От КТБ и откраднатите милиарди до днешния протест
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
От 2 месеца българите стачкуват. Причини имаше доста и от дълго време: разкритията за КТБ и откраднатите милиарди, Апартаментгейт, злоупотреби с еврофондове, Божков. Но без опозиционния звук в медиите нямаше да има митинги.
Протестът е медия, която излъчва своето обръщение. Доколко обаче то ще стигне до обществото и ще откри неговата поддръжка? Това зависи от държанието на останалите медии.
Посланието на сегашния митинг е коренно: ръководещите нито ден повече не би трябвало да остават на власт. Отнася се и за трите управляващи: изпълнителната, законодателната, а и правосъдната в лицето на основния прокурор. Същото обръщение излъчват и опозиционните медии, където митингът намира естествения си дом.
Що е то опозиционна медия?
Впрочем, понятието " опозиционна медия " в България като че ли беше забравено. Във разновидността " опозиционна преса " то бе особено за пред деветосептемврийската ни гласност, през соца не можеше да става и дума за такава, а след Десети ноември се утвърди професионалният стандарт на плурализма, съгласно който директното заемане на политическа страна е недопустимо. Напоследък обаче се обрисуваха медии с явен опозиционен профил и то освен в интернет, където режимът на " независимост без граници " поначало дава приоритет на крайните гледни точки, само че и в обичайните медии. И особено в малкия екран, без значение че поради скъпото ѝ произвеждане, тя гледа да е внимателна.
Отчетливото опозиционно говорене на първо време откри място в по-периферни малките екрани, които така и така са съвсем изключени от разпределението на рекламните и корпоративните потоци. В тази ниша с излъчвания и водещи се разположиха Евроком, ТВ+, ТВ1, 7/8…А в последно време, въпреки и доста по-обрано, и бТВ. Протестът повече или по-малко причисли към тях Дарик радио и частично стратегия " Хоризонт " на БНР, която като социална медия е задължена със закон да съблюдава плурализъм на гледните точки. В опозиционната ниша основна роля играят и някои онлайн медии, които имат биографията и репутацията на обичайни медии - като " Дневник ", " Медиапул ", " Свободна Европа " или " Офнюз ".
Често ме питат за какво би трябвало да назовавам медии, които извършват професионалния си дълг и показват нещата такива, каквито са, опозиционни. Ето за какво: тъй като вършат освен това от това - те упорстват и аргументират потребността от промяна на властта в страната, което точно им основава опозиционен темперамент и ги трансформира в непрестанен виртуален митинг, станал преди два месеца и действителен.
Виртуалният и действителният митинг са дотолкоз свързани, че първият подари с водачи втория. Става дума за така нареченото Отровно трио, което беше композирано и наименувано от Сашо Диков в телевизия Евроком и набра известност в обществените мрежи като остро сериозен неидентифициран политически индивид. От такава " стартова позиция " то съумя да се придвижи от перифериите към центъра на публичността и да се съобщи като уредник на непринудено зародилото площадно неодобрение, подтиквано от акцията на Христо Иванов в Росенец. Казусът е забавен с това, че в тази ситуация митингът става продължение на медията. И е индикативен за това, че митингите под лозунга " Оставка! " осъществят към този момент насъбрани в медиите опозиционни запаси.
Да се върнем към банкрута на КТБ
Как се получи натрупването? То стартира с банкрута и оповестяването в неплатежоспособност на КТБ, когато се разбра, че са откраднати 4 милиарда лв., които всеки ще би трябвало да заплаща. Каквито и версии да се предлагаха, отговорността по наложителност падна върху ръководещите. Още повече, че те по този начин и не дадоха безапелационно за обществото пояснение какво се е случило и кой е взел парите. Но тогава не се стигна до прояви на всеобщо неодобрение, тъй като хората бяха протестирали в продължение на година и половина и бяха изтощени. И тъй като за доста от тях това значеше да стачкуват против личния си избор в неотдавна миналите парламентарни избори. Така или другояче обаче точно историята с КТБ вкара опозиционния звук в медиите. После той от време на време се втърдяваше от разнообразни по мащаба си кавги - от жилища, добити на безценица, до корист с еврофондове. И по този начин до историята с Васил Божков… Повдигнатите му 18 утвърждения трябваше да провокират медийно утвърждение и национална наслада, защото той е от най-спорните богаташи на прехода, апетитен е като несломим състезател от ъндърграунда. Неочаквано за ръководещите обаче обвиняванията се обърнаха и против тях, тъй като Божков не е подобен от през вчерашния ден, което значи, че до един неразбираемо по какъв начин определен миг те са му осигурявали чадър. Така изказванията на Божков от Дубай получиха неподозирана критическа мощност по отношение на властта и катализираха гражданското неодобрение. А медиите, които му даваха естрада, се заявяваха, като опозиционни, както точно бТВ се включи в техните редици.
Останалите медии, макар че има разлики в държанието им, като цяло не са на страната на митинга. И освен искрено проправителствените като " ПИК " или " Блиц ", само че и тези, които на пръв взор отразяват митинга обширно и уравновесено. Те едва се интересуват от съдържателните му измерения - от аргументите, довели до него и от основанията на настояванията му, а го показват на първо място като площадно деяние със своите премеждия и анонимни герои. Основното, което научава аудиторията от тези издания ден след ден, е от кое място са минали протестиращите, с какво за замеряли служителите на реда, кои кръстовища са блокирали, какви неудобства са основали на непротестиращите и прочие. Така, някак по дифолт, неизбежните за всеки огромен митинг провокации се легализират като част от него и му дават нападателен профил. На това оказва помощ и мантрата: да свалим Борисов, пък след това да става каквото ще. Тя прави нежелани визионерските политически гласове, с които протестиращите биха могли да се разпознават, и свежда претекстовете да излезеш на улицата до един: гневът. А той, с цел да поддържа митинга с месеци, би трябвало да ескалира в конфликти с служителите на реда (единствените представители на властта " на терен " ) и на собствен ред да легализира провокациите като част от себе си.
Протестът мъчно може да продължи без нови послания и нови гласове, а и нова тактика. Иначе неопозиционните медии последователно ще приспят необятната публика и тя ще свикне да си живее с митинга без да го вижда. Както привикна, прочее, и с ковид.
От 2 месеца българите стачкуват. Причини имаше доста и от дълго време: разкритията за КТБ и откраднатите милиарди, Апартаментгейт, злоупотреби с еврофондове, Божков. Но без опозиционния звук в медиите нямаше да има митинги.
Протестът е медия, която излъчва своето обръщение. Доколко обаче то ще стигне до обществото и ще откри неговата поддръжка? Това зависи от държанието на останалите медии.
Посланието на сегашния митинг е коренно: ръководещите нито ден повече не би трябвало да остават на власт. Отнася се и за трите управляващи: изпълнителната, законодателната, а и правосъдната в лицето на основния прокурор. Същото обръщение излъчват и опозиционните медии, където митингът намира естествения си дом.
Що е то опозиционна медия?
Впрочем, понятието " опозиционна медия " в България като че ли беше забравено. Във разновидността " опозиционна преса " то бе особено за пред деветосептемврийската ни гласност, през соца не можеше да става и дума за такава, а след Десети ноември се утвърди професионалният стандарт на плурализма, съгласно който директното заемане на политическа страна е недопустимо. Напоследък обаче се обрисуваха медии с явен опозиционен профил и то освен в интернет, където режимът на " независимост без граници " поначало дава приоритет на крайните гледни точки, само че и в обичайните медии. И особено в малкия екран, без значение че поради скъпото ѝ произвеждане, тя гледа да е внимателна.
Отчетливото опозиционно говорене на първо време откри място в по-периферни малките екрани, които така и така са съвсем изключени от разпределението на рекламните и корпоративните потоци. В тази ниша с излъчвания и водещи се разположиха Евроком, ТВ+, ТВ1, 7/8…А в последно време, въпреки и доста по-обрано, и бТВ. Протестът повече или по-малко причисли към тях Дарик радио и частично стратегия " Хоризонт " на БНР, която като социална медия е задължена със закон да съблюдава плурализъм на гледните точки. В опозиционната ниша основна роля играят и някои онлайн медии, които имат биографията и репутацията на обичайни медии - като " Дневник ", " Медиапул ", " Свободна Европа " или " Офнюз ".
Често ме питат за какво би трябвало да назовавам медии, които извършват професионалния си дълг и показват нещата такива, каквито са, опозиционни. Ето за какво: тъй като вършат освен това от това - те упорстват и аргументират потребността от промяна на властта в страната, което точно им основава опозиционен темперамент и ги трансформира в непрестанен виртуален митинг, станал преди два месеца и действителен.
Виртуалният и действителният митинг са дотолкоз свързани, че първият подари с водачи втория. Става дума за така нареченото Отровно трио, което беше композирано и наименувано от Сашо Диков в телевизия Евроком и набра известност в обществените мрежи като остро сериозен неидентифициран политически индивид. От такава " стартова позиция " то съумя да се придвижи от перифериите към центъра на публичността и да се съобщи като уредник на непринудено зародилото площадно неодобрение, подтиквано от акцията на Христо Иванов в Росенец. Казусът е забавен с това, че в тази ситуация митингът става продължение на медията. И е индикативен за това, че митингите под лозунга " Оставка! " осъществят към този момент насъбрани в медиите опозиционни запаси.
Да се върнем към банкрута на КТБ
Как се получи натрупването? То стартира с банкрута и оповестяването в неплатежоспособност на КТБ, когато се разбра, че са откраднати 4 милиарда лв., които всеки ще би трябвало да заплаща. Каквито и версии да се предлагаха, отговорността по наложителност падна върху ръководещите. Още повече, че те по този начин и не дадоха безапелационно за обществото пояснение какво се е случило и кой е взел парите. Но тогава не се стигна до прояви на всеобщо неодобрение, тъй като хората бяха протестирали в продължение на година и половина и бяха изтощени. И тъй като за доста от тях това значеше да стачкуват против личния си избор в неотдавна миналите парламентарни избори. Така или другояче обаче точно историята с КТБ вкара опозиционния звук в медиите. После той от време на време се втърдяваше от разнообразни по мащаба си кавги - от жилища, добити на безценица, до корист с еврофондове. И по този начин до историята с Васил Божков… Повдигнатите му 18 утвърждения трябваше да провокират медийно утвърждение и национална наслада, защото той е от най-спорните богаташи на прехода, апетитен е като несломим състезател от ъндърграунда. Неочаквано за ръководещите обаче обвиняванията се обърнаха и против тях, тъй като Божков не е подобен от през вчерашния ден, което значи, че до един неразбираемо по какъв начин определен миг те са му осигурявали чадър. Така изказванията на Божков от Дубай получиха неподозирана критическа мощност по отношение на властта и катализираха гражданското неодобрение. А медиите, които му даваха естрада, се заявяваха, като опозиционни, както точно бТВ се включи в техните редици.
Останалите медии, макар че има разлики в държанието им, като цяло не са на страната на митинга. И освен искрено проправителствените като " ПИК " или " Блиц ", само че и тези, които на пръв взор отразяват митинга обширно и уравновесено. Те едва се интересуват от съдържателните му измерения - от аргументите, довели до него и от основанията на настояванията му, а го показват на първо място като площадно деяние със своите премеждия и анонимни герои. Основното, което научава аудиторията от тези издания ден след ден, е от кое място са минали протестиращите, с какво за замеряли служителите на реда, кои кръстовища са блокирали, какви неудобства са основали на непротестиращите и прочие. Така, някак по дифолт, неизбежните за всеки огромен митинг провокации се легализират като част от него и му дават нападателен профил. На това оказва помощ и мантрата: да свалим Борисов, пък след това да става каквото ще. Тя прави нежелани визионерските политически гласове, с които протестиращите биха могли да се разпознават, и свежда претекстовете да излезеш на улицата до един: гневът. А той, с цел да поддържа митинга с месеци, би трябвало да ескалира в конфликти с служителите на реда (единствените представители на властта " на терен " ) и на собствен ред да легализира провокациите като част от себе си.
Протестът мъчно може да продължи без нови послания и нови гласове, а и нова тактика. Иначе неопозиционните медии последователно ще приспят необятната публика и тя ще свикне да си живее с митинга без да го вижда. Както привикна, прочее, и с ковид.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ