Можем да преодолеем кризата, но се изисква държавност
Европейската стопанска система се е устремила към криза и това няма по какъв начин да не бъде усетено у нас през 2020 година Класическата реакция на страната при икономическа рецесия е да развърже кесията и да стартира да налива в инфраструктурни планове или да раздава евтини пари на частни вложители, които да основават претовареност. За тази цел обаче се постанова да тегли и натрупа задължения, които по-късно остават да тежат на бюджета с генерации. Освен това, този метод на практика подсигурява, че парите изтичат в джобовете на любимците на страната, т.е. огромна част от тях биват изхарчени доста неефективно или напряко откраднати.
Има и опция. Може да се направи по този начин, че дълго забавяни или отлагани, заради някакви аргументи, частни вложения да бъдат " развързани “ , т.е. да им се даде опция да се случат, като се вдигнат бюрократичните или други непазарни спънки пред тях. Не става въпрос за аутсорснати услуги или заводи за сглобяване на обикновени съставни елементи, които бързо се появяват, само че също толкоз бързо изчезват, когато се откри място с още по-ниски разноски за реализацията им. Тук приказвам за промишленост, която е вкоренена в страната, тъй като прибавя стойност върху локални първични материали и, заради евентуалните си въздействия, постоянно се сблъсква с публично съмнение и потъва в административни неуредици. За нея се изисква повече държавническо мислене и публично единодушие.
За страдание, имаме прекалено много образци, в които не просто не се борихме за огромни частни вложения, а дори интензивно ги прогонвахме . Мога да стартира и да завърша с газовите планове, които биха могли да дадат на България действителна енергийна самостоятелност – изследванията за шистов газ и газови хидрати в Черно море или стартирането на добива от към този момент открити стандартни залежи като Генерал Тошево. Те обаче са единствено върхът на айсберга, а зад неслучването им стоят толкоз мощни политически ползи, че би трябвало знамение, с цел да тръгнат.
Плътно ги следват спрените планове за рандеман на железни руди, които биха могли да обезпечат високоплатени работни места в общини, където главният шеф си остават локалната власт или сектори с извънредно ниска добавена стойност като горско и селско стопанство или туризъм. Развитието на община Крумовград в последните две години образно демонстрира какво се случва, когато в изостанал регион стартира съвременен рандеман. Всеки един аспект от живота на хората регистрира измеримо усъвършенстване и те към този момент се връщат в родния край. Подобен резултат биха могли да имат и други планове, като най-често коментираният образец е този за рандеман на злато в община Трън. Точно по тази причина тук ще дам различен – прекъсването на плана на " Ресурс 1 “ (дъщерна компания на групата на КЦМ) за рандеман на волфрамови руди от находище " Грънчарица “ край Велинград.
Волфрамът е металът с най-висока точка на размразяване. Има доста приложения, само че е на практика незаместим за военната промишленост – за произвеждане на самолети, ракети и всякаква бойна техника, която би трябвало да устоя на извънредно високи температури. Обявен е за основен стратегически материал за Европейски Съюз, заради голямата взаимозависимост на европейската военна промишленост от импорт от Китай и Русия.
Има и опция. Може да се направи по този начин, че дълго забавяни или отлагани, заради някакви аргументи, частни вложения да бъдат " развързани “ , т.е. да им се даде опция да се случат, като се вдигнат бюрократичните или други непазарни спънки пред тях. Не става въпрос за аутсорснати услуги или заводи за сглобяване на обикновени съставни елементи, които бързо се появяват, само че също толкоз бързо изчезват, когато се откри място с още по-ниски разноски за реализацията им. Тук приказвам за промишленост, която е вкоренена в страната, тъй като прибавя стойност върху локални първични материали и, заради евентуалните си въздействия, постоянно се сблъсква с публично съмнение и потъва в административни неуредици. За нея се изисква повече държавническо мислене и публично единодушие.
За страдание, имаме прекалено много образци, в които не просто не се борихме за огромни частни вложения, а дори интензивно ги прогонвахме . Мога да стартира и да завърша с газовите планове, които биха могли да дадат на България действителна енергийна самостоятелност – изследванията за шистов газ и газови хидрати в Черно море или стартирането на добива от към този момент открити стандартни залежи като Генерал Тошево. Те обаче са единствено върхът на айсберга, а зад неслучването им стоят толкоз мощни политически ползи, че би трябвало знамение, с цел да тръгнат.
Плътно ги следват спрените планове за рандеман на железни руди, които биха могли да обезпечат високоплатени работни места в общини, където главният шеф си остават локалната власт или сектори с извънредно ниска добавена стойност като горско и селско стопанство или туризъм. Развитието на община Крумовград в последните две години образно демонстрира какво се случва, когато в изостанал регион стартира съвременен рандеман. Всеки един аспект от живота на хората регистрира измеримо усъвършенстване и те към този момент се връщат в родния край. Подобен резултат биха могли да имат и други планове, като най-често коментираният образец е този за рандеман на злато в община Трън. Точно по тази причина тук ще дам различен – прекъсването на плана на " Ресурс 1 “ (дъщерна компания на групата на КЦМ) за рандеман на волфрамови руди от находище " Грънчарица “ край Велинград.
Волфрамът е металът с най-висока точка на размразяване. Има доста приложения, само че е на практика незаместим за военната промишленост – за произвеждане на самолети, ракети и всякаква бойна техника, която би трябвало да устоя на извънредно високи температури. Обявен е за основен стратегически материал за Европейски Съюз, заради голямата взаимозависимост на европейската военна промишленост от импорт от Китай и Русия.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ