Приднестровието: Разкъсани семейства, тъжни съдби
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Сепаратистите от Приднестровската република в Молдова водят нападателна политика за русифициране на популацията. Онези, които не желаят да запишат децата си в съветско учебно заведение, постоянно си имат работа с Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Габриел бил на 5 години, когато родителите му се разделили. Детето останало да живее при майка си в Приднестровието – дребна линия земя от източната страна на река Днестър, която се откъсна от Молдова през 1992 с съветска помощ. Нито една страна в света, даже и Русия, не признава Приднестровието за самостоятелна страна. Според интернационалното право региона принадлежи към Република Молдова.
Максим, бащата на дребния Габриел, зарязва полицейската си работа в Молдова и отпътува на работа в Италия, където се дами за рускиня. Заслепен от новата си връзка и новия си живот в Италия той пренебрегва многочислените апели на брат си да изпрати Габриел в румънско учебно заведение в молдовската столица Кишинев, чиито дипломи са интернационално приети. Вместо това детето остава да учи в съветско учебно заведение в Приднестровието.
Вярност към една несъществуваща " татковина "
„ Максим искаше синът му да стане същински мъж и смяташе, че армията на Приднестровието е идеална за тази цел, тъй като там владее същата сурова атмосфера, каквато преди време имаше в Съветската войска. Неговият мотив беше, че самият той е станал мъж с помощта на Съветската войска ", споделя чичото на Габриел, поискал да остане неизвестен.
Габриел извършил желанието на татко си и постъпил в така наречената войска на сепаратисткия приднестровски режим. Той се заклел във честност към една „ татковина ", която не съществува в интернационалното право. Няколко месеца по-късно момчето обаче се озовало в болница, откакто – по остаряла руска традиция – било измъчвано от старите бойци в казармата.
Днес младият мъж работи в службите за сигурност на самопровъзгласилата се Приднестровска република. Когато трябвало да отиде на погребението на баба си от другата страна на Днестър, т.е. в Молдова, Габриел бил съпроводен от негов по-висшестоящ сътрудник – с цел да не издаде тайните на Приднестровието. На траурното събитие Габриел не се осмелил даже да огледа към чичо си, който е и негов кръстник, а след погребението липсващ даже без да го прегърне или да му каже една думичка.
Различни просветителни системи
Подобни фамилни спорове се подклаждат и от другите просветителни системи. В някогашната руска република Молдова, където формалният език през днешния ден е румънският, през 1990-те години бяха анулирани старите руски закони за образователните заведения.
Образователната система там в този момент се стреми да се приближи до модерните европейски мостри.
Затова пък в проруската сепаратистка област на Приднестровието нищо не се е трансформирало в образованието и учебното образование е идентично с това в Русия. През 1994 самопровъзласилото се държавно управление в Тираспол даже забрани латинската писменост в учебните заведения и на децата от този момент им се постанова да пишат на румънски с кирилски букви. Тази езикова особеност продължава и до през днешния ден.
Правителството на сепаратистите в Тираспол води отявлена политика за русифициране на локалното население. Близо 90% от децата в детските градини на Приднестровието се образоват на съветски език, към 9% - на румънски и по-малко от един % – на украински, въпреки че 34,2% от децата в сепаратистката област произлизат от румънскоезични фамилии, 31,4% от рускоезични и 28% - от украинскоговорящи фамилии. В учебните заведения и университетите съветският е де факто единственият език в образованието.
Въпреки натиска от страна на сепаратисткото управление, в Приднестровието към момента има 8 образователни заведения, в които се преподава на румънски и се написа на латиница, тъй като са под юрисдикцията на просветителното министерство в Кишинев, Молдова. Още от 2000 година сепаратистите се пробват да принудят тези учебни заведения да се подчинят на „ законите " на самопровъзгласилата се република, включително и да възприемат кирилицата. Дори не се двоумят да употребяват и мощ: през 2004 година въпросите учебни заведения бяха обградени от полиция, а блокадата продължи няколко седмици, през които учениците бяха превърнати в заложници.
Отявлен напън
Тези осем румънски учебни заведения в Приднестровието съществуват и през днешния ден, само че натискът над тях е огромен. Често учителите са привиквани да дават пояснения пред службата, която по руски пример продължава да носи името Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и през днешния ден. Приднестровски служители на реда направляваха тържествата за първия образователен ден, за който авансово управленията на учебните заведения бяха инструктирани да не се вижда флагът на Молдова.
От 2004–2005 година насам броят на учениците, посещаващи румънски учебни заведения в Приднестровието, е понижен от близо 6 хиляди на 1600 през тази година, споделя за Дъждовни води Йон Маноле от Promo-Lex – молдовска неправителствена организация, застъпваща се за човешките права в Приднестровието.
За родителите на учениците в тези учебни заведения също не е безвредно. Така да вземем за пример бащата на 12-класничката Олеся до момента три пъти е ходил на разпит в приднестровската полиция, тъй като упорствал щерка му да продължи да посещава румънска гимназия, в която децата пишат на латиница. Всеки ден момичето изминава по 50 километра до учебното заведение и назад до у дома, с цел да се извърши една нейна фантазия: един ден да следва в някой румънски университет.
Сепаратистите от Приднестровската република в Молдова водят нападателна политика за русифициране на популацията. Онези, които не желаят да запишат децата си в съветско учебно заведение, постоянно си имат работа с Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Габриел бил на 5 години, когато родителите му се разделили. Детето останало да живее при майка си в Приднестровието – дребна линия земя от източната страна на река Днестър, която се откъсна от Молдова през 1992 с съветска помощ. Нито една страна в света, даже и Русия, не признава Приднестровието за самостоятелна страна. Според интернационалното право региона принадлежи към Република Молдова.
Максим, бащата на дребния Габриел, зарязва полицейската си работа в Молдова и отпътува на работа в Италия, където се дами за рускиня. Заслепен от новата си връзка и новия си живот в Италия той пренебрегва многочислените апели на брат си да изпрати Габриел в румънско учебно заведение в молдовската столица Кишинев, чиито дипломи са интернационално приети. Вместо това детето остава да учи в съветско учебно заведение в Приднестровието.
Вярност към една несъществуваща " татковина "
„ Максим искаше синът му да стане същински мъж и смяташе, че армията на Приднестровието е идеална за тази цел, тъй като там владее същата сурова атмосфера, каквато преди време имаше в Съветската войска. Неговият мотив беше, че самият той е станал мъж с помощта на Съветската войска ", споделя чичото на Габриел, поискал да остане неизвестен.
Габриел извършил желанието на татко си и постъпил в така наречената войска на сепаратисткия приднестровски режим. Той се заклел във честност към една „ татковина ", която не съществува в интернационалното право. Няколко месеца по-късно момчето обаче се озовало в болница, откакто – по остаряла руска традиция – било измъчвано от старите бойци в казармата.
Днес младият мъж работи в службите за сигурност на самопровъзгласилата се Приднестровска република. Когато трябвало да отиде на погребението на баба си от другата страна на Днестър, т.е. в Молдова, Габриел бил съпроводен от негов по-висшестоящ сътрудник – с цел да не издаде тайните на Приднестровието. На траурното събитие Габриел не се осмелил даже да огледа към чичо си, който е и негов кръстник, а след погребението липсващ даже без да го прегърне или да му каже една думичка.
Различни просветителни системи
Подобни фамилни спорове се подклаждат и от другите просветителни системи. В някогашната руска република Молдова, където формалният език през днешния ден е румънският, през 1990-те години бяха анулирани старите руски закони за образователните заведения.
Образователната система там в този момент се стреми да се приближи до модерните европейски мостри.
Затова пък в проруската сепаратистка област на Приднестровието нищо не се е трансформирало в образованието и учебното образование е идентично с това в Русия. През 1994 самопровъзласилото се държавно управление в Тираспол даже забрани латинската писменост в учебните заведения и на децата от този момент им се постанова да пишат на румънски с кирилски букви. Тази езикова особеност продължава и до през днешния ден.
Правителството на сепаратистите в Тираспол води отявлена политика за русифициране на локалното население. Близо 90% от децата в детските градини на Приднестровието се образоват на съветски език, към 9% - на румънски и по-малко от един % – на украински, въпреки че 34,2% от децата в сепаратистката област произлизат от румънскоезични фамилии, 31,4% от рускоезични и 28% - от украинскоговорящи фамилии. В учебните заведения и университетите съветският е де факто единственият език в образованието.
Въпреки натиска от страна на сепаратисткото управление, в Приднестровието към момента има 8 образователни заведения, в които се преподава на румънски и се написа на латиница, тъй като са под юрисдикцията на просветителното министерство в Кишинев, Молдова. Още от 2000 година сепаратистите се пробват да принудят тези учебни заведения да се подчинят на „ законите " на самопровъзгласилата се република, включително и да възприемат кирилицата. Дори не се двоумят да употребяват и мощ: през 2004 година въпросите учебни заведения бяха обградени от полиция, а блокадата продължи няколко седмици, през които учениците бяха превърнати в заложници.
Отявлен напън
Тези осем румънски учебни заведения в Приднестровието съществуват и през днешния ден, само че натискът над тях е огромен. Често учителите са привиквани да дават пояснения пред службата, която по руски пример продължава да носи името Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и през днешния ден. Приднестровски служители на реда направляваха тържествата за първия образователен ден, за който авансово управленията на учебните заведения бяха инструктирани да не се вижда флагът на Молдова.
От 2004–2005 година насам броят на учениците, посещаващи румънски учебни заведения в Приднестровието, е понижен от близо 6 хиляди на 1600 през тази година, споделя за Дъждовни води Йон Маноле от Promo-Lex – молдовска неправителствена организация, застъпваща се за човешките права в Приднестровието.
За родителите на учениците в тези учебни заведения също не е безвредно. Така да вземем за пример бащата на 12-класничката Олеся до момента три пъти е ходил на разпит в приднестровската полиция, тъй като упорствал щерка му да продължи да посещава румънска гимназия, в която децата пишат на латиница. Всеки ден момичето изминава по 50 километра до учебното заведение и назад до у дома, с цел да се извърши една нейна фантазия: един ден да следва в някой румънски университет.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ