Посланиците разбраха как прокуратурата иска да ги употреби
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Националното заседание на прокуратурата трябваше да бъде изгледано от непознатите дипломатически задачи и европейските посланици. Те, обаче не пристигнаха, тъй като доста добре схващат в какъв вътрешно-политически сюжет се пробват да ги употребят. Именно по тази причина и не пристигнаха. С това заседание се удостовери какво значи единоначалието и йерархичното управление в прокуратурата. То по нищо не се разграничава от казармата. Това сподели пред Фрог нюз адв. Велислав Величков по „ Правосъдие за всеки “. Ето какво още изясни той:
- Г-н Величков, в понеделник в резиденция „ Бояна “ се организира национално заседание на прокурорите. Според Вас какъв бе смисълът на това събиране на държавните обвинители?
- Смисълът на прокурорското заседание е подобен, какъвто е бил и на партийните конгреси на Българска комунистическа партия до 1989-та година, по този начин да кажем до вътрешно-дворцовия прелом. Смисълът е да се съберат едни хора от цялата страна, да си проработят едни командировъчни пари, да уверят в своята преданост Вожда-в случая основният прокурор, прочитайки авансово написани речи. Над 2/3 от изказващите се четяха изкарани на компютър речи, а имената им бяха в горната част на листа, което значи, че те са били авансово готови. Другите осигуриха безмълвно правостоящо наличие, нещо като почетен часовой пред основния прокурор. Всичко това трябваше да бъде изгледано от непознатите дипломатически задачи и европейските посланици. Те, обаче не пристигнаха, тъй като доста добре схващат в какъв вътрешно-политически сюжет се пробват да ги употребят. Именно по тази причина и не пристигнаха. Затова пред високо интелигентната аудитория на някогашния основен прокурор Никола Филчев, двама депутати от Движение за права и свободи, един от „ Воля “ и един от Вътрешна македонска революционна организация, несъмнено пред извънредно способеното наличие на министъра на правораздаването, основният прокурор си изчете словата, в които се базира на Левски и Линкълн, добре, че те не го чуват, и по-късно му бе засвидетелствана преторианска честност. Всъщност Иван Гешев събра преторианската армия на административните ръководители на прокуратури, които категорично извършват от години заповедите на всички основни прокурори. С това заседание безусловно тъкмо като на фотография се удостовери какво значи единоначалието и йерархичното управление в прокуратурата. То по нищо не се разграничава от казармата. Между армия и магистрати би трябвало да има огромна разлика, само че тя не се видя.
- Не Ви ли се коства, че има нонсенс-главният прокурор, който на практика в България има на процедура неограничена власт, се жалва от напън. Че кой може да го притисне него освен това съответствие на силите?
- Обикновено хората с най-голяма власт, изпитват възприятие на боязън, без значение дали това са императори, президенти, политици или висши магистрати. Когато си облечен в изключителна власт, даже най-малкият пробив, даже дупчица, през която влиза въздух през непромокаемата плътна обвивка, провокира боязън и суматоха. Малкото пропукване, ти се коства като огромен разлом. Именно митингите, които протичат, поради голямата си гражданска сила с искане оставката на Иван Гешев, както и поради констатациите и рекомендациите на Европейската и Венецианска комисии, поради идните срещи в Брюксел и чуването по тематиката за върховенството на закона, което се чака да се случи през септември, основният прокурор изпитва явно боязън, че ще се промени матрицата на безспорната му власт. И тя може да стане оспорима. Другото, от което се тормози, е дебата за мястото и ролята на прокуратурата и за пълномощията и контрола върху активността на самия основен прокурор. Вчера, без някой даже да е вкарвал тематиката в Народно събрание, бе дали прокуратурата ще излиза от правосъдната власт.
- Да чуем позицията Ви по този въпрос.
- Има доста отзиви. Според „ Правосъдие за всеки “ прокуратурата не би трябвало да бъде сложена на равна нога със съда. Прокурорите не би трябвало да вземат участие във Висш съдебен съвет, би трябвало да има прокурорски препоръки към ВКП и ВАП, само че прокуратурата не би трябвало да отива в изпълнителната власт. Има и други мнения, несъмнено. Но поради един публичен спор да свикаш цяло заседание, с цел да браниш независимостта на прокуратурата значи, че сега признаваш нейната взаимозависимост – взаимозависимост от основния прокурор. Той пък е подвластен от болшинството от Висш съдебен съвет, а половината от неговия състав е политическо предопределение. Т. е прокуратурата и сега е подвластна от политическата власт. И тъкмо тази полускрита взаимозависимост основния прокурор държи да се резервира. Затова го е боязън от другата тематика.
- Пред протестиращи заявихте, че желаете изобщо да се отстрани длъжността основен прокурор. Бихте ли ни обяснили причините си?
- Според конституционният текст, структурата на прокуратурата следва тази на съдилищата. На районно, окръжно и апелативно равнище, това е по този начин. Но на висшо равнище, вместо да има прокурор при ВКП и ВАП, административен началник над който да няма различен прокурор, ние имаме шапката на основен прокурор. Това е все едно да имаме основен арбитър над ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Цялостната активност на всички основни прокурори след 1992 година демонстрира, че те не се занимават с внасяне на обвинявания, поддържане на обвинителни актове, реализиране на присъди. Те реализират административно и методическо ръководство-указания, и имат по-скоро политическа роля в държавното обвиняване. Много повече се държат като политици и това изключително ясно пролича при сегашния основен прокурор. Така, че основният прокурор демонстрира, че той единствено запушва системата, като не я оставя тя да диша свободно и всички прокурори да работят свободно по съвест, разбиране и съгласно закона. На процедура всички са подчинени на Главния, а той запушва системата.
- Когато стане дума за правосъдната система, най-често задаваният въпрос е дали законът важи за всички?
- По Конституция всички са равни пред закона. Но използването на законите в България през последните 25 години демонстрира, че законите на важат за всички. А структурата, която най-избирателно ползва законите, е тъкмо прокуратурата. Защото отводите на прокуратурата да проверява и да образува досъдебни производства не подлежат на правосъден надзор. Т. е прокуратурата може да оневинява хора, даже когато са направили закононарушения. От друга страна може случайно да ги упреква с нелепи обвинявания, които по-късно падат в съда. Но това унищожава човешки ориси. И никой не носи отговорност за това. Никой прокурор, който е унищожил човек или бизнес, не носи отговорност за своята неточност или за своето злоумишлено действие. Именно заради това законите в прокуратурата не се ползват еднообразно към всички и не важат за всички.
Интервю на Катя Илиева
Националното заседание на прокуратурата трябваше да бъде изгледано от непознатите дипломатически задачи и европейските посланици. Те, обаче не пристигнаха, тъй като доста добре схващат в какъв вътрешно-политически сюжет се пробват да ги употребят. Именно по тази причина и не пристигнаха. С това заседание се удостовери какво значи единоначалието и йерархичното управление в прокуратурата. То по нищо не се разграничава от казармата. Това сподели пред Фрог нюз адв. Велислав Величков по „ Правосъдие за всеки “. Ето какво още изясни той:
- Г-н Величков, в понеделник в резиденция „ Бояна “ се организира национално заседание на прокурорите. Според Вас какъв бе смисълът на това събиране на държавните обвинители?
- Смисълът на прокурорското заседание е подобен, какъвто е бил и на партийните конгреси на Българска комунистическа партия до 1989-та година, по този начин да кажем до вътрешно-дворцовия прелом. Смисълът е да се съберат едни хора от цялата страна, да си проработят едни командировъчни пари, да уверят в своята преданост Вожда-в случая основният прокурор, прочитайки авансово написани речи. Над 2/3 от изказващите се четяха изкарани на компютър речи, а имената им бяха в горната част на листа, което значи, че те са били авансово готови. Другите осигуриха безмълвно правостоящо наличие, нещо като почетен часовой пред основния прокурор. Всичко това трябваше да бъде изгледано от непознатите дипломатически задачи и европейските посланици. Те, обаче не пристигнаха, тъй като доста добре схващат в какъв вътрешно-политически сюжет се пробват да ги употребят. Именно по тази причина и не пристигнаха. Затова пред високо интелигентната аудитория на някогашния основен прокурор Никола Филчев, двама депутати от Движение за права и свободи, един от „ Воля “ и един от Вътрешна македонска революционна организация, несъмнено пред извънредно способеното наличие на министъра на правораздаването, основният прокурор си изчете словата, в които се базира на Левски и Линкълн, добре, че те не го чуват, и по-късно му бе засвидетелствана преторианска честност. Всъщност Иван Гешев събра преторианската армия на административните ръководители на прокуратури, които категорично извършват от години заповедите на всички основни прокурори. С това заседание безусловно тъкмо като на фотография се удостовери какво значи единоначалието и йерархичното управление в прокуратурата. То по нищо не се разграничава от казармата. Между армия и магистрати би трябвало да има огромна разлика, само че тя не се видя.
- Не Ви ли се коства, че има нонсенс-главният прокурор, който на практика в България има на процедура неограничена власт, се жалва от напън. Че кой може да го притисне него освен това съответствие на силите?
- Обикновено хората с най-голяма власт, изпитват възприятие на боязън, без значение дали това са императори, президенти, политици или висши магистрати. Когато си облечен в изключителна власт, даже най-малкият пробив, даже дупчица, през която влиза въздух през непромокаемата плътна обвивка, провокира боязън и суматоха. Малкото пропукване, ти се коства като огромен разлом. Именно митингите, които протичат, поради голямата си гражданска сила с искане оставката на Иван Гешев, както и поради констатациите и рекомендациите на Европейската и Венецианска комисии, поради идните срещи в Брюксел и чуването по тематиката за върховенството на закона, което се чака да се случи през септември, основният прокурор изпитва явно боязън, че ще се промени матрицата на безспорната му власт. И тя може да стане оспорима. Другото, от което се тормози, е дебата за мястото и ролята на прокуратурата и за пълномощията и контрола върху активността на самия основен прокурор. Вчера, без някой даже да е вкарвал тематиката в Народно събрание, бе дали прокуратурата ще излиза от правосъдната власт.
- Да чуем позицията Ви по този въпрос.
- Има доста отзиви. Според „ Правосъдие за всеки “ прокуратурата не би трябвало да бъде сложена на равна нога със съда. Прокурорите не би трябвало да вземат участие във Висш съдебен съвет, би трябвало да има прокурорски препоръки към ВКП и ВАП, само че прокуратурата не би трябвало да отива в изпълнителната власт. Има и други мнения, несъмнено. Но поради един публичен спор да свикаш цяло заседание, с цел да браниш независимостта на прокуратурата значи, че сега признаваш нейната взаимозависимост – взаимозависимост от основния прокурор. Той пък е подвластен от болшинството от Висш съдебен съвет, а половината от неговия състав е политическо предопределение. Т. е прокуратурата и сега е подвластна от политическата власт. И тъкмо тази полускрита взаимозависимост основния прокурор държи да се резервира. Затова го е боязън от другата тематика.
- Пред протестиращи заявихте, че желаете изобщо да се отстрани длъжността основен прокурор. Бихте ли ни обяснили причините си?
- Според конституционният текст, структурата на прокуратурата следва тази на съдилищата. На районно, окръжно и апелативно равнище, това е по този начин. Но на висшо равнище, вместо да има прокурор при ВКП и ВАП, административен началник над който да няма различен прокурор, ние имаме шапката на основен прокурор. Това е все едно да имаме основен арбитър над ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Цялостната активност на всички основни прокурори след 1992 година демонстрира, че те не се занимават с внасяне на обвинявания, поддържане на обвинителни актове, реализиране на присъди. Те реализират административно и методическо ръководство-указания, и имат по-скоро политическа роля в държавното обвиняване. Много повече се държат като политици и това изключително ясно пролича при сегашния основен прокурор. Така, че основният прокурор демонстрира, че той единствено запушва системата, като не я оставя тя да диша свободно и всички прокурори да работят свободно по съвест, разбиране и съгласно закона. На процедура всички са подчинени на Главния, а той запушва системата.
- Когато стане дума за правосъдната система, най-често задаваният въпрос е дали законът важи за всички?
- По Конституция всички са равни пред закона. Но използването на законите в България през последните 25 години демонстрира, че законите на важат за всички. А структурата, която най-избирателно ползва законите, е тъкмо прокуратурата. Защото отводите на прокуратурата да проверява и да образува досъдебни производства не подлежат на правосъден надзор. Т. е прокуратурата може да оневинява хора, даже когато са направили закононарушения. От друга страна може случайно да ги упреква с нелепи обвинявания, които по-късно падат в съда. Но това унищожава човешки ориси. И никой не носи отговорност за това. Никой прокурор, който е унищожил човек или бизнес, не носи отговорност за своята неточност или за своето злоумишлено действие. Именно заради това законите в прокуратурата не се ползват еднообразно към всички и не важат за всички.
Интервю на Катя Илиева
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ