Ердоган не може да понася Измир. А сега иска да го превземе
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Ердоган в никакъв случай не е обичал моя град. Моя прелестен Измир с неговите свободолюбиви и открити хора. Сега те страдат мощно. А Ердоган се възползва от злополуката и се пробва да го превземе, написа Гезал Аджар.
Колко още трусове би трябвало да има в Турция? Колко хора още би трябвало да бъдат заровени под руините? И какъв брой още чували за трупове ще са нужни, преди турското държавно управление да осъзнае скритата заплаха от мощни трусове? Докато това държавно управление продължава да се отдалечава от науката и да пояснява всичко единствено чисто религиозно, още веднъж и още веднъж ще умират почтени хора.
Турция постоянно е била земетръсна зона. В детството си съм прекарала доста безсънни нощи по детските площадки. Но не поради люлките и катерушките, а наложително - след следващото земетресение. Затова познавам прекомерно добре страха на хората. Правителството на президента Ердоган би трябвало да влага всеки един цент в сигурна и надеждна инфраструктура. А какво прави то вместо това? Раздава палатки за всеки случай, тъй като това е по-евтино и по-лесно.
" Иншаллах, ще бъдеш избавен! " *
А можете ли да си визиите следното нещо: един политик, у който съвсем не са останали емпатия и разсъдък, изтръгва от ръцете на жена от избавителните екипи мобилния телефон, до момента в който тя беседва със покрит под руините човек? Само тъй като камерите предават онлайн. Лично аз не одобрявам сходно държание. Но в Турция представителите на народа действат друго. Министърът на земеделието Бекир Пакдемирли изтръгна телефона от ръката на слисаната спасителка, с цел да изкрещи в него: " Здравей, аз съм министър Пакдемирли. Иншаллах, ще бъдеш избавен! ". Разбира се, не липсваха и наложителните поздрави от президента Ердоган.
В подобен миг човек си споделя: " За бога, недей! Ти си последното нещо, от което жертвата в този момент има потребност! ". Спасителите не окуражават затрупаните хора с думите " Иншаллах, ще бъдеш избавен! ". Тези експерти премерват добре всяко свое изречение. Всяка думичка би трябвало да покаже на лежащия под руините човек, който се бори за живота си, че хората от горната страна вършат всичко по силите си, с цел да му оказват помощ.
Та кой ли човек, изпаднал в смъртна заплаха, желае да чуе, че президентът му пращал поздрави? Особено пък в един град, в който неговата партия не е печелила избори през последните 18 години, това си е чист спектакъл. Всъщност президентът Ердоган не може да понася Измир - нито хората в него, нито тяхната просвета. Защото светският живот и полезностите в този турски град на Егейско море са доста по-различни, в сравнение с в останалата част на страната.
Невероятният Измир
Измир - моят роден град - просто не се вписва в визиите за живота на ръководещата " Партия на справедливостта и развиването " (ПСР). Жените там са по-модерни, хората - по-открити. А гласоподавателите са давали и дават своя глас най-много за социалдемократическата " Републиканска национална партия " - без значение кой е неин претендент. В Измир важи мотото: " Само не строго религиозните сили, които са срещу светския метод на живот. " Затова жителите на Измир постоянно биват заклеймявани от ръководещата ПСР като " неверници ". Поради същата причина последователи на Ердоган злорадстваха в обществените медии директно след земетресението: Измир си го бил заслужил?! Да, ето какъв брой цинични могат да бъдат хората.
Дори гръцкият министър-председател Мицотакис предложи помощ след бедствието. " Всеки човешки живот е по-голям от разликите, които имаме между тях ", увери той. Но доста от хората в мощно разединената Турция към този момент не са способни на такива дълбоки човешки усеща. Правителството в Анкара се пробва по-скоро да употребява земетресението, с цел да превземе най-сетне Измир. Защо другояче то ще изпраща съвсем целия кабинет в един град, в който всички старания в този момент са ориентирани към спасяването на потърпевшите хора? Дори шефът на Народното събрание дойде в Измир. Защо? Какво търси той там? Да не би да може да помогне, откакто няма никакъв опит в избавителните интервенции!
Стига сте се самовъзхвалявали!
Ако държавното управление на Ердоган в действителност желае да помогне на хората, тогава то просто би трябвало да остави спасителите да си свършат работата. Градът си има кмет, който координира цялата интервенция. И това е изцяло задоволително. А вместо съпартийци, Ердоган би трябвало да изпрати в бедстващия регион спасители, техника и пари. Но те по този начин и по този начин са пристигнали - по тази причина най-малко би трябвало да спрат да се самовеличаят.
Сегашната злополука единствено удостоверява това, което следя откогато ПСР е на власт: Ердоган в никакъв случай не е желал да сплоти обществото, неговата цел постоянно е била да вбие чеп сред последователите на светския живот и неговите религиозни поддръжници, а не да сплоти обществото. Той почита единствено тези, които стартират всяко свое изречение с " Иншаллах ".
*от турски: Осланяме се на Бог; Да бъде Божията воля
Ердоган в никакъв случай не е обичал моя град. Моя прелестен Измир с неговите свободолюбиви и открити хора. Сега те страдат мощно. А Ердоган се възползва от злополуката и се пробва да го превземе, написа Гезал Аджар.
Колко още трусове би трябвало да има в Турция? Колко хора още би трябвало да бъдат заровени под руините? И какъв брой още чували за трупове ще са нужни, преди турското държавно управление да осъзнае скритата заплаха от мощни трусове? Докато това държавно управление продължава да се отдалечава от науката и да пояснява всичко единствено чисто религиозно, още веднъж и още веднъж ще умират почтени хора.
Турция постоянно е била земетръсна зона. В детството си съм прекарала доста безсънни нощи по детските площадки. Но не поради люлките и катерушките, а наложително - след следващото земетресение. Затова познавам прекомерно добре страха на хората. Правителството на президента Ердоган би трябвало да влага всеки един цент в сигурна и надеждна инфраструктура. А какво прави то вместо това? Раздава палатки за всеки случай, тъй като това е по-евтино и по-лесно.
" Иншаллах, ще бъдеш избавен! " *
А можете ли да си визиите следното нещо: един политик, у който съвсем не са останали емпатия и разсъдък, изтръгва от ръцете на жена от избавителните екипи мобилния телефон, до момента в който тя беседва със покрит под руините човек? Само тъй като камерите предават онлайн. Лично аз не одобрявам сходно държание. Но в Турция представителите на народа действат друго. Министърът на земеделието Бекир Пакдемирли изтръгна телефона от ръката на слисаната спасителка, с цел да изкрещи в него: " Здравей, аз съм министър Пакдемирли. Иншаллах, ще бъдеш избавен! ". Разбира се, не липсваха и наложителните поздрави от президента Ердоган.
В подобен миг човек си споделя: " За бога, недей! Ти си последното нещо, от което жертвата в този момент има потребност! ". Спасителите не окуражават затрупаните хора с думите " Иншаллах, ще бъдеш избавен! ". Тези експерти премерват добре всяко свое изречение. Всяка думичка би трябвало да покаже на лежащия под руините човек, който се бори за живота си, че хората от горната страна вършат всичко по силите си, с цел да му оказват помощ.
Та кой ли човек, изпаднал в смъртна заплаха, желае да чуе, че президентът му пращал поздрави? Особено пък в един град, в който неговата партия не е печелила избори през последните 18 години, това си е чист спектакъл. Всъщност президентът Ердоган не може да понася Измир - нито хората в него, нито тяхната просвета. Защото светският живот и полезностите в този турски град на Егейско море са доста по-различни, в сравнение с в останалата част на страната.
Невероятният Измир
Измир - моят роден град - просто не се вписва в визиите за живота на ръководещата " Партия на справедливостта и развиването " (ПСР). Жените там са по-модерни, хората - по-открити. А гласоподавателите са давали и дават своя глас най-много за социалдемократическата " Републиканска национална партия " - без значение кой е неин претендент. В Измир важи мотото: " Само не строго религиозните сили, които са срещу светския метод на живот. " Затова жителите на Измир постоянно биват заклеймявани от ръководещата ПСР като " неверници ". Поради същата причина последователи на Ердоган злорадстваха в обществените медии директно след земетресението: Измир си го бил заслужил?! Да, ето какъв брой цинични могат да бъдат хората.
Дори гръцкият министър-председател Мицотакис предложи помощ след бедствието. " Всеки човешки живот е по-голям от разликите, които имаме между тях ", увери той. Но доста от хората в мощно разединената Турция към този момент не са способни на такива дълбоки човешки усеща. Правителството в Анкара се пробва по-скоро да употребява земетресението, с цел да превземе най-сетне Измир. Защо другояче то ще изпраща съвсем целия кабинет в един град, в който всички старания в този момент са ориентирани към спасяването на потърпевшите хора? Дори шефът на Народното събрание дойде в Измир. Защо? Какво търси той там? Да не би да може да помогне, откакто няма никакъв опит в избавителните интервенции!
Стига сте се самовъзхвалявали!
Ако държавното управление на Ердоган в действителност желае да помогне на хората, тогава то просто би трябвало да остави спасителите да си свършат работата. Градът си има кмет, който координира цялата интервенция. И това е изцяло задоволително. А вместо съпартийци, Ердоган би трябвало да изпрати в бедстващия регион спасители, техника и пари. Но те по този начин и по този начин са пристигнали - по тази причина най-малко би трябвало да спрат да се самовеличаят.
Сегашната злополука единствено удостоверява това, което следя откогато ПСР е на власт: Ердоган в никакъв случай не е желал да сплоти обществото, неговата цел постоянно е била да вбие чеп сред последователите на светския живот и неговите религиозни поддръжници, а не да сплоти обществото. Той почита единствено тези, които стартират всяко свое изречение с " Иншаллах ".
*от турски: Осланяме се на Бог; Да бъде Божията воля
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ