Борисов и завоят към политическото средновековие
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Борисов е религиозен, само че въпреки всичко е всемирски човек. И по принцип не гледа в средновековна посока. Сега обаче, притиснат до стената, пред него има единствено две благоприятни условия: кейнсианско харчене и завой към средновековното дясно.
Коментар от Даниел Смилов:
Кризата с ковид направи напълно отчетлива следната дълготрайна наклонност в десния политически набор. В стопански проект всички развити страни започнаха солидна държавна поддръжка за стопанската система. И Съединени американски щати, и Европейски Съюз към този момент изразходиха и възнамеряват да изхарчат трилиони обществени средства, с цел да подтикват своите стопанства. Както и да се облича идеологически, тази политика е съвременна интерпретация на концепциите на Джон Мейнард Кейнс - подстрекател на Рузвелт в Съединени американски щати и на следвоенното възобновяване в Западна Европа. Сега просто всички още веднъж са кейнсианци и в това отношение няма огромна разлика сред Тръмп и Байдън, Джонсън и Стармър, Меркел, Макрон, Путин и Ердоган.
Към тази група може да прибавим и Бойко Борисов и ГЕРБ, които предложиха първия от десетилетия насам същински кейнсиански бюджет на България. В него има съществено вдишване на нов обществен дълг, повишен бюджетен недостиг и разноски за обществени действия. Раздаването на пари на калпак за стимулиране на потреблението намира разнообразни изрази в този бюджет, само че не е изключено българите (както и доста други европейци) в някой миг да стартират да получават пари непосредствено в сметките си за намаляване на резултатите от рецесията. Където всички, там и гол Хасан, както се споделя.
Като Барон Мюнхаузен
Не е ясно дали тази Барон Мюнхаузенова тактика - да се издърпаш от икономическото тресавище самичък за косата с повече харчене - ще е сполучлива: времето ще покаже. Но по този начин или другояче светът, а и в частност България, няма друга тактика за справяне с рецесията. Правителството след Борисов също ще подхваща сходни ограничения, като вярата е в тях да има повече дълготрайна мисъл за решение на структурни проблеми и по-малко предпочитание за предизборно предразполагане на електората. Два образеца са задоволителни в тази посока. Вместо да се раздават обществени помощи на богатите (наравно с тези за бедните) и да се дават по 50 лв. на всички пенсионери, кейнсианската обстановка би могла да се употребява за дълготрайни смислени промени в обществената и пенсионната сфера. Вместо това ГЕРБ взеха решение да дадат избирателен подкуп на допустимо максимален кръг от евентуални гласоподаватели.
Възприемането на кейнсианските хрумвания от страна на десни партии несъмнено води до политическо обезличаване на някои от тях. Още повече, че най-малко в Източна Европа се наложи и всеобща политика на ниски (и плоски) директни налози, която мъчно ще бъде ревизирана съществено в бъдеще. Дори тези, които оферират анулация на плоския налог в България, имат поради по-скоро дребни корекции: въвеждане на необлагаем най-малко (което е цивилизовано и належащо допълнение) и вкарването на малко по-високи квоти от към 15% на високите приходи (което е по-спорна мярка с неразбираем чист ефект). Дори с такива корекции България би си останала страна с доста ниски директни налози в относителен проект.
Това са действителните ограничавания, в които актуалната политика се разпростира. И десни, и леви партии би трябвало да се преценяват с тези ограничавания. Нито десните могат да се откажат от кейнсианските стратегии, нито пък левите могат да наложат политика на високи налози.
За водачи с огромна тежест и престиж, като Ангела Меркел да вземем за пример, тези ограничавания не са огромен проблем. Хората ги разпознават като кардинални, поредни и положителни управленци, а в спешна обстановка доверието към тях пораства. Те съумяват да обединят обществото към личните си стратегии и да създадат и дребните стопански разлики със своите съперници политически значими. В последна сметка даже в една кейнсианска среда десните може да са по-пестеливи и по-загрижени за дълготрайната финансова непоклатимост от левите.
В общества като Съединени американски щати, Полша, Унгария и други конвергенцията на десните и левите в стопанската система имаше обаче и различен резултат: завой на някои десни партии в средновековна посока. Политици като Тръмп и Качински заложиха на оптималната социална поляризация и защото тя не е допустима в стопанската система, те избраха културната сфера за отличаване от центъра и лявото. Така се стигна до намигванията на Тръмп към белите супремасисти (от които той се разграничи намерено едвам наскоро), ескалацията на споровете сред болшинство и малцинства, полуприкритата хомофобска изразителност, цялостната възбрана на абортите в Полша и вероятната анулация на " Roe v. Wade " (делото, легализиращо абортите) в Съединени американски щати и така нататък
Спорно е дали Тръмп и компания се появиха, тъй като хората внезапно станаха консервативни от съвсем феодален вид. Или пък противоположното - политици като Тръмп, разчитащи на поляризацията като компенсираща тактика за неналичието на идеология и управнически опит и умения, сътвориха търсене за един бездънен и недодялан по своя темперамент обществен консерватизъм. Факт е обаче, че в редица общества политическата конкуренция беше изместена от сходни политици в културната сфера: те станаха бранители на историята на нацията, на паметниците ѝ, на половата ѝ еднаквост и репродуктивния ѝ капацитет. “Културният” завой надясно не е освен това от етнизация, биологизация и връщане на религията непосредствено в политика. А това са маркери на политическото средновековие, с които светът в действителност беше скъсал след Просвещението или най-малко след Втората международна война. Тази разлъка обаче може и да се окаже единствено краткотрайна.
А в България?
Къде е България в тази обща картина? Ключово за схващане на нашето място в нея е протичащото се в ГЕРБ, а ненапълно и в Българска социалистическа партия. В европейски проект Борисов беше застанал до Меркел и в този смисъл не се причисли към лагера на средновековното дясно: Орбан, Салвини, Качински, Льо Пен, Вилдерс и така нататък В домакински проект обаче той прикотка “Обединените патриоти” и даже несъмнено обмисля да се яви на идващите избори дружно с тях. Домашният завой към средновековното дясно стартира с отстъплението на ГЕРБ за Истанбулската спогодба и вероятно ще ескалира до опити да се блокира пътят на Северна Македония към Европейски Съюз.
По вътрешни убеждения Борисов не е средновековно десен - той е религиозен, само че въпреки всичко всемирски човек. Но и Тръмп в действителност е един нюьоркски бонвиван, за който няма изключително значение дали държи Библията нагоре или надолу. Проблемът е, че сложени до политическата стена, сходни хора са в положение да се извърнат за избавление към средновековното дясно.
А Борисов несъмнено е до политическата стена. Не са му останали маневри и други запаси, с изключение на социална поляризация по “културни теми”. Персонално той е дискредитиран освен в България, само че към този момент и в чужбина. Изповедта на “многото грешки” пред Туск демонстрира, че ЕНП му е дала някакъв краткотраен документ за толерантност, който надали е със период по-дълъг от няколко месеца.
В такава конюнктура пред него са останали две благоприятни условия - кейнсианско харчене на средства и завой към средновековното дясно. Борисов към този момент употребява първата опция. По отношение на втората е по-колеблив, въпреки и да тества водата. Едно от нещата, което го възпира да прибегне към този обезверен ход, е, че ЕНП въпреки всичко му даде вярата, че ще може да се контракти с тях и за в бъдеще.
А има и различен куриоз в българската обстановка. Ако Борисов съществено прегърне средновековното дясно, той ще би трябвало да застане един до друг с Корнелия Нинова, която към този момент направи завой в тази посока. " Консервативният социализъм” на Нинова е същият този синтез сред кейнсианство и песимизъм към малцинствени права и свободи, водещ до политизация на етноса, религията и сексуалността. В това пространство неотдавна се засели и основният прокурор Иван Гешев, чиято активност не се отличава доста от тази на политическите партии. Той пък се дефинира като “християнсоциалист патриот” - т.е., леви стопански политики, съчетани със обществен консерватизъм от набожен вид и с шовинизъм. Съдържателно “средновековното дясно”, “консервативният социализъм” и " християнсоциалният патриотизъм” са едно и също нещо. С разнообразни нюанси, етикет и опаковка.
От какво има потребност България в този момент
Полузавоят на ГЕРБ в тази посока отваря съществено място за просвещенското дясно, което стъпва на след-средновековни полезности: правовата страна и правата на хората, уважението към институциите с цивилен и всемирски темперамент, свободната пазарна самодейност, експертността и благоразумието. България има потребност и от просвещенско дясно, и от просвещенска левица, а идните избори са опция за тяхното одобряване. Възможност, която не трябва да се пропуща.
Борисов е религиозен, само че въпреки всичко е всемирски човек. И по принцип не гледа в средновековна посока. Сега обаче, притиснат до стената, пред него има единствено две благоприятни условия: кейнсианско харчене и завой към средновековното дясно.
Коментар от Даниел Смилов:
Кризата с ковид направи напълно отчетлива следната дълготрайна наклонност в десния политически набор. В стопански проект всички развити страни започнаха солидна държавна поддръжка за стопанската система. И Съединени американски щати, и Европейски Съюз към този момент изразходиха и възнамеряват да изхарчат трилиони обществени средства, с цел да подтикват своите стопанства. Както и да се облича идеологически, тази политика е съвременна интерпретация на концепциите на Джон Мейнард Кейнс - подстрекател на Рузвелт в Съединени американски щати и на следвоенното възобновяване в Западна Европа. Сега просто всички още веднъж са кейнсианци и в това отношение няма огромна разлика сред Тръмп и Байдън, Джонсън и Стармър, Меркел, Макрон, Путин и Ердоган.
Към тази група може да прибавим и Бойко Борисов и ГЕРБ, които предложиха първия от десетилетия насам същински кейнсиански бюджет на България. В него има съществено вдишване на нов обществен дълг, повишен бюджетен недостиг и разноски за обществени действия. Раздаването на пари на калпак за стимулиране на потреблението намира разнообразни изрази в този бюджет, само че не е изключено българите (както и доста други европейци) в някой миг да стартират да получават пари непосредствено в сметките си за намаляване на резултатите от рецесията. Където всички, там и гол Хасан, както се споделя.
Като Барон Мюнхаузен
Не е ясно дали тази Барон Мюнхаузенова тактика - да се издърпаш от икономическото тресавище самичък за косата с повече харчене - ще е сполучлива: времето ще покаже. Но по този начин или другояче светът, а и в частност България, няма друга тактика за справяне с рецесията. Правителството след Борисов също ще подхваща сходни ограничения, като вярата е в тях да има повече дълготрайна мисъл за решение на структурни проблеми и по-малко предпочитание за предизборно предразполагане на електората. Два образеца са задоволителни в тази посока. Вместо да се раздават обществени помощи на богатите (наравно с тези за бедните) и да се дават по 50 лв. на всички пенсионери, кейнсианската обстановка би могла да се употребява за дълготрайни смислени промени в обществената и пенсионната сфера. Вместо това ГЕРБ взеха решение да дадат избирателен подкуп на допустимо максимален кръг от евентуални гласоподаватели.
Възприемането на кейнсианските хрумвания от страна на десни партии несъмнено води до политическо обезличаване на някои от тях. Още повече, че най-малко в Източна Европа се наложи и всеобща политика на ниски (и плоски) директни налози, която мъчно ще бъде ревизирана съществено в бъдеще. Дори тези, които оферират анулация на плоския налог в България, имат поради по-скоро дребни корекции: въвеждане на необлагаем най-малко (което е цивилизовано и належащо допълнение) и вкарването на малко по-високи квоти от към 15% на високите приходи (което е по-спорна мярка с неразбираем чист ефект). Дори с такива корекции България би си останала страна с доста ниски директни налози в относителен проект.
Това са действителните ограничавания, в които актуалната политика се разпростира. И десни, и леви партии би трябвало да се преценяват с тези ограничавания. Нито десните могат да се откажат от кейнсианските стратегии, нито пък левите могат да наложат политика на високи налози.
За водачи с огромна тежест и престиж, като Ангела Меркел да вземем за пример, тези ограничавания не са огромен проблем. Хората ги разпознават като кардинални, поредни и положителни управленци, а в спешна обстановка доверието към тях пораства. Те съумяват да обединят обществото към личните си стратегии и да създадат и дребните стопански разлики със своите съперници политически значими. В последна сметка даже в една кейнсианска среда десните може да са по-пестеливи и по-загрижени за дълготрайната финансова непоклатимост от левите.
В общества като Съединени американски щати, Полша, Унгария и други конвергенцията на десните и левите в стопанската система имаше обаче и различен резултат: завой на някои десни партии в средновековна посока. Политици като Тръмп и Качински заложиха на оптималната социална поляризация и защото тя не е допустима в стопанската система, те избраха културната сфера за отличаване от центъра и лявото. Така се стигна до намигванията на Тръмп към белите супремасисти (от които той се разграничи намерено едвам наскоро), ескалацията на споровете сред болшинство и малцинства, полуприкритата хомофобска изразителност, цялостната възбрана на абортите в Полша и вероятната анулация на " Roe v. Wade " (делото, легализиращо абортите) в Съединени американски щати и така нататък
Спорно е дали Тръмп и компания се появиха, тъй като хората внезапно станаха консервативни от съвсем феодален вид. Или пък противоположното - политици като Тръмп, разчитащи на поляризацията като компенсираща тактика за неналичието на идеология и управнически опит и умения, сътвориха търсене за един бездънен и недодялан по своя темперамент обществен консерватизъм. Факт е обаче, че в редица общества политическата конкуренция беше изместена от сходни политици в културната сфера: те станаха бранители на историята на нацията, на паметниците ѝ, на половата ѝ еднаквост и репродуктивния ѝ капацитет. “Културният” завой надясно не е освен това от етнизация, биологизация и връщане на религията непосредствено в политика. А това са маркери на политическото средновековие, с които светът в действителност беше скъсал след Просвещението или най-малко след Втората международна война. Тази разлъка обаче може и да се окаже единствено краткотрайна.
А в България?
Къде е България в тази обща картина? Ключово за схващане на нашето място в нея е протичащото се в ГЕРБ, а ненапълно и в Българска социалистическа партия. В европейски проект Борисов беше застанал до Меркел и в този смисъл не се причисли към лагера на средновековното дясно: Орбан, Салвини, Качински, Льо Пен, Вилдерс и така нататък В домакински проект обаче той прикотка “Обединените патриоти” и даже несъмнено обмисля да се яви на идващите избори дружно с тях. Домашният завой към средновековното дясно стартира с отстъплението на ГЕРБ за Истанбулската спогодба и вероятно ще ескалира до опити да се блокира пътят на Северна Македония към Европейски Съюз.
По вътрешни убеждения Борисов не е средновековно десен - той е религиозен, само че въпреки всичко всемирски човек. Но и Тръмп в действителност е един нюьоркски бонвиван, за който няма изключително значение дали държи Библията нагоре или надолу. Проблемът е, че сложени до политическата стена, сходни хора са в положение да се извърнат за избавление към средновековното дясно.
А Борисов несъмнено е до политическата стена. Не са му останали маневри и други запаси, с изключение на социална поляризация по “културни теми”. Персонално той е дискредитиран освен в България, само че към този момент и в чужбина. Изповедта на “многото грешки” пред Туск демонстрира, че ЕНП му е дала някакъв краткотраен документ за толерантност, който надали е със период по-дълъг от няколко месеца.
В такава конюнктура пред него са останали две благоприятни условия - кейнсианско харчене на средства и завой към средновековното дясно. Борисов към този момент употребява първата опция. По отношение на втората е по-колеблив, въпреки и да тества водата. Едно от нещата, което го възпира да прибегне към този обезверен ход, е, че ЕНП въпреки всичко му даде вярата, че ще може да се контракти с тях и за в бъдеще.
А има и различен куриоз в българската обстановка. Ако Борисов съществено прегърне средновековното дясно, той ще би трябвало да застане един до друг с Корнелия Нинова, която към този момент направи завой в тази посока. " Консервативният социализъм” на Нинова е същият този синтез сред кейнсианство и песимизъм към малцинствени права и свободи, водещ до политизация на етноса, религията и сексуалността. В това пространство неотдавна се засели и основният прокурор Иван Гешев, чиято активност не се отличава доста от тази на политическите партии. Той пък се дефинира като “християнсоциалист патриот” - т.е., леви стопански политики, съчетани със обществен консерватизъм от набожен вид и с шовинизъм. Съдържателно “средновековното дясно”, “консервативният социализъм” и " християнсоциалният патриотизъм” са едно и също нещо. С разнообразни нюанси, етикет и опаковка.
От какво има потребност България в този момент
Полузавоят на ГЕРБ в тази посока отваря съществено място за просвещенското дясно, което стъпва на след-средновековни полезности: правовата страна и правата на хората, уважението към институциите с цивилен и всемирски темперамент, свободната пазарна самодейност, експертността и благоразумието. България има потребност и от просвещенско дясно, и от просвещенска левица, а идните избори са опция за тяхното одобряване. Възможност, която не трябва да се пропуща.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ