Неочакван подарък за България: десетки хиляди българи се прибраха
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Може и да е цинично да се приказва за позитивни трендове през тази тежка година, само че има и такива: България получи непредвиден подарък от 121 000 души. Толкова българи са се завърнали единствено до края на май. Дали ще останат?
Тази година постоянно чуваме, че китайският писмен знак за думата “криза” съдържа два признака - " опасност” и " възможност”. От лингвистична позиция това не е напълно правилно, само че откогато Джон Кенеди употребява това изказване в своя тирада през 1959 година, то стана обичано на оратори по целия свят. От историята знаем, че огромните катаклизми, а сегашната пандемия от COVID-19 е точно подобен прелом, непроменяемо водят до промени - преселения на народите, разбърквания в публичните строеве, преразпределение на богатствата и в последна сметка смяна в публичния ред.
Може и да е цинично да се приказва за позитивни трендове през 2020 година, когато в България броят на умрелите от Ковид-19 към този момент надвиши 6000. Но има и такива.
Подарък от 121 000 души
Пандемията не е завършила, само че може би към този момент следим една огромна смяна: до края на май в България са се завърнали над 121 000 души. Тези данни са от отчет на Европейския съвет за външна политика (ECFR) за резултата на пандемията върху противоположната миграция към България с създател Огнян Георгиев. Подобни ремиграции има по целия свят, само че въпросното проучване се концентрира върху България.
Точни данни за миграцията на българите няма. Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на популацията (ЕСГРАОН) действително не работи поради бюрократичната ѝ същина, а емигрантите не са задължени да се “отписват”. Затова създателите на отчета базират заключенията си на данни от Гранична полиция и системата за карантиниране. Тъй като Гранична полиция стартира да предава данните си едвам към края на март, числата са занижени, считат създателите на проучването.
Защо се връщат?
Докладът търси и отговор на въпроса за какво тези десетки хиляди хора са решили да се върнат в България. С помощта на онлайн анкета е било открито, че двете съществени аргументи за завръщането са " предпочитание да съм с близки " (46%) и " загуба на работа " (32%).
В проучването се споделя, че " няма съответен способ, който да разреши да се дефинира какъв брой от тях са дълготрайно завърнали се ". Но и по този начин е ясно, че надали огромна част от тях ще останат. Само 10% от интервюираните дават отговор, че няма да се върнат назад след рецесията с ковид, а 25% още не са взели решение.
И въпреки всичко: в случай, че от 1990 насам България е изгубила 1,3 млн. души - около една пета от популацията си, завръщането на над 120 000 несъмнено е непредвиден подарък. Впрочем, в отчета се дават и образци за вероятни ограничения за задържане на този “подарък”, само че най-малко към този момент държавното управление не е дало знак, че има желание да се възползва от тази опция.
А за какво биха останали?
Интересни са и факторите, заради които завърналите се биха останали или не - намирането на работа, корупцията, развиването на COVID-кризата, обществената и градска среда. Нито един не е показал новите автомагистрали, гордостта на Борисов, като фактор за трайно завръщане.
Така стигаме и до един от забележимите резултати от завръщането - прибралите се от чужбина бяха значима част от митингите, траяли цяло лято. И малко или доста тяхната сила промени публичното мнение.
Странични позитивни резултати
COVID-кризата докара и до други промени, които могат да бъдат наречени странични позитивни резултати. Единият е, че тази година България ще има рекордно ниски равнища на смъртност от произшествия на пътя. По данни на Министерство на вътрешните работи, от началото на годината до края на октомври на пътя са починали 381 души, а ранените са 6143. Спрямо същия интервал на предходната година починалите са със 147 по-малко, а ранените - с 956 по-малко.
Локдаунът напролет форсира и дългогодишния развой на електронното ръководство, в следствие от което броят на предлаганите от страната услуги набъбна.
COVID-кризата като катализатор
Накрая да се върнем към данните за българите, прибрали се в България по време на пандемията. Завръщането на толкоз доста хора несъмнено е късмет за страната, която обезверено има потребност от закъснение на процеса, именуван " приключване на мозъци ". Към този миг наподобява, че коронакризата може да се трансформира в катализатор на смяната. Дали това ще докара до основни позитивни трансформации в обществото и в ръководството, ще стане ясно след години, а първият тест ще е на изборите през март.
Може и да е цинично да се приказва за позитивни трендове през тази тежка година, само че има и такива: България получи непредвиден подарък от 121 000 души. Толкова българи са се завърнали единствено до края на май. Дали ще останат?
Тази година постоянно чуваме, че китайският писмен знак за думата “криза” съдържа два признака - " опасност” и " възможност”. От лингвистична позиция това не е напълно правилно, само че откогато Джон Кенеди употребява това изказване в своя тирада през 1959 година, то стана обичано на оратори по целия свят. От историята знаем, че огромните катаклизми, а сегашната пандемия от COVID-19 е точно подобен прелом, непроменяемо водят до промени - преселения на народите, разбърквания в публичните строеве, преразпределение на богатствата и в последна сметка смяна в публичния ред.
Може и да е цинично да се приказва за позитивни трендове през 2020 година, когато в България броят на умрелите от Ковид-19 към този момент надвиши 6000. Но има и такива.
Подарък от 121 000 души
Пандемията не е завършила, само че може би към този момент следим една огромна смяна: до края на май в България са се завърнали над 121 000 души. Тези данни са от отчет на Европейския съвет за външна политика (ECFR) за резултата на пандемията върху противоположната миграция към България с създател Огнян Георгиев. Подобни ремиграции има по целия свят, само че въпросното проучване се концентрира върху България.
Точни данни за миграцията на българите няма. Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на популацията (ЕСГРАОН) действително не работи поради бюрократичната ѝ същина, а емигрантите не са задължени да се “отписват”. Затова създателите на отчета базират заключенията си на данни от Гранична полиция и системата за карантиниране. Тъй като Гранична полиция стартира да предава данните си едвам към края на март, числата са занижени, считат създателите на проучването.
Защо се връщат?
Докладът търси и отговор на въпроса за какво тези десетки хиляди хора са решили да се върнат в България. С помощта на онлайн анкета е било открито, че двете съществени аргументи за завръщането са " предпочитание да съм с близки " (46%) и " загуба на работа " (32%).
В проучването се споделя, че " няма съответен способ, който да разреши да се дефинира какъв брой от тях са дълготрайно завърнали се ". Но и по този начин е ясно, че надали огромна част от тях ще останат. Само 10% от интервюираните дават отговор, че няма да се върнат назад след рецесията с ковид, а 25% още не са взели решение.
И въпреки всичко: в случай, че от 1990 насам България е изгубила 1,3 млн. души - около една пета от популацията си, завръщането на над 120 000 несъмнено е непредвиден подарък. Впрочем, в отчета се дават и образци за вероятни ограничения за задържане на този “подарък”, само че най-малко към този момент държавното управление не е дало знак, че има желание да се възползва от тази опция.
А за какво биха останали?
Интересни са и факторите, заради които завърналите се биха останали или не - намирането на работа, корупцията, развиването на COVID-кризата, обществената и градска среда. Нито един не е показал новите автомагистрали, гордостта на Борисов, като фактор за трайно завръщане.
Така стигаме и до един от забележимите резултати от завръщането - прибралите се от чужбина бяха значима част от митингите, траяли цяло лято. И малко или доста тяхната сила промени публичното мнение.
Странични позитивни резултати
COVID-кризата докара и до други промени, които могат да бъдат наречени странични позитивни резултати. Единият е, че тази година България ще има рекордно ниски равнища на смъртност от произшествия на пътя. По данни на Министерство на вътрешните работи, от началото на годината до края на октомври на пътя са починали 381 души, а ранените са 6143. Спрямо същия интервал на предходната година починалите са със 147 по-малко, а ранените - с 956 по-малко.
Локдаунът напролет форсира и дългогодишния развой на електронното ръководство, в следствие от което броят на предлаганите от страната услуги набъбна.
COVID-кризата като катализатор
Накрая да се върнем към данните за българите, прибрали се в България по време на пандемията. Завръщането на толкоз доста хора несъмнено е късмет за страната, която обезверено има потребност от закъснение на процеса, именуван " приключване на мозъци ". Към този миг наподобява, че коронакризата може да се трансформира в катализатор на смяната. Дали това ще докара до основни позитивни трансформации в обществото и в ръководството, ще стане ясно след години, а първият тест ще е на изборите през март.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ