Владимир Шейтанов: Резолюцията на ЕП е пряко посегателство върху правния суверенитет на България
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Юридически разбор на последната резолюция на Екологичен потенциал за България направи за Епицентър.бг юрист Владимир Шейтанов, чиято активност е обвързвана с каузи пред Европейския съд по правата на индивида в Страсбург. Бил е консул във Варшава, Стокхолм, Ню Йорк, Отава, Анкара, Москва, Будапеща, Женева.
Владимир Шейтанов
В най-бедната страна на Европейски Съюз, страната с най-бързо намаляващо население, с най-висока смъртност и най-нисък натурален приръст, страната с най-ниска минимална работна заплата и пенсия, с най-ниска независимост на словото, само че с най-голямо политическо надменност на ръководещите, 26-та страна – членка на Европейски Съюз, избухна следващият политически скандал. Но този път величествен, европейски, от Атлантика до Черно море и Балтийско море. Хроничните проблеми на българския преход застанаха с цялата си грозотия пред „ Широко затворените очи “ на Европейски Съюз.
Едни споделят, че това е национално изменничество, други настояват че с приемането на тази Резолюция отношението на Европа към България към този момент не е същото. Истината, както постоянно, е по-сложна и многопластова.
На 8-ми октомври Екологичен потенциал одобри Резолюция за правилата на правовата страна и главните права в България. Документът е невиждан за европейската политика на България. За първи път от влизането в Европейски Съюз на 01.01.2007г. евро-скринингът на страната и обществото в България е толкоз изчерпателен и сериозен. Този път бяха разтърсени всички политически пластове.
Резолюцията на Екологичен потенциал ще има дълготрайно значение за нашата страна. Нейният предмет визира самата същина на нашето участие в Европейски Съюз. Поставя се въпросът – може ли страната, посочена с пръст и разядена от толкоз огромна корупция и липса на обикновена правдивост, да бъде търпяна в Европейски Съюз. Не бива да се успокояваме с формалния мотив, че Резолюцията няма наложителна правна мощ. Вече повече от 10 дни той господства политическия живот в страната. Още на идващия ден след нейното приемане, политическите диспути в Народното събрание бяха открити с тази тематика. Страната безусловно бе залята от отзиви и мнения. Медиите бяха доминирани от тематиката дни наред. И въпреки всичко, се усеща една мъчителна липса.
Цялостната оценка на Резолюцията изисква деликатен обзор. Но още в този момент може да се каже, че дружно с обективната и ярка истина за положението на правовата страна и върховенството на закона, за нарушаванията на конституционните права на българските жители, Екологичен потенциал си е разрешил неприемлива интервенция във вътрешните работи на България и съществено се е увлякъл в нарушение правния суверенитет на страната. Въпреки опита на Екологичен потенциал да се обоснове с многочислени интернационалните актове, изброени в Преамбюла, избрани негови тези нарушават европейското и интернационално право.
Дори законната цел за отбрана на върховенството на закона и интернационално приетите права на българските жители не може да легитимира подкопаването на конституционността в страната от страна на интернационална организация. Осезаемо се усеща неуважение към Конституцията на България, висш израз на нейния юридически суверенитет. Подронването на правния суверенитет освен нападна върховенството на закона, само че и го лишава изцяло от смисъл.
В дипломатическата процедура, публикуването на интернационален документ, засягащ директно Република България, изисква императивно публична реакция от наранена страна. В съответния случай, това е още по-наложително. Становището на обособени жители и политическите партии не компенсира неналичието на реакция на страната.
Ярка демонстрация на посягане на правния суверенитет са няколко текста от резолюцията, засягащи директно главните конституционни начала на страната - единството на нацията, еднонационалната страна, възбраната на дискриминация, бракът като съюз на мъж и жена.
Резолюцията стига до там да приканва способените органи на Република България да пренебрегват Решението на Конституционния съд по конст. д. №3 от 2018г. против утвърждението на Истанбулската спогодба, да променят Закона за възбрана на дискриминирането и Наказателния кодекс. На моменти, даже езиковата форма на послание към нашата страна е неприемливо императивна.
„ Екологичен потенциал приканва българските органи …. да създадат нужното, с цел да се даде опция за одобрение на Конвенцията от Истанбул, и да вкарат колкото е допустимо повече детайли от Конвенцията,които подхождат на конституционния ред в България “.
Дали сходен апел за нарушение решението на Конституционния съд по Истанбулската спогодба, се вписва в правилото на върховенството на закона?
В мотивационната част на този апел се декларира, че Решението на Конституционния съд било взето под въздействието на „ необятно публикувана акция за дезинформация и клюка, отрицателно медийно отразяване по тематиката от няколко медии с хипотетични връзки към държавни и опозиционни партии “.
Доста „ самоуверено “ изявление, неприемливо в интернационален документ. Недопустимо е по този метод да се квалифицира държанието на 86% от популацията на България, Президента, на редица неправителствени организации, на четири вероизповедания, в това число Синода на БПЦ и Мюфтийството на мюсюлманското изповедание. Недопустимо е да се насочат упреци към неназовани български политици и депутати, на които се вменява че се възползвали от депутатския имунитет, с цел да ползват езика на омразата против съществуващи малцинства и малцинствени групи. Недопустимо е да се квалифицират по този невъзпитан метод мненията на изтъкнати учени, адвокати, политолози, публицисти, хората от сферата на изкуството и културата.
Международното право не разрешава сходно отношение към една страна и нейните публични представители.
Призивът за одобрение на Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение, изключително след негативното Решение на Конституционния съд от 27.06.2018г., е директно посягане върху правния суверенитет на Република България, т.е. директно отричане на Върховенството на закона. Безмислено е да се приканва за господство на закона, когато самият призоваващ нападна конституционността - пиедестал на правовата страна.
Сериозно смущава и апелът за ценене правото на брак на хомосексуални двойки. Това е неприемливо вмешателство в законодателната сфера на суверенна страна, която няма сходни фамилни обичаи.
Европейското право е създавано с великата концепция за последователно доближаване на 27 разнообразни правни системи, а не с имперската цел за налагане на една правна система върху друга. България е суверенна страна-член на Европейски Съюз, а не Горна Волта от ХIХ век.
„ Екологичен потенциал приканва българските органи да приложат съответната правосъдна процедура на Съда на Европейски Съюз и на Европейския съд по правата на индивида и в този подтекст да извърнат внимание на ситуацията на съпрузите и родителите от един и същи пол, с цел да се подсигурява упражняването на правото на недискриминация от правна и фактическа позиция и да се сътвори подобаваща правна рамка, даваща идентични права на всички двойки “.
Тук отношението на Екологичен потенциал към открития юридически ред в България опонира на самото европейско право. Не просто се показва мнение, а се „ приканва “ за основаване на правна рамка, без значение че тя би нарушила сегашната регулация на фамилните и брачни връзки. Забравя се, че фамилните връзки са напълно в областта на подготвеност на националното право, а не на правото на Общността. Къде тук е Върховенството на закона? Къде е прословутата подготвеност на общностните адвокати?
Специален текст от Резолюцията е отдаден на отбрана правото на сдружаване на организации като ОМО „ ИЛИНДЕН “. В България съществува конституционна възбрана за регистрация на организации, чиято активност е ориентирана против суверенитета, териториалната целокупност и единството на нацията, към разпалване на национална и етническа омраза. За ОМО " Илинден ", съществуват и няколко следващи решения на правосъдната власт в България в тази тенденция. И още веднъж конституционните причини на българския съд са намерено подценени. Подкрепата на малцинствената тематика и реторика в Резолюцията на Екологичен потенциал, при експлицитен парламентарен текст, че България е еднонационална страна, чиято конституция опазва единството на нацията, внушава съществени подозрения до каква степен Екологичен потенциал се е съобразил с конституционността в страната. Какво общо има това с върховенството на закона?
Подобни текстове в Резолюцията на Екологичен потенциал хвърлят сериозна сянка върху останалата част от документа, който има положителен, въпреки и сериозен темперамент. За мен е проблематично, че българските евродепутати от ПЕС са дали своят вот или „ за “ или „ въздържал се “ текстове от Резолюцията, които намерено предизвикат конституционността, пренебрегвайки освен апела на Председателя на Българска социалистическа партия, само че и сериозните конституционни проблеми, които тази Резолюция адресира.
Интересно би било да ни бъдат пояснение аргументите за сходно гласоподаване на гореизброените текстове. Защото те неизбежно ще бъдат регистрирани от електората на идните парламентарни избори.
Резолюцията е цялостна и неделима. Нищо от нея не може да бъде омаловажено или изтрито. Този документ влезе в актуалната политическа история в своята целокупност и по този начин ще остане там – обединен и неразделен, само че спорен от гл.т. на българските национални ползи.
P.S. Статията показва персоналното мнение на създателя и не ангажира никого отвън него.
Юридически разбор на последната резолюция на Екологичен потенциал за България направи за Епицентър.бг юрист Владимир Шейтанов, чиято активност е обвързвана с каузи пред Европейския съд по правата на индивида в Страсбург. Бил е консул във Варшава, Стокхолм, Ню Йорк, Отава, Анкара, Москва, Будапеща, Женева.
Владимир Шейтанов
В най-бедната страна на Европейски Съюз, страната с най-бързо намаляващо население, с най-висока смъртност и най-нисък натурален приръст, страната с най-ниска минимална работна заплата и пенсия, с най-ниска независимост на словото, само че с най-голямо политическо надменност на ръководещите, 26-та страна – членка на Европейски Съюз, избухна следващият политически скандал. Но този път величествен, европейски, от Атлантика до Черно море и Балтийско море. Хроничните проблеми на българския преход застанаха с цялата си грозотия пред „ Широко затворените очи “ на Европейски Съюз.
Едни споделят, че това е национално изменничество, други настояват че с приемането на тази Резолюция отношението на Европа към България към този момент не е същото. Истината, както постоянно, е по-сложна и многопластова.
На 8-ми октомври Екологичен потенциал одобри Резолюция за правилата на правовата страна и главните права в България. Документът е невиждан за европейската политика на България. За първи път от влизането в Европейски Съюз на 01.01.2007г. евро-скринингът на страната и обществото в България е толкоз изчерпателен и сериозен. Този път бяха разтърсени всички политически пластове.
Резолюцията на Екологичен потенциал ще има дълготрайно значение за нашата страна. Нейният предмет визира самата същина на нашето участие в Европейски Съюз. Поставя се въпросът – може ли страната, посочена с пръст и разядена от толкоз огромна корупция и липса на обикновена правдивост, да бъде търпяна в Европейски Съюз. Не бива да се успокояваме с формалния мотив, че Резолюцията няма наложителна правна мощ. Вече повече от 10 дни той господства политическия живот в страната. Още на идващия ден след нейното приемане, политическите диспути в Народното събрание бяха открити с тази тематика. Страната безусловно бе залята от отзиви и мнения. Медиите бяха доминирани от тематиката дни наред. И въпреки всичко, се усеща една мъчителна липса.
Цялостната оценка на Резолюцията изисква деликатен обзор. Но още в този момент може да се каже, че дружно с обективната и ярка истина за положението на правовата страна и върховенството на закона, за нарушаванията на конституционните права на българските жители, Екологичен потенциал си е разрешил неприемлива интервенция във вътрешните работи на България и съществено се е увлякъл в нарушение правния суверенитет на страната. Въпреки опита на Екологичен потенциал да се обоснове с многочислени интернационалните актове, изброени в Преамбюла, избрани негови тези нарушават европейското и интернационално право.
Дори законната цел за отбрана на върховенството на закона и интернационално приетите права на българските жители не може да легитимира подкопаването на конституционността в страната от страна на интернационална организация. Осезаемо се усеща неуважение към Конституцията на България, висш израз на нейния юридически суверенитет. Подронването на правния суверенитет освен нападна върховенството на закона, само че и го лишава изцяло от смисъл.
В дипломатическата процедура, публикуването на интернационален документ, засягащ директно Република България, изисква императивно публична реакция от наранена страна. В съответния случай, това е още по-наложително. Становището на обособени жители и политическите партии не компенсира неналичието на реакция на страната.
Ярка демонстрация на посягане на правния суверенитет са няколко текста от резолюцията, засягащи директно главните конституционни начала на страната - единството на нацията, еднонационалната страна, възбраната на дискриминация, бракът като съюз на мъж и жена.
Резолюцията стига до там да приканва способените органи на Република България да пренебрегват Решението на Конституционния съд по конст. д. №3 от 2018г. против утвърждението на Истанбулската спогодба, да променят Закона за възбрана на дискриминирането и Наказателния кодекс. На моменти, даже езиковата форма на послание към нашата страна е неприемливо императивна.
„ Екологичен потенциал приканва българските органи …. да създадат нужното, с цел да се даде опция за одобрение на Конвенцията от Истанбул, и да вкарат колкото е допустимо повече детайли от Конвенцията,които подхождат на конституционния ред в България “.
Дали сходен апел за нарушение решението на Конституционния съд по Истанбулската спогодба, се вписва в правилото на върховенството на закона?
В мотивационната част на този апел се декларира, че Решението на Конституционния съд било взето под въздействието на „ необятно публикувана акция за дезинформация и клюка, отрицателно медийно отразяване по тематиката от няколко медии с хипотетични връзки към държавни и опозиционни партии “.
Доста „ самоуверено “ изявление, неприемливо в интернационален документ. Недопустимо е по този метод да се квалифицира държанието на 86% от популацията на България, Президента, на редица неправителствени организации, на четири вероизповедания, в това число Синода на БПЦ и Мюфтийството на мюсюлманското изповедание. Недопустимо е да се насочат упреци към неназовани български политици и депутати, на които се вменява че се възползвали от депутатския имунитет, с цел да ползват езика на омразата против съществуващи малцинства и малцинствени групи. Недопустимо е да се квалифицират по този невъзпитан метод мненията на изтъкнати учени, адвокати, политолози, публицисти, хората от сферата на изкуството и културата.
Международното право не разрешава сходно отношение към една страна и нейните публични представители.
Призивът за одобрение на Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение, изключително след негативното Решение на Конституционния съд от 27.06.2018г., е директно посягане върху правния суверенитет на Република България, т.е. директно отричане на Върховенството на закона. Безмислено е да се приканва за господство на закона, когато самият призоваващ нападна конституционността - пиедестал на правовата страна.
Сериозно смущава и апелът за ценене правото на брак на хомосексуални двойки. Това е неприемливо вмешателство в законодателната сфера на суверенна страна, която няма сходни фамилни обичаи.
Европейското право е създавано с великата концепция за последователно доближаване на 27 разнообразни правни системи, а не с имперската цел за налагане на една правна система върху друга. България е суверенна страна-член на Европейски Съюз, а не Горна Волта от ХIХ век.
„ Екологичен потенциал приканва българските органи да приложат съответната правосъдна процедура на Съда на Европейски Съюз и на Европейския съд по правата на индивида и в този подтекст да извърнат внимание на ситуацията на съпрузите и родителите от един и същи пол, с цел да се подсигурява упражняването на правото на недискриминация от правна и фактическа позиция и да се сътвори подобаваща правна рамка, даваща идентични права на всички двойки “.
Тук отношението на Екологичен потенциал към открития юридически ред в България опонира на самото европейско право. Не просто се показва мнение, а се „ приканва “ за основаване на правна рамка, без значение че тя би нарушила сегашната регулация на фамилните и брачни връзки. Забравя се, че фамилните връзки са напълно в областта на подготвеност на националното право, а не на правото на Общността. Къде тук е Върховенството на закона? Къде е прословутата подготвеност на общностните адвокати?
Специален текст от Резолюцията е отдаден на отбрана правото на сдружаване на организации като ОМО „ ИЛИНДЕН “. В България съществува конституционна възбрана за регистрация на организации, чиято активност е ориентирана против суверенитета, териториалната целокупност и единството на нацията, към разпалване на национална и етническа омраза. За ОМО " Илинден ", съществуват и няколко следващи решения на правосъдната власт в България в тази тенденция. И още веднъж конституционните причини на българския съд са намерено подценени. Подкрепата на малцинствената тематика и реторика в Резолюцията на Екологичен потенциал, при експлицитен парламентарен текст, че България е еднонационална страна, чиято конституция опазва единството на нацията, внушава съществени подозрения до каква степен Екологичен потенциал се е съобразил с конституционността в страната. Какво общо има това с върховенството на закона?
Подобни текстове в Резолюцията на Екологичен потенциал хвърлят сериозна сянка върху останалата част от документа, който има положителен, въпреки и сериозен темперамент. За мен е проблематично, че българските евродепутати от ПЕС са дали своят вот или „ за “ или „ въздържал се “ текстове от Резолюцията, които намерено предизвикат конституционността, пренебрегвайки освен апела на Председателя на Българска социалистическа партия, само че и сериозните конституционни проблеми, които тази Резолюция адресира.
Интересно би било да ни бъдат пояснение аргументите за сходно гласоподаване на гореизброените текстове. Защото те неизбежно ще бъдат регистрирани от електората на идните парламентарни избори.
Резолюцията е цялостна и неделима. Нищо от нея не може да бъде омаловажено или изтрито. Този документ влезе в актуалната политическа история в своята целокупност и по този начин ще остане там – обединен и неразделен, само че спорен от гл.т. на българските национални ползи.
P.S. Статията показва персоналното мнение на създателя и не ангажира никого отвън него.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ