че може. Че жителите са мощ. Истинска мощ, а не доктрина с печален партиен свършек. Вие можете ли да ми посочите един различен цивилен митинг с толкоз ясни, съответни и вярно дефинирани претенции? И несъмнено с забележим резултат. За голяма група хора, за цялостен един район. Ние във Видин го направихме. И не е загадка какво ми костваше това поредно, осъзнато и целеустремено деяние в персонален проект. Но не се отхвърлих. Борисов видя и чу това, което трябваше да му покажат локалните ни представители, само че направихме ние, жителите. Аз съм част от това ние, като жител, като критик на всяка изгубила пътя си власт, като човек, на който му пука. Дали някому това наподобява някак няма никакво значение за крайния резултат.
Борисов поема риск с това си предложение. Нито един различен партиен водач не го направи. Помислете за това.
В политиката, уви, присъединяване е допустимо само посредством партии. На процедура. Теорията ни споделя и други неща, само че практиката е безпощадна. Варианта да мога да работя за района си и за това живота на всички нас да става по-добър от Парламента е необичаен късмет за бодилче като мен. Не се подвеждайте по усмивката ми. Зад нея има хиляди мисли и един разтревожен, търсещ и насочен човек. Със доста дефекти и човешки недостатъци, само че несъмнено не питомен.
– Как си обяснявате реакцията и грубите нападки към Вас от страна на „ ИТН “ като Ваши някогашни сътрудници? За кардинални връзки ли става въпрос?
Липса на опит. Страх да не пострада имиджа, за който ме попитахте доскоро. Когато имиджът е пред същността. Желание да се харесат на разочарованите. В оня миг имаше съществени политически митинги. Когато първо мислиш дали някой ще осъди сходно държание, без да се опиташ да схванеш за какво то е точно такова и какво носи в себе си, допускам че е разумно да се стигне до тук. Много е значимо въпреки всичко кой взема решенията и какви са подбудите му.
Там има хора, които надълбоко и откровено почитам. И такива, които са ме карали да се чудя по какъв начин въобще си мислим, че смяната е допустима.. Партньори?! Не мисля. Аз възприемах „ ИТН “ като тим. Така подобавам към начинанията в живота си. Не бяхме сътрудници. Мисля, че това е невероятно, когато някой овластен в политиката или в личната си партия не желае да чуе останалите участници. И взема самичък решенията и ги спуска. Ах, какъв брой ме нервира тази фраза… „ спуснато от горната страна “!
Винаги съм вярвала, че колкото повече читави, осъзнати, можещи, потвърдили се с каузи в живота си хора влизат и ни съставляват в Парламента, толкоз по-добре за нас като общество. Това ме накара да стана част от този нов план. Може би и известна доза доверчивост. На оня стадий това ми се струваше единствената опция. Ентусиазмът от време на време става причина да не забележим цялата картинка. Парчетата на пъзела.
За мен персонално тази тематика завърши. Но дано ви кажа нещо, поради децата си, които Слави Трифонов има достойнството да познава.
Животът ми не се дели на преди и след „ Няма такава страна “ или „ ИТН “. Онова, което направих, за тази партия беше, заради убеждението ми, че по този начин мога да бъда потребна на обществото и мога да трансформира нещата, които не утвърждавам в политическия ни живот. Затова и станах член на партията, макар че през годините съм отказвала сходни участия на доста места. Осъзнавам, че работното магаре го употребяват за работа, за това и го канят.
Аз не мога да пея. И да пиша сюжети не мога. И макар, че се включих в плана на Слави и компания, ние очевидно споделяме разнообразни полезности. Режисурата също не ми е мощна страна.
Нямам обаче потребността да потвърждавам и да се потвърждавам. Не се нуждая от утвърждението на всеки и всички. Има доста по-интересни, значими и публично значими каузи и изяви от ученическата пейка до през днешния ден, които ме дефинират като човек.
В реакцията на Слави, видях уплашеното лице на Тошко. Принципно ли е? Зависи от правилата. Пък и считам, че когато с някого си градил дом като хвърляш тиня по него, калта полепва и по теб самия. А аз не съм била просто участник. Поставяхме дружно основите. Явно обаче сме мислили друго за предназначението на постройката, която започнахме да градим. Затова раздялата ни може би е била неизбежна.
– Реализацията на плана за нов магистрален път Видин-Ботевград ли Ви накара да приемете партньорството с ГЕРБ? Все отново от години Вие и обединяване „ Единни за промяна” сте лицето на митингите на видинчани за естествен път в Северозапада. От друга страна самият Борисов Ви сподели, че Ви предлага в листата, с цел да контролирате завършването на плана.
През последните три години интензивно си партнирахме с държавните институции в случай че това е въпросът. Упражняването на цивилен надзор по процедурите за пътя се оказа нелека задача. Изисква се повече от време, нужна е експертиза, добра връзка, предпочитание от всяка страна, неизменност и достъп на всички равнища. Ако иде тирада за сходно партньорство, да без да се замисля направих това, което е нужно с цел да се осъществя новия път. Проектът за нов магистрален път … подобен термин тъкмо няма, само че той е резюме на настояването на хората от северозапада за съответна на 21 век инфраструктура в района. Този план ме накара да осъзная, че от лозунга и крясъка до реализацията пътя е дълъг. От театралничене и красиви изречения няма потребност. Има ги задоволително в политиката и общественото пространство. И може би, по тази причина сме тук през днешния ден като общество. Разделени, комплицирани, гневни …
Аз имам вяра, че отговорността се носи персонално и съм последовател на концепцията на мажоритарен избор. Да може да избираме персони, а не квадратчета спуснати от горната страна. В момента това е допустимо само посредством гражданските квоти в листите.
Мисля и че посредством поканата си Борисов даде този късмет на видинчани. Дали той поема риск с поканата си? Възможно е. Защото гражданската сила на Видин и района към този момент е будна и аз няма да се поколебая в случай че се отклоним или изостанем доста да поведа още веднъж хората на митинг. Всъщност това чакахме през 2017 и 2018та от локалната власт и Народните ни представители. Но се оказа, че гледаме в разнообразни направления. Затова и виждаме разнообразни неща. Те не ни чуха. Това направи Борисов. Факт, освен това неоспорим. Няма по какъв начин да се отхвърли и признанието на този факт не ни прави по-малко жители. Другото е неприлично и изключително нездравословно. И без значение в името на какво се прави, нечестната игра е занятие за някой различен, не за мен.
– Само добър път ли е необходим, с цел да се съживи Видин и Северозападна България?
Разбира се, че освен.
На Видин и Северозапада преди всичко са нужни загрижени, честни и знаещи хора, които да работят за района си. Но това е нужно и на всеки един район в България. Нужна ни е съответна районна политика, която да даде опция за превъзмогване на неравенството и пълноценно развиване на територията. Нужно е отношение и разговор с ръководещите.
Има задоволително локални запаси, които могат да съживят района. Нужно ни е отношение и ръката на добър собственик. Всичко това са единствено думи в случай че няма кой, в случай че няма персони с явен ангажимент, които да работят за това.
През последните 30 години Северозападът бе зарязан от свои и непознати. Причините са доста. Аз обаче мисля, че главната причина за това сме ние самите. Съгласявахме се, дълго мълчахме. Сега ще би трябвало дълго да поправяме вредите от апатията и гледането в профил. С гледане и мнения няма да стане. Трябва да се взе участие и да се носи отговорност. Това ни би трябвало. Отговорност. Другото е резултат.
– Каква е Вашата прогноза за изборните резултати във Видин? Първите огромни – ГЕРБ и Българска социалистическа партия ще запазят ли последователите си или и новите политически обединения съумяват да печелят симпатизанти?
Изборите не са тото. Все още не знаем претендентите, уговорките им в конкретика, стратегиите на всички партийни обединения.
Ако видинчани изберат да покажат, че са разнообразни и че ги е грижа за района, те ще изберат персони, на които имат вяра. Не мога да разясня за партийните ядра. Отрицателният избор ще отиде при нови обединения. Винаги е било по този начин. Това не са симпатизанти. По-голямата част от тях ще гласоподават против, а не за. Ако стартира да изяснявам, че това не води до нищо надали някой ще ме чуе. Затова ще го спестя. Всеки носи глава на раменете си. И когато вършим избор би трябвало да сме подготвени да живеем с последствията от него.
Мисля, че Видин ще избере без съмнение. Ще избере не името, а хората които желае да го съставляват и на които има вяра. Защото отвън листата или по-точно оттатък листата с имена, има хора, които могат или такива, които не могат.
– Каква ще бъде Вашата задача в идващия парламент?
Първото, което ми хрумна да отговоря е „ Мисия невъзможна “. Но отвън шегата бих дала доста от себе си, с цел да мога да видя в Народното събрание повече мислещи, виновни, честни и самостоятелни хора.
Аз персонално ще направя нужното, с цел да може Северозападна България да навакса пропуснатото. И ще го върша като продължа това, което започнахме дружно с видинчани. Постоянството, когато силата е вярно ориентирана дава резултати. Ние върнахме плана за тунел под Петрохан на масата за договаряния. Сега е време да създадем по този начин, че той да бъде осъществен. Аз ще върша това и всичко това, което ще донесе повече морал и почтеност в политиката. Ако видинчани ми се доверят още веднъж отвън гръмките слова и партийния образец, несъмнено.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ