Консумацията на жабешки бутчета в ЕС превръща земноводните в изчезващ вид
Европейският съюз е най-големият потребител в света на жабешки бутчета, множеството от които са с генезис Индонезия. Всяка година в Блока се внасят към 4000 метрични тона от деликатеса.
Това количество се равнява на към 200 милиона жаби, убити за облекчаване на търсенето, множеството от които са уловени в дивата природа и са част от нерегулирана и неустойчива търговия, съгласно група природозащитници и откриватели, написа Mongabay.
В публикация, оповестена неотдавна в сп. Conservation, те сигнализират, че такава търговия усилва риска от изгубването на популациите в Индонезия, Виетнам, Турция и Албания, които са съществени снабдители за европейския пазар.
Данните сочат, че единствено в интервала от 2011 година до 2020 година Европейски Съюз е внесъл 40 700 метрични тона жабешки бутчета, които се равняват сред 814 милиона и 2 милиарда жаби, като делът на Индонезия в този размер е над 70%. Това прави Европейски Съюз най-големият вносител на жабешки бутчета от уловени диви типове в света.
На фона на световния спад на биоразнообразието, тази търговия евентуално води до фрапантно понижаване на популациите на земноводни в страните снабдители. Освен това тя е причина за възходяща приложимост на пестициди, заради загубата на екосистемни услуги, предоставяни от диви типове, твърди биологът Сандра Алтер, един от създателите на немската неправителствена организация Pro Wildlife.
„ Търговията с жабешки бутчета има директни последствия освен за самите и популации, само че и за биоразнообразието и здравето на екосистемата като цяло “, акцентира екологът, която е съавтор на публикацията за Conservation. Пред Mongabay тя разказа търговията като „ черна кутия “, с малко информация за търгуваните типове, техния генезис или въздействието върху околната среда.
Тази липса на транспарантни данни е проблем, съгласно водещия създател Марк Аулия от Института Лайбниц за разбор на смяната на биоразнообразието. „ Тъй като понастоящем типовете, употребявани за търговията, не са изброени в Международната спогодба за търговия с диви животни (CITES), няма база данни, която да документира точните размери, типовете и страните, участващи в интернационалния търговски продан ”, акцентира природозащитникът.
Предишни проучвания в Турция демонстрират, че употребата на едрокраки типове фрапантно усилва рисковете от изгубване в близко бъдеще. Еквивалентни изследвания на други места обаче липсват.
Аулия смята, че не е работа природозащитниците да дефинират устойчивостта на търговията посредством самофинансирани изследвания, а в противен случай „ те би трябвало да се правят и финансират от търговеца в съдействие с специалисти, с цел да се подсигурява, че популациите са устойчиви. “
Алис Хюз, доцент в Тропическата ботаническа градина Xishuangbanna в Южен Китай, която е съавтор на публикацията добави, че неналичието на скрининг в търговията поражда опасения за предаване на разнообразни заболявания. „ Няма регулация за биобезопасност, което значи, че неща като ранавирус и хитридна гъба могат да се отмият в реките и евентуално да заразят локалните популации – неща, които са изцяло подценени ”, уточни тя пред Mongabay.
Биологът позволява, че евентуално „ европейците си мислят, че жабешките бутчета на трапезата им са безвредни и се отглеждат във ферми “, което напълно не е по този начин. Затова тя и сътрудниците и приканват да се подхващат незабавни дейности, с цел да се понижат тези евентуални въздействия и да се подсигурява, че търговията с жабешки бутчета е устойчива.
„ Настоятелно призоваваме Европейски Съюз да стартира самодейност за регистриране в Международната спогодба за търговия с диви животни, с цел да се подсигурява, че тази търговия е регламентирана и се води доклад на равнище тип и се прави кръстосана инспекция на устойчивостта. Трябва да има и бистрота за многобройните опасности и проблеми, свързани с тази търговия. Да не забравяме и жестоките способи на улов и умъртвяване ”, заключи Марк Аулия от Института Лайбниц.
Това количество се равнява на към 200 милиона жаби, убити за облекчаване на търсенето, множеството от които са уловени в дивата природа и са част от нерегулирана и неустойчива търговия, съгласно група природозащитници и откриватели, написа Mongabay.
В публикация, оповестена неотдавна в сп. Conservation, те сигнализират, че такава търговия усилва риска от изгубването на популациите в Индонезия, Виетнам, Турция и Албания, които са съществени снабдители за европейския пазар.
Данните сочат, че единствено в интервала от 2011 година до 2020 година Европейски Съюз е внесъл 40 700 метрични тона жабешки бутчета, които се равняват сред 814 милиона и 2 милиарда жаби, като делът на Индонезия в този размер е над 70%. Това прави Европейски Съюз най-големият вносител на жабешки бутчета от уловени диви типове в света.
На фона на световния спад на биоразнообразието, тази търговия евентуално води до фрапантно понижаване на популациите на земноводни в страните снабдители. Освен това тя е причина за възходяща приложимост на пестициди, заради загубата на екосистемни услуги, предоставяни от диви типове, твърди биологът Сандра Алтер, един от създателите на немската неправителствена организация Pro Wildlife.
„ Търговията с жабешки бутчета има директни последствия освен за самите и популации, само че и за биоразнообразието и здравето на екосистемата като цяло “, акцентира екологът, която е съавтор на публикацията за Conservation. Пред Mongabay тя разказа търговията като „ черна кутия “, с малко информация за търгуваните типове, техния генезис или въздействието върху околната среда.
Тази липса на транспарантни данни е проблем, съгласно водещия създател Марк Аулия от Института Лайбниц за разбор на смяната на биоразнообразието. „ Тъй като понастоящем типовете, употребявани за търговията, не са изброени в Международната спогодба за търговия с диви животни (CITES), няма база данни, която да документира точните размери, типовете и страните, участващи в интернационалния търговски продан ”, акцентира природозащитникът.
Предишни проучвания в Турция демонстрират, че употребата на едрокраки типове фрапантно усилва рисковете от изгубване в близко бъдеще. Еквивалентни изследвания на други места обаче липсват.
Аулия смята, че не е работа природозащитниците да дефинират устойчивостта на търговията посредством самофинансирани изследвания, а в противен случай „ те би трябвало да се правят и финансират от търговеца в съдействие с специалисти, с цел да се подсигурява, че популациите са устойчиви. “
Алис Хюз, доцент в Тропическата ботаническа градина Xishuangbanna в Южен Китай, която е съавтор на публикацията добави, че неналичието на скрининг в търговията поражда опасения за предаване на разнообразни заболявания. „ Няма регулация за биобезопасност, което значи, че неща като ранавирус и хитридна гъба могат да се отмият в реките и евентуално да заразят локалните популации – неща, които са изцяло подценени ”, уточни тя пред Mongabay.
Биологът позволява, че евентуално „ европейците си мислят, че жабешките бутчета на трапезата им са безвредни и се отглеждат във ферми “, което напълно не е по този начин. Затова тя и сътрудниците и приканват да се подхващат незабавни дейности, с цел да се понижат тези евентуални въздействия и да се подсигурява, че търговията с жабешки бутчета е устойчива.
„ Настоятелно призоваваме Европейски Съюз да стартира самодейност за регистриране в Международната спогодба за търговия с диви животни, с цел да се подсигурява, че тази търговия е регламентирана и се води доклад на равнище тип и се прави кръстосана инспекция на устойчивостта. Трябва да има и бистрота за многобройните опасности и проблеми, свързани с тази търговия. Да не забравяме и жестоките способи на улов и умъртвяване ”, заключи Марк Аулия от Института Лайбниц.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ