Д-р Пламен Димитров пред ФАКТИ: Невротизъм е властохолизмът на нашите властници
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
„ Хората реагират на заканите по друг метод. Първичната реакция е нараснало напрежение, безпокойствие, тревога, чувство за действителна и психологична опасност. Реалната е, когато в действителност си болен и към този момент имаш признаци. Психична е, когато предчувстваш, че това може да ти се случи или наблюдаваш, че някой различен страда към теб в действителната конюнктура. Когато хората са високо тревожни, се включват първичните им защитни механизми, които са 99% несъзнавани “.
Това сподели в изявление за ФАКТИ психологът доктор Пламен Димитров. Свързахме се с него, с цел да приказваме за това има ли връзка сред неспазването на противоепидемичните ограничения и отричането на съществуването на ковид, на какво се дължи самото отказване на Covid-19, настройките към спазването на ограниченията могат ли да са отрицателни, тъй като въздействат на опцията за работа и какво държание следват ръководещите, повлияни от епидемиологичната конюнктура.
„ Един първичен предпазен механизъм, който природата е построила в хода на еволюцията е да се изтласкват неприятни страсти, прекарвания и хрумвания в несъзнавното. Тази психодинамика води до това отказване и изкривяване на картината на действителността с друга комфортна, която поддържа нашето самоуважение или мирогледна идентификация. Това, в което имаме вяра би трябвало да се удостовери другояче изпитваме дисонанс, несъгласие и растеж на напрежението.
Маса хора, с цел да се успокоят, с цел да реализиран разтуха, да снижат тревогата в епидемиологичната конюнктура нямат интенция, а го вършат в несъзнание. Впускат се в това, което назоваваме примитивни или невротични дисфункционални форми на психологична отбрана и тя е в несъзнаване. Хората ще отрекат, че го вършат, тъй като не го осъзнават ясно, само че го вършат на процедура. Отричането, неспазването на ограничения, поддържането на тайни теории, перфекционизма са все форми на нападателна защитна персонална тактика, която в огромната си част е несъзнавана. Задачата на отричането и на игнорирането на обстоятелствата е те да не пораждат непоносима, разкъсваща тревога и прочувствени положения, прекарвания, които заплашват чувството ни за значителност, значимост и по някакъв метод – еднаквост. Много хора го вършат без да го осъзнават “, сподели още доктор Димитров.
На въпроса дали отричането е метод за справяне, той отговори: „ Не метод на справяне, а самоотбрана на егото, при което се деформира картината на действителността. Така хората имат вяра в неща, които са надълбоко ирационални като това, че вирус не съществува или че не би трябвало да се взимат никакви ограничения, само че и тайни теории от всевъзможен порядък, идеологии, религии и всевъзможни сходни “.
За връзката сред настройката към ограниченията и опцията за работа, доктор Димитров сподели: „ Всичко в един миг може да бъде асоциирано по доста способи с доста други неща. Друг е въпросът какъв е причинно-следственият темперамент. Маса хора в България са по-тревожни не от концепцията, че ще се разболеят, тъй като някои към този момент са минали през ковид, а че последствията – включително и част от ограниченията, които се взимат, могат да накърнят техни ползи и в частност – да изгубят работата си. Ние изследвахме стопански дейните българи – 2,5 пъти по-невротични са българите в тази група спрямо 2018 година. Това значи, че даже тези, които са със постоянна работа, приходи, със самочувствието, че оказват помощ на фамилиите си и имат отговорности за свои чиновници, даже те са с всеобщо нарастване на невротичната симптоматика “.
Самата невротична симптоматика се показва в голям брой държания. „ Например невротизъм е властохолизмът на нашите властници, които са се вкопчили в това, което в този момент им дава рецесията. Това е невротично, бих споделил също, че е чист синдром на политическа психопатология. Има доста други невротични държания. Например нападателно защитната наклонност към отказване, към негативизъм, към сдържаност, към опозиционно държание – опозиционно към всички. Тоест един базисен негативистичен и безсрамен синдром, който е в обществото ни от дълго време, в този момент се е задълбочил. Друга група невротично държание са нападателно защитните тактики за предимство. Маса хора търсят това да преобладават. Например избрани професионални групи желаят съществено да се възползват от рецесията, с цел да оказват солидно въздействие върху пазарите.
Властохолизмът, стремежът да доминираш, да командваш, да си от горната страна, перфекционизмът също е такава невротична тактика, също конформизмът, който се задълбочи - с над 50% спрямо 2018 година. Това са хора, които обичат да бъдат харесвани, само че да получават подаяния, награди за това, че са подчинени. Много държавни чиновници са доста удовлетворени от нарастването на заплатите си и ще гласоподават за този, който им е нараснал заплатите.
Все невротични държания са този тип стандартно мислене, ритуализирането, вкопчването в разнообразни мечти, ирационални модели, зависимостта – хората, които чакат някой да се погрижи за тях, да ги избави, имат вяра, че има подобен избавител, престижи, които могат да решат казуса, а не общности, които вземат солидарни решения и ги осъществят и, несъмнено, потапянето в дълбоки тревожни прочувствено наситени положения, при които страстите преобладават над рационалното мислене. Самоотчуждението – доста хора са не запомнили за своите действителни ползи и не се грижат за тях, включително, нарушавайки базисни хигиенични стандарти като миенето на ръцете, носенето на маски, което наподобява отвратително като че ли е някакво свръхизискване, а не задоволително солидарно обществено държание.
Тези държания ние от дълго време ги следим. Някои от тях се демонстрират в разнообразни модалности и комбинации, само че ги има и са 2,5 пъти повече съпоставено със същите индикатори, следени през 2018 година “, разяснява доктор Димитров.
По мотив на това дали пандемията от Covid-19 е контузия, той сподели: „ Разбира се, пандемията е контузия. Още март месец СЗО сподели, а по-късно и генералният секретар на ОНН го удостовери, неотдавна още веднъж демонстрираха данни от ОНН, че психичноздравните, психоемоционалните и поведенчески проблеми са четвъртата вълна, която от дълго време върви експоненциално без не понижава и ще трае, ще се усилва надалеч оттатък здравно-хигиенните проблеми, с които се занимават инфекционистите и вирусолозите.
Реално видяно, най-големите последствия са тези – ние от дълго време го знаем. Друг е въпросът, че имаме дисфункционална държавна политика по повод грижите за психичноздравния статус на хората - тези грижи са занемарени хронично и предумишлено. Има отговорни, за които занапред ще би трябвало да приказваме. Практически това, което знаем е, че ни предстоят посттравматични стресови разстройства. Те към този момент са в ход. Моите сътрудници и аз работим съвсем непрекъснато с хора с съответни случаи, фамилии “.
„ Понякога проблемите са тъкмо от подобен порядък – не толкоз от тези, с които се занимават РЗИ, НОЩ и Министерския съвет. Проблемите са психоемоционални, поведенчески и психосоциални и нямат нищо общо с ограниченията, които взима Правителството или по-скоро то няма нищо общо с потребностите в тази област. За страдание тези хора не знаят какви ги правят. Това също е невроза. Там, несъмнено, царува и това, което виси по фасадите на постройките като графити: „ ГЕРБерите са нарциси “, сподели доктор Пламен Димитров в края на диалога ни.
„ Хората реагират на заканите по друг метод. Първичната реакция е нараснало напрежение, безпокойствие, тревога, чувство за действителна и психологична опасност. Реалната е, когато в действителност си болен и към този момент имаш признаци. Психична е, когато предчувстваш, че това може да ти се случи или наблюдаваш, че някой различен страда към теб в действителната конюнктура. Когато хората са високо тревожни, се включват първичните им защитни механизми, които са 99% несъзнавани “.
Това сподели в изявление за ФАКТИ психологът доктор Пламен Димитров. Свързахме се с него, с цел да приказваме за това има ли връзка сред неспазването на противоепидемичните ограничения и отричането на съществуването на ковид, на какво се дължи самото отказване на Covid-19, настройките към спазването на ограниченията могат ли да са отрицателни, тъй като въздействат на опцията за работа и какво държание следват ръководещите, повлияни от епидемиологичната конюнктура.
„ Един първичен предпазен механизъм, който природата е построила в хода на еволюцията е да се изтласкват неприятни страсти, прекарвания и хрумвания в несъзнавното. Тази психодинамика води до това отказване и изкривяване на картината на действителността с друга комфортна, която поддържа нашето самоуважение или мирогледна идентификация. Това, в което имаме вяра би трябвало да се удостовери другояче изпитваме дисонанс, несъгласие и растеж на напрежението.
Маса хора, с цел да се успокоят, с цел да реализиран разтуха, да снижат тревогата в епидемиологичната конюнктура нямат интенция, а го вършат в несъзнание. Впускат се в това, което назоваваме примитивни или невротични дисфункционални форми на психологична отбрана и тя е в несъзнаване. Хората ще отрекат, че го вършат, тъй като не го осъзнават ясно, само че го вършат на процедура. Отричането, неспазването на ограничения, поддържането на тайни теории, перфекционизма са все форми на нападателна защитна персонална тактика, която в огромната си част е несъзнавана. Задачата на отричането и на игнорирането на обстоятелствата е те да не пораждат непоносима, разкъсваща тревога и прочувствени положения, прекарвания, които заплашват чувството ни за значителност, значимост и по някакъв метод – еднаквост. Много хора го вършат без да го осъзнават “, сподели още доктор Димитров.
На въпроса дали отричането е метод за справяне, той отговори: „ Не метод на справяне, а самоотбрана на егото, при което се деформира картината на действителността. Така хората имат вяра в неща, които са надълбоко ирационални като това, че вирус не съществува или че не би трябвало да се взимат никакви ограничения, само че и тайни теории от всевъзможен порядък, идеологии, религии и всевъзможни сходни “.
За връзката сред настройката към ограниченията и опцията за работа, доктор Димитров сподели: „ Всичко в един миг може да бъде асоциирано по доста способи с доста други неща. Друг е въпросът какъв е причинно-следственият темперамент. Маса хора в България са по-тревожни не от концепцията, че ще се разболеят, тъй като някои към този момент са минали през ковид, а че последствията – включително и част от ограниченията, които се взимат, могат да накърнят техни ползи и в частност – да изгубят работата си. Ние изследвахме стопански дейните българи – 2,5 пъти по-невротични са българите в тази група спрямо 2018 година. Това значи, че даже тези, които са със постоянна работа, приходи, със самочувствието, че оказват помощ на фамилиите си и имат отговорности за свои чиновници, даже те са с всеобщо нарастване на невротичната симптоматика “.
Самата невротична симптоматика се показва в голям брой държания. „ Например невротизъм е властохолизмът на нашите властници, които са се вкопчили в това, което в този момент им дава рецесията. Това е невротично, бих споделил също, че е чист синдром на политическа психопатология. Има доста други невротични държания. Например нападателно защитната наклонност към отказване, към негативизъм, към сдържаност, към опозиционно държание – опозиционно към всички. Тоест един базисен негативистичен и безсрамен синдром, който е в обществото ни от дълго време, в този момент се е задълбочил. Друга група невротично държание са нападателно защитните тактики за предимство. Маса хора търсят това да преобладават. Например избрани професионални групи желаят съществено да се възползват от рецесията, с цел да оказват солидно въздействие върху пазарите.
Властохолизмът, стремежът да доминираш, да командваш, да си от горната страна, перфекционизмът също е такава невротична тактика, също конформизмът, който се задълбочи - с над 50% спрямо 2018 година. Това са хора, които обичат да бъдат харесвани, само че да получават подаяния, награди за това, че са подчинени. Много държавни чиновници са доста удовлетворени от нарастването на заплатите си и ще гласоподават за този, който им е нараснал заплатите.
Все невротични държания са този тип стандартно мислене, ритуализирането, вкопчването в разнообразни мечти, ирационални модели, зависимостта – хората, които чакат някой да се погрижи за тях, да ги избави, имат вяра, че има подобен избавител, престижи, които могат да решат казуса, а не общности, които вземат солидарни решения и ги осъществят и, несъмнено, потапянето в дълбоки тревожни прочувствено наситени положения, при които страстите преобладават над рационалното мислене. Самоотчуждението – доста хора са не запомнили за своите действителни ползи и не се грижат за тях, включително, нарушавайки базисни хигиенични стандарти като миенето на ръцете, носенето на маски, което наподобява отвратително като че ли е някакво свръхизискване, а не задоволително солидарно обществено държание.
Тези държания ние от дълго време ги следим. Някои от тях се демонстрират в разнообразни модалности и комбинации, само че ги има и са 2,5 пъти повече съпоставено със същите индикатори, следени през 2018 година “, разяснява доктор Димитров.
По мотив на това дали пандемията от Covid-19 е контузия, той сподели: „ Разбира се, пандемията е контузия. Още март месец СЗО сподели, а по-късно и генералният секретар на ОНН го удостовери, неотдавна още веднъж демонстрираха данни от ОНН, че психичноздравните, психоемоционалните и поведенчески проблеми са четвъртата вълна, която от дълго време върви експоненциално без не понижава и ще трае, ще се усилва надалеч оттатък здравно-хигиенните проблеми, с които се занимават инфекционистите и вирусолозите.
Реално видяно, най-големите последствия са тези – ние от дълго време го знаем. Друг е въпросът, че имаме дисфункционална държавна политика по повод грижите за психичноздравния статус на хората - тези грижи са занемарени хронично и предумишлено. Има отговорни, за които занапред ще би трябвало да приказваме. Практически това, което знаем е, че ни предстоят посттравматични стресови разстройства. Те към този момент са в ход. Моите сътрудници и аз работим съвсем непрекъснато с хора с съответни случаи, фамилии “.
„ Понякога проблемите са тъкмо от подобен порядък – не толкоз от тези, с които се занимават РЗИ, НОЩ и Министерския съвет. Проблемите са психоемоционални, поведенчески и психосоциални и нямат нищо общо с ограниченията, които взима Правителството или по-скоро то няма нищо общо с потребностите в тази област. За страдание тези хора не знаят какви ги правят. Това също е невроза. Там, несъмнено, царува и това, което виси по фасадите на постройките като графити: „ ГЕРБерите са нарциси “, сподели доктор Пламен Димитров в края на диалога ни.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ