Европейската комисия прие Пакет за разширяването за 2022 г., в

...
Европейската комисия прие Пакет за разширяването за 2022 г., в
Коментари Харесай

ЕК за Западните Балкани: Статут на кандидат-членка за БиХ, спешна визова либерализация за Косово

Европейската комисия одобри Пакет за разширението за 2022 година, в който се дава подробна оценка на настоящото положение и напредъка, реализиран от Западните Балкани и Турция по техния път към Европейския съюз, като се обръща особено внимание на реализирането на съществени промени, както и ясни насоки за бъдещите цели в региона на промените. Документът е оповестен на формалния уебсайт на Европейска комисия.

Комисията предлага Съветът да даде на Босна и Херцеговина статут на страна кандидатка, при изискване че бъдат подхванати редица стъпки за подсилване на демокрацията, функционалността на държавните институции, върховенството на закона, битката с корупцията и проведената престъпност, гарантирането на свободата на медиите и ръководството на миграцията в страната.

Ако Европейски Съюз, който сега се състои от 27 държави-членки, одобри рекомендацията за Босна, тя ще се причисли към седем други страни със статут на кандидатки: Турция, Северна Македония, Черна гора, Сърбия, Албания, Молдова и Украйна.

Процесът на присъединение към Европейския съюз може да отнеме доста години, защото претендентите организират промени, които би трябвало да бъдат строго оценени от Брюксел. Той може и да спре, какъвто е казусът с кандидатурата на Турция.

Ръководителят на Комисията Урсула фон дер Лайен съобщи пред посланиците на Европейски Съюз: " Днес предложихме да предоставим статут на претендент за участие на Босна и Херцеговина. " Но тя добави: " Разбира се, от страните кандидатки зависи да реформират своите стопански системи и институции и да напреднат към нашия съюз. "

Комисията ще продължи да поддържа напъните за промени и ще форсира интеграцията на Западните Балкани като цяло “, се споделя в изказване.

Върховният представител на Европейски Съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Европейската комисия Жозеп Борел съобщи: " Днес предлагаме на Съвета да даде статут на страна кандидатка на Босна и Херцеговина. Внасяме позитивна динамичност в процеса и се надяваме районът да се възползва от шанса и да я последва, като реализира основни промени. Оценяваме освен резултатите на сътрудниците, само че и на бъдещите държави-членки. Оценките, които вършим в този момент, се отнасят и до това какъв Съюз желаеме в бъдеще. И е ясно, че ние имаме вяра в европейското бъдеще на нашите сътрудници. Бруталното навлизане на Русия в Украйна ясно демонстрира смисъла на разширението на Европейски Съюз, което придобива ново геополитическо значение. То е дълготрайна инвестиция в мира, просперитета и стабилността на нашия континент. "

При представянето на пакета комисарят по въпросите на съседството и разширението Оливер Вархели съобщи: " Политиката на разширение на Европейския съюз е геостратегическа инвестиция в мира, стабилността, сигурността и социално-икономическия напредък на нашия европейски континент. Няма опция и е в наш общ интерес да ускорим процеса на интеграция, като стартираме от Западните Балкани, където от доста години влагаме, с цел да ги приближим към Европейски Съюз. Препоръката за даване на статут на претендент за участие е исторически миг за жителите на Босна и Херцеговина. Това ще даде нов старт на работата по промените и по осъществяването на 14-те съществени целта, посочени в мнението на Комисията, които остават основни за започването на договарянията за присъединение. "

Комисията ще помогне на всички страни кандидатки в техните кандидатури за присъединение, съобщи Фон дер Лайен, като съобщи: " Мисля, че това е моментът на Европа и от нас зависи да се възползваме от него. Вятърът на смяната още веднъж духа в Европа и ние би трябвало да осезаем този подтик ", сподели тя. " Западните Балкани принадлежат към нашето семейство и би трябвало да го кажем доста, доста ясно ".

Брюксел се притеснява, че други сили, като Китай или Русия, могат да разпространят въздействието си на Балканите, в случай че страните, които се надяват да се причислят към Европейски Съюз, бъдат възпрепятствани. Сърбия към този момент поддържа уютни връзки и енергийни връзки с Русия, като в същото време резервира безвизовия достъп за жителите на доста страни, които изискват визи за Европейския съюз. В случая с Босна тримилионната страна е обременена от етнически разделения, които не престават от опустошителната война преди три десетилетия. Тя продължава да бъде разграничена сред сръбско образувание и мюсюлманско-хърватска федерация, свързани със едва централно държавно управление. Тя има нефункционираща административна система, основана по силата на Дейтънското съглашение от 1995 година, което съумя да постави завършек на спора през 90-те години на ХХ век, само че значително се провали в обезпечаването на рамка за политическото развиване на страната.

Европейската комисия уточни насоките и бъдещите цели пред страните от Западните Балкани по пътя им към евроинтеграция.

Черна гора

В случая на Черна гора приоритет за по-нататъшния повсеместен прогрес в договарянията остава осъществяването на междинните критерии за върховенството на закона, избрани в глави 23 и 24.

„ За да реализира този стадий, Черна гора би трябвало да засилва напъните си за решение на нерешените въпроси, в това число в сериозните области на свободата на изложение и свободата на медиите, битката с корупцията и проведената престъпност и доверието в правосъдната система. Това изисква политическа непоклатимост и градивен ангажимент от страна на всички заинтригувани страни, което да докара до основаването на устойчиво държавно управление и необятен политически консенсус в Народното събрание по основните промени “, се споделя в заключението на Комисията.

Сърбия

Приоритет за Сърбия е да сътвори държавно управление, което да е твърдо ангажирано със стратегическата тенденция и пътя на промените на Европейски Съюз. Необходими са по-нататъшна работа и политически ангажимент за продължение и задълбочаване на промените и превъзмогване на минусите, по-специално в основните области на правосъдната система, битката с корупцията и проведената престъпност, свободата на медиите, свободата на събранията и разглеждането на военни закононарушения в страната.

„ Сърбия също по този начин би трябвало предпочитано да усъвършенства привеждането си в сходство с външната политика и политиката на сигурност на Европейски Съюз, които са намалели доста. Освен това тя би трябвало да се бори уверено с всички форми на дезинформация “, изисква Комисията.

Албания и Северна Македония

„ Албания и Северна Македония започнаха нов стадий в връзките си с Европейски Съюз след първите междуправителствени конференции по договарянията за присъединение на 19 юли 2022 година “, счита Европейска комисия.

Албания и Северна Македония би трябвало да продължат да поставят по-интензивни старания в основни области като върховенството на закона, битката с корупцията и битката с проведената престъпност. Северна Македония би трябвало да извършва добросъвестно Договора за другарство, добросъседство и съдействие с България. Промените в конституцията би трябвало да се извършат предпочитано, а работата на Народното събрание би трябвало да се усъвършенства. Трябва да се усъвършенства и използването на законодателството по отношение на речта на омразата. Албания би трябвало да се заеме с правата на благосъстоятелност, въпросите на малцинствата и свободата на изложение.

Босна и Херцеговина

През юни 2022 година Европейският съвет изрази готовността си да даде статут на страна кандидатка на Босна и Херцеговина и прикани Комисията да рапортува за осъществяването на 14-те основни целта, като обърне особено внимание на тези, които съставляват значителен набор от промени.

„ Въпреки политическите разтърсвания и идните общи избори на 2 октомври, водачите на политическите партии, показани в Парламентарната асамблея на Босна и Херцеговина през юни 2022 година, се ангажираха с правилата за обезпечаване на функционална Босна и Херцеговина, която да върви по европейския път. Изпълнението на 14-те основни целта от мнението на Комисията по отношение на кандидатурата на страната за участие в Европейски Съюз ще разреши да се предложи започването на договаряния за присъединение към Европейски Съюз “, твърди Европейска комисия.

Косово

Косово би трябвало да засилва напъните си за подсилване на демокрацията, обществената администрация, върховенството на закона и битката с корупцията. Комисията поддържа оценката си от юли 2018 година, че Косово е изпълнило всички критерии за либерализиране на визовия режим, и предлагането, което към момента се преглежда в Съвета, следва да се преглежда незабавно.

„ Що се отнася до нормализирането на връзките, макар че и Сърбия, и Косово не престават да вземат участие в разговора, Европейски Съюз чака и двете страни да се ангажират по-конструктивно в договарянията по правно обвързващото съглашение за нормализиране на връзките през идващия интервал и да проявят еластичност, с цел да реализиран бърз и съответен прогрес “, се споделя в отчета.

Турция

В региона на демокрацията, правилата на правовата страна и главните права Турция би трябвало предпочитано да обърне отрицателната наклонност, като се оправи с отслабването на ефикасните механизми за надзор и баланс в политическата система. Диалогът по отношение на върховенството на закона и главните права остава неразделна част от връзките сред Европейски Съюз и Турция.

„ Фактите, които доведоха до оценката, че договарянията за присъединение на Турция към Европейски Съюз на процедура са в застой, към момента са годни “, счита Комисията.

Според нея Европейският съвет неведнъж е потвърждавал стратегическия си интерес към постоянна и сигурна среда в Източното Средиземноморие и към развиването на връзки на съдействие и взаимна полза с Турция.

„ Ситуацията в Източното Средиземноморие обаче още веднъж се изостри. Турция би трябвало да зачита суверенитета и териториалната целокупност на всички държави-членки на Европейски Съюз “, упорства Европейска комисия.

Продължаващата политика на Турция да не се причислява към ограничаващите ограничения против Русия буди угриженост заради свободното придвижване на артикули, в това число артикули с двойна приложимост, в границите на митническия съюз ЕС-Турция, продължава Комисията. Също по този начин е належащо Турция да заобикаля дейности, които опонират на декларираната цел за присъединение към Европейски Съюз.

Турция остава основен сътрудник на Европейския съюз в съществени области от съвместен интерес, като миграцията, битката с тероризма, стопанската система, търговията, енергетиката, продоволствената сигурност и превоза. Продължават разговорите на високо ниво и засиленият ангажимент в тези области.

Турция улесни разговора сред Русия и Украйна и изигра основна роля в съглашението за експорт на зърно, макар че реши да ускори комерсиалните и финансовите връзки с Русия “, приключва Комисията на своя уебсайт.

Сега следва Съветът да прегледа днешните рекомендации на Комисията и да вземе решения по отношение на идващите стъпки. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР