Дали е бил среден пръст? Не това е най-важното, г-н Симеонов
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Не му е за пръв път: Валери Симеонов от години тества до каква степен се простират границите на публичното самообладание. Сега сподели пръст на гневни български жители. И даже не е значимо дали той е бил междинен. Коментар на А. Детев:
Стотици ресторантьори и притежатели на заведения излязоха на митинг пред Министерския съвет през днешния ден. Председателят на НФСБ Валери Симеонов, един от съдружните сътрудници в ръководството, реши да влезе в контакт с протестиращите посредством жестомимичен език. Докато на площад “Независимост” се чуваха крясъци за оставка, Симеонов се подаде на прозорец от постройката на Народното събрание и на последвалите освирквания и обиди от площада отговори с повдигане на… пръст. Според него не бил междинен. Вярваме ли му? Не изключително.
Симеонов от години тества до каква степен се простират границите на това, което един народен представител, който допреди 2 години даже беше вицепремиер, може да си разреши да споделя или демонстрира. Те се оказват необятни. През годините Симеонов е обиждал, заклеймявал и нападал разнообразни групи от обществото без изключително тежки последствия. А това е, меко казано, рисково, тъй като легитимира експанзията, която в един миг може да се отприщи и да има съществени последствия.
Пак междинен пръст за обществото – този път безусловно
Видеото от случилото се през днешния ден се популяризира мълниеносно в обществените мрежи и провокира нормалната към този момент реакция на добре познатия ни език (не единствено устен, а и на тялото), с който Симеонов и други представители на “Обединени патриоти” реагират на митингите и недоволството като цяло. Хората се възмущават, пишат писма, приканват за оставки... и до такава степен.
Е, преди две години Симеонов подаде оставка като вицепремиер, към месец откакто назова майките на деца с увреждания “кресливи дами с сякаш заболели деца”. Но това си беше едно ритуално и доста видимо жертвоприношение в името на запазването на ръководството, от което НФСБ продължава да си е част. Нищо качествено не последва от тази оставка - палатките на майките на деца с увреждания не престават да са разпънати в центъра на София две години по-късно, Валери Симеонов продължава да си ги наскърбява, въпреки и малко по-префинено, а неговите сътрудници да назовават протестиращите “стадо”, “глутница”, “лумпени”, “простаци” и така нататък Евродепутатът Ангел Джамбазки от съдружния сътрудник на НФСБ – Вътрешна македонска революционна организация, даже ги замеря с пиратки и ги облива с вода.
Освен отблъскващо, това е и рисково
С сходни жестове и изявления политическата класа в България продължава да отблъсква и демотивира огромната част от обществото, в това число младото потомство, да взе участие интензивно в публичните и политически диспути, както и в изборите. Това, несъмнено, е доста комфортно за одобрените партии с корав електорат и създадени механизми за активизирането му.
Механизмът при “Обединени патриоти” следва римската формула divide et impera ( " Разделяй и владей " ), само че в един доста по-опростен и първосигнален вид. Зададат ли се избори, те стартират да подхранват поляризацията и експанзията в българското общество, към които то е потвърдено податливо, като нейните получатели, т.е. враговете, умерено могат да сменят своите лица - дали ще са македонците, протестиращите, българите в чужбина, либералите, “соросоидите” – няма никакво значение.
Постига се същата цел - един затворен и подтиснат сегмент от народа, който непрекъснато търси провинен за отчайващото състояние, до което е докаран в това число от същата тази политическа класа, намира отдушник и стартира да упреква Европейски Съюз, Истанбулската спогодба, протестиращите, емигрантите или някой различен парцалан за проблемите си.
Не е единствено в България
Всичко това е нормална процедура освен в България. Съединени американски щати неотдавна се сбогуваха с един президент, който дължи цялата си политическа кариера точно на тази тактика. Но покъртителните подиуми в Капитолия на 6 януари, които доведоха до гибелта на петима души, ни демонстрират тъкмо какъв брой рисково и ужасно може да стане, когато от най-високото равнище в страната някой ти каже, или в българския случай - напряко показва, че е изцяло в реда на нещата да си нападателен, да показваш междинен пръст или да хвърляш пиратки по тези, които имат друго мнение от твоето.
Не му е за пръв път: Валери Симеонов от години тества до каква степен се простират границите на публичното самообладание. Сега сподели пръст на гневни български жители. И даже не е значимо дали той е бил междинен. Коментар на А. Детев:
Стотици ресторантьори и притежатели на заведения излязоха на митинг пред Министерския съвет през днешния ден. Председателят на НФСБ Валери Симеонов, един от съдружните сътрудници в ръководството, реши да влезе в контакт с протестиращите посредством жестомимичен език. Докато на площад “Независимост” се чуваха крясъци за оставка, Симеонов се подаде на прозорец от постройката на Народното събрание и на последвалите освирквания и обиди от площада отговори с повдигане на… пръст. Според него не бил междинен. Вярваме ли му? Не изключително.
Симеонов от години тества до каква степен се простират границите на това, което един народен представител, който допреди 2 години даже беше вицепремиер, може да си разреши да споделя или демонстрира. Те се оказват необятни. През годините Симеонов е обиждал, заклеймявал и нападал разнообразни групи от обществото без изключително тежки последствия. А това е, меко казано, рисково, тъй като легитимира експанзията, която в един миг може да се отприщи и да има съществени последствия.
Пак междинен пръст за обществото – този път безусловно
Видеото от случилото се през днешния ден се популяризира мълниеносно в обществените мрежи и провокира нормалната към този момент реакция на добре познатия ни език (не единствено устен, а и на тялото), с който Симеонов и други представители на “Обединени патриоти” реагират на митингите и недоволството като цяло. Хората се възмущават, пишат писма, приканват за оставки... и до такава степен.
Е, преди две години Симеонов подаде оставка като вицепремиер, към месец откакто назова майките на деца с увреждания “кресливи дами с сякаш заболели деца”. Но това си беше едно ритуално и доста видимо жертвоприношение в името на запазването на ръководството, от което НФСБ продължава да си е част. Нищо качествено не последва от тази оставка - палатките на майките на деца с увреждания не престават да са разпънати в центъра на София две години по-късно, Валери Симеонов продължава да си ги наскърбява, въпреки и малко по-префинено, а неговите сътрудници да назовават протестиращите “стадо”, “глутница”, “лумпени”, “простаци” и така нататък Евродепутатът Ангел Джамбазки от съдружния сътрудник на НФСБ – Вътрешна македонска революционна организация, даже ги замеря с пиратки и ги облива с вода.
Освен отблъскващо, това е и рисково
С сходни жестове и изявления политическата класа в България продължава да отблъсква и демотивира огромната част от обществото, в това число младото потомство, да взе участие интензивно в публичните и политически диспути, както и в изборите. Това, несъмнено, е доста комфортно за одобрените партии с корав електорат и създадени механизми за активизирането му.
Механизмът при “Обединени патриоти” следва римската формула divide et impera ( " Разделяй и владей " ), само че в един доста по-опростен и първосигнален вид. Зададат ли се избори, те стартират да подхранват поляризацията и експанзията в българското общество, към които то е потвърдено податливо, като нейните получатели, т.е. враговете, умерено могат да сменят своите лица - дали ще са македонците, протестиращите, българите в чужбина, либералите, “соросоидите” – няма никакво значение.
Постига се същата цел - един затворен и подтиснат сегмент от народа, който непрекъснато търси провинен за отчайващото състояние, до което е докаран в това число от същата тази политическа класа, намира отдушник и стартира да упреква Европейски Съюз, Истанбулската спогодба, протестиращите, емигрантите или някой различен парцалан за проблемите си.
Не е единствено в България
Всичко това е нормална процедура освен в България. Съединени американски щати неотдавна се сбогуваха с един президент, който дължи цялата си политическа кариера точно на тази тактика. Но покъртителните подиуми в Капитолия на 6 януари, които доведоха до гибелта на петима души, ни демонстрират тъкмо какъв брой рисково и ужасно може да стане, когато от най-високото равнище в страната някой ти каже, или в българския случай - напряко показва, че е изцяло в реда на нещата да си нападателен, да показваш междинен пръст или да хвърляш пиратки по тези, които имат друго мнение от твоето.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ