За мъдрия български избирател, дето все някой успява да го излъже
Европейските гласоподаватели като цяло потвърдиха прогнозата, че желаят смяна. И съумяха да я наложат. Е, посоката на тази смяна явно няма да съвпадне с очакванията на едни и страховете на други, най-много тъй като предизвестието за задаващо се национал-популистко цунами се оказа пресилено. Така или другояче, за положително или неприятно, Европейският парламент към този момент няма да е същият.
" Шамар ", само че за кого?
В България, за положително или неприятно, смяна не се обрисува. А заслугата за това е освен и даже не толкоз на партиите (на някакви техни дейности или бездействия), колкото на гласоподавателите. Тук нямам поради другите партийни пристрастия, отразени в изборните резултати, при които също няма смяна - четири години по-късно те се повтарят съвсем безусловно. Нямам поради и релативно ниската изборна интензивност. По този мотив сантименталната позиция за българския гласоподавател гласи, че по този начин " най-голямата партия " (на негласувалите) е блъснала " пестник на политическата класа ". Според по-прозаичната позиция, тази " партия " се дели на две съществени категории: едните не ги е грижа или изобщо не схващат какво става, а другите или не желаят смяна, или в случай че я желаят, не схващат, че по този начин в действителност гласоподават за статуквото, против което роптаят. Тъй че не е ясно кой в края на краищата отнася " шамара ".
Тук имам поради други, ясно показали се на тези избори настройки и присъщи особености на обилни групи от българските гласоподаватели, които са по-дълбоки и трайни от партийните желания.
Бащицата и страната хранилница
" Шамар ", само че за кого?
В България, за положително или неприятно, смяна не се обрисува. А заслугата за това е освен и даже не толкоз на партиите (на някакви техни дейности или бездействия), колкото на гласоподавателите. Тук нямам поради другите партийни пристрастия, отразени в изборните резултати, при които също няма смяна - четири години по-късно те се повтарят съвсем безусловно. Нямам поради и релативно ниската изборна интензивност. По този мотив сантименталната позиция за българския гласоподавател гласи, че по този начин " най-голямата партия " (на негласувалите) е блъснала " пестник на политическата класа ". Според по-прозаичната позиция, тази " партия " се дели на две съществени категории: едните не ги е грижа или изобщо не схващат какво става, а другите или не желаят смяна, или в случай че я желаят, не схващат, че по този начин в действителност гласоподават за статуквото, против което роптаят. Тъй че не е ясно кой в края на краищата отнася " шамара ".
Тук имам поради други, ясно показали се на тези избори настройки и присъщи особености на обилни групи от българските гласоподаватели, които са по-дълбоки и трайни от партийните желания.
Бащицата и страната хранилница
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ