Фантасмагоричните твърдения на скопските историчари
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
На 1 август 2017 година в Скопие министър-председателите Бойко Борисов и Зоран Заев подписаха Договор за другарство, добросъседство и съдействие сред България и Република Северна Македония. Но вместо с конкретика, договорът беше изпълнен с благопожелания. Идеята е посредством документа двете страни да изразят кардиналното си предпочитание да вървят напред, без да се пробват да изгладят преди този момент значими исторически и езикови различия, като оставят те да бъдат изчистени и решени от „ историците “. За тази цел договорът планува основаването на Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и просветителни въпроси.
Днес, повече от три години след подписването на контракта, излиза наяве, че тази комисия тъпче на едно и също място, заради нежеланието на македонските членове на комисията да одобряват обективните обстоятелства, че основаването на македонската нация и език водят началото си след края на Втората международна война и имат български корени.
Защо това е по този начин, изясни проф. Трендафил Митев, ръководител на Македонския теоретичен институт от 2008 до 2014 година В „ Труд “ той посочи 15 аргументи, заради които ръководещите в Скопие не желаят да одобряват българските условия за участие в Европейския съюз. Една от най-важните той формулира по този начин: „ Защото към момента са живи „ учените “ от кохортата на „ Блажетата “ - Ристовски и Конески... И тези „ доброволни еничари на перото “ не желаят да отрекат своя подправен живот, основал планини от книжнина, из чиито страници се въргаля сурогата „ неомакедонистка просвета “.
През юли 2017 година, месец преди подписването на Договора за добросъседство, посетих Македония - Скопие, Охрид, Струга, Битоля и Велес. По малкия екран в Скопие наблюдавах диспути сред „ историчари “ за българо-македонския контракт. В книжарница в Охрид купих две книги от „ историчарот “ Александър Донски: „ Етногенетските разлики помегу македонците и бугарите “ и „ Уделот на македонците во светската цивилизацjа “. От тези две книги, пропити от мегаломанство и великомакедонски национализъм, научих, че това, което актуалният македонизъм краде от нашата история, е нищо спрямо кражбата от древногръцката, че и древноеврейска история.
Македонците, съгласно Донски, били един от най-древните нации на земята, упоменати още в библията. По времето на Филип и Александър Македонски те били „ антични македонци “, нямащи нищо общо с гърците. Говорели на личен античен македонски език, който за жалост липсващ през вековете, под въздействието на „ римските окупатори “. Още преди да се е родил Иисус Христос, светите земи били колонизирани от Александър Македонски и обитаеми от антични македонци. След неговата гибел, тогавашната македонска империя се разпаднала на две кралства - кралството на Птоломеите в Египет („ антични македонци “) и на кралството на македонската династия на Селевкидите, което се разпростирало на територията на Близкия Изток и Средна Азия.
А по какъв начин се е оформила актуалната македонска нация? Това станало през шестия век, когато по македонските земи се появили „ словени “, като по това време там към този момент имало и „ християнизирани “ антични македонци. Между тях и словените станала „ мешавица “ и по този начин се оформила македонската нация.
А какво е ставало по това време по българските земи? Те били населявани от траките. После пристигнали прабългарите, които били съгласно едни историци „ турко-монголски бугари “, съгласно други - „ казански татари “, а съгласно трета версия, имали „ тюркски “ или дори „ турски “ генезис. Тракийците и прабългарите почнали да се смесват, към тях се включили по-късно появилите се славяни, само че това не били „ македонските словени “, а различен тип славяни, известни с името “ анти “. Преди да дойдат „ антите “ българите говорели на някакъв туркобългарски език, само че по-късно възприели старославянския език, основан в покрайнините на Солун, македонска земя, заради което по-правилно било старославянският език да се назовава старомакедонски, от което пък може да се направи извода, че българският език, бил акцент на македонския.
Според Донски, Самуил е бил македонец, несъмнено. Кирил и Методий, както Климент Охридски и Наум, също били чисти македонци. Дори Паисий Хилендарски не бил българин, а етнически македонец. Защо Паисий на никое място не употребявал думата „ македонци “? Защото по това време гърците били узурпирали този термин. И за какво „ етническите македонци “, увековечени с монументи в Македония - Григор Пърличев, Райко Жинзифов и братя Миладинови са се разгласявали, че са българи? Това нямало значение, доста македонци се били заявили като сърби, гърци или българи, такива били времената. А за какво водачите на Илинденското въстание са се заявили като българи? Защото прочут брой македонски революционери били възпитани и изложени под мощното въздействие на българската агитация и българската Екзархия.
Македонският „ историчар “ нахално краде и от по-новата българска история, като кръщава за македонци Тодор Александров, Ванче Михайлов, Никола Вапцаров, че дори и сестрите тенисистки Малееви и баба Ванга също.
Книгите на Донски са цялостни с най-различни врели-некипели, една от друга по-невероятни. Като изказвания, че македонците имали принос към Исляма и индийската цивилизация. Македонците имали свои олимпийски игри, които предшествали гръцките. Зурлата и тъпанът също са изобретени от тях. Те са основали първия музей в света и са изобретили първата, въпреки и примитивна подводница. Македонският крал Птоломей Първи, македонец, бил положил основите на книгоиздателството с построяването на Александрийската библиотека. Египетската кралица Клеопатра Седма пък била също с македонско етническо родословие. Крали Марко и Майка Тереза - също.
Но кой е създателят на тези две книги - някакъв мним драскач, псевдоисторик, чийто фантасмагорични изказвания нямат почва в Македония и измежду локалните историци? Нищо сходно. Двете му книги са претърпели няколко издания. На първата страница на книгата за македонския принос в международната цивилизация попадат имената на цели четирима професори историци. Зад изданието на книгата му за етногенетичните разлики сред македонците и българите стои името на проф. Мария Кукубайска, а рецензент u е най-известният македонски историк, учен Блаже Ристовски, един от бащите на македонизма, капо ди тути капи на македонските „ историчари “, апропо етнически българин, учил известно време през войната в Софийския университет под името Благой Христов.
В Скопие прочетох в локален вестник, че учен Ристевски се е оповестил против Договора, а на тв дебата по отношение на Договора, който наблюдавах, и четиримата професори „ историчари “ отхвърлиха опцията за празнувания на общи събития и персони, тъй като не можело чисто македонските национални персони и събития да бъдат такива и на тогавашните „ окупатори “ на Македония - българите. И не било редно политиката да се бърка в историята.
Днешните македонски историци, в това число и тези в българо-македонската комисия, са възпитаници и почитатели на същия този учен Ристевски, който е рецензент на изпълнената с измислици и имитации гореспоменатата книга на Донски.
И защото десетилетия, както отбелязва акад. Георги Марков, в Скопие историята е слугиня на политиката, тези и други македонски историци мъчно могат да загърбят своите трудове и „ научни “ писания за македонската нация и език. Учебниците, по които учениците в нашата съседка учат историята, и които са цялостни с измислици и антибългарска агитация, са написани от тях. Те към този момент претърпяха един път унижението да се откажат по силата на Преспанския контракт с Гърция от опитите си да крадат от древногръцката история и в този момент са изправени пред не по-малко оскърбление - да се откажат и от кражбата на българска история, без която те не могат да потвърдят съществуването на македонска нация и език от преди Втората международна война. Това и признанието за българските корени на днешната македонска нация и език би било смъртна присъда над македонизма, който политици и историци насаждат близо 75 години.
Затова не може да разпореждаме особени очаквания на българо-македонската комисия, където договарянията са саботирани от македонските историци. От тях не може да се чака друго. Решението не е в техни ръце, а в ръцете на политическата класа в Северна Македония, която би трябвало да изпие още един горчив хап и да одобри всепризнатите историческите действителности.
Преди Преспанския контракт гърците демонстрираха самообладание и дълги години блокираха приемането на тази страна в НАТО и Европейски Съюз, като сложиха изискване новата страна да не се назовава Македония, което би основало опция за бъдещи териториални искания от страна на Скопие, и принудиха македонците да се откажат от кражбата на гръцка история.
Ние също не бързаме за на никое място и би трябвало да проявим самообладание. И рано или късно, в Скопие ще узреят и ще поемат протегнатата ръка.
На 1 август 2017 година в Скопие министър-председателите Бойко Борисов и Зоран Заев подписаха Договор за другарство, добросъседство и съдействие сред България и Република Северна Македония. Но вместо с конкретика, договорът беше изпълнен с благопожелания. Идеята е посредством документа двете страни да изразят кардиналното си предпочитание да вървят напред, без да се пробват да изгладят преди този момент значими исторически и езикови различия, като оставят те да бъдат изчистени и решени от „ историците “. За тази цел договорът планува основаването на Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и просветителни въпроси.
Днес, повече от три години след подписването на контракта, излиза наяве, че тази комисия тъпче на едно и също място, заради нежеланието на македонските членове на комисията да одобряват обективните обстоятелства, че основаването на македонската нация и език водят началото си след края на Втората международна война и имат български корени.
Защо това е по този начин, изясни проф. Трендафил Митев, ръководител на Македонския теоретичен институт от 2008 до 2014 година В „ Труд “ той посочи 15 аргументи, заради които ръководещите в Скопие не желаят да одобряват българските условия за участие в Европейския съюз. Една от най-важните той формулира по този начин: „ Защото към момента са живи „ учените “ от кохортата на „ Блажетата “ - Ристовски и Конески... И тези „ доброволни еничари на перото “ не желаят да отрекат своя подправен живот, основал планини от книжнина, из чиито страници се въргаля сурогата „ неомакедонистка просвета “.
През юли 2017 година, месец преди подписването на Договора за добросъседство, посетих Македония - Скопие, Охрид, Струга, Битоля и Велес. По малкия екран в Скопие наблюдавах диспути сред „ историчари “ за българо-македонския контракт. В книжарница в Охрид купих две книги от „ историчарот “ Александър Донски: „ Етногенетските разлики помегу македонците и бугарите “ и „ Уделот на македонците во светската цивилизацjа “. От тези две книги, пропити от мегаломанство и великомакедонски национализъм, научих, че това, което актуалният македонизъм краде от нашата история, е нищо спрямо кражбата от древногръцката, че и древноеврейска история.
Македонците, съгласно Донски, били един от най-древните нации на земята, упоменати още в библията. По времето на Филип и Александър Македонски те били „ антични македонци “, нямащи нищо общо с гърците. Говорели на личен античен македонски език, който за жалост липсващ през вековете, под въздействието на „ римските окупатори “. Още преди да се е родил Иисус Христос, светите земи били колонизирани от Александър Македонски и обитаеми от антични македонци. След неговата гибел, тогавашната македонска империя се разпаднала на две кралства - кралството на Птоломеите в Египет („ антични македонци “) и на кралството на македонската династия на Селевкидите, което се разпростирало на територията на Близкия Изток и Средна Азия.
А по какъв начин се е оформила актуалната македонска нация? Това станало през шестия век, когато по македонските земи се появили „ словени “, като по това време там към този момент имало и „ християнизирани “ антични македонци. Между тях и словените станала „ мешавица “ и по този начин се оформила македонската нация.
А какво е ставало по това време по българските земи? Те били населявани от траките. После пристигнали прабългарите, които били съгласно едни историци „ турко-монголски бугари “, съгласно други - „ казански татари “, а съгласно трета версия, имали „ тюркски “ или дори „ турски “ генезис. Тракийците и прабългарите почнали да се смесват, към тях се включили по-късно появилите се славяни, само че това не били „ македонските словени “, а различен тип славяни, известни с името “ анти “. Преди да дойдат „ антите “ българите говорели на някакъв туркобългарски език, само че по-късно възприели старославянския език, основан в покрайнините на Солун, македонска земя, заради което по-правилно било старославянският език да се назовава старомакедонски, от което пък може да се направи извода, че българският език, бил акцент на македонския.
Според Донски, Самуил е бил македонец, несъмнено. Кирил и Методий, както Климент Охридски и Наум, също били чисти македонци. Дори Паисий Хилендарски не бил българин, а етнически македонец. Защо Паисий на никое място не употребявал думата „ македонци “? Защото по това време гърците били узурпирали този термин. И за какво „ етническите македонци “, увековечени с монументи в Македония - Григор Пърличев, Райко Жинзифов и братя Миладинови са се разгласявали, че са българи? Това нямало значение, доста македонци се били заявили като сърби, гърци или българи, такива били времената. А за какво водачите на Илинденското въстание са се заявили като българи? Защото прочут брой македонски революционери били възпитани и изложени под мощното въздействие на българската агитация и българската Екзархия.
Македонският „ историчар “ нахално краде и от по-новата българска история, като кръщава за македонци Тодор Александров, Ванче Михайлов, Никола Вапцаров, че дори и сестрите тенисистки Малееви и баба Ванга също.
Книгите на Донски са цялостни с най-различни врели-некипели, една от друга по-невероятни. Като изказвания, че македонците имали принос към Исляма и индийската цивилизация. Македонците имали свои олимпийски игри, които предшествали гръцките. Зурлата и тъпанът също са изобретени от тях. Те са основали първия музей в света и са изобретили първата, въпреки и примитивна подводница. Македонският крал Птоломей Първи, македонец, бил положил основите на книгоиздателството с построяването на Александрийската библиотека. Египетската кралица Клеопатра Седма пък била също с македонско етническо родословие. Крали Марко и Майка Тереза - също.
Но кой е създателят на тези две книги - някакъв мним драскач, псевдоисторик, чийто фантасмагорични изказвания нямат почва в Македония и измежду локалните историци? Нищо сходно. Двете му книги са претърпели няколко издания. На първата страница на книгата за македонския принос в международната цивилизация попадат имената на цели четирима професори историци. Зад изданието на книгата му за етногенетичните разлики сред македонците и българите стои името на проф. Мария Кукубайска, а рецензент u е най-известният македонски историк, учен Блаже Ристовски, един от бащите на македонизма, капо ди тути капи на македонските „ историчари “, апропо етнически българин, учил известно време през войната в Софийския университет под името Благой Христов.
В Скопие прочетох в локален вестник, че учен Ристевски се е оповестил против Договора, а на тв дебата по отношение на Договора, който наблюдавах, и четиримата професори „ историчари “ отхвърлиха опцията за празнувания на общи събития и персони, тъй като не можело чисто македонските национални персони и събития да бъдат такива и на тогавашните „ окупатори “ на Македония - българите. И не било редно политиката да се бърка в историята.
Днешните македонски историци, в това число и тези в българо-македонската комисия, са възпитаници и почитатели на същия този учен Ристевски, който е рецензент на изпълнената с измислици и имитации гореспоменатата книга на Донски.
И защото десетилетия, както отбелязва акад. Георги Марков, в Скопие историята е слугиня на политиката, тези и други македонски историци мъчно могат да загърбят своите трудове и „ научни “ писания за македонската нация и език. Учебниците, по които учениците в нашата съседка учат историята, и които са цялостни с измислици и антибългарска агитация, са написани от тях. Те към този момент претърпяха един път унижението да се откажат по силата на Преспанския контракт с Гърция от опитите си да крадат от древногръцката история и в този момент са изправени пред не по-малко оскърбление - да се откажат и от кражбата на българска история, без която те не могат да потвърдят съществуването на македонска нация и език от преди Втората международна война. Това и признанието за българските корени на днешната македонска нация и език би било смъртна присъда над македонизма, който политици и историци насаждат близо 75 години.
Затова не може да разпореждаме особени очаквания на българо-македонската комисия, където договарянията са саботирани от македонските историци. От тях не може да се чака друго. Решението не е в техни ръце, а в ръцете на политическата класа в Северна Македония, която би трябвало да изпие още един горчив хап и да одобри всепризнатите историческите действителности.
Преди Преспанския контракт гърците демонстрираха самообладание и дълги години блокираха приемането на тази страна в НАТО и Европейски Съюз, като сложиха изискване новата страна да не се назовава Македония, което би основало опция за бъдещи териториални искания от страна на Скопие, и принудиха македонците да се откажат от кражбата на гръцка история.
Ние също не бързаме за на никое място и би трябвало да проявим самообладание. И рано или късно, в Скопие ще узреят и ще поемат протегнатата ръка.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ