Санкции срещу Турция ще нанесат милиарди щети на България
Европейският съюз обмисля да вкара стопански наказания на Турция поради военната интервенция, която турският президент Реджеп Ердоган стартира в Северна Сирия на 9 октомври. България и Турция са значими търговски сътрудници. Информационна организация БГНЕС показва картината на съдействието сред двете страни през последните години.
СТОКООБМЕН
За последната година стокообменът сред двете страни бележи прогресивен тренд като е регистриран растеж от над 8%. Според статистика на Външно министерство двустранната търговия за първите 3 месеца на 2019 се прави оценка на 1037.9 млн. евро при 959.7 млн. евро по отношение на същия интервал на 2018 година Общият експорт за Турция през предходната година е оценен на 28 247 306.70 хиляди евро. За южната съседка главно изнасяме нефтени масла, рафинирана мед, медни сплави, тръби,кабели, цинк, електрическа енергия.
Статистиката демонстрира, че за 2018 година в топ 10 на най-внасяната продукция от Турция са коли, кабели, оптични нишки, медни руди, електрическа сила, плодове, платове.
ИНВЕСТИЦИИ
Към 2018 година по данни на Българска народна банка директните задгранични вложения от Турция в България са в размер на 827.5 млн. евро. По закона за поощряване на вложенията досега са сертифицирани 6 плана с присъединяване на турски вложители на обща стойност 815 млн. лв. и 1722 основани работни места. За съпоставяне през 2005 е бил единствено един капиталов план с турско присъединяване.
Интересът на турските компании в България е ориентиран към планове, свързани с създаване на транспортната и енергийна инфраструктура на страната ни, а също към строителството на жилищни, търговски и офис здания, както и към банковия бранш.
Хранително-вкусовата, химическата и текстилната индустрия също оферират необятно поле за вложения.
Съществува капацитет за навлизането на още производители на автомобилни елементи – бранш, в който Турция има съществени обичаи и дял в международното произвеждане.
Първият български вложител, стъпил на турския пазар, е компания “Приста ойл ” – Русе, профилирана в производството на масла, построила цех за моторни масла в град Измир.
Следва да се има поради, че са налице турски компании, които влагат в България чрез своите европейски филиали (инвестицията на Шишеджам в модернизацията на завода за произвеждане на клинкер и цимент в град Девня).
ТУРИЗЪМ
За 2016 година Турция заема първо място по брой пътувания на български жители. През 2017 г.Турция е на второ място по брой пътувания на български жители след Гърция. През 2018 година Турция е преди всичко по брой пътувания на български жители. За първите девет месеца на 2019 година българите се подреждат на четвърто място по визити в Турция, след руснаци, германци и англичани.
ДЪРЖАВНА ВИЗИТА
По време на публично посещаване на министър-председателя Бойко Борисов в Турция в интервала 29-30 януари 2010 година бе подписан “Меморандум за съгласие сред Министерство на стопанската система, енергетика и туризма на Република България и Министерство на енергетиката и естествените запаси на Република Турция ” сред министърът на стопанската система, енергетиката и туризма Трайчо Трайков и министърът на енергетиката и естествените запаси на Република Турция Танер Йълдъз. Меморандум за съгласие бе подписан и сред Булгаргаз АД и Боташ (Botas Petroleum Pipeline Corporation).
На 20 март 2012 година в Анкара, Турция се организира първото Съвместно съвещание сред държавните управления на Република България и Република Турция. По време на Съвместното съвещание бяха подписани четири документа от ресора на Министерството на стопанската система, енергетиката и туризма: 1. Споразумение за икономическо съдействие сред Република България и Република Турция; 2. Съвместна декларация за поощряване на икономическото и бизнес съдействие сред Министерството на стопанската система, енергетиката и туризма на Република България и Министерството на стопанската система на Република Турция; 3. Съвместна декларация на министъра на стопанската система, енергетиката и туризма на Република България и министър на енергетиката и естествените запаси на Република Турция за енергийно съдействие и 4. Програма за двустранно съдействие в региона на туризма сред Министерството на стопанската система, енергетиката и туризма на Република България и Министерството на културата и туризма на Република Турция. В рамките на съвещанието министър Делян Добрев организира две срещи: с господин Зафер Чаалаян, министър на стопанската система и с господин Танер Йлдъз, министър на енергетиката и естествените запаси на Турция. Основни тематики на диалог по време на срещата с господин Чаалаян бяха двустранните търговско-икономически връзки и проблемите на турските експортьори, които те срещат на Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Капитан-Андреево ” (турската страна връчи Non-paper на министър Добрев). По време на срещата с господин Йълдъз беше разискван взаимния енергиен план за създаване на междусистемна газова връзка България-Турция.
ЕНЕРГЕТИКА
България и Турция могат да бъдат избрани като стратегически сътрудници в областта на енергетиката. Двете страни си сътрудничат по две линии. Първата – експорт на електрическа енергия, а втората – като директна страна за съветско „ синьо гориво “ за Турция през Трансбалканския газопровод. Тази обстановка остава непроменена в продължение на десетилетия, стартира още от преди рухването на комунистическия строй през 1989 година и се резервира до ден-днешен, до момента в който не бъде построен „ Турски поток “.
През годините обаче, България загуби част от позициите си като снабдител на електричество. Това стана най-много след 2009 година На път сме да загубим и основната роля на директна страна за доставка на съветски природен газ, откакто Москва реши да се откаже от маршрута през Украйна, чието продължение минава през наша територия до Турция и други балкански страни. Това несъмнено е удар по българските национални ползи. След 2015 година държавните управления на Бойко Борисов поставиха доста старания тази обстановка да се промени и България още веднъж да се върне на газовата карта на Европа. Този път като се извърнат потоците. Проектираният „ Турски поток “, който ще свърже Русия и Турция по дъното на Черно море, най-вероятно ще има своето европейско продължение през България за Сърбия, Унгария и Европа.
В началото на 2019 година българското Министерство на енергетиката се зае в къси периоди да промени енергийната тактика предвид на променената пазарна газова обстановка на Балканите и развиването на „ Турски поток “. Документът преглежда присъединяване на България при реализирането на основните газови планове „ Турски поток “, „ Южен газов кулоар “, Трансанадолски газопровод, Трансадриатически газопровод, междусистемната връзка Гърция-България, както и планът за нов терминал за полутечен газ в Александруполис, в който „ Булгартрансгаз “ ще взе участие с миноритарен дял. Стратегията обгръща още и построяването на електронна борса за търговия, на газоразпределителния хъб „ Балкан “. Като съществени източници за неговото зареждане са посочени: от Русия, локален рандеман от България и Румъния, природен газ от „ Южния газов кулоар “, от Съединени американски щати, Катар, Алжир, Египет през съществуващи и нови терминали за полутечен природен газ. По данни на енергийния министър Теменужка Петкова за нова инфраструктура ще са нужни над 2,8 милиарда лв., с цел да може страната да отговори съответно на новите газови потоци в района.
Диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ е във фокуса на вниманието както на европейско ниво, по този начин и в България. Ключов в това отношение е интерконекторът Гърция-България, който е и измежду седемте водещи цели на Европейски Съюз в енергийната област. България ще взе участие посредством публичния снабдител „ Булгартрансгаз “ и в построяването на терминала за полутечен природен газ край Александруполис. Така ще можем да доставяме природен газ и от по-далечни източници – Съединени американски щати, Алжир, Катар и други.
По всичко проличава, че осъществяването на газовите планове върви в период и с благословията на Европейската комисия. Същевременно Турция прави атака в Северна Турция. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган я дефинира като „ битка против тероризма “. Отношенията сред Турция и нейните европейски съдружници и Съединени американски щати съществено се утежниха. На дневен ред идва въпросът за налагането на стопански наказания, което може да засегне и енергийната сфера.
Агенция БГНЕС потърси за коментар Валентин Кънев от „ Балканската и Черноморска петролна асоциация “. Според мениджъра, възможните наказания не биха оказали въздействие върху реализацията на тръбопровода през България, тъй като има подписани контракти, планът върви. „ Не виждам някакви аргументи, които да попречат. Все отново става дума за интернационалните планове с обвързване на много страни “, съобщи Кънев.
ИСТОРИЧЕСКИ ВРЪЗКИ
Турция, както и нейната предшественица – Османската империя, са едни от най-големите търговски сътрудници на България.
За последните 140 години, откогато съществува модерна българска страна, ние сме имали редица водещи търговски сътрудници – Австро-Унгария, Германия, Съюз на съветските социалистически републики и Европейския съюз, само че една страна постоянно е заемала челни позиции в стокообмена – Турция. Географията и историята предопределят близостта сред нашите двата народа, в това число и в стопанските връзки.
Първоначалното струпване на капитал и наченките на буржоазен връзки по нашите земи са неразривно свързани с Османската империя. Още от края на XVIII и първата половина на XIX век предприемчивите и родолюбиви българи от подбалканските градове – Копривщица, Панагюрище и други – се трансформират в най-големите доставчици на Османската империя и нейната столица Истанбул с агнешко и овче месо. Натрупаните капитали се влагат в образованието на идващите генерации, в строителството на български учебни заведения и църкви. Благоприятно за българите и за техния напредък по време на Възраждането се оказва събитието, че ислямът не предизвиква капитализма измежду господстващото мюсюлманско население.
И след Освобождението от турско робство през 1878 година българите резервират част от водещите си позиции на огромния пазар на прилежащата Османска империя до 1918 година Ситуацията се трансформира със основаването на Турската страна през 1923 година от Кемал Ататюрк. Наред с огромните промени, които целят основаването на една съвременна световна страна по западен пример, той поставя доста старания за развиването на националното стопанство. И в случай че в България през първичния интервал капиталът се натрупва от търговията с добитък, а в следосвобожденския до 1944 година – с производството и търговията на тютюн, в Турция тази роля е отредена на строителството. Държавата на Ататюрк разпростира огромна строителна стратегия през 30-те и 40-те години на ХХ век. През този интервал се слага началото на огромните семейства в турския бизнес – Коч и Сабънджъ.
След Втората международна война /1939-1945 г./ България и Турция се оказват от двете страни на Желязната завеса. И в двете страни е осъществена огромна социална и икономическа промяна. В България комунистите лишават частната благосъстоятелност и национализират заводи и аграрни стопанства, стартира индустриализация по руски пример и се постанова планова стопанска система, разрастваща се от петилетка за петилетка, с наклонност тя да бъде взета за три години и преизпълнена за пет. В Турция по същото време има великански държавен бранш, също като и в България има нещо сходно на петилетки и обмисляне.
Но управляващите в Анкара поставят големи старания за появяването на частен бранш, този развой върви гладко, и в продължение на 40 години минава от държавен капитализъм през смесена система, с цел да се стигне до пазарна стопанска система. Тя е резултат от промените на премиера Тургут Йозал /1983-1989 г./, въодушевени от Чикагската школа на проф. Милтън Фридман. Турция от земеделска страна се трансформира в аграрно-промишлена при започване на 90-те години. Нейните строителни компании са втори в света като подизпълнители и по размер на строителни поръчки. Наред с обичайното земеделие, се развиват нови браншове – автомобилостроене, машиностроене, металургия, туризъм.
В общи линии и България, и Турция, имат дълъг интервал на мощен етатизъм в стопанската система, само че към 1989 година, когато пада Желязната завеса, разликата сред тях е голяма. Ако през XIX и първата половина на ХХ век може да се каже, че преимуществото е било в интерес на България, то през 90-те години ние имаме до себе си един балкански тигър, чиято стопанска система и население порастват с високи темпове и я подреждат измежду Топ 20 в света. Това е освен една огромно геополитическо предизвикателство, само че и късмет, най-малко що се отнася до съжителството ни с подобен огромен пазар.
През по-голямата част от 30-годишния интервал /1989-2019 г./ България има позитивен баланс в стокообмена с Турция. Този дисбаланс в интерес на София частично се компенсира от куфарната търговия при започване на 90-те години, визитите на български туристи в морските курорти на нашата югозападна съседка и турските вложения. Още през 90-те години двустранният ни стокообмен доближава 1 милиард $, което е голяма за времето си сума.
Постепенно през новото хилядолетие Европейският съюз заема господстваща позиция в родната търговия, стопанска система и вложения, само че Турция резервира водещото си място на търговски сътрудник отвън страните от общността.
Въпреки своята комплицирана история през вековете, Балканските войни /1912-1913 г./, българи и турци са обречени да бъдат съседи и е хубаво тези връзки да бъдат добросъседски. Това предопределя частично и по-особената позиция, която нашата страна заема по някои въпроси, свързани с Турция. България, като страна-членка на Европейски Съюз, би трябвало да работи в посока на разрешаване на проблемите сред Брюксел и Анкара, тъй като единствено в такава конюнктура може да се осъществя нашият народен интерес, а той е постоянни и мирни Балкани. Двустранното ни икономическо съдействие, което постоянно е било на високо равнище, единствено може да помогне за постигането на тази цел. /БГНЕС
СТОКООБМЕН
За последната година стокообменът сред двете страни бележи прогресивен тренд като е регистриран растеж от над 8%. Според статистика на Външно министерство двустранната търговия за първите 3 месеца на 2019 се прави оценка на 1037.9 млн. евро при 959.7 млн. евро по отношение на същия интервал на 2018 година Общият експорт за Турция през предходната година е оценен на 28 247 306.70 хиляди евро. За южната съседка главно изнасяме нефтени масла, рафинирана мед, медни сплави, тръби,кабели, цинк, електрическа енергия.
Статистиката демонстрира, че за 2018 година в топ 10 на най-внасяната продукция от Турция са коли, кабели, оптични нишки, медни руди, електрическа сила, плодове, платове.
ИНВЕСТИЦИИ
Към 2018 година по данни на Българска народна банка директните задгранични вложения от Турция в България са в размер на 827.5 млн. евро. По закона за поощряване на вложенията досега са сертифицирани 6 плана с присъединяване на турски вложители на обща стойност 815 млн. лв. и 1722 основани работни места. За съпоставяне през 2005 е бил единствено един капиталов план с турско присъединяване.
Интересът на турските компании в България е ориентиран към планове, свързани с създаване на транспортната и енергийна инфраструктура на страната ни, а също към строителството на жилищни, търговски и офис здания, както и към банковия бранш.
Хранително-вкусовата, химическата и текстилната индустрия също оферират необятно поле за вложения.
Съществува капацитет за навлизането на още производители на автомобилни елементи – бранш, в който Турция има съществени обичаи и дял в международното произвеждане.
Първият български вложител, стъпил на турския пазар, е компания “Приста ойл ” – Русе, профилирана в производството на масла, построила цех за моторни масла в град Измир.
Следва да се има поради, че са налице турски компании, които влагат в България чрез своите европейски филиали (инвестицията на Шишеджам в модернизацията на завода за произвеждане на клинкер и цимент в град Девня).
ТУРИЗЪМ
За 2016 година Турция заема първо място по брой пътувания на български жители. През 2017 г.Турция е на второ място по брой пътувания на български жители след Гърция. През 2018 година Турция е преди всичко по брой пътувания на български жители. За първите девет месеца на 2019 година българите се подреждат на четвърто място по визити в Турция, след руснаци, германци и англичани.
ДЪРЖАВНА ВИЗИТА
По време на публично посещаване на министър-председателя Бойко Борисов в Турция в интервала 29-30 януари 2010 година бе подписан “Меморандум за съгласие сред Министерство на стопанската система, енергетика и туризма на Република България и Министерство на енергетиката и естествените запаси на Република Турция ” сред министърът на стопанската система, енергетиката и туризма Трайчо Трайков и министърът на енергетиката и естествените запаси на Република Турция Танер Йълдъз. Меморандум за съгласие бе подписан и сред Булгаргаз АД и Боташ (Botas Petroleum Pipeline Corporation).
На 20 март 2012 година в Анкара, Турция се организира първото Съвместно съвещание сред държавните управления на Република България и Република Турция. По време на Съвместното съвещание бяха подписани четири документа от ресора на Министерството на стопанската система, енергетиката и туризма: 1. Споразумение за икономическо съдействие сред Република България и Република Турция; 2. Съвместна декларация за поощряване на икономическото и бизнес съдействие сред Министерството на стопанската система, енергетиката и туризма на Република България и Министерството на стопанската система на Република Турция; 3. Съвместна декларация на министъра на стопанската система, енергетиката и туризма на Република България и министър на енергетиката и естествените запаси на Република Турция за енергийно съдействие и 4. Програма за двустранно съдействие в региона на туризма сред Министерството на стопанската система, енергетиката и туризма на Република България и Министерството на културата и туризма на Република Турция. В рамките на съвещанието министър Делян Добрев организира две срещи: с господин Зафер Чаалаян, министър на стопанската система и с господин Танер Йлдъз, министър на енергетиката и естествените запаси на Турция. Основни тематики на диалог по време на срещата с господин Чаалаян бяха двустранните търговско-икономически връзки и проблемите на турските експортьори, които те срещат на Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Капитан-Андреево ” (турската страна връчи Non-paper на министър Добрев). По време на срещата с господин Йълдъз беше разискван взаимния енергиен план за създаване на междусистемна газова връзка България-Турция.
ЕНЕРГЕТИКА
България и Турция могат да бъдат избрани като стратегически сътрудници в областта на енергетиката. Двете страни си сътрудничат по две линии. Първата – експорт на електрическа енергия, а втората – като директна страна за съветско „ синьо гориво “ за Турция през Трансбалканския газопровод. Тази обстановка остава непроменена в продължение на десетилетия, стартира още от преди рухването на комунистическия строй през 1989 година и се резервира до ден-днешен, до момента в който не бъде построен „ Турски поток “.
През годините обаче, България загуби част от позициите си като снабдител на електричество. Това стана най-много след 2009 година На път сме да загубим и основната роля на директна страна за доставка на съветски природен газ, откакто Москва реши да се откаже от маршрута през Украйна, чието продължение минава през наша територия до Турция и други балкански страни. Това несъмнено е удар по българските национални ползи. След 2015 година държавните управления на Бойко Борисов поставиха доста старания тази обстановка да се промени и България още веднъж да се върне на газовата карта на Европа. Този път като се извърнат потоците. Проектираният „ Турски поток “, който ще свърже Русия и Турция по дъното на Черно море, най-вероятно ще има своето европейско продължение през България за Сърбия, Унгария и Европа.
В началото на 2019 година българското Министерство на енергетиката се зае в къси периоди да промени енергийната тактика предвид на променената пазарна газова обстановка на Балканите и развиването на „ Турски поток “. Документът преглежда присъединяване на България при реализирането на основните газови планове „ Турски поток “, „ Южен газов кулоар “, Трансанадолски газопровод, Трансадриатически газопровод, междусистемната връзка Гърция-България, както и планът за нов терминал за полутечен газ в Александруполис, в който „ Булгартрансгаз “ ще взе участие с миноритарен дял. Стратегията обгръща още и построяването на електронна борса за търговия, на газоразпределителния хъб „ Балкан “. Като съществени източници за неговото зареждане са посочени: от Русия, локален рандеман от България и Румъния, природен газ от „ Южния газов кулоар “, от Съединени американски щати, Катар, Алжир, Египет през съществуващи и нови терминали за полутечен природен газ. По данни на енергийния министър Теменужка Петкова за нова инфраструктура ще са нужни над 2,8 милиарда лв., с цел да може страната да отговори съответно на новите газови потоци в района.
Диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ е във фокуса на вниманието както на европейско ниво, по този начин и в България. Ключов в това отношение е интерконекторът Гърция-България, който е и измежду седемте водещи цели на Европейски Съюз в енергийната област. България ще взе участие посредством публичния снабдител „ Булгартрансгаз “ и в построяването на терминала за полутечен природен газ край Александруполис. Така ще можем да доставяме природен газ и от по-далечни източници – Съединени американски щати, Алжир, Катар и други.
По всичко проличава, че осъществяването на газовите планове върви в период и с благословията на Европейската комисия. Същевременно Турция прави атака в Северна Турция. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган я дефинира като „ битка против тероризма “. Отношенията сред Турция и нейните европейски съдружници и Съединени американски щати съществено се утежниха. На дневен ред идва въпросът за налагането на стопански наказания, което може да засегне и енергийната сфера.
Агенция БГНЕС потърси за коментар Валентин Кънев от „ Балканската и Черноморска петролна асоциация “. Според мениджъра, възможните наказания не биха оказали въздействие върху реализацията на тръбопровода през България, тъй като има подписани контракти, планът върви. „ Не виждам някакви аргументи, които да попречат. Все отново става дума за интернационалните планове с обвързване на много страни “, съобщи Кънев.
ИСТОРИЧЕСКИ ВРЪЗКИ
Турция, както и нейната предшественица – Османската империя, са едни от най-големите търговски сътрудници на България.
За последните 140 години, откогато съществува модерна българска страна, ние сме имали редица водещи търговски сътрудници – Австро-Унгария, Германия, Съюз на съветските социалистически републики и Европейския съюз, само че една страна постоянно е заемала челни позиции в стокообмена – Турция. Географията и историята предопределят близостта сред нашите двата народа, в това число и в стопанските връзки.
Първоначалното струпване на капитал и наченките на буржоазен връзки по нашите земи са неразривно свързани с Османската империя. Още от края на XVIII и първата половина на XIX век предприемчивите и родолюбиви българи от подбалканските градове – Копривщица, Панагюрище и други – се трансформират в най-големите доставчици на Османската империя и нейната столица Истанбул с агнешко и овче месо. Натрупаните капитали се влагат в образованието на идващите генерации, в строителството на български учебни заведения и църкви. Благоприятно за българите и за техния напредък по време на Възраждането се оказва събитието, че ислямът не предизвиква капитализма измежду господстващото мюсюлманско население.
И след Освобождението от турско робство през 1878 година българите резервират част от водещите си позиции на огромния пазар на прилежащата Османска империя до 1918 година Ситуацията се трансформира със основаването на Турската страна през 1923 година от Кемал Ататюрк. Наред с огромните промени, които целят основаването на една съвременна световна страна по западен пример, той поставя доста старания за развиването на националното стопанство. И в случай че в България през първичния интервал капиталът се натрупва от търговията с добитък, а в следосвобожденския до 1944 година – с производството и търговията на тютюн, в Турция тази роля е отредена на строителството. Държавата на Ататюрк разпростира огромна строителна стратегия през 30-те и 40-те години на ХХ век. През този интервал се слага началото на огромните семейства в турския бизнес – Коч и Сабънджъ.
След Втората международна война /1939-1945 г./ България и Турция се оказват от двете страни на Желязната завеса. И в двете страни е осъществена огромна социална и икономическа промяна. В България комунистите лишават частната благосъстоятелност и национализират заводи и аграрни стопанства, стартира индустриализация по руски пример и се постанова планова стопанска система, разрастваща се от петилетка за петилетка, с наклонност тя да бъде взета за три години и преизпълнена за пет. В Турция по същото време има великански държавен бранш, също като и в България има нещо сходно на петилетки и обмисляне.
Но управляващите в Анкара поставят големи старания за появяването на частен бранш, този развой върви гладко, и в продължение на 40 години минава от държавен капитализъм през смесена система, с цел да се стигне до пазарна стопанска система. Тя е резултат от промените на премиера Тургут Йозал /1983-1989 г./, въодушевени от Чикагската школа на проф. Милтън Фридман. Турция от земеделска страна се трансформира в аграрно-промишлена при започване на 90-те години. Нейните строителни компании са втори в света като подизпълнители и по размер на строителни поръчки. Наред с обичайното земеделие, се развиват нови браншове – автомобилостроене, машиностроене, металургия, туризъм.
В общи линии и България, и Турция, имат дълъг интервал на мощен етатизъм в стопанската система, само че към 1989 година, когато пада Желязната завеса, разликата сред тях е голяма. Ако през XIX и първата половина на ХХ век може да се каже, че преимуществото е било в интерес на България, то през 90-те години ние имаме до себе си един балкански тигър, чиято стопанска система и население порастват с високи темпове и я подреждат измежду Топ 20 в света. Това е освен една огромно геополитическо предизвикателство, само че и късмет, най-малко що се отнася до съжителството ни с подобен огромен пазар.
През по-голямата част от 30-годишния интервал /1989-2019 г./ България има позитивен баланс в стокообмена с Турция. Този дисбаланс в интерес на София частично се компенсира от куфарната търговия при започване на 90-те години, визитите на български туристи в морските курорти на нашата югозападна съседка и турските вложения. Още през 90-те години двустранният ни стокообмен доближава 1 милиард $, което е голяма за времето си сума.
Постепенно през новото хилядолетие Европейският съюз заема господстваща позиция в родната търговия, стопанска система и вложения, само че Турция резервира водещото си място на търговски сътрудник отвън страните от общността.
Въпреки своята комплицирана история през вековете, Балканските войни /1912-1913 г./, българи и турци са обречени да бъдат съседи и е хубаво тези връзки да бъдат добросъседски. Това предопределя частично и по-особената позиция, която нашата страна заема по някои въпроси, свързани с Турция. България, като страна-членка на Европейски Съюз, би трябвало да работи в посока на разрешаване на проблемите сред Брюксел и Анкара, тъй като единствено в такава конюнктура може да се осъществя нашият народен интерес, а той е постоянни и мирни Балкани. Двустранното ни икономическо съдействие, което постоянно е било на високо равнище, единствено може да помогне за постигането на тази цел. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ