К. Касабова: “България и Северна Македония са както майка и дъщеря, които не си говорят“
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Дъждовни води: Г-жо Касабова, в последната Ви книга “Към езерото” действието се развива главно на Охридското и Преспанското езера. Там разказвате за дългогодишната политика на разделянето и по какъв начин тя отчуждава родственици, хора. Процесът, за който говорите, лишава над век. Продължава ли той в наши дни?
Капка Касабова: Разбира се, че продължава. Ние сме очевидци на най-новите версии на политиката " Разделяй и владей " в тази ситуация с Република Северна Македония. Докато бях на езерото и пишех книгата името от Македония се трансформира в Северна Македония – нещо, на което не мислех, че ще бъда очевидец. Впоследствие и този спор сред Македония и България... Това също е политика “Разделяй и владей”. Моето семейство от Охрид е част от тази огромна балканска история, включваща безчет дребни истории. Хората на езерото са добре осведомени с тази политика, всички на Балканите сме добре осведомени с тази политика. Това, което желаех, е да проуча по какъв начин тази политика незабелязано се трансформира в душевно положение за фамилиите и индивидите. Как от потомство на потомство тази контузия на политиката “Разделяй и владей”, тъй като това е травматично държание, последователно става част от нашата душeвност. И тъкмо от там стартира пътуването по езерата с тази концепция за болката. Наричам този синдром Болката с основно " Б ". Болката, която се придвижва от потомство на потомство и от време на време се демонстрира посредством здравословни проблеми, от време на време като раздор или разкол в фамилиите. А нашето македоно-българско семейство е доста добър образец за това.
Дъждовни води: Имам прадеди, единият брат се е самоопределял като грък, другият – като българин. В книгата си пишете за Македония преди към век, че самоопределението е било по-скоро на набожен принцип, в сравнение с етнически. Така евентуално е било на задачите Балкани. Как се самоопределя човек в наши дни? Намерихте ли отговор на този въпрос с пътешествията ви по границите?
Капка Касабова: Тук стигаме до въпроса кой какъв брой е свободен. Свободният човек не се самоопределя посредством наложени извън етикети на етническа или национална основа. Свободният човек може би е по-труден за установяване или самоопределение. Онзи ден минах през едно замиращо пиринско село, където над смесения магазин видях македонското слънце - знамето на Северна Македония. Стана ми забавно и питах хората какво прави това знаме там. Двама по-възрастни хора ми споделиха: Ами това е, тъй като ние сме македонци. Случвало ми се е да срещам в Пиринска България хора над 50 години, които споделят, че се усещат повече македонци, в сравнение с българи. И това не е национално определение, а районно и културно. Дори за тях е може би психодуховно определение. Тук имам и другари помаци, които се дефинират по едно и също време като пиринлии, помаци, македонци, българи, в друг ред. Ето такива неща има на Балканите. За някои българи явно има нещо привлекателно в това да са македонци. Баба ми, която беше македонка от Охрид, се определяше като българка и охридянка. И даже през днешния ден, в случай че човек опознае Охрид малко повече от това да е просто екскурзиант, ще види, че в “охридянството”, както и в самото езеро, има нещо отвън човешките лимити, отвън историята. На мен са ми забавни такива места и пространства, където етикетите се размиват. Дефинициите се размиват и изплува нещо по-интересно и по-голямо от нас, като самото охридско езеро.
Дъждовни води: За вас като човек, който е живял на толкоз доста места, има ли значение това самоопределяне. Слагате ли си етикет?
Капка Касабова: Аз нямам потребност да си поставям етикет. Никой от нас няма потребност да си поставя етикет, с изключение на в моменти, когато сме конфронтирани, когато има някакъв външен напън. И неведнъж би трябвало да се самоопределим за да се разбираем на другите или като човеци, или като общности. Понякога ми се постанова да изяснявам, че не съм българска писателка – аз съм българка, която написа на британски, и макар че имам три поданства, оставам преди всичко балканка. Не споделям единствено българка, а и балканка, тъй като за мен това е доста значимо – Балканите са определящото. Балканите са едно измерение, което ние, балканците, не разбираме доста добре. Ние не се разбираме самите. Това си личи в тази политика на правилото “Разделяй и владей”, която към момента я има, и от която безусловно никой не печели. Тя, съгласно мен, е на отмиране, това са последните ѝ издихания. Но най-важното е, че се дефинирам като свободен човек.
Дъждовни води: Дали това е ключът към разплитането на тези безсмислени балкански възли - опълчването на етноси и националности, които от време на време са условни - да се почувстваме свободни хора? Да излезем от омагьосания кръг.
Капка Касабова: Не можем да постановяваме свободата на другите. Тя не е нещо, което може да се предпише или инжектира. В този смисъл това, което може би ще разчупи тези мисловни и физически граници, е естествената рецесия, планетарната рецесия, на която сме очевидци. Струва ми се, че това, което ще ни съюзи, то към този момент се случва в прочут случай с тази пандемия, ще ни накара да забележим нещата малко по-различно – и себе си, и съседите си. Езерата Охрид и Преспа са разрязани от една тройна граница. Преспа се дели сред три страни, един неуместен резултат на политиката “Разделяй и владей”. Това е едно доста балканско езеро, една екосистема, която не може да бъде разграничена от граници. Тя е микрокосмос на нашата планета, на екосистемата, в която живеем. И с цел да можем да оцелеем в нея, тя би трябвало да е безгранична. Струва ми се, че там е ключът към оцеляването ни. Мисля, че границите са наказани да паднат. Убедена съм, че идващото десетилетие ще бъдем участници, очевидци на един много друг свят.
Дъждовни води: Не сте политик, Вие сте създател. Какъв съвет бихте дала на политическите елити на България и Северна Македония като човек, който познава и едната, и другата психика?
Капка Касабова: Колкото повече време извозвам на Южните Балкани и пиша за тях, толкоз повече ми излиза наяве, че ние живеем в един огледален свят. Балканите са микрокосмос на Европа и на света. Всичко на Балканите е обвързвано и огледално едно на друго. Така че не прави това на съседа си, което не искаш да ти бъде породено, тъй като на следващия ден ще е твой ред. Прошката е доста значима и знам, че българо-македонската контузия се храни от възприятието на невъзможност и на нерешимост на тези проблеми. Някои македонци се подиграват, споделят ми: " Ей, ти си пристигнала от държавата-майка, престолнината”. Но ние, българите, тъкмо по този начин се усещаме по отношение на Македония – все едно България е майката, а Северна Македония е дъщерята. Македония и България са както майка и щерка, които в миналото са били едно, а в този момент са разграничени, дори не си приказват. Това не води до средата. По принцип майката би трябвало да елементарни. И България, в случай че толкоз си мисли, че е в тази позиция на по-силния, на родителя, на първообраза, то България би трябвало да елементарни на Македония за всичко, което си мисли, че Македония ѝ е предизвикала или ѝ предизвиква сега. Единият като елементарни, и другият прости. Така се получава противоположното на омагьосания кръг – получава се един доблестен кръг. От това имаме потребност всички.
Автор: Георги А. Ангелов
Дъждовни води: Г-жо Касабова, в последната Ви книга “Към езерото” действието се развива главно на Охридското и Преспанското езера. Там разказвате за дългогодишната политика на разделянето и по какъв начин тя отчуждава родственици, хора. Процесът, за който говорите, лишава над век. Продължава ли той в наши дни?
Капка Касабова: Разбира се, че продължава. Ние сме очевидци на най-новите версии на политиката " Разделяй и владей " в тази ситуация с Република Северна Македония. Докато бях на езерото и пишех книгата името от Македония се трансформира в Северна Македония – нещо, на което не мислех, че ще бъда очевидец. Впоследствие и този спор сред Македония и България... Това също е политика “Разделяй и владей”. Моето семейство от Охрид е част от тази огромна балканска история, включваща безчет дребни истории. Хората на езерото са добре осведомени с тази политика, всички на Балканите сме добре осведомени с тази политика. Това, което желаех, е да проуча по какъв начин тази политика незабелязано се трансформира в душевно положение за фамилиите и индивидите. Как от потомство на потомство тази контузия на политиката “Разделяй и владей”, тъй като това е травматично държание, последователно става част от нашата душeвност. И тъкмо от там стартира пътуването по езерата с тази концепция за болката. Наричам този синдром Болката с основно " Б ". Болката, която се придвижва от потомство на потомство и от време на време се демонстрира посредством здравословни проблеми, от време на време като раздор или разкол в фамилиите. А нашето македоно-българско семейство е доста добър образец за това.
Дъждовни води: Имам прадеди, единият брат се е самоопределял като грък, другият – като българин. В книгата си пишете за Македония преди към век, че самоопределението е било по-скоро на набожен принцип, в сравнение с етнически. Така евентуално е било на задачите Балкани. Как се самоопределя човек в наши дни? Намерихте ли отговор на този въпрос с пътешествията ви по границите?
Капка Касабова: Тук стигаме до въпроса кой какъв брой е свободен. Свободният човек не се самоопределя посредством наложени извън етикети на етническа или национална основа. Свободният човек може би е по-труден за установяване или самоопределение. Онзи ден минах през едно замиращо пиринско село, където над смесения магазин видях македонското слънце - знамето на Северна Македония. Стана ми забавно и питах хората какво прави това знаме там. Двама по-възрастни хора ми споделиха: Ами това е, тъй като ние сме македонци. Случвало ми се е да срещам в Пиринска България хора над 50 години, които споделят, че се усещат повече македонци, в сравнение с българи. И това не е национално определение, а районно и културно. Дори за тях е може би психодуховно определение. Тук имам и другари помаци, които се дефинират по едно и също време като пиринлии, помаци, македонци, българи, в друг ред. Ето такива неща има на Балканите. За някои българи явно има нещо привлекателно в това да са македонци. Баба ми, която беше македонка от Охрид, се определяше като българка и охридянка. И даже през днешния ден, в случай че човек опознае Охрид малко повече от това да е просто екскурзиант, ще види, че в “охридянството”, както и в самото езеро, има нещо отвън човешките лимити, отвън историята. На мен са ми забавни такива места и пространства, където етикетите се размиват. Дефинициите се размиват и изплува нещо по-интересно и по-голямо от нас, като самото охридско езеро.
Дъждовни води: За вас като човек, който е живял на толкоз доста места, има ли значение това самоопределяне. Слагате ли си етикет?
Капка Касабова: Аз нямам потребност да си поставям етикет. Никой от нас няма потребност да си поставя етикет, с изключение на в моменти, когато сме конфронтирани, когато има някакъв външен напън. И неведнъж би трябвало да се самоопределим за да се разбираем на другите или като човеци, или като общности. Понякога ми се постанова да изяснявам, че не съм българска писателка – аз съм българка, която написа на британски, и макар че имам три поданства, оставам преди всичко балканка. Не споделям единствено българка, а и балканка, тъй като за мен това е доста значимо – Балканите са определящото. Балканите са едно измерение, което ние, балканците, не разбираме доста добре. Ние не се разбираме самите. Това си личи в тази политика на правилото “Разделяй и владей”, която към момента я има, и от която безусловно никой не печели. Тя, съгласно мен, е на отмиране, това са последните ѝ издихания. Но най-важното е, че се дефинирам като свободен човек.
Дъждовни води: Дали това е ключът към разплитането на тези безсмислени балкански възли - опълчването на етноси и националности, които от време на време са условни - да се почувстваме свободни хора? Да излезем от омагьосания кръг.
Капка Касабова: Не можем да постановяваме свободата на другите. Тя не е нещо, което може да се предпише или инжектира. В този смисъл това, което може би ще разчупи тези мисловни и физически граници, е естествената рецесия, планетарната рецесия, на която сме очевидци. Струва ми се, че това, което ще ни съюзи, то към този момент се случва в прочут случай с тази пандемия, ще ни накара да забележим нещата малко по-различно – и себе си, и съседите си. Езерата Охрид и Преспа са разрязани от една тройна граница. Преспа се дели сред три страни, един неуместен резултат на политиката “Разделяй и владей”. Това е едно доста балканско езеро, една екосистема, която не може да бъде разграничена от граници. Тя е микрокосмос на нашата планета, на екосистемата, в която живеем. И с цел да можем да оцелеем в нея, тя би трябвало да е безгранична. Струва ми се, че там е ключът към оцеляването ни. Мисля, че границите са наказани да паднат. Убедена съм, че идващото десетилетие ще бъдем участници, очевидци на един много друг свят.
Дъждовни води: Не сте политик, Вие сте създател. Какъв съвет бихте дала на политическите елити на България и Северна Македония като човек, който познава и едната, и другата психика?
Капка Касабова: Колкото повече време извозвам на Южните Балкани и пиша за тях, толкоз повече ми излиза наяве, че ние живеем в един огледален свят. Балканите са микрокосмос на Европа и на света. Всичко на Балканите е обвързвано и огледално едно на друго. Така че не прави това на съседа си, което не искаш да ти бъде породено, тъй като на следващия ден ще е твой ред. Прошката е доста значима и знам, че българо-македонската контузия се храни от възприятието на невъзможност и на нерешимост на тези проблеми. Някои македонци се подиграват, споделят ми: " Ей, ти си пристигнала от държавата-майка, престолнината”. Но ние, българите, тъкмо по този начин се усещаме по отношение на Македония – все едно България е майката, а Северна Македония е дъщерята. Македония и България са както майка и щерка, които в миналото са били едно, а в този момент са разграничени, дори не си приказват. Това не води до средата. По принцип майката би трябвало да елементарни. И България, в случай че толкоз си мисли, че е в тази позиция на по-силния, на родителя, на първообраза, то България би трябвало да елементарни на Македония за всичко, което си мисли, че Македония ѝ е предизвикала или ѝ предизвиква сега. Единият като елементарни, и другият прости. Така се получава противоположното на омагьосания кръг – получава се един доблестен кръг. От това имаме потребност всички.
Автор: Георги А. Ангелов
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ