Президентът Петър Стоянов сподели пред Марица прощалните си думи за

Президентът Петър Стоянов показа пред " Марица " прощалните си думи за музикалната икона на Пловдив Личо Стоунса. Двамата бяха огромни другари, а началото на дружбата им е още от ученическите години. 

Отиде си още една от огромните пловдивски митове – Личо Стоунса. Беше огромен. Всъщност, най-големият в България. Чух го като възпитаник да свири за първи път в салона на тогавашната гимназия „ Лиляна Димитрова “. Три години по-голям от мен, Личо към този момент имаше шумна популярност, която го съпътстваше до края на живота му. Били сме щастливци – Томата Спространов беше първият, който разпространяваше обичаната ни музика, а Личо Стоунса я свиреше - Пловдив беше центърът на рокендрола – най-малко по този начин си мислехме. 

              Преди десетина години един различен огромен пловдивски китарист и другар, Гого Алаинов, ми се обади по телефона: „ Да знаеш, поканил съм всички „ остарели муцуни “. И го направих от твое име, с цел да съм сигурен, че и тези, които не си приказват, ще дойдат. “ Отидох, несъмнено. Нали бях „ основателят “. Всички пристигнаха, Личо седна от дясната ми страна. Около масата бяха Стефан Костов-Тето, Господин Господинов-Чоко, Любо Тилев-Овцата, Стефчо Китанов-Хуната, Ванко Филибето, Чавдар Георгиев-Чарли, Николай Балинов, Светозар Нецов и други. Беше страхотна вечер, а Личо – в центъра на вниманието. 

              След това през годините пихме няколко пъти бира в Стария град и постоянно с един и същи диалог – младите ни рокаджийски години, когато да имаш дълга коса и да свириш „ Ролинг Стоунс “ беше огромно прекарване, тъй като беше и неразрешено. 

 
Веднъж Личо ми се обади през нощта - беше намерил в старите уеб сайтове остаряла моя фотография с Мик Джагър – единствено, с цел да ми каже: „ Признах те! “

Спомени, спомени…Илия Караянев – Личо Стоунса, почивай в мир! Много те обичахме и те „ признахме “ за най-велик още приживе.

Петър Стоянов,

Президент на Р България /1997-2002/