Конфликтите между опозиционните сили са в полза на ГЕРБ, БСП и ДПС
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Откакто на процедура митингите позатихнаха и малко по малко всички партии и не партии започнаха във всяко свое изречение да приказват за идните избори, извънредно неприятно усещане вършат дразгите, медийните престрелки и подмятания сред опозиционно настроени обединения и жители. " Отровното трио " са упреквани, че са се коалирали с платформата на Мая Манолова, а " Демократична България " са упреквани в това, че не са задоволително сговорчиви и не подават ръка за предизборни обединявания. Наричат ги с подигравка " чистофайници ", " политически девственици " и куп други заядливи избрания. Слави Трифонов пък е подложен на критика заради неналичието на информация за политическите му хрумвания, което по принцип е основателно, само че щеше да има тежест, в случай че беше единствен.
Всичките тези просташки брожения и насмешки по хлапашки са извънредно несериозни, нездравословни и работят мощно в интерес на добре познатото статуквено трио - ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, тъй като в очите на жителите алтернативата им не наподобява по-добра.
Друг огромен проблем е, че всички партии с искания за битка с актуалната върхушка и наложените от нея порочни практики към момента нямат ясна предизборна стратегия. А на практика едвам тогава може да има някакъв диалог сред партиите с вероятност да са в идващия парламент. " Тестът ", който слагат като някакво изискване от " Отровно трио ", е лекомислен поради елементарния факт, че ГЕРБ е единствено част от казуса, а не целият проблем. Някак си не приказва добре да не правиш знак за тъждество сред ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, въпреки и първите да са в действителност най-потресаващите некадърници, били на власт в миналото у нас. Дори и бащите им от Българска комунистическа партия не са били толкоз зле.
Относно апелите за обединяване на извънпарламентарната позиция е наложително да се каже, че изключително в " Демократична България " извънредно доста се преценяват с настроенията на симпатизантите си. Те не могат да си вършат каквото си изискат, включително и да влизат в всякакви обединявания, тъй като съществуването им ще се обезсмисли без утвърждението на симпатизантите им, които ги поддържат на кардинална основа. Нещо, което в ГЕРБ и Движение за права и свободи да вземем за пример, безапелационна не съществува. Там преди всичко става въпрос за полза - в едната партия, а в другата - за насила, липса на опция за избиране.
Някои биха споделили, че деленето на леви, десни, центристи, положителни и неприятни, е повода за дългия престой на ГЕРБ и Борисов във властта, само че по-скоро е тъкмо противоположното. Деилогизацията след идването на Симеон Сакскобурготски е главната причина за изпростяването в подтекста на политическа просветеност и в същия ред на мисли за триумфа на клиентелизма у нас, почнал при царя и достигнал кулминационната точка си при Борисов, тъй като в него бяха включени всевъзможни полуграмотни народняци и районни бабаити.
Друга мантра, която се постанова в последно време, е, че без Българска социалистическа партия няма да може да се създадат промените. Това евентуално е по този начин, единствено че няма потребност от толкоз доста вербално подчертаване в посока изсветляване на имиджа на Българска комунистическа партия наследницата. Или ще поддържат промените, или няма да ги поддържат. Макар че, занапред е ясно, че най-важната промяна, а точно лустрацията, няма никакъв късмет да бъде подкрепена от Българска социалистическа партия. Тоест, " пазенето " на Българска социалистическа партия, е лишено от логичност. Тук е моментът и да се попита за какво някои хора постановат чувството си, че този парламент е все едно финален и надали не - в случай че в този момент не се случат избрани неща, няма да се случат в никакъв случай. Изборите, които идват, са несъмнено доста значими и ще бъдат индикатор за узряването ни като народ, само че създаденият парламент няма да е финален (или най-малко такава е вярата на демократична общност) и не би имало нищо ужасно, в случай че напълно скоро след изборите на 4 април се проведат нови такива. От избори на избори до изчистване на политическите тумори.
И нещо основно. Важни ще са държанието и дейностите на политическите субекти, когато попаднат в Народното събрание, а не в предизборната конюнктура. Парламентът е мястото, където могат да се водят диалози за единодействия и след това вероятно да се реализират. Преди избори поръчките нямат никаква действителна стойност и в този ред на мисли декларациите, тестванията и ултиматумите са някаква незрялост или съзнателно държание за идно " измиване на ръцете ".
Каквото и да става в този момент, какъвто и парламент да се създаде след 4 април, откровените реформатори в него би трябвало още в първия ден да внесат законопроект за лустрацията в доста по-големи мащаби от плануваните през 90-те години и, несъмнено, законопроект за радикална правосъдна промяна. Това са първите наложителни две стъпки, с които измъкването от посткомунистическото тресавище ще стане допустимо.
Откакто на процедура митингите позатихнаха и малко по малко всички партии и не партии започнаха във всяко свое изречение да приказват за идните избори, извънредно неприятно усещане вършат дразгите, медийните престрелки и подмятания сред опозиционно настроени обединения и жители. " Отровното трио " са упреквани, че са се коалирали с платформата на Мая Манолова, а " Демократична България " са упреквани в това, че не са задоволително сговорчиви и не подават ръка за предизборни обединявания. Наричат ги с подигравка " чистофайници ", " политически девственици " и куп други заядливи избрания. Слави Трифонов пък е подложен на критика заради неналичието на информация за политическите му хрумвания, което по принцип е основателно, само че щеше да има тежест, в случай че беше единствен.
Всичките тези просташки брожения и насмешки по хлапашки са извънредно несериозни, нездравословни и работят мощно в интерес на добре познатото статуквено трио - ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, тъй като в очите на жителите алтернативата им не наподобява по-добра.
Друг огромен проблем е, че всички партии с искания за битка с актуалната върхушка и наложените от нея порочни практики към момента нямат ясна предизборна стратегия. А на практика едвам тогава може да има някакъв диалог сред партиите с вероятност да са в идващия парламент. " Тестът ", който слагат като някакво изискване от " Отровно трио ", е лекомислен поради елементарния факт, че ГЕРБ е единствено част от казуса, а не целият проблем. Някак си не приказва добре да не правиш знак за тъждество сред ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, въпреки и първите да са в действителност най-потресаващите некадърници, били на власт в миналото у нас. Дори и бащите им от Българска комунистическа партия не са били толкоз зле.
Относно апелите за обединяване на извънпарламентарната позиция е наложително да се каже, че изключително в " Демократична България " извънредно доста се преценяват с настроенията на симпатизантите си. Те не могат да си вършат каквото си изискат, включително и да влизат в всякакви обединявания, тъй като съществуването им ще се обезсмисли без утвърждението на симпатизантите им, които ги поддържат на кардинална основа. Нещо, което в ГЕРБ и Движение за права и свободи да вземем за пример, безапелационна не съществува. Там преди всичко става въпрос за полза - в едната партия, а в другата - за насила, липса на опция за избиране.
Някои биха споделили, че деленето на леви, десни, центристи, положителни и неприятни, е повода за дългия престой на ГЕРБ и Борисов във властта, само че по-скоро е тъкмо противоположното. Деилогизацията след идването на Симеон Сакскобурготски е главната причина за изпростяването в подтекста на политическа просветеност и в същия ред на мисли за триумфа на клиентелизма у нас, почнал при царя и достигнал кулминационната точка си при Борисов, тъй като в него бяха включени всевъзможни полуграмотни народняци и районни бабаити.
Друга мантра, която се постанова в последно време, е, че без Българска социалистическа партия няма да може да се създадат промените. Това евентуално е по този начин, единствено че няма потребност от толкоз доста вербално подчертаване в посока изсветляване на имиджа на Българска комунистическа партия наследницата. Или ще поддържат промените, или няма да ги поддържат. Макар че, занапред е ясно, че най-важната промяна, а точно лустрацията, няма никакъв късмет да бъде подкрепена от Българска социалистическа партия. Тоест, " пазенето " на Българска социалистическа партия, е лишено от логичност. Тук е моментът и да се попита за какво някои хора постановат чувството си, че този парламент е все едно финален и надали не - в случай че в този момент не се случат избрани неща, няма да се случат в никакъв случай. Изборите, които идват, са несъмнено доста значими и ще бъдат индикатор за узряването ни като народ, само че създаденият парламент няма да е финален (или най-малко такава е вярата на демократична общност) и не би имало нищо ужасно, в случай че напълно скоро след изборите на 4 април се проведат нови такива. От избори на избори до изчистване на политическите тумори.
И нещо основно. Важни ще са държанието и дейностите на политическите субекти, когато попаднат в Народното събрание, а не в предизборната конюнктура. Парламентът е мястото, където могат да се водят диалози за единодействия и след това вероятно да се реализират. Преди избори поръчките нямат никаква действителна стойност и в този ред на мисли декларациите, тестванията и ултиматумите са някаква незрялост или съзнателно държание за идно " измиване на ръцете ".
Каквото и да става в този момент, какъвто и парламент да се създаде след 4 април, откровените реформатори в него би трябвало още в първия ден да внесат законопроект за лустрацията в доста по-големи мащаби от плануваните през 90-те години и, несъмнено, законопроект за радикална правосъдна промяна. Това са първите наложителни две стъпки, с които измъкването от посткомунистическото тресавище ще стане допустимо.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ