Карабах: Незавършената война
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Александър Крилов, Център за постсъветски проучвания
Този разбор е оповестен преди настоящето обновяване на спора сред Армения и Азербайджан, само че дава изобилна информация за неговата история и развиването му през годините: " В публикацията се проучват актуалната обстановка в зоната на карабахския спор и позициите на конфликтуващите страни в договарянията, които се базират на „ пакетен принцип “ (Армения) и „ поетапен принцип “ (Азербайджан). Взаимноизключващите се позиции на страните се явяват съществена причина за неефективността на договарянията под егидата на Минската група на ОССЕ и това покачва вероятността от преход към военно-силов сюжет за решение на казуса. Русия демонстрира политика, която се стреми да не допусне нова война в Карабах по пътя на поддържане на сравним военно-политически баланс на силите. В създалата се обстановка главната задача на Минската група на ОССЕ и на съветската дипломация е основаването на ефикасни механизми за недопускане възобновяването на военни дейности. Ефективният интернационален надзор за преустановяване на огъня ще сътвори условия за активизиране на преговорния развой за реализиране на всеобхватно урегулиране на карабахския спор. В противоположен случай карабахският проблем ще продължи да бъде източник на интернационално напрежение. "
На 13 февруари 1988 в Степанакерт пред постройката на Областния Комитет на партията се състои протест, на който е издигнато настояването за съединението на Нагорно-Карабахската Автономна Област с Армения. Започва карабахският спор, който продължава към този момент 30 години.
След съкрушително проваляне във войната от 1992-1994, за азербайджанските управляващи става явна невъзможността от военно решение на карабахския проблем. Поради това, главният напън в първите следвоенни години беше ориентиран към дипломацията: в Баку съществено разчитаха да употребяват за връщането на Карабах ползите на Съединени американски щати и Европейски Съюз в доставките на енергоносители от Азербайджан. Споразуменията за енергийно съдействие с Европейски Съюз се поясниха от Баку извънредно в границите на формулата „ петрол в подмяна на Карабах “. По-късно имаше опити да се употребява ползата на Москва от участие на Азербайджан в ОДКС – този път формулата звучеше „ ОДКС в подмяна на Карабах “, по-късно „ Евразийски Икономически Съюз в подмяна на Карабах “.
Подобни дипломатически маневри се оказаха безрезултатни, защото (както и в Грузия) се основаваха на извънредно повишена оценка на степента на значимост на страната за Съединени американски щати, Европейски Съюз и Русия. Закономерно, откъснатите от действителността очаквания, че някой от външните играчи ще принуди Армения да върне Нагорни Карабах във валстта на Азербайджан, не се оправдаха. Това докара до отчаяние от политиката на Съединени американски щати, Европейски Съюз и Русия в азербайджанското общество. За управляващите стана явна потребността от разработване на нова политика във връзка с Нагорно-Карабахската Република и Армения, с „ опора на личните сили “.
Арменската позиция в договарянията за урегулиране на карабахския проблем (единна за Ереван и Степанакерт) се базираше на „ пакетен принцип “, който допуска по едно и също време решение на казуса със статута на Нагорно-Карабахската Република (НКР) въз основа правото на нациите за самоопределяне и възвръщане под властта на Азербайджан на тези територии, които след войната станаха за НКР „ пояс на сигурност “ и се направляваха от арменски въоръжени сили. Азербайджанската позиция се базираше на „ поетапен метод “, който би разрешил Баку последователно да възвърне под собствен надзор всички изгубени след войната територии на някогашната АзССР.
Сближаването на изначално взаимноизключващите се позиции на страните се оказа невероятно, по тази причина всички опити да се създаде взаимноприемливо спокойно решение в хода на договарянията под егидата на Минската група на ОССЕ приключиха безуспешно. Властите в Азербайджан сложиха карабахския проблем в центъра на политическия живот на страната, възвръщането на „ окупираните територии “ беше превърнато в основна национална концепция, призвана да сплоти обществото към настоящата власт. В настоящо време отводът от тази концепция за Баку е толкоз неосъществим, колкото и сдаването на НКР за Ереван.
Ръстът на енергоносителите от началото на 2000 година даде на азербайджанското управление нужните финансови средства за осъществяване на дейна политика по възвръщане на изгубените територии. Както демонстрираха идващите събития, задачата на тази политика се състоеше в това да се изтощи арменската страна и да се принуди да капитулира – чрез непрекъснат напън по всички вероятни посоки. Едновременно с огромното закупуване на модерно въоръжение, Баку праволинейно повишаваше напрежението по разграничителната линия, като едно от средствата за напън над арменските управляващи и общество.
Нарастване на въоръжението
Ръководството на Азербайджан не изключваше преход към военно-силов сюжет за разрешаване на карабахския проблем. За това свидетелства курса на постигане на военно предимство над арменската войска, изказванията на азербайджански публични лица (включително посланика на АР в Русия Бюл Бюл Оглу), в които се обосновава правото на Азербайджан на военно решение на карабахския проблем, както и дейната дипломатическа работа по намаляване на позициите на Армения на интернационалната сцена, преди всичко съюзническите връзки сред Армения и Русия. На Баку се удаде да употребява за своите цели съдействието с Русия във военно-техническата област: доставките на съветско въоръжение за азербайджанската войска се трансфораха в един от най-болезнените проблеми в руско-арменските връзки.
Русия се стремеше да не допусне нова война в Карабах по пътя на поддържане на военно-политически баланс на силите в района. Мащабното закупуване на въоръжение за азербайджанската войска (от Русия, Израел, Турция, Беларус, Украйна и в други страни) се компенсираше от обстоятелството на участието на Армения в ОДКС, споразуменията за съдействие във военната област и доставката на съответните типове съветско въоръжение за арменската войска. Това позволяваше на Москва да резервира примерно тъждество на силите на Азербайджан и Армения при непрекъснато увеличаващо се по самодейност на Баку равнище на милитаризация на района и по този метод обезвреждане на опасността от нова война.
От началото на 2000 година Азербайджан интензивно купуваше въоръжение от Русия. Най-крупният пакет от контракти за доставка на оръжие беше подписан при започване на 2010 и беше оценен на не по-малко от 4 милиарда $. В 2015 под въздействие на комерсиалната прелест на многомилиардните покупко-продажби с Азербайджан за съветския ВПК (както и за производителите на оръжие от други страни), предходният военно-политически баланс се оказа съществено нарушен в интерес на Азербайджан по редица типове въоръжение (танкове, артилерия, тежки огнеметни системи, разузнаващи и поразяващи дронове и др.). Нарастването на капацитета на азербайджанската войска се съпровождаше от непрекъснат растеж на военното напрежение.
Тенденцията на дестабилизация на вътрешнополитическата обстановка в Армения в 2015 подтиква войнствените настроения в Баку. Руската позиция на безпристрастен медиатор в карабахския спор извика неодобрение у двете страни. И двете страни разчитаха на поддръжка от Москва и не бяха подготвени да одобряват компромис. В резултат, непрекъснатия растеж на военно напрежение може да докара до топене на карабахския спор с възможност за бъдещо следващо изменение на настоящия (3+2+1) формат на района.
В 2015 азербайджанската страна регулярно нарушаваше режима на помирение по продължение на линията на прикосновение на войските, която в последните години в действителност още веднъж се трансформира в линия на фронта. Съгласно арменските данни, единствено през интервала 28 юни – 4 юли 2015 съглашението за преустановяване на огъня е било нарушено от азербайджанска страна към 300 пъти, от 15 до 21 ноември – към 400 пъти. Азербайджанските войски са употребявали ракетно-артилерийски установки и едрокалибрена артилерия за обстрела на територията на НКР и пограничните региони на Армения.
В Москва и Ереван осъзнаха евентуалната заплаха от създалата се обстановка и през февруари 2016 на Армения беше гласуван държавен експортен заем от 200 милиона $ за покупка на съветско оръжие с 10-годишно разсрочване на заплащането от началото на 2018. Осъществяването на това съглашение би разрешило неутрализирането на азербайджанското военно предимство в обособените типове въоръжение директно в зоната на спора. Но при започване на април 2016 (преди съветското оръжие да постъпи в Армения) на фронтовата линия започнаха бойни дейности. По мнението на военни специалисти, една от аргументите за решението на Баку да организира едромащабна военна интервенция точно в същото време, може да е бил съветският „ оръжеен “ заем, включващ доставката в Армения на бойните машини „ Смерч “ и „ Солнцепек “. Това може да е подбудило азербайджанското управление да реализира военна интервенция, преди салдото на конфликтуващите сили да бъде дефинитивно подравнен. Много е евентуално на 16 март 2016 И. Алиев да е получил авансово утвърждение на проектите си по време на среща с президента на Турция Т. Р. Ердоган в Анкара. Тази версия индиректно се удостоверява от направените незабавно след началото на военните дейности изказвания на турското управление в поддръжка на дейностите на Баку и за наказание на политиката на Армения.
Бойните дейности от 2-5 април 2016 и техните последици
В нощта на 1-ви против 2-ри април азербайджански разузнавателно-диверсионни групи се осведомяват за разположението на арменските предни позиции в „ зоната на сигурност “ за да не позволен достъпа на запаси до тези позиции от настъпващите по фронта предни елементи. Рано сутринта на 2ри април 2016 азербайджанската армия минава в нахлуване, боевете се разпростират по цялото продължение на 200-километровата линия на фронта. Мартакертският (северния) и Гадрутският (южния) флангове на арменските позиции са подложени на масиран артилерийски обстрел, по едно и също време протича пренасяне на централното агдамско направление, предопределено за насърчаване настъплението на бронетехниката (219 танка, в това число Т-90). Арменската артилерия открива огън по настъпващите елементи и по регионите, където са съсредоточени азербайджанските войски от втори ешелон. В резултат на 2-3 април азербайджанското нахлуване изпада на няколко пъти до 19-20 км. от линията на фронта.
Настъпващите не съумяват да пробият арменските позиции, на 4ти април 2016 министърът на защитата на АР дава инструкции на всички родове войски, включително ракетно-артилерийските войски, да бъдат подготвени за нанасяне на „ съкрушителни удари “ с потребление на тежки бойни средства по Степанакерт и други градове на НКР, в случай че в къси периоди „ вражеската страна не приключи нанасянето на удари по наши обитаеми места “. Едновременно азербайджанските войски за първи път от началото на боевете употребяват ракетни системи за залпов огън „ Смерч “ и тежки огнеметни системи „ Солнцепек “. Независимо от това, на 4ти април 2016 самодейността дефинитивно минава в арменската страна, която сполучливо потушава настоящите зад фронтовата линия азербайджански разузнавателно-диверсионни групи и стартира подготовка за лично нахлуване. По мнението на съветския политолог В. Михайлов, изказването за вероятни ракетни удари по столицата на НКР свидетелства за „ близо до паническото положение на азербайджанското армейско командване “.
Азербайджанското нахлуване приключва с крах преди всичко заради упорството на арменските предни елементи, които не позволяват продупчване на линията на защитата, и ефикасния огън на арменската артилерия. Вследствие на четиридневните боеве, на азербайджанската войска се удава да завземе неголяма по повърхност територия, ситуирана пред главните арменски позиции.
В изискванията на загуба на фактора на внезапността и напредването на арменските запаси към фронтовата линия, азербайджанското командване осъзнава безперспективността на продължаването на военните дейности. Арменското управление избира да не минава в нахлуване, чийто резултат би бил прекомерно непредсказуем и за двете страни. В тази обстановка Баку и Ереван избират да се откажат от по-нататъшно изостряне на обстановката. При посредничеството на Русия в Москва протичат договаряния сред началниците на генералните щабове на Армения и Азербайджан, страните се договарят за преустановяване на огъня по продължение на цялата линия на прикосновение от 12 часа на 5ти април 2016. Бойните дейности са прекъснати, само че още след няколко дни престрелките още веднъж се възобновяват и предходната „ вялопротичаща “ позиционна война на изтощение на съперника продължава.
Баку и Ереван дадоха противоположни оценки на боевете от 2-5 април 2016. Президентът на АР Илхам Алиев съобщи, че интервенцията на азербайджанската войска е имала защитителен темперамент и се е провела в отговор на следващата военна провокация срещу Азербайджан. Той оцени високо дейностите на азербайджанската войска като „ пагубен удар по врага и огромна военна победа “. Министърът на защитата на АР Закир Хасанов също съобщи, че „ 2ри април ще остане в историята на азербайджанската войска като ден на блестяща победа “. Тези оценки бяха дадени в началния стадий на настъплението, само че останаха неизменени и след нетриумфалния за азербайджанската войска завършек на боевете. Например, на 9ти май 2016 И. Алиев завяви: „...Нашата войска организира сполучлива контранастъпателна интервенция в Карабах. В резултат от контранастъпателната интервенция част от нашите окупирани земи беше освободена от окупаторите, нашите позиции на линията на прикосновение още повече се укрепиха. Искам още един път от цялата си душа да поздравя целия азербайджански народ с тази историческа и блестяща победа “.
По мнението на президента на РА Серж Саргсян, арменските въоръжени сили са изпълнили всички сложени пред тях задания. В отговор на остра рецензия от страна на локалната съпротива, той съобщи: „ Аз сложих ясна задача пред нашите въоръжени сили за системата на сигурност – да не позволяват пробив и разрушение на нашия фронт, т.е. да провалят проектите на съперника. Предполагам всички вие се убедихте в това, че тези проекти се провалиха “.
С. Саргсян избра да се въздържи от възторжени оценки: „ Ако желаете безусловно да кажа, че ние сме победили, аз мога да го направя, само че най-коректната дефиниция се заключава в следното: нашите Въоръжени Сили извършиха задачата “. По мотив изгубените в хода на боевете територии, той съобщи следното: „ арменските сили, които имаха в наличност 800 хиляди хектара като зона на сигурност, изгубиха към 800, което не съставлява и една хилядна. В стратегическо и тактическо отношение тези територии нямат никакво значение. В чисто психически проект, да, азербайджанците могат да убедят своя народ, че са постигнали някакъв резултат “. Президентът на РА уточни огромни загуби за азербайджанската войска и акцентира, че арменската войска е можела да върне тези 800 хектара, само че е съществувал въпросът коства ли си за тях да се жертват доста животи. Независимо от многочислените апели за продължение на настъплението за разширение на „ зоната на сигурност “ и дори „ финален погром на агресора “, управлението на Армения избра да се откаже от продължение на боевете за възвръщане на изгубената територия, с цел да избегне нови загуби.
Международната реакция на възобновяването на широкомащабните бойни дейности в зоната на карабахския спор се оказа неподходяща за Баку. На 2ри април 2016 съпредседателите на Минската група на ОССЕ (Франция, Русия и САЩ) излязоха с общо изказване, в което осъдиха потреблението на мощ в зоната на спора и приканиха страните да прекратят стрелбата, както и да подхващат всички нужни ограничения за стабилизиране на обстановката на място. По-рязко и несъмнено беше изказването на формалния представител на Организацията на Договора за Колективна Сигурност (ОДКС). В него цялата отговорност за изострянето на обстановката се беше трансферирана на Баку и се показваше поддръжка за арменската войска: „ Действията на азербайджанската страна в дадения случай водят до изостряне на обстановката и спора. Генералният секретар на ОДКС Николай Бордюжа и управлението на секретариата на ОДКС са в непрекъснат контакт с управлението на Армения и получават от министерството на защитата на републиката изчерпателна информация за протичащите въоръжени стълкновения “.
Бойните дейности от 2-5 април 2016 демонстрираха, че азербайджанската войска не е в положение да реши карабахския проблем с бърз и триумфален боен блицкриг. В нахлуване бяха задействани нови типове оръжие и най-подготвените подразделения със особено предопределение, които, дружно с танковите подразделения, понесоха най-сериозните загуби, само че не съумяха да решат поставените задания. Азербайджанската „ бойна разведка “ сподели, че всички старания и великански военни разноски не са довели до осезаемо предимство на азербайджанската войска. Нещо повече, по мнението на редица специалисти, дори е мъчно да се приказва за „ значителен растеж на боеспособността и подготовката на персоналния състав на армията “.
Боевете изявиха огромни дефекти и в арменските въоръжени сили: в разузнаването, свръзката и снабдяването, което докара до уволнението на трима генерали, куриращи тези посоки. При това би трябвало да се регистрира, че в боевете взеха присъединяване арменските предни елементи, които са образувани преди всичко от наборници. „ Основните сили и средства, както и аварийните съставни елементи на Армията на защитата на НКР и подразделенията на въоръжените сили на Република Армения по този начин и не съумяха да вземат присъединяване в бойните дейности. Не бяха употребявани и доста от съществуващите на въоръжение модерни типове оръжия и военна техника, включително високоточни оперативно-тактически ракетни комплекси “.
На фона на хроничния тупик в преговорния развой и внезапното повишаване на напрежението, основната задача на МГ на ОССЕ и съветската дипломация не е реплика на „ кротичък развой “, а определяне на действителен режим на помирение посредством основаване на ефикасни механизми за недопускане на възобновяването на военни дейности. Боевете от 2-5 април 2016 демонстрираха нуждата от основаване на надеждна система за мониторинг, включваща непрекъснато наличие на групи от интернационалните военни наблюдаващи по цялата линия на прикосновение, механически средства за справедлив надзор и така нататък Споразумението за основаване на такава система под егидата на МГ на ОССЕ би трябвало да включва и юридически завършени отговорности на конфликтуващите страни за изтъкване и наказване на отговорния при нарушение режима на помирение.
Ефективният интернационален надзор за преустановяване на огъня ще сътвори условия за активизиране на преговорния развой за реализиране на всеобхватно урегулиране на карабахския спор. В противоположен случай равнището на неприязън на страните ще продължава да нараства, карабахският проблем ще продължи да бъде източник на напрежение и затруднение за стабилизиране на ситуацията на целия Южен Кавказ.
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
Коментар на Александър Крилов, Център за постсъветски проучвания
Този разбор е оповестен преди настоящето обновяване на спора сред Армения и Азербайджан, само че дава изобилна информация за неговата история и развиването му през годините: " В публикацията се проучват актуалната обстановка в зоната на карабахския спор и позициите на конфликтуващите страни в договарянията, които се базират на „ пакетен принцип “ (Армения) и „ поетапен принцип “ (Азербайджан). Взаимноизключващите се позиции на страните се явяват съществена причина за неефективността на договарянията под егидата на Минската група на ОССЕ и това покачва вероятността от преход към военно-силов сюжет за решение на казуса. Русия демонстрира политика, която се стреми да не допусне нова война в Карабах по пътя на поддържане на сравним военно-политически баланс на силите. В създалата се обстановка главната задача на Минската група на ОССЕ и на съветската дипломация е основаването на ефикасни механизми за недопускане възобновяването на военни дейности. Ефективният интернационален надзор за преустановяване на огъня ще сътвори условия за активизиране на преговорния развой за реализиране на всеобхватно урегулиране на карабахския спор. В противоположен случай карабахският проблем ще продължи да бъде източник на интернационално напрежение. "
На 13 февруари 1988 в Степанакерт пред постройката на Областния Комитет на партията се състои протест, на който е издигнато настояването за съединението на Нагорно-Карабахската Автономна Област с Армения. Започва карабахският спор, който продължава към този момент 30 години.
След съкрушително проваляне във войната от 1992-1994, за азербайджанските управляващи става явна невъзможността от военно решение на карабахския проблем. Поради това, главният напън в първите следвоенни години беше ориентиран към дипломацията: в Баку съществено разчитаха да употребяват за връщането на Карабах ползите на Съединени американски щати и Европейски Съюз в доставките на енергоносители от Азербайджан. Споразуменията за енергийно съдействие с Европейски Съюз се поясниха от Баку извънредно в границите на формулата „ петрол в подмяна на Карабах “. По-късно имаше опити да се употребява ползата на Москва от участие на Азербайджан в ОДКС – този път формулата звучеше „ ОДКС в подмяна на Карабах “, по-късно „ Евразийски Икономически Съюз в подмяна на Карабах “.
Подобни дипломатически маневри се оказаха безрезултатни, защото (както и в Грузия) се основаваха на извънредно повишена оценка на степента на значимост на страната за Съединени американски щати, Европейски Съюз и Русия. Закономерно, откъснатите от действителността очаквания, че някой от външните играчи ще принуди Армения да върне Нагорни Карабах във валстта на Азербайджан, не се оправдаха. Това докара до отчаяние от политиката на Съединени американски щати, Европейски Съюз и Русия в азербайджанското общество. За управляващите стана явна потребността от разработване на нова политика във връзка с Нагорно-Карабахската Република и Армения, с „ опора на личните сили “.
Арменската позиция в договарянията за урегулиране на карабахския проблем (единна за Ереван и Степанакерт) се базираше на „ пакетен принцип “, който допуска по едно и също време решение на казуса със статута на Нагорно-Карабахската Република (НКР) въз основа правото на нациите за самоопределяне и възвръщане под властта на Азербайджан на тези територии, които след войната станаха за НКР „ пояс на сигурност “ и се направляваха от арменски въоръжени сили. Азербайджанската позиция се базираше на „ поетапен метод “, който би разрешил Баку последователно да възвърне под собствен надзор всички изгубени след войната територии на някогашната АзССР.
Сближаването на изначално взаимноизключващите се позиции на страните се оказа невероятно, по тази причина всички опити да се създаде взаимноприемливо спокойно решение в хода на договарянията под егидата на Минската група на ОССЕ приключиха безуспешно. Властите в Азербайджан сложиха карабахския проблем в центъра на политическия живот на страната, възвръщането на „ окупираните територии “ беше превърнато в основна национална концепция, призвана да сплоти обществото към настоящата власт. В настоящо време отводът от тази концепция за Баку е толкоз неосъществим, колкото и сдаването на НКР за Ереван.
Ръстът на енергоносителите от началото на 2000 година даде на азербайджанското управление нужните финансови средства за осъществяване на дейна политика по възвръщане на изгубените територии. Както демонстрираха идващите събития, задачата на тази политика се състоеше в това да се изтощи арменската страна и да се принуди да капитулира – чрез непрекъснат напън по всички вероятни посоки. Едновременно с огромното закупуване на модерно въоръжение, Баку праволинейно повишаваше напрежението по разграничителната линия, като едно от средствата за напън над арменските управляващи и общество.
Нарастване на въоръжението
Ръководството на Азербайджан не изключваше преход към военно-силов сюжет за разрешаване на карабахския проблем. За това свидетелства курса на постигане на военно предимство над арменската войска, изказванията на азербайджански публични лица (включително посланика на АР в Русия Бюл Бюл Оглу), в които се обосновава правото на Азербайджан на военно решение на карабахския проблем, както и дейната дипломатическа работа по намаляване на позициите на Армения на интернационалната сцена, преди всичко съюзническите връзки сред Армения и Русия. На Баку се удаде да употребява за своите цели съдействието с Русия във военно-техническата област: доставките на съветско въоръжение за азербайджанската войска се трансфораха в един от най-болезнените проблеми в руско-арменските връзки.
Русия се стремеше да не допусне нова война в Карабах по пътя на поддържане на военно-политически баланс на силите в района. Мащабното закупуване на въоръжение за азербайджанската войска (от Русия, Израел, Турция, Беларус, Украйна и в други страни) се компенсираше от обстоятелството на участието на Армения в ОДКС, споразуменията за съдействие във военната област и доставката на съответните типове съветско въоръжение за арменската войска. Това позволяваше на Москва да резервира примерно тъждество на силите на Азербайджан и Армения при непрекъснато увеличаващо се по самодейност на Баку равнище на милитаризация на района и по този метод обезвреждане на опасността от нова война.
От началото на 2000 година Азербайджан интензивно купуваше въоръжение от Русия. Най-крупният пакет от контракти за доставка на оръжие беше подписан при започване на 2010 и беше оценен на не по-малко от 4 милиарда $. В 2015 под въздействие на комерсиалната прелест на многомилиардните покупко-продажби с Азербайджан за съветския ВПК (както и за производителите на оръжие от други страни), предходният военно-политически баланс се оказа съществено нарушен в интерес на Азербайджан по редица типове въоръжение (танкове, артилерия, тежки огнеметни системи, разузнаващи и поразяващи дронове и др.). Нарастването на капацитета на азербайджанската войска се съпровождаше от непрекъснат растеж на военното напрежение.
Тенденцията на дестабилизация на вътрешнополитическата обстановка в Армения в 2015 подтиква войнствените настроения в Баку. Руската позиция на безпристрастен медиатор в карабахския спор извика неодобрение у двете страни. И двете страни разчитаха на поддръжка от Москва и не бяха подготвени да одобряват компромис. В резултат, непрекъснатия растеж на военно напрежение може да докара до топене на карабахския спор с възможност за бъдещо следващо изменение на настоящия (3+2+1) формат на района.
В 2015 азербайджанската страна регулярно нарушаваше режима на помирение по продължение на линията на прикосновение на войските, която в последните години в действителност още веднъж се трансформира в линия на фронта. Съгласно арменските данни, единствено през интервала 28 юни – 4 юли 2015 съглашението за преустановяване на огъня е било нарушено от азербайджанска страна към 300 пъти, от 15 до 21 ноември – към 400 пъти. Азербайджанските войски са употребявали ракетно-артилерийски установки и едрокалибрена артилерия за обстрела на територията на НКР и пограничните региони на Армения.
В Москва и Ереван осъзнаха евентуалната заплаха от създалата се обстановка и през февруари 2016 на Армения беше гласуван държавен експортен заем от 200 милиона $ за покупка на съветско оръжие с 10-годишно разсрочване на заплащането от началото на 2018. Осъществяването на това съглашение би разрешило неутрализирането на азербайджанското военно предимство в обособените типове въоръжение директно в зоната на спора. Но при започване на април 2016 (преди съветското оръжие да постъпи в Армения) на фронтовата линия започнаха бойни дейности. По мнението на военни специалисти, една от аргументите за решението на Баку да организира едромащабна военна интервенция точно в същото време, може да е бил съветският „ оръжеен “ заем, включващ доставката в Армения на бойните машини „ Смерч “ и „ Солнцепек “. Това може да е подбудило азербайджанското управление да реализира военна интервенция, преди салдото на конфликтуващите сили да бъде дефинитивно подравнен. Много е евентуално на 16 март 2016 И. Алиев да е получил авансово утвърждение на проектите си по време на среща с президента на Турция Т. Р. Ердоган в Анкара. Тази версия индиректно се удостоверява от направените незабавно след началото на военните дейности изказвания на турското управление в поддръжка на дейностите на Баку и за наказание на политиката на Армения.
Бойните дейности от 2-5 април 2016 и техните последици
В нощта на 1-ви против 2-ри април азербайджански разузнавателно-диверсионни групи се осведомяват за разположението на арменските предни позиции в „ зоната на сигурност “ за да не позволен достъпа на запаси до тези позиции от настъпващите по фронта предни елементи. Рано сутринта на 2ри април 2016 азербайджанската армия минава в нахлуване, боевете се разпростират по цялото продължение на 200-километровата линия на фронта. Мартакертският (северния) и Гадрутският (южния) флангове на арменските позиции са подложени на масиран артилерийски обстрел, по едно и също време протича пренасяне на централното агдамско направление, предопределено за насърчаване настъплението на бронетехниката (219 танка, в това число Т-90). Арменската артилерия открива огън по настъпващите елементи и по регионите, където са съсредоточени азербайджанските войски от втори ешелон. В резултат на 2-3 април азербайджанското нахлуване изпада на няколко пъти до 19-20 км. от линията на фронта.
Настъпващите не съумяват да пробият арменските позиции, на 4ти април 2016 министърът на защитата на АР дава инструкции на всички родове войски, включително ракетно-артилерийските войски, да бъдат подготвени за нанасяне на „ съкрушителни удари “ с потребление на тежки бойни средства по Степанакерт и други градове на НКР, в случай че в къси периоди „ вражеската страна не приключи нанасянето на удари по наши обитаеми места “. Едновременно азербайджанските войски за първи път от началото на боевете употребяват ракетни системи за залпов огън „ Смерч “ и тежки огнеметни системи „ Солнцепек “. Независимо от това, на 4ти април 2016 самодейността дефинитивно минава в арменската страна, която сполучливо потушава настоящите зад фронтовата линия азербайджански разузнавателно-диверсионни групи и стартира подготовка за лично нахлуване. По мнението на съветския политолог В. Михайлов, изказването за вероятни ракетни удари по столицата на НКР свидетелства за „ близо до паническото положение на азербайджанското армейско командване “.
Азербайджанското нахлуване приключва с крах преди всичко заради упорството на арменските предни елементи, които не позволяват продупчване на линията на защитата, и ефикасния огън на арменската артилерия. Вследствие на четиридневните боеве, на азербайджанската войска се удава да завземе неголяма по повърхност територия, ситуирана пред главните арменски позиции.
В изискванията на загуба на фактора на внезапността и напредването на арменските запаси към фронтовата линия, азербайджанското командване осъзнава безперспективността на продължаването на военните дейности. Арменското управление избира да не минава в нахлуване, чийто резултат би бил прекомерно непредсказуем и за двете страни. В тази обстановка Баку и Ереван избират да се откажат от по-нататъшно изостряне на обстановката. При посредничеството на Русия в Москва протичат договаряния сред началниците на генералните щабове на Армения и Азербайджан, страните се договарят за преустановяване на огъня по продължение на цялата линия на прикосновение от 12 часа на 5ти април 2016. Бойните дейности са прекъснати, само че още след няколко дни престрелките още веднъж се възобновяват и предходната „ вялопротичаща “ позиционна война на изтощение на съперника продължава.
Баку и Ереван дадоха противоположни оценки на боевете от 2-5 април 2016. Президентът на АР Илхам Алиев съобщи, че интервенцията на азербайджанската войска е имала защитителен темперамент и се е провела в отговор на следващата военна провокация срещу Азербайджан. Той оцени високо дейностите на азербайджанската войска като „ пагубен удар по врага и огромна военна победа “. Министърът на защитата на АР Закир Хасанов също съобщи, че „ 2ри април ще остане в историята на азербайджанската войска като ден на блестяща победа “. Тези оценки бяха дадени в началния стадий на настъплението, само че останаха неизменени и след нетриумфалния за азербайджанската войска завършек на боевете. Например, на 9ти май 2016 И. Алиев завяви: „...Нашата войска организира сполучлива контранастъпателна интервенция в Карабах. В резултат от контранастъпателната интервенция част от нашите окупирани земи беше освободена от окупаторите, нашите позиции на линията на прикосновение още повече се укрепиха. Искам още един път от цялата си душа да поздравя целия азербайджански народ с тази историческа и блестяща победа “.
По мнението на президента на РА Серж Саргсян, арменските въоръжени сили са изпълнили всички сложени пред тях задания. В отговор на остра рецензия от страна на локалната съпротива, той съобщи: „ Аз сложих ясна задача пред нашите въоръжени сили за системата на сигурност – да не позволяват пробив и разрушение на нашия фронт, т.е. да провалят проектите на съперника. Предполагам всички вие се убедихте в това, че тези проекти се провалиха “.
С. Саргсян избра да се въздържи от възторжени оценки: „ Ако желаете безусловно да кажа, че ние сме победили, аз мога да го направя, само че най-коректната дефиниция се заключава в следното: нашите Въоръжени Сили извършиха задачата “. По мотив изгубените в хода на боевете територии, той съобщи следното: „ арменските сили, които имаха в наличност 800 хиляди хектара като зона на сигурност, изгубиха към 800, което не съставлява и една хилядна. В стратегическо и тактическо отношение тези територии нямат никакво значение. В чисто психически проект, да, азербайджанците могат да убедят своя народ, че са постигнали някакъв резултат “. Президентът на РА уточни огромни загуби за азербайджанската войска и акцентира, че арменската войска е можела да върне тези 800 хектара, само че е съществувал въпросът коства ли си за тях да се жертват доста животи. Независимо от многочислените апели за продължение на настъплението за разширение на „ зоната на сигурност “ и дори „ финален погром на агресора “, управлението на Армения избра да се откаже от продължение на боевете за възвръщане на изгубената територия, с цел да избегне нови загуби.
Международната реакция на възобновяването на широкомащабните бойни дейности в зоната на карабахския спор се оказа неподходяща за Баку. На 2ри април 2016 съпредседателите на Минската група на ОССЕ (Франция, Русия и САЩ) излязоха с общо изказване, в което осъдиха потреблението на мощ в зоната на спора и приканиха страните да прекратят стрелбата, както и да подхващат всички нужни ограничения за стабилизиране на обстановката на място. По-рязко и несъмнено беше изказването на формалния представител на Организацията на Договора за Колективна Сигурност (ОДКС). В него цялата отговорност за изострянето на обстановката се беше трансферирана на Баку и се показваше поддръжка за арменската войска: „ Действията на азербайджанската страна в дадения случай водят до изостряне на обстановката и спора. Генералният секретар на ОДКС Николай Бордюжа и управлението на секретариата на ОДКС са в непрекъснат контакт с управлението на Армения и получават от министерството на защитата на републиката изчерпателна информация за протичащите въоръжени стълкновения “.
Бойните дейности от 2-5 април 2016 демонстрираха, че азербайджанската войска не е в положение да реши карабахския проблем с бърз и триумфален боен блицкриг. В нахлуване бяха задействани нови типове оръжие и най-подготвените подразделения със особено предопределение, които, дружно с танковите подразделения, понесоха най-сериозните загуби, само че не съумяха да решат поставените задания. Азербайджанската „ бойна разведка “ сподели, че всички старания и великански военни разноски не са довели до осезаемо предимство на азербайджанската войска. Нещо повече, по мнението на редица специалисти, дори е мъчно да се приказва за „ значителен растеж на боеспособността и подготовката на персоналния състав на армията “.
Боевете изявиха огромни дефекти и в арменските въоръжени сили: в разузнаването, свръзката и снабдяването, което докара до уволнението на трима генерали, куриращи тези посоки. При това би трябвало да се регистрира, че в боевете взеха присъединяване арменските предни елементи, които са образувани преди всичко от наборници. „ Основните сили и средства, както и аварийните съставни елементи на Армията на защитата на НКР и подразделенията на въоръжените сили на Република Армения по този начин и не съумяха да вземат присъединяване в бойните дейности. Не бяха употребявани и доста от съществуващите на въоръжение модерни типове оръжия и военна техника, включително високоточни оперативно-тактически ракетни комплекси “.
На фона на хроничния тупик в преговорния развой и внезапното повишаване на напрежението, основната задача на МГ на ОССЕ и съветската дипломация не е реплика на „ кротичък развой “, а определяне на действителен режим на помирение посредством основаване на ефикасни механизми за недопускане на възобновяването на военни дейности. Боевете от 2-5 април 2016 демонстрираха нуждата от основаване на надеждна система за мониторинг, включваща непрекъснато наличие на групи от интернационалните военни наблюдаващи по цялата линия на прикосновение, механически средства за справедлив надзор и така нататък Споразумението за основаване на такава система под егидата на МГ на ОССЕ би трябвало да включва и юридически завършени отговорности на конфликтуващите страни за изтъкване и наказване на отговорния при нарушение режима на помирение.
Ефективният интернационален надзор за преустановяване на огъня ще сътвори условия за активизиране на преговорния развой за реализиране на всеобхватно урегулиране на карабахския спор. В противоположен случай равнището на неприязън на страните ще продължава да нараства, карабахският проблем ще продължи да бъде източник на напрежение и затруднение за стабилизиране на ситуацията на целия Южен Кавказ.
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ