Добромир Добринов от WWF пред ФАКТИ: Министърът на околната среда и водите бяга от отговорност
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Лифтът към Седемте рилски езера да бъде напълно изваден от употреба - това желаят от организацията WWF. Те сигнализират, че Седемте рилски езера могат да бъдат окончателно изгубени, в случай че това не бъде направено. „ Седемте рилски езера умират и единствено бързо и прецизно използване на закона може да им даде късмет за живот”, споделят от организацията.
От ФАКТИ се свързахме с Добромир Добринов - специалист по природозащитно законодателство в процедура „ Гори” на WWF. Разговора ни за Седемте рилски езера, четете в идващите редове:
- Г-н Добринов, за какво лифтът би трябвало да бъде изцяло спрян, съгласно Вас?
- Още от построяването повтаряме, че той опонира на член 21, точка 1 от Закона за предпазените територии, забраняващ ново строителство в парка. Преди година и половина приключихме правосъдните каузи за сходен проблем в Пирин и Върховният административен съд доста ясно сподели, че този вид уреди няма място в националните паркове.
Съвсем друго е, когато националния парк е разгласен със съществуващо такова оборудване. Тогава законът разрешава единствено ремонта му – т.е. заварена е обстановка, само че този въжен превоз на Паничище беше построен откакто беше оповестена предпазената територия „ Национален парк Рила” и регулацията на Закона за предпазените територии действаше. Както и тогава, по този начин и в този момент страната просто не желае да ползва закона. Това е истината. Тук ключът е по какъв начин можем да опазим предпазените територии, каквато е задачата на Закона за предпазените територии в положението, в което законът изисква. Тоест да се резервира тяхната непринуденост.
Ясно е, че законът е планувал съответните много ограничаващи механизми, тъй като знаем всички, че урбанизацията на една територия води всички негативи върху околната среда. Няма по какъв начин при този поток да се запазят езерата. Специално на Паничище имаше естествена ландшафтна бариера – просто подобен е релефът на местността, че потокът беше стеснен. Никой не е ограничавал достъпа, само че потокът беше стеснен. Хората, които бяха подготвени да изтърпят напъните да изкачат близо 3 километра път бяха съществени хора, които отиваха със напълно друго държание в планината.
В момента – ще го кажа по-разговорно, само че с джапанки, с високи токчета – превърнахме езерата в градски парк. С колата отиваш до лифта, с лифта отиваш на езерото, минаваш 50-60 метра. С този достъп виждаме какво се случи и ние от WWF предупреждавахме какво ще се случи още когато го построиха. Освен буквата на закона е нарушен и духът, а в тази ситуация имаме и доказателство, че е нарушен законът, тъй като езерата умират. Категорично доказателство във времето.
Не е просто наше изказване – било е наше изказване, когато са изграждали лифта преди 10-15 години. Тогава някой можеше да каже WWF твърди някакви неща. В момента всички виждаме, че има проблем, в това число Министерството на околната среда и водите и Дирекция “Национален парк Рила” го признават. За това парковата дирекция написа няколко милионен план, с цел да взема решение този проблем.
- Действително проблемите биха ли били решени, в случай че бъде спрян лифтът?
- Разбира се. Най-малкото имайте поради, че Законът за предпазените територии категорично показва какви са секторите, които са охраняеми от чиновниците на парковата защита. Не може без смяна в закона да се назначат нови охранители от парковата дирекция. Дори и да се назначат, в интензивните дни има голям поток – не може да се управлява. Чисто на практика, каквито и други ограничения да се вземат – даже и потърсим различен метод, който няма да е в сходство със закона, само че най-малко бил уместен метод, не може да се реализира този надзор.
Единственият метод е лифтът да се спре. Първо, тъй като е противозаконен. Второто, което може би ще би трябвало да се направи като последваща стъпка, в случай че тази не реши въпроса е цялостно ограничение на достъпа до самите езера. Хората могат да се любуват на езерата и от отдалеченост, отвън прилежащите им територии. Не е належащо да влезете и да се изкъпете в езерото, с цел да оцените неговата хубост.
Ако не използван закона в цялостната му мощ, просто ще продължаваме да следим по какъв начин езерата умират. За мен това е най-голямото терзание - държанието на Министерството на околната среда и водите, което очевидно пренебрегва решението на Върховния административен съд и ясното пояснение на Закона за предпазените територии, обещано в проблема с Пирин тъкмо във връзка с лифтовете и пробва да трансферира казуса от болната на хубавичко глава. Говори за някакви забрани в предпазена зона „ Рила буфер”, която е отвън границите на националния парк. Тези забрани за придвижване там нямат нищо общо с езерата, те не са основани с тази цел.
В един миг внезапно ще кажат, че районните дирекции по горите, горските или общината са отговорни за заличаване на езерата. Не – това е прекачване на казуса от болната на хубавичко глава. Министърът на околната среда и водите бяга от отговорност – това го декларирам изрично.
- Защо, съгласно Вас, не се стопира лифтът след всички дейности за това?
- Министърът на околната среда и водите просто не желае да приложи закона. Да, законът изисква крайни ограничения, те са непопулярни и сега евентуално не желае да навлича гнева на една част от хората, които биха употребявали този въжен превоз за омекотен достъп, само че те не са същински планинари. Те просто биха го разглеждали като една от разходките, една от дестинациите, които са решили да посетят.
Вероятно поради непопулярността на тези ограничения и това, че е належащо, когато издадеш една такава заповед, да излезеш и доста ясно да обясниш на хората – „ Разберете, би трябвало да опазим тези езера от самите нас, с цел да може те да съществуват и за нашите деца”. В противоположен случай ги унищожаваме и няма да остане завещание.
- Какво очаквате да се случи – ще бъде ли спрян лифтът?
- Ние сме изпратили сигнал до Върховна административна прокуратура, тъй като тя може да даде мнение по правомерност, само че от министерството нямаме отговор. Честно казано, чаках това да се случи. Това беше като някакъв финален, обезверен зов, апел за разсъдък от наша страна, тъй като към този момент е видно, че езерата умират. Трябваше по някакъв метод за финален път да накараме управляващите да се задвижат. Дали ще се задвижат – най-вероятно не. Най-вероятно ще изгубим езерата и най-вероятно политическата и административната отговорност ще се отмие. След време всички ще гледаме и ще ахкаме. За страдание това е обстановката, тъй като това е използването на закона.
От първите предизвестия минаха 12 години и езерата към този момент са повлияни. Сега имаме късмет най-малко да им дадем опция по някакъв метод да се възстановят. Имайте поради, че Министерството на околната среда и водите откакто наложи тази заповед – в случай че я наложи, има една доста значима последваща стъпка. Тя е отвън територията на парка да се реализира прекъсване на незаконния транспорт на хора от превозвачи, които даже не са регистрирани като компании. Тази услуга също би трябвало да бъде спряна. Този път нагоре би трябвало да е единствено за държавните служби и за техни коли - пожарна, спешна помощ, паркови и районни дирекции.
Също по този начин Министерството на околната среда и водите би трябвало да потърси помощта на полицията. Без наличието на полиция, която да подсигурява, че в действителност се съблюдава законът, нещата ще не престават.
Лифтът към Седемте рилски езера да бъде напълно изваден от употреба - това желаят от организацията WWF. Те сигнализират, че Седемте рилски езера могат да бъдат окончателно изгубени, в случай че това не бъде направено. „ Седемте рилски езера умират и единствено бързо и прецизно използване на закона може да им даде късмет за живот”, споделят от организацията.
От ФАКТИ се свързахме с Добромир Добринов - специалист по природозащитно законодателство в процедура „ Гори” на WWF. Разговора ни за Седемте рилски езера, четете в идващите редове:
- Г-н Добринов, за какво лифтът би трябвало да бъде изцяло спрян, съгласно Вас?
- Още от построяването повтаряме, че той опонира на член 21, точка 1 от Закона за предпазените територии, забраняващ ново строителство в парка. Преди година и половина приключихме правосъдните каузи за сходен проблем в Пирин и Върховният административен съд доста ясно сподели, че този вид уреди няма място в националните паркове.
Съвсем друго е, когато националния парк е разгласен със съществуващо такова оборудване. Тогава законът разрешава единствено ремонта му – т.е. заварена е обстановка, само че този въжен превоз на Паничище беше построен откакто беше оповестена предпазената територия „ Национален парк Рила” и регулацията на Закона за предпазените територии действаше. Както и тогава, по този начин и в този момент страната просто не желае да ползва закона. Това е истината. Тук ключът е по какъв начин можем да опазим предпазените територии, каквато е задачата на Закона за предпазените територии в положението, в което законът изисква. Тоест да се резервира тяхната непринуденост.
Ясно е, че законът е планувал съответните много ограничаващи механизми, тъй като знаем всички, че урбанизацията на една територия води всички негативи върху околната среда. Няма по какъв начин при този поток да се запазят езерата. Специално на Паничище имаше естествена ландшафтна бариера – просто подобен е релефът на местността, че потокът беше стеснен. Никой не е ограничавал достъпа, само че потокът беше стеснен. Хората, които бяха подготвени да изтърпят напъните да изкачат близо 3 километра път бяха съществени хора, които отиваха със напълно друго държание в планината.
В момента – ще го кажа по-разговорно, само че с джапанки, с високи токчета – превърнахме езерата в градски парк. С колата отиваш до лифта, с лифта отиваш на езерото, минаваш 50-60 метра. С този достъп виждаме какво се случи и ние от WWF предупреждавахме какво ще се случи още когато го построиха. Освен буквата на закона е нарушен и духът, а в тази ситуация имаме и доказателство, че е нарушен законът, тъй като езерата умират. Категорично доказателство във времето.
Не е просто наше изказване – било е наше изказване, когато са изграждали лифта преди 10-15 години. Тогава някой можеше да каже WWF твърди някакви неща. В момента всички виждаме, че има проблем, в това число Министерството на околната среда и водите и Дирекция “Национален парк Рила” го признават. За това парковата дирекция написа няколко милионен план, с цел да взема решение този проблем.
- Действително проблемите биха ли били решени, в случай че бъде спрян лифтът?
- Разбира се. Най-малкото имайте поради, че Законът за предпазените територии категорично показва какви са секторите, които са охраняеми от чиновниците на парковата защита. Не може без смяна в закона да се назначат нови охранители от парковата дирекция. Дори и да се назначат, в интензивните дни има голям поток – не може да се управлява. Чисто на практика, каквито и други ограничения да се вземат – даже и потърсим различен метод, който няма да е в сходство със закона, само че най-малко бил уместен метод, не може да се реализира този надзор.
Единственият метод е лифтът да се спре. Първо, тъй като е противозаконен. Второто, което може би ще би трябвало да се направи като последваща стъпка, в случай че тази не реши въпроса е цялостно ограничение на достъпа до самите езера. Хората могат да се любуват на езерата и от отдалеченост, отвън прилежащите им територии. Не е належащо да влезете и да се изкъпете в езерото, с цел да оцените неговата хубост.
Ако не използван закона в цялостната му мощ, просто ще продължаваме да следим по какъв начин езерата умират. За мен това е най-голямото терзание - държанието на Министерството на околната среда и водите, което очевидно пренебрегва решението на Върховния административен съд и ясното пояснение на Закона за предпазените територии, обещано в проблема с Пирин тъкмо във връзка с лифтовете и пробва да трансферира казуса от болната на хубавичко глава. Говори за някакви забрани в предпазена зона „ Рила буфер”, която е отвън границите на националния парк. Тези забрани за придвижване там нямат нищо общо с езерата, те не са основани с тази цел.
В един миг внезапно ще кажат, че районните дирекции по горите, горските или общината са отговорни за заличаване на езерата. Не – това е прекачване на казуса от болната на хубавичко глава. Министърът на околната среда и водите бяга от отговорност – това го декларирам изрично.
- Защо, съгласно Вас, не се стопира лифтът след всички дейности за това?
- Министърът на околната среда и водите просто не желае да приложи закона. Да, законът изисква крайни ограничения, те са непопулярни и сега евентуално не желае да навлича гнева на една част от хората, които биха употребявали този въжен превоз за омекотен достъп, само че те не са същински планинари. Те просто биха го разглеждали като една от разходките, една от дестинациите, които са решили да посетят.
Вероятно поради непопулярността на тези ограничения и това, че е належащо, когато издадеш една такава заповед, да излезеш и доста ясно да обясниш на хората – „ Разберете, би трябвало да опазим тези езера от самите нас, с цел да може те да съществуват и за нашите деца”. В противоположен случай ги унищожаваме и няма да остане завещание.
- Какво очаквате да се случи – ще бъде ли спрян лифтът?
- Ние сме изпратили сигнал до Върховна административна прокуратура, тъй като тя може да даде мнение по правомерност, само че от министерството нямаме отговор. Честно казано, чаках това да се случи. Това беше като някакъв финален, обезверен зов, апел за разсъдък от наша страна, тъй като към този момент е видно, че езерата умират. Трябваше по някакъв метод за финален път да накараме управляващите да се задвижат. Дали ще се задвижат – най-вероятно не. Най-вероятно ще изгубим езерата и най-вероятно политическата и административната отговорност ще се отмие. След време всички ще гледаме и ще ахкаме. За страдание това е обстановката, тъй като това е използването на закона.
От първите предизвестия минаха 12 години и езерата към този момент са повлияни. Сега имаме късмет най-малко да им дадем опция по някакъв метод да се възстановят. Имайте поради, че Министерството на околната среда и водите откакто наложи тази заповед – в случай че я наложи, има една доста значима последваща стъпка. Тя е отвън територията на парка да се реализира прекъсване на незаконния транспорт на хора от превозвачи, които даже не са регистрирани като компании. Тази услуга също би трябвало да бъде спряна. Този път нагоре би трябвало да е единствено за държавните служби и за техни коли - пожарна, спешна помощ, паркови и районни дирекции.
Също по този начин Министерството на околната среда и водите би трябвало да потърси помощта на полицията. Без наличието на полиция, която да подсигурява, че в действителност се съблюдава законът, нещата ще не престават.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ