Министър, поп и генерал в нов риалити формат
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
В реалити формата „ КОВИД 19 “ от през вчерашния ден гледаме следващата серия – „ Щабът се имунизира “. Министър, поп и военачалник са основните герои. Министърът, прясно убоден от игла в ръката, сподели, че най-сетне ще прегърне умерено татко си.
Попът нищо не сподели, а генералът отсече:
– Ние сме във война и имунизациите са нашето оръжие.
Така е, във война сме, господин главнокомандващ на НОЩ-та. Но ние тази война към този момент я загубихме по всички фронтове. И имунизациите не са наше оръжие, а единствено обезболяващо, най-вече – анестезия.
Има една сентенция: „ Господ дава, само че в кошара не вкарва. “ С днешна дата поговорката е станала друга – „ Държавата не дава, само че ни вкара в кошарата “.
Всички сме в кошарата. До един сме наблъскани в кошарите и блеем за помощ.
Във всяка покруса наложително има и смехории, с цел да не се срине публиката от тъга. Такава хумореска беше микробусът за преместване на кренвирши, в който се возеше имунизацията против КОВИД. Най-ценното нещо на света се вози в микробус на доста рисково нещо. Кренвирши и ваксина – няма по-тъжна и смешна метафора. И Станислав Стратиев не може да го измисли по-добре.
В нещастията обаче би трябвало да има починали. Има и в този момент.
През тази последна година починаха човешката взаимност, вярата за свободен живот и свободна воля, починаха стопански системи, просвета и обучение.
Дано съм в неточност, само че в идващите дейности на злокобната пиеса ще забележим и твърда, дори желязна ръка, ще забележим народна власт през крив макарон, ще забележим забрани, закани и ограничавания. Ще забележим, дето се споделя, ушите си без огледало.
Тръпки ме побиват, като си помисля какви илюзии ни чакат и какви чатали на врата. И какъв онлайн живот в кошарите.
Преди доста години на мода бяха излезли фототапетите. Хората луднаха да си търсят фототапети за холовете. Нашите с връзки също купиха огромен фототапет – планински пейзаж с дървета, ручеи и поляни. Красота невиждана.
Викнаха занаятчия, който преглежда един ден картинките на фототапета и най-после го сглоби. Холът ни стана естествен и пъстър.
Гледам аз пейзажа, веселя му се, но ми наподобява някак чудноват – дърветата оплетени, ручеите текат назад.
– Защо е по този начин? – запитвам.
– Защото е съвременен пейзаж, по тази причина! – Отговориха ми нашите.
След десетина дни пристигна баба от село. Стоя, заставам пред фототапета и отсече:
– Тая работа е сбъркана. Нищо не е като хората. Разменени са картинките. Язък за парите, унищожили сте стената.
И тогава видяхме, че майсторът е залепил фототапета както му падне. Сбъркано го е подредил, изкривено, а нашите споделиха, че било съвременно.
И в този момент е по този начин – всичко е погрешно и комплицирано, и ненормално, само че споделяме, че е добре, че е новата нормалност.
Добре пристигнали в света на обърканите фототапети и обърканите животи. И до нови серии с игли, министри, попове и генерали, с ваксини и кренвирши.
В реалити формата „ КОВИД 19 “ от през вчерашния ден гледаме следващата серия – „ Щабът се имунизира “. Министър, поп и военачалник са основните герои. Министърът, прясно убоден от игла в ръката, сподели, че най-сетне ще прегърне умерено татко си.
Попът нищо не сподели, а генералът отсече:
– Ние сме във война и имунизациите са нашето оръжие.
Така е, във война сме, господин главнокомандващ на НОЩ-та. Но ние тази война към този момент я загубихме по всички фронтове. И имунизациите не са наше оръжие, а единствено обезболяващо, най-вече – анестезия.
Има една сентенция: „ Господ дава, само че в кошара не вкарва. “ С днешна дата поговорката е станала друга – „ Държавата не дава, само че ни вкара в кошарата “.
Всички сме в кошарата. До един сме наблъскани в кошарите и блеем за помощ.
Във всяка покруса наложително има и смехории, с цел да не се срине публиката от тъга. Такава хумореска беше микробусът за преместване на кренвирши, в който се возеше имунизацията против КОВИД. Най-ценното нещо на света се вози в микробус на доста рисково нещо. Кренвирши и ваксина – няма по-тъжна и смешна метафора. И Станислав Стратиев не може да го измисли по-добре.
В нещастията обаче би трябвало да има починали. Има и в този момент.
През тази последна година починаха човешката взаимност, вярата за свободен живот и свободна воля, починаха стопански системи, просвета и обучение.
Дано съм в неточност, само че в идващите дейности на злокобната пиеса ще забележим и твърда, дори желязна ръка, ще забележим народна власт през крив макарон, ще забележим забрани, закани и ограничавания. Ще забележим, дето се споделя, ушите си без огледало.
Тръпки ме побиват, като си помисля какви илюзии ни чакат и какви чатали на врата. И какъв онлайн живот в кошарите.
Преди доста години на мода бяха излезли фототапетите. Хората луднаха да си търсят фототапети за холовете. Нашите с връзки също купиха огромен фототапет – планински пейзаж с дървета, ручеи и поляни. Красота невиждана.
Викнаха занаятчия, който преглежда един ден картинките на фототапета и най-после го сглоби. Холът ни стана естествен и пъстър.
Гледам аз пейзажа, веселя му се, но ми наподобява някак чудноват – дърветата оплетени, ручеите текат назад.
– Защо е по този начин? – запитвам.
– Защото е съвременен пейзаж, по тази причина! – Отговориха ми нашите.
След десетина дни пристигна баба от село. Стоя, заставам пред фототапета и отсече:
– Тая работа е сбъркана. Нищо не е като хората. Разменени са картинките. Язък за парите, унищожили сте стената.
И тогава видяхме, че майсторът е залепил фототапета както му падне. Сбъркано го е подредил, изкривено, а нашите споделиха, че било съвременно.
И в този момент е по този начин – всичко е погрешно и комплицирано, и ненормално, само че споделяме, че е добре, че е новата нормалност.
Добре пристигнали в света на обърканите фототапети и обърканите животи. И до нови серии с игли, министри, попове и генерали, с ваксини и кренвирши.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ