Фокусите на Борисов
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
За да не се изправи против публичното неодобрение, а да го яхне, Борисов изкусно си служи с разнообразни трикове. Това е сполучлива тактика за оцеляване, само че не и държание на водач, който поема отговорност.
Бойко Борисов ръководи България от 3483 дни (до 9 януари 2021). Единственият министър председател, който е бил на власт по-дълго от него, е Станко Тодоров с 3632 дни. Борисов несъмнено остава в историята с продължителността на премиерстването си, само че водач ли е той?
Принципно видяно - да, тъй като е отпред на ръководството в България и водач на ръководещата партия ГЕРБ, а за разлика от функционера на Българска комунистическа партия в действителност е бил първи на избори. Но в действителност Борисов не води и не направлява, той ловко сърфира на вълната на публичното мнение. А както знаем, не е мъчно да се сътвори такова мнение и такава вълна. Допреди десетилетие за това служеха медиите, а в тази декада би трябвало да прибавим към тях и обществените мрежи.
Борисов пристигна на власт, яхвайки националното неодобрение, провокирано от корупцията и ниските приходи. Той и в този момент задържа властта си отново по същата скица.
Как се става народен любим
Влизането на Бойко Борисов в домовете и съзнанието на хората чрез медиите стартира през 2001 година, когато беше назначен за основен секретар на Министерство на вътрешните работи от премиера Симеон Сакскобургготски, чиито охранител беше. А преди този момент пазеше живота на Тодор Живков. Борисов си построи медиен облик на герой против престъпността, като присъстваше на мястото на доста закононарушения и вдигаше телефона си на съвсем всеки потърсил го публицист.
Ако обаче погледнем статистиката, не се виждат особени резултати в битката против престъпността в този интервал. Коефициентът на престъпност (брой закононарушения на 100 000 души), съгласно Национален статистически институт през 2001 година е 421, спада до 408 през идната година и нараства до 450 през 2005-та.
Според субективните показа на хората, гледащи телевизия, престъпността обаче понижава. През февруари 2001 година, т.е. преди Борисов да заеме поста в Министерство на вътрешните работи, 70% от българите към момента считат, че проведената престъпност нараства. През 2003 година магията на Борисов към този момент е проработила и по-малко от 20% (по данни на Центъра за проучване на демокрацията от 2011 година) са били черногледи във връзка с престъпността.
" Обиколил съм страната. Няма село, няма град, където хората да не са видели по нощите по какъв начин ги вардя от разбойниците. Аз не съм пристигнал отнякъде”. Това споделя Борисов в изявление пред “Труд” през 2007 в деня на основаването на ГЕРБ, когато към този момент беше напуснал Министерство на вътрешните работи след спор с министъра Румен Петков (2005 год.) и беше спечелил изключителните избори за кмет на София (октомври 2005 год). През юли същата година Борисов беше определен за народен представител от Национална движение „Симеон Втори", само че даже не постави клетва. По време на акцията уверяваше, че не е политик и не желае да бъде. А в действителност е имал други проекти.
Постфактум “офанзивата” на Борисов против проведената престъпност излезе много скъпо на данъкоплатеца, защото Европейският съд по правата на индивида в Страсбург издаде голям брой присъди против България.
Като кмет на София Борисов също беше на всички места по медиите. Той стартира първия си мандат като министър председател по същия метод - с дълги конференции и шумни акции против предшествениците си. Така подаде и оставката си през февруари 2013 - на конференция, на която му бяха заложени поредност неуместни журналистически въпроси и единствено ден откакто беше декларирал, че няма да подава оставка поради антимонополните митинги
Малко по малко конференциите на Борисов се разредиха и той съвсем спря да дава отговор на журналистически въпроси, с цел да се трансформира в популист от новия век с едностранното предаване на информация - онлайн, през Facebook от джипката. При живото предаване на неструктурирания поток на мисълта на премиера, без сериозни и готови публицисти в близост, няма заплаха от задаване на въпроси, които биха го хванали натясно, поради меко казано, едностранчиво пояснение на обстоятелства и предоставяне на извънредно положителна самокритика на персоналната си работа.
" Ще видиш, ще минат месеци, дай боже (прекръства се), всичко да е сполучливо... и ще се окаже, че България ръководи най-правилно финансите, стопанската система и здравните ограничения по време на рецесията.” Тази оценка си даде Борисов при посещаване в цех за бойлери във Варна в понеделник. Не е ясно каква работа има министър председателят в частен цех за бойлери, само че по този начин неговите внушения доближиха до множеството българи без заплаха някой да го попита по какъв начин по този начин може да окачестви като сполучливо едно ръководство, при което България продължава да е на трето място по смъртност от Коронавирус в Европейски Съюз.
По вълните на недоволството
Тази година Борисов оцеля макар траялите с месеци митинги, тъй като ловко употребява публичното неодобрение от пролетния локдаун и забави въвеждането на втория досега, в който хората започнаха да умират по стълбите на лечебните заведения. Така България от страна за образец в битката с ковид се трансформира в една от страните с най-голяма смъртност, единствено с цел да не се изправи Борисов против недоволството, а с цел да го яхне.
Това не е водачество, само че е сполучлива тактика за оцеляване, която включва и отвод от носене на отговорност. Вместо него, нормално я отнасят министрите. За трите мандата на Борисов министерските рокади са 33, а в третия кабинет са 9.
Борисов владее магията на популизма, може да основава публично мнение и има задоволително власт да активизира цялата страна и “приятелски медии” за тази цел, само че не го прави във значими за развиването на страната моменти. Вместо това оставя подправените вести и целенасочената агитация от Русия, както и от кръговете, които поддържат Доналд Тръмп, да дефинират решенията и бъдещето на хората в България.
Примери от последния мандат бяха акциите против Истанбулската спогодба и Стратегията за детето, които съумяха, въпреки и да почиваха върху подправени информации, тъй като Борисов и съдружните му сътрудници взеха решение да правят отстъпка, а не да осведомят.
Фалшивите вести за ковид
Същото държание се следи и при вълната от подправени вести за ковид. Вместо осведомителна акция, Борисов съпостави вируса с биологично оръжие, а в този момент вместо да стимулира за необятно имунизиране повтаря, че то е по избор, а самият той щял да се имунизира, когато му дойдело времето.
Последствията от това, че Борисов е яхнал популизма към този момент са забележими – две български общини “забраниха” развиването на 5G мрежата, а учители в цели учебни заведения не желаят да се имунизират.
Но можеше да бъде и доста по-зле. В Съединени американски щати видяхме какво се случва, когато се съберат на едно място задоволителен брой хора, облъчвани непрекъснато от подправени вести.
За да не се изправи против публичното неодобрение, а да го яхне, Борисов изкусно си служи с разнообразни трикове. Това е сполучлива тактика за оцеляване, само че не и държание на водач, който поема отговорност.
Бойко Борисов ръководи България от 3483 дни (до 9 януари 2021). Единственият министър председател, който е бил на власт по-дълго от него, е Станко Тодоров с 3632 дни. Борисов несъмнено остава в историята с продължителността на премиерстването си, само че водач ли е той?
Принципно видяно - да, тъй като е отпред на ръководството в България и водач на ръководещата партия ГЕРБ, а за разлика от функционера на Българска комунистическа партия в действителност е бил първи на избори. Но в действителност Борисов не води и не направлява, той ловко сърфира на вълната на публичното мнение. А както знаем, не е мъчно да се сътвори такова мнение и такава вълна. Допреди десетилетие за това служеха медиите, а в тази декада би трябвало да прибавим към тях и обществените мрежи.
Борисов пристигна на власт, яхвайки националното неодобрение, провокирано от корупцията и ниските приходи. Той и в този момент задържа властта си отново по същата скица.
Как се става народен любим
Влизането на Бойко Борисов в домовете и съзнанието на хората чрез медиите стартира през 2001 година, когато беше назначен за основен секретар на Министерство на вътрешните работи от премиера Симеон Сакскобургготски, чиито охранител беше. А преди този момент пазеше живота на Тодор Живков. Борисов си построи медиен облик на герой против престъпността, като присъстваше на мястото на доста закононарушения и вдигаше телефона си на съвсем всеки потърсил го публицист.
Ако обаче погледнем статистиката, не се виждат особени резултати в битката против престъпността в този интервал. Коефициентът на престъпност (брой закононарушения на 100 000 души), съгласно Национален статистически институт през 2001 година е 421, спада до 408 през идната година и нараства до 450 през 2005-та.
Според субективните показа на хората, гледащи телевизия, престъпността обаче понижава. През февруари 2001 година, т.е. преди Борисов да заеме поста в Министерство на вътрешните работи, 70% от българите към момента считат, че проведената престъпност нараства. През 2003 година магията на Борисов към този момент е проработила и по-малко от 20% (по данни на Центъра за проучване на демокрацията от 2011 година) са били черногледи във връзка с престъпността.
" Обиколил съм страната. Няма село, няма град, където хората да не са видели по нощите по какъв начин ги вардя от разбойниците. Аз не съм пристигнал отнякъде”. Това споделя Борисов в изявление пред “Труд” през 2007 в деня на основаването на ГЕРБ, когато към този момент беше напуснал Министерство на вътрешните работи след спор с министъра Румен Петков (2005 год.) и беше спечелил изключителните избори за кмет на София (октомври 2005 год). През юли същата година Борисов беше определен за народен представител от Национална движение „Симеон Втори", само че даже не постави клетва. По време на акцията уверяваше, че не е политик и не желае да бъде. А в действителност е имал други проекти.
Постфактум “офанзивата” на Борисов против проведената престъпност излезе много скъпо на данъкоплатеца, защото Европейският съд по правата на индивида в Страсбург издаде голям брой присъди против България.
Като кмет на София Борисов също беше на всички места по медиите. Той стартира първия си мандат като министър председател по същия метод - с дълги конференции и шумни акции против предшествениците си. Така подаде и оставката си през февруари 2013 - на конференция, на която му бяха заложени поредност неуместни журналистически въпроси и единствено ден откакто беше декларирал, че няма да подава оставка поради антимонополните митинги
Малко по малко конференциите на Борисов се разредиха и той съвсем спря да дава отговор на журналистически въпроси, с цел да се трансформира в популист от новия век с едностранното предаване на информация - онлайн, през Facebook от джипката. При живото предаване на неструктурирания поток на мисълта на премиера, без сериозни и готови публицисти в близост, няма заплаха от задаване на въпроси, които биха го хванали натясно, поради меко казано, едностранчиво пояснение на обстоятелства и предоставяне на извънредно положителна самокритика на персоналната си работа.
" Ще видиш, ще минат месеци, дай боже (прекръства се), всичко да е сполучливо... и ще се окаже, че България ръководи най-правилно финансите, стопанската система и здравните ограничения по време на рецесията.” Тази оценка си даде Борисов при посещаване в цех за бойлери във Варна в понеделник. Не е ясно каква работа има министър председателят в частен цех за бойлери, само че по този начин неговите внушения доближиха до множеството българи без заплаха някой да го попита по какъв начин по този начин може да окачестви като сполучливо едно ръководство, при което България продължава да е на трето място по смъртност от Коронавирус в Европейски Съюз.
По вълните на недоволството
Тази година Борисов оцеля макар траялите с месеци митинги, тъй като ловко употребява публичното неодобрение от пролетния локдаун и забави въвеждането на втория досега, в който хората започнаха да умират по стълбите на лечебните заведения. Така България от страна за образец в битката с ковид се трансформира в една от страните с най-голяма смъртност, единствено с цел да не се изправи Борисов против недоволството, а с цел да го яхне.
Това не е водачество, само че е сполучлива тактика за оцеляване, която включва и отвод от носене на отговорност. Вместо него, нормално я отнасят министрите. За трите мандата на Борисов министерските рокади са 33, а в третия кабинет са 9.
Борисов владее магията на популизма, може да основава публично мнение и има задоволително власт да активизира цялата страна и “приятелски медии” за тази цел, само че не го прави във значими за развиването на страната моменти. Вместо това оставя подправените вести и целенасочената агитация от Русия, както и от кръговете, които поддържат Доналд Тръмп, да дефинират решенията и бъдещето на хората в България.
Примери от последния мандат бяха акциите против Истанбулската спогодба и Стратегията за детето, които съумяха, въпреки и да почиваха върху подправени информации, тъй като Борисов и съдружните му сътрудници взеха решение да правят отстъпка, а не да осведомят.
Фалшивите вести за ковид
Същото държание се следи и при вълната от подправени вести за ковид. Вместо осведомителна акция, Борисов съпостави вируса с биологично оръжие, а в този момент вместо да стимулира за необятно имунизиране повтаря, че то е по избор, а самият той щял да се имунизира, когато му дойдело времето.
Последствията от това, че Борисов е яхнал популизма към този момент са забележими – две български общини “забраниха” развиването на 5G мрежата, а учители в цели учебни заведения не желаят да се имунизират.
Но можеше да бъде и доста по-зле. В Съединени американски щати видяхме какво се случва, когато се съберат на едно място задоволителен брой хора, облъчвани непрекъснато от подправени вести.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ