Прогнозите за възстановяване на българската икономика едва ли ще се сбъднат
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Пандемични талази, цялостен или непълен локдаун, ограничения за обществена отдалеченост, ваксини. Всичко това погълна вниманието на света, само че също толкоз значими се оказаха и въпросите, свързани с икономическото развиване. Как се отразява коронакризата върху растежа, вероятностите, Брутният вътрешен продукт, веригите на доставки, държавните и персоналните бюджети, безработицата - проблеми, които специалистите наблюдават непрестанно през цялото време на болестта.
Какви бяха трендовете през ноември при водещите стопански системи и в България? Колко ще е действителният спад в стопанската система? Достатъчни ще бъдат европейските пари или би трябвало да се реализира единодушие към национални цели и да се изготви народен проект за възобновяване? Как ще се отразят ограниченията против втората вълна върху последните месеци от тази година?
Анализ на проф. Даниела Бобева, оповестен на 1 декември в месечния бюлетин на Института за тактики и разбори (ИСА).
Проф. Даниела Бобева
ЗАЩО съдебна експертиза ЗАРАЗИХА С ОПТИМИЗЪМ ГОЛЕМИТЕ ИКОНОМИКИ, ВЪПРЕКИ МРАЧНОТО НАСТОЯЩЕ?
Предпоследният месец добави нови спадове към трагичното стесняване на световната стопанска система през най-лошата от десетилетия насам година. Пролетните прогнози за начало на възобновяване през последното тримесечие се оказаха несериозно оптимистични на фона на разпространяването на пандемията, сривовете в националните здравни системи и растящата безработица. Черният петък, който обичайно въздейства върху продажбите и потреблението и подтиква стопанските системи в края на годината, се оказа в действителност черен, тъй като не се случи – по този начин както евентуално няма да се случи и предколедното извършване на покупки.
Рекордното разпространяване и смъртността, породена от вируса, върна строгите ограничавания в редовно значимите за световната стопанска система страни. Макар и разликите по време и обсег на рестриктивните мерки да е друг при обособените страни, най-вероятно техният резултат ще бъде непосредствен до мартенско-априлския стопански спад. Единствено китайската стопанска система пораства устойчиво , което дава оптимизъм по-скоро за следкризисното възобновяване, в сравнение с за положението на стопанската система до края на годината.
Уникалността на тази рецесия не е единствено в това какво я предизвиква и дълбочината на рецесията. Това е първата икономическа рецесия, която е обвързвана със загуба на човешки животи, на най-важния фактор за икономическото развиване - човешкия капитал. За дребните стопански системи и тези с демографски проблеми точно тази мрачна уникалност ще чертае дълготрайни отрицателни резултати, които великодушни фискални тласъци надали ще компенсират.
Втората вълна на COVID-19 обаче не съумя да удави заразния оптимизъм за вероятността на световната стопанска система, движен по-скоро от вести, в сравнение с от действителни стопански обстоятелства. В комплицираното уравнение на световната стопанска система понижиха главните незнайни, които ще предопределят икономическия резултат през идващите месеци и години - имунизацията против COVID-19 и изборите в Съединени американски щати - имунизациите към този момент ще влязат в приложимост, а президентските избори в Съединени американски щати завършиха.
Жадни за положителни вести, пазарите пренебрегнаха неприятните и Индексът Dow Jones Industrial Average се изстреля до рекордни равнища като мина границата от 30 хиляди пункта. Включването във финансово-икономическия екип на новия президент на експерти с висока известност на финансовите пазари и политическите среди, отпред с Джанет Йелън, изпраща положителни сигнали за постоянна и виновна финансова и икономическа политика на Съединени американски щати. Няма по-добра музика за слуха на изтерзания от борба стопански свят от обещанията на новия президент на Съединени американски щати за разговор и съдействие.
ЩЕ УСПЕЯТ ЛИ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИКОНОМИКИ ДА съдебна експертиза СПРАВЯТ БЕЗ ПЛАНА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ?
Посланията от изборите в Съединени американски щати бяха разгадани от европейската стопанска система положително, само че това не повлия на европейските финансови пазари, които останаха в стрес от револвирането на нови и прецизни ограничения за отдалеченост и уединяване. Есенната прогноза на Европейската комисия за спад от 7,4% през 2020 и 4,4% напредък през 2021-а макар че беше по-позитивна от пролетната, не можа да успокои никого, тъй като в нея не се съдържат резултатите от втората вълна на вируса. Според ЕЦБ стопанската система на еврозоната и Европейски Съюз няма да се възвърне до есента на 2022.
Европейският План за възобновяване към момента не е признат след тримесечно разискване. Председателят на бюджетната комисия на Екологичен потенциал означи, че утвърждението на проекта за възобновяване на Европейски Съюз от рецесията в този момент зависи от Съвета и страните членки. Това би трябвало да се случи с единогласие в Съвета, а по-късно всяка страна би трябвало да ратифицира решението за заемане на средства. Според него в най-хубавия случай Комисията ще може да стартира набирането на средства на пазара в ранната пролет на 2021 година, а ефикасното им потребление - най-рано през втората половина на 2021 година, т.е. в интервал, в който се чака да затихне пандемията. Така че избавлението на страните от икономическите шокове на рестриктивните мерки и затварянето е оставено на способността на стопанските системи да се самовъзстановяват и лимитираните към този момент национални запаси. Данните за третото тримесечие и прогнозите демонстрират голяма разлика сред страните (от спад от 2,3% в Ирландия до 12,4% в Испания) и усилване на икономическата дивергенция.
Данните за 27-те не демонстрират, че най-харчещите страни се оправят най-добре.
Докъде ще доведат икономическите „ жертви “ на пандемията в Западните Балкани?
Споровете със Северна Македония и ноемврийските начинания на България за присъединение на страните от района към Европейски Съюз насочиха фокуса към политическата страна на района, само че икономическата е не по-малко значима. Западните Балкани най-скоро изпитаха икономическите жертви на войната и сравнението и аналогията с тези събития е подходящо.
Динамиката в района оказва значително въздействие върху европейската и още повече върху българската стопанска система. Спадовете през първите девет месеца на 2020-а надвишиха тези при рецесията 2008-2009. Засили се дебалансираността на стопанските системи, а в обезверен опит да смекчат резултатите от удара, дефицитите в бюджетите доближиха Черна гора - 6,7%, Албания - 6,3%, Северна Македония - 8,6%, Сърбия - 8,9%. Прекалено бързо стартира да нараства общественият дълг - с към 10% и към този момент гони историческите равнища от интервала на войната в Югославия. Безработицата се приближава до 20%, което вещае нова вълна на емиграция и беднотия.
Обещаният европейски 9-милиарден проект (EU Economic and Investment Plan for the Western Balkans) е извънредно непълен, с цел да окаже въздействие върху тези стопански системи, а обвързването му с ограничения по по този начин наречената „ зелена договорка “ (включително, закриване на мини и топлоелектрически централи, които са главен източник на сила в региона) по-скоро ще задълбочи и удължи рецесията.
През месеца има позитивни сигнали за връщане на турската финансова и икономическа политика към една по-конвенционална рамка след повече от две години икономическа борба. Очаква се след промяната на шефа на централната банка и на финансите да се повишат лихвите и да се стабилизира лирата, която от май 2018-а загуби съвсем половината от цената си. Стабилизирането и повишаването на лирата ще открият нови пространства за експорт на български артикули към Турция, който понижа с 50% от юни 2018 година до юни 2020 година
БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА ОТНОВО ТРЪГНА УСТРЕМНО НАДОЛУ
За българската стопанска система ноември беше кондензиран със събития, които обрисуват мрачния облик на икономическата 2020. През месеца бяха оповестени данните за отминалото трето тримесечие на 2020-а, оповестени бяха есенните прогнози на Европейска комисия, а МВФ завърши прегледа си за българската стопанска система. Активизира се общественото разискване на Плана за възобновяване, а макар единодушието на рецензиите към Бюджет 2021, то не промени нищо.
Непредубеденият четец мъчно може да разгадае оценките и прогнозите за отиващата си година, тъй като тяхното разчитане от ръководещите и техните критици припомня за това „ по какъв начин Дяволът чете Евангелието “. На помощ на едната и другата страна пристигнаха интернационалните оценки, от които се вадиха причини в едната и другата посока.
Какво е правилно и какво не е?
Вярно е, че третото тримесечие на 2020 година е по-добро от второто, защото спадът по отношение на трето тримесечие на 2019 година е 5,2%, до момента в който при второто беше 8,6%. Това е обща наклонност за целия Европейски Съюз, където спадът е по-слаб през това тримесечие.
Не е правилно, че „ Европа и светът са в рецесия, а българското произвеждане расте” . Според Евростат и Национален статистически институт „ Брутният вътрешен продукт през третото тримесечие на 2020 година нараства с 11,6% в ЕС-27 по отношение на предходното тримесечие по сезонно изгладени данни. За същия интервал Брутният вътрешен продукт в България нараства единствено с 4,3%. През третото тримесечие на 2020 година по отношение на предходното тримесечие най-голям напредък регистрират Франция – 18,2%, Испания – 16,7%, Италия – 16,1% и Португалия – 13,3% “. „ В съпоставяне със същото тримесечие на миналата година сезонно изгладените данни демонстрират понижаване на нивото на Брутният вътрешен продукт в ЕС-27 с 4,3%. За същия интервал Брутният вътрешен продукт в България понижава с 5,2%. “ И в двата случая - при съпоставяне с второто тримесечие и със същото на предходната година българската стопанска система се оправя по-зле от междинното за Европейски Съюз. За страдание, и съгласно прогнозата на Европейска комисия за цялата 2020 година
Вярно е, че крайното ползване беше главен мотор на стопанската система през третото тримесечие, само че със спад от 9,3% по отношение на същото тримесечие на предходната година.
Не е правилно, че вътрешното ползване ще избави растежа. За страдание, огромна част от него отива в спестявания и вносни, а не локални артикули.
Вярно е, че безработицата понижа откакто се преустановиха изключителните ограничения и през летните месеци. През третото тримесечие броят на безработните доближи 160 000, против 192 000 през второ тримесечие.
Не е правилно, че „ управляваме рецесията, 5 месеца има постоянен спад на безработицата “. През октомври записаните безработни доближиха 229 хиляди. Новорегистрираните в бюрата по труда през септември са 28 831, а през октомври - 33 410.
Прав ли е МВФ да се тормози за финансовия бранш?
Въпреки че рисковете за финансовия бранш се ускоряват вследствие на високия стопански спад и отпадането на мораториума върху заплащането на заемите, българската банкова система остава добре капитализирана. Мерките на Българска народна банка в размер от 8% от Брутният вътрешен продукт, подхванати още през март, са едни от дребното, които сработиха и сътвориха изискване за посрещане от страна на банките на шоковете от действителния бранш на стопанската система. През месеца се регистрира нараснала ликвидност в банковата система и усилване на конкуренцията за кредитоспособни клиенти.
Данните на Българска народна банка демонстрират повишаване на депозитите както и по време на миналата рецесия. Този напредък обаче е единствено във връзка с огромните депозити, до момента в който дребните се стопяват – понижават буферите на семействата с по-ниски приходи. А растежът на депозитите над 1 млн. лева не е обвързван с увеличение на приходите на по-богатите семейства, а с отвод от вложения. Подобни трендове се означават и при корпоративния бранш (12,4% общ растеж), само че дребните фирмени депозити понижават, а огромните нарастват основно заради възпиране от вложения.
Увеличаването на депозитите спомага за повишаване на ресурса на банките, само че свиването на вложенията на семействата и действителния бранш лимитира опциите за разпространение на този запас. Кредитната интензивност е мудна и се движи главно от жилищните заеми.
Би трябвало да е ясно, че през последните два месеца на годината освен че няма да наваксаме, а ще загубим още от стопанската система.
Очакваният от Европейската комисия спад за най-лошата икономическа година от 1997 година насам за България е за 5,1%, който обаче не регистрира втората вълна и въвеждането на нови ограничаващи ограничения. За доста по-висок спад през ноември и декември влияе утежняването на външната среда в Европейски Съюз поради въвежданите в тях ограничаващи ограничения и задълбочаването на рецесията във външното търсене. От своя страна вътрешното търсене ще бъде потиснато от самоизолирането и обвързваното с нея сриване на услугите и нехранителната търговия.
Инвестициите още преди рецесията с Covid-19 бяха на исторически ниски равнища и никакви фактори не поддържат растежа им през последните два месеца на тази година. Според капиталовата бизнес анкета на Национален статистически институт измежду промишлените предприятия през октомври 2020 година се чака вложенията да са с 20,9% по-малко спрямо миналата 2019 година. И по този начин при угнетяване на главните съставни елементи на растежа, евентуално ще загубим още сред 1 и 2% от Брутният вътрешен продукт, т.е. доста евентуално е да изпратим нежеланата 2020-а с към 7% спад.
Достатъчен ли е Планът за възобновяване и резистентност с цел да се възвърне стопанската система?
В обезверено търсене на източници на напредък, възобновяване и положителни вести дебатът се трансферира към оферти за публично разискване още през предходния месец План за възобновяване и резистентност, чиято „ цел е да способства икономическото и обществено възобновяване от рецесията, подбудена от COVID-19 пандемията “. След първичната незаинтересованост към Плана и публикуването на уеб страницата за публични съвещания на Министерски съвет през октомври единствено на 3 коментара, полемиката се разрасна и трансферира в медиите с вяра въпреки всичко да се чуят причини и хрумвания. Тъй като се чака всяка държава-членка да предложи проекта си до края на април идната година, има задоволително пространство за разискване на проекта. Важно е да не се пропуща, че това е проект, който ще се осъществя най-рано в края на идната година, а ние нямаме наш проект за възобновяване до края на идната година.
Планът е основа за систематизиране на едни финансови запаси, които годишно са към 2 милиарда лв. и които са безусловно непропорционални на изискванията и цената на промените, които постановат да се приложат, най-много в региона на „ Зелената договорка “. Това са едвам 2 милиарда, до момента в който българската страна разполага с 52 милиарда, които да преразпределя през 2021 година.
Европейският проект не освобождава от отговорност националните държавни управления да създадат ясни национални проекти с ограничения за възкръсване на стопанските системи си – и това е, което множеството страни към този момент направиха – в това число Германия, Испания, Словакия и други.
Пак не разбрахме какво ни споделя МВФ
Въпреки че друго се интерпретираха и оценките на МВФ за България след последната им задача по така наречен член IV, те дават сериозна оценка за рисковете и обрисуват какво би трябвало да се прави:
- „ вземащите решения би трябвало да продължат да поддържат компаниите и индивидите с цел да поддържат тяхната интензивност “: т.е., не разпределяне на пари, а целенасочена политика за поощряване на интензивността на компаниите и хората.
- „ От извънредно значимо значение е да се употребяват дейно и ефикасно прехвърлянията от Европейски Съюз, които се чака да се усилят “.
- МВФ още един път акцентира забавянето на структурните промени и нуждата те да се проведат: „ политиката би трябвало да е ориентирана към структурните проблеми, които датират отпреди пандемията или породиха по отношение на нея “. „ По-голям акцент да се сложи на неравенството, което беше към този момент огромно преди рецесията. Преглед на обществената система е належащ, да се усъвършенства диференциацията на обществените помощи и усъвършенства преразпределителната роля на страната “. МВФ акцентира, че подпомагането би трябвало да се диференцира съгласно приходите – нещо назад на това, което се прави.
- МВФ чака осъществяване на ограниченията по ръководството на държавните предприятия и „ продължение на промените в тях, в това число политиката по собствеността, финансовия контрол над тях и квалификацията на бордовете “.
- „ Необходимо е да се ускори битката против корупцията, включително в подтекста на новата рамка на Европейски Съюз за законността. “
- МВФ обръща внимание, че е нужна „ по-голяма неприкритост на изразходваните неотложни разноски, в това число да се предприеме и разгласява ex-post оценка на анти-кризисните политики и техните разноски “.
„ В търсене на изгубеното време... “ (Марсел Пруст)
Дебатите през месеца, свързани с бюджета, с задачата на МВФ, прогнозите на Европейска комисия и плана на Плана за възобновяване трябваше да образуват консенсус. Първо, не самодоволно да се залъгваме, че се оправяме, а да забележим огромните проблеми и второ, да очертаем тактика по какъв начин да ги решим; консенсус за това какво би трябвало да се направи.
И извън, и от вътрешната страна се акцентира, че пандемията изостри старите нерешени структурни проблеми на стопанската система и сътвори нови.
Отказът да се вършат промени и провеждането на политика на даряване и компенсиране, а не на стимулиране на стопанската система ще задълбочи и разшири икономическите и обществени несъответствия. В очакване на европейските пари чак през втората половина на идната година и големите и неефективни разноски, планувани в бюджета, надали ще се осъществен прогнозите за възобновяване на българската стопанска система.
Пандемични талази, цялостен или непълен локдаун, ограничения за обществена отдалеченост, ваксини. Всичко това погълна вниманието на света, само че също толкоз значими се оказаха и въпросите, свързани с икономическото развиване. Как се отразява коронакризата върху растежа, вероятностите, Брутният вътрешен продукт, веригите на доставки, държавните и персоналните бюджети, безработицата - проблеми, които специалистите наблюдават непрестанно през цялото време на болестта.
Какви бяха трендовете през ноември при водещите стопански системи и в България? Колко ще е действителният спад в стопанската система? Достатъчни ще бъдат европейските пари или би трябвало да се реализира единодушие към национални цели и да се изготви народен проект за възобновяване? Как ще се отразят ограниченията против втората вълна върху последните месеци от тази година?
Анализ на проф. Даниела Бобева, оповестен на 1 декември в месечния бюлетин на Института за тактики и разбори (ИСА).
Проф. Даниела Бобева
ЗАЩО съдебна експертиза ЗАРАЗИХА С ОПТИМИЗЪМ ГОЛЕМИТЕ ИКОНОМИКИ, ВЪПРЕКИ МРАЧНОТО НАСТОЯЩЕ?
Предпоследният месец добави нови спадове към трагичното стесняване на световната стопанска система през най-лошата от десетилетия насам година. Пролетните прогнози за начало на възобновяване през последното тримесечие се оказаха несериозно оптимистични на фона на разпространяването на пандемията, сривовете в националните здравни системи и растящата безработица. Черният петък, който обичайно въздейства върху продажбите и потреблението и подтиква стопанските системи в края на годината, се оказа в действителност черен, тъй като не се случи – по този начин както евентуално няма да се случи и предколедното извършване на покупки.
Рекордното разпространяване и смъртността, породена от вируса, върна строгите ограничавания в редовно значимите за световната стопанска система страни. Макар и разликите по време и обсег на рестриктивните мерки да е друг при обособените страни, най-вероятно техният резултат ще бъде непосредствен до мартенско-априлския стопански спад. Единствено китайската стопанска система пораства устойчиво , което дава оптимизъм по-скоро за следкризисното възобновяване, в сравнение с за положението на стопанската система до края на годината.
Уникалността на тази рецесия не е единствено в това какво я предизвиква и дълбочината на рецесията. Това е първата икономическа рецесия, която е обвързвана със загуба на човешки животи, на най-важния фактор за икономическото развиване - човешкия капитал. За дребните стопански системи и тези с демографски проблеми точно тази мрачна уникалност ще чертае дълготрайни отрицателни резултати, които великодушни фискални тласъци надали ще компенсират.
Втората вълна на COVID-19 обаче не съумя да удави заразния оптимизъм за вероятността на световната стопанска система, движен по-скоро от вести, в сравнение с от действителни стопански обстоятелства. В комплицираното уравнение на световната стопанска система понижиха главните незнайни, които ще предопределят икономическия резултат през идващите месеци и години - имунизацията против COVID-19 и изборите в Съединени американски щати - имунизациите към този момент ще влязат в приложимост, а президентските избори в Съединени американски щати завършиха.
Жадни за положителни вести, пазарите пренебрегнаха неприятните и Индексът Dow Jones Industrial Average се изстреля до рекордни равнища като мина границата от 30 хиляди пункта. Включването във финансово-икономическия екип на новия президент на експерти с висока известност на финансовите пазари и политическите среди, отпред с Джанет Йелън, изпраща положителни сигнали за постоянна и виновна финансова и икономическа политика на Съединени американски щати. Няма по-добра музика за слуха на изтерзания от борба стопански свят от обещанията на новия президент на Съединени американски щати за разговор и съдействие.
ЩЕ УСПЕЯТ ЛИ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИКОНОМИКИ ДА съдебна експертиза СПРАВЯТ БЕЗ ПЛАНА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ?
Посланията от изборите в Съединени американски щати бяха разгадани от европейската стопанска система положително, само че това не повлия на европейските финансови пазари, които останаха в стрес от револвирането на нови и прецизни ограничения за отдалеченост и уединяване. Есенната прогноза на Европейската комисия за спад от 7,4% през 2020 и 4,4% напредък през 2021-а макар че беше по-позитивна от пролетната, не можа да успокои никого, тъй като в нея не се съдържат резултатите от втората вълна на вируса. Според ЕЦБ стопанската система на еврозоната и Европейски Съюз няма да се възвърне до есента на 2022.
Европейският План за възобновяване към момента не е признат след тримесечно разискване. Председателят на бюджетната комисия на Екологичен потенциал означи, че утвърждението на проекта за възобновяване на Европейски Съюз от рецесията в този момент зависи от Съвета и страните членки. Това би трябвало да се случи с единогласие в Съвета, а по-късно всяка страна би трябвало да ратифицира решението за заемане на средства. Според него в най-хубавия случай Комисията ще може да стартира набирането на средства на пазара в ранната пролет на 2021 година, а ефикасното им потребление - най-рано през втората половина на 2021 година, т.е. в интервал, в който се чака да затихне пандемията. Така че избавлението на страните от икономическите шокове на рестриктивните мерки и затварянето е оставено на способността на стопанските системи да се самовъзстановяват и лимитираните към този момент национални запаси. Данните за третото тримесечие и прогнозите демонстрират голяма разлика сред страните (от спад от 2,3% в Ирландия до 12,4% в Испания) и усилване на икономическата дивергенция.
Данните за 27-те не демонстрират, че най-харчещите страни се оправят най-добре.
Докъде ще доведат икономическите „ жертви “ на пандемията в Западните Балкани?
Споровете със Северна Македония и ноемврийските начинания на България за присъединение на страните от района към Европейски Съюз насочиха фокуса към политическата страна на района, само че икономическата е не по-малко значима. Западните Балкани най-скоро изпитаха икономическите жертви на войната и сравнението и аналогията с тези събития е подходящо.
Динамиката в района оказва значително въздействие върху европейската и още повече върху българската стопанска система. Спадовете през първите девет месеца на 2020-а надвишиха тези при рецесията 2008-2009. Засили се дебалансираността на стопанските системи, а в обезверен опит да смекчат резултатите от удара, дефицитите в бюджетите доближиха Черна гора - 6,7%, Албания - 6,3%, Северна Македония - 8,6%, Сърбия - 8,9%. Прекалено бързо стартира да нараства общественият дълг - с към 10% и към този момент гони историческите равнища от интервала на войната в Югославия. Безработицата се приближава до 20%, което вещае нова вълна на емиграция и беднотия.
Обещаният европейски 9-милиарден проект (EU Economic and Investment Plan for the Western Balkans) е извънредно непълен, с цел да окаже въздействие върху тези стопански системи, а обвързването му с ограничения по по този начин наречената „ зелена договорка “ (включително, закриване на мини и топлоелектрически централи, които са главен източник на сила в региона) по-скоро ще задълбочи и удължи рецесията.
През месеца има позитивни сигнали за връщане на турската финансова и икономическа политика към една по-конвенционална рамка след повече от две години икономическа борба. Очаква се след промяната на шефа на централната банка и на финансите да се повишат лихвите и да се стабилизира лирата, която от май 2018-а загуби съвсем половината от цената си. Стабилизирането и повишаването на лирата ще открият нови пространства за експорт на български артикули към Турция, който понижа с 50% от юни 2018 година до юни 2020 година
БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА ОТНОВО ТРЪГНА УСТРЕМНО НАДОЛУ
За българската стопанска система ноември беше кондензиран със събития, които обрисуват мрачния облик на икономическата 2020. През месеца бяха оповестени данните за отминалото трето тримесечие на 2020-а, оповестени бяха есенните прогнози на Европейска комисия, а МВФ завърши прегледа си за българската стопанска система. Активизира се общественото разискване на Плана за възобновяване, а макар единодушието на рецензиите към Бюджет 2021, то не промени нищо.
Непредубеденият четец мъчно може да разгадае оценките и прогнозите за отиващата си година, тъй като тяхното разчитане от ръководещите и техните критици припомня за това „ по какъв начин Дяволът чете Евангелието “. На помощ на едната и другата страна пристигнаха интернационалните оценки, от които се вадиха причини в едната и другата посока.
Какво е правилно и какво не е?
Вярно е, че третото тримесечие на 2020 година е по-добро от второто, защото спадът по отношение на трето тримесечие на 2019 година е 5,2%, до момента в който при второто беше 8,6%. Това е обща наклонност за целия Европейски Съюз, където спадът е по-слаб през това тримесечие.
Не е правилно, че „ Европа и светът са в рецесия, а българското произвеждане расте” . Според Евростат и Национален статистически институт „ Брутният вътрешен продукт през третото тримесечие на 2020 година нараства с 11,6% в ЕС-27 по отношение на предходното тримесечие по сезонно изгладени данни. За същия интервал Брутният вътрешен продукт в България нараства единствено с 4,3%. През третото тримесечие на 2020 година по отношение на предходното тримесечие най-голям напредък регистрират Франция – 18,2%, Испания – 16,7%, Италия – 16,1% и Португалия – 13,3% “. „ В съпоставяне със същото тримесечие на миналата година сезонно изгладените данни демонстрират понижаване на нивото на Брутният вътрешен продукт в ЕС-27 с 4,3%. За същия интервал Брутният вътрешен продукт в България понижава с 5,2%. “ И в двата случая - при съпоставяне с второто тримесечие и със същото на предходната година българската стопанска система се оправя по-зле от междинното за Европейски Съюз. За страдание, и съгласно прогнозата на Европейска комисия за цялата 2020 година
Вярно е, че крайното ползване беше главен мотор на стопанската система през третото тримесечие, само че със спад от 9,3% по отношение на същото тримесечие на предходната година.
Не е правилно, че вътрешното ползване ще избави растежа. За страдание, огромна част от него отива в спестявания и вносни, а не локални артикули.
Вярно е, че безработицата понижа откакто се преустановиха изключителните ограничения и през летните месеци. През третото тримесечие броят на безработните доближи 160 000, против 192 000 през второ тримесечие.
Не е правилно, че „ управляваме рецесията, 5 месеца има постоянен спад на безработицата “. През октомври записаните безработни доближиха 229 хиляди. Новорегистрираните в бюрата по труда през септември са 28 831, а през октомври - 33 410.
Прав ли е МВФ да се тормози за финансовия бранш?
Въпреки че рисковете за финансовия бранш се ускоряват вследствие на високия стопански спад и отпадането на мораториума върху заплащането на заемите, българската банкова система остава добре капитализирана. Мерките на Българска народна банка в размер от 8% от Брутният вътрешен продукт, подхванати още през март, са едни от дребното, които сработиха и сътвориха изискване за посрещане от страна на банките на шоковете от действителния бранш на стопанската система. През месеца се регистрира нараснала ликвидност в банковата система и усилване на конкуренцията за кредитоспособни клиенти.
Данните на Българска народна банка демонстрират повишаване на депозитите както и по време на миналата рецесия. Този напредък обаче е единствено във връзка с огромните депозити, до момента в който дребните се стопяват – понижават буферите на семействата с по-ниски приходи. А растежът на депозитите над 1 млн. лева не е обвързван с увеличение на приходите на по-богатите семейства, а с отвод от вложения. Подобни трендове се означават и при корпоративния бранш (12,4% общ растеж), само че дребните фирмени депозити понижават, а огромните нарастват основно заради възпиране от вложения.
Увеличаването на депозитите спомага за повишаване на ресурса на банките, само че свиването на вложенията на семействата и действителния бранш лимитира опциите за разпространение на този запас. Кредитната интензивност е мудна и се движи главно от жилищните заеми.
Би трябвало да е ясно, че през последните два месеца на годината освен че няма да наваксаме, а ще загубим още от стопанската система.
Очакваният от Европейската комисия спад за най-лошата икономическа година от 1997 година насам за България е за 5,1%, който обаче не регистрира втората вълна и въвеждането на нови ограничаващи ограничения. За доста по-висок спад през ноември и декември влияе утежняването на външната среда в Европейски Съюз поради въвежданите в тях ограничаващи ограничения и задълбочаването на рецесията във външното търсене. От своя страна вътрешното търсене ще бъде потиснато от самоизолирането и обвързваното с нея сриване на услугите и нехранителната търговия.
Инвестициите още преди рецесията с Covid-19 бяха на исторически ниски равнища и никакви фактори не поддържат растежа им през последните два месеца на тази година. Според капиталовата бизнес анкета на Национален статистически институт измежду промишлените предприятия през октомври 2020 година се чака вложенията да са с 20,9% по-малко спрямо миналата 2019 година. И по този начин при угнетяване на главните съставни елементи на растежа, евентуално ще загубим още сред 1 и 2% от Брутният вътрешен продукт, т.е. доста евентуално е да изпратим нежеланата 2020-а с към 7% спад.
Достатъчен ли е Планът за възобновяване и резистентност с цел да се възвърне стопанската система?
В обезверено търсене на източници на напредък, възобновяване и положителни вести дебатът се трансферира към оферти за публично разискване още през предходния месец План за възобновяване и резистентност, чиято „ цел е да способства икономическото и обществено възобновяване от рецесията, подбудена от COVID-19 пандемията “. След първичната незаинтересованост към Плана и публикуването на уеб страницата за публични съвещания на Министерски съвет през октомври единствено на 3 коментара, полемиката се разрасна и трансферира в медиите с вяра въпреки всичко да се чуят причини и хрумвания. Тъй като се чака всяка държава-членка да предложи проекта си до края на април идната година, има задоволително пространство за разискване на проекта. Важно е да не се пропуща, че това е проект, който ще се осъществя най-рано в края на идната година, а ние нямаме наш проект за възобновяване до края на идната година.
Планът е основа за систематизиране на едни финансови запаси, които годишно са към 2 милиарда лв. и които са безусловно непропорционални на изискванията и цената на промените, които постановат да се приложат, най-много в региона на „ Зелената договорка “. Това са едвам 2 милиарда, до момента в който българската страна разполага с 52 милиарда, които да преразпределя през 2021 година.
Европейският проект не освобождава от отговорност националните държавни управления да създадат ясни национални проекти с ограничения за възкръсване на стопанските системи си – и това е, което множеството страни към този момент направиха – в това число Германия, Испания, Словакия и други.
Пак не разбрахме какво ни споделя МВФ
Въпреки че друго се интерпретираха и оценките на МВФ за България след последната им задача по така наречен член IV, те дават сериозна оценка за рисковете и обрисуват какво би трябвало да се прави:
- „ вземащите решения би трябвало да продължат да поддържат компаниите и индивидите с цел да поддържат тяхната интензивност “: т.е., не разпределяне на пари, а целенасочена политика за поощряване на интензивността на компаниите и хората.
- „ От извънредно значимо значение е да се употребяват дейно и ефикасно прехвърлянията от Европейски Съюз, които се чака да се усилят “.
- МВФ още един път акцентира забавянето на структурните промени и нуждата те да се проведат: „ политиката би трябвало да е ориентирана към структурните проблеми, които датират отпреди пандемията или породиха по отношение на нея “. „ По-голям акцент да се сложи на неравенството, което беше към този момент огромно преди рецесията. Преглед на обществената система е належащ, да се усъвършенства диференциацията на обществените помощи и усъвършенства преразпределителната роля на страната “. МВФ акцентира, че подпомагането би трябвало да се диференцира съгласно приходите – нещо назад на това, което се прави.
- МВФ чака осъществяване на ограниченията по ръководството на държавните предприятия и „ продължение на промените в тях, в това число политиката по собствеността, финансовия контрол над тях и квалификацията на бордовете “.
- „ Необходимо е да се ускори битката против корупцията, включително в подтекста на новата рамка на Европейски Съюз за законността. “
- МВФ обръща внимание, че е нужна „ по-голяма неприкритост на изразходваните неотложни разноски, в това число да се предприеме и разгласява ex-post оценка на анти-кризисните политики и техните разноски “.
„ В търсене на изгубеното време... “ (Марсел Пруст)
Дебатите през месеца, свързани с бюджета, с задачата на МВФ, прогнозите на Европейска комисия и плана на Плана за възобновяване трябваше да образуват консенсус. Първо, не самодоволно да се залъгваме, че се оправяме, а да забележим огромните проблеми и второ, да очертаем тактика по какъв начин да ги решим; консенсус за това какво би трябвало да се направи.
И извън, и от вътрешната страна се акцентира, че пандемията изостри старите нерешени структурни проблеми на стопанската система и сътвори нови.
Отказът да се вършат промени и провеждането на политика на даряване и компенсиране, а не на стимулиране на стопанската система ще задълбочи и разшири икономическите и обществени несъответствия. В очакване на европейските пари чак през втората половина на идната година и големите и неефективни разноски, планувани в бюджета, надали ще се осъществен прогнозите за възобновяване на българската стопанска система.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ