Ако сме твърди, ще спечелим!
Европа ще бъде свидетел на паметни събития през 1908 година – твърдели в един глас влиятелни политици и държавници. По остарял табиет всички поглеждали към Балканите. Само че вместо стихия, откъм България дохвърчала вестта за женитба – княз Фердинанд за повторно минал под венчило. Владетели, аристократи и авторитетни персони приветствали в замъка Остерщайн младоженците Елеонора Ройс Кьостериц и българския монарх…
22 септември 1908 година - един самостоятелен народ откри себе си
Сигналът за същинските промени пристигнал от Лондон, където съживили старата концепция за отделяне на Македония в губернаторство под ръководството на Англия. Вестта разтревожила императора на Австро-Унгария, който мечтаел през Македония да присвои пристанището в Солун. Последвало надигане на младотурците, които ненадейно оповестили християните за братя и ги призовали да тръгнат дружно с тях на битка народна власт. След това станало нещо нечувано и невиждано – македонските комити взели да се прегръщат с довчерашните си преследвачи, хукнали дружно по манифестации, а след това, ръка за ръка, поели към Цариград да желаят правата си от султана. Месец по-късно вълната тръгнала към България. У нас почнали да пристигат всякакви турски делегации. Посрещали ги с триумфални арки, с песни, флагове и цветя. И като се завъртели едни обети за безконечна обич и неразрушимо приятелство, краят им не се виждал.
108 години Независимост
В това време дипломатите безшумно и незабележимо вършели своята работа. Френският пълномощен министър в София намеквал, че сега е моментът България да желае своята независимост. На същата струна засвирили и във Виена. Песен мечтана и сладка за родните управници, които и без това считали, че васалното състояние на родината е срам за Европа. По това време българският княз Фердинанд бил на отмора в унгарската част на Карпатите, където имал две вили. Именно тук на 25 август 1908 година било взето едно от най-съдбовните решения в родната история – прогласяването на българската самостоятелност. Специално за случая дошъл от София министър председателят Александър Малинов. И монархът, и министър-председателят били на мнение, че повече не трябва да се чака. Следващото съвещание било във Виена. Фердинанд привикал с шифрована депеша министър Ляпчев, който трябвало да пътува до Австрия с подправен паспорт под името Иван Андреев. За да опази тайната, монархът се подписал на телеграмата с името Мюрани. От Париж тръгнал към Виена и министър председателят. Князът, Александър Малинов и Андрей Ляпчев се събралина 13 септември в двореца Кобург. Така членовете на българското държавно управление решили ориста на родината в столицата на Австрия. Всичко било конкретизирано край Пратера, като се изключи датата. После българските министри се прибрали в София под непознати имена, а Фердинанд останал във Виена, с цел да реши еднолично заключителната част на акцията.
Английската дипломация следвала собствен проект посредством посланика сив Цариград сър Джералд Лоутер. Той съумял да убеди турските управници, че ще бъде най-добре самият султан да разгласи независимостта на България, като по едно и също време с това прокламира необятна автономност на Македония и унищожаване на митническите граници сред двете страни. Освен това България получавала опция да откупи за оскъдна сума Източните железници и да се избави от изплащането на големи обезщетения към Турция. На 14 септември 1908 година за договаряния в Цариград бил изпратен пловдивчанина Константин Хаджикалчов. Преговорите приключили на 22 септември с публична вечеря. Тъкмо почнала гощавката, пристигнала шифрована депеша – на хълма Царевец във Велико Търново българското държавно управление провъзгласило независимостта на страната. Всички замръзнали. Потресен и опозорен, Хаджикалчов изхвърчал от салона, сграбчил си багажа и след час тръгнал към София. Това ще коства скъпо на България – мислел си пратеникът на път за родината…
Това е същинската предистория на великото събитие – прогласяването на българската самостоятелност. Останалото са детайлности. Правителството гласувало за дръзкия акт на 20 септември 1908 година на персоналната яхта на княз Фердинанд, спряла на кея в Русе. На 22 септември 1908 година по време на пътуването за Велико Търново Александър Малинов написал манифеста, който Фердинанд, към този момент като цар на българите, трябвало да прочете в историческия храм „ Св. Димитър ", а по-късно и на Царевец, пред двореца на старите царе. След възторга и речите във Велико Търново царят и министрите тръгнали за Южна България. Най-внушително било посрещането в Пловдив на 27 септември. Улицата от гарата до Военния клуб била засипана с цветя, огромна триумфална арка украсявала площад „ Цар Симеон Велики ” (сегашния Централен площад). Въпрекинеочакваната горещина, било цялостно с народ. Пловдивчани посрещнали царя с бурни крясъци и мятане на калпаци. После, написа очевидецът, измежду жега и прахуляк, пеша, цялото шествие се отправило за църквата „ Св. Богородица ”.
Балканите сред три войни
Докато България чествала, над нея се извили буреносни облаци. Европейската преса преливала от апели да се санкционират българите, дръзнали да нарушат международния ред. Не инцидентно още през август министър-председателят Александър Малинов предупреждавал Фердинанд по какъв начин Европа ще ни разгласи за нарушители, по какъв начин ще ни залее с помия, по какъв начин ще ни заплашва. И най-злостни ще бъдат тези, които през днешния ден се показват за наши приятели. „ Ако бурята разцепи държавното управление или князът го загърби, загинали сме – пророкувал Малинов. – Ако сме твърди, ще спечелим ”. Хулите и обвиненията не сепнали правителството. А когато Турция струпала стохилядна армия на границата, България светкавично свикала запасните от Тунджанската дивизия, която заградила пътя за Тракия. Сепнати, европейските дипломати хукнали да сдобряват Турция и България. Съдбата на независимостта била решена.
Манифест към българския народ
Начело на новата самостоятелна страна застава цар Фердинанд I. Денят 22 септември стартира да се празнува първо от търновци, единствено година след събитието. По време на социализма тържествата са прекъснати, с цел да бъдат възобновени още веднъж през 1998 година Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се прави оценка, само че на тази дата една от най-старите страни в Европа, още веднъж се появява на международната карта след пет века на забвение. Днес, 111 години по-късно, е значимо да го помним и да знаем повече на деня, в които сме станали самостоятелна страна!
А в този момент вижте обстоятелствата, свързани с Независимостта на България, които всеки е добре да знае:
1. През 1880 година е изработен първи опит за съединяване. Тогава обаче интернационалната конюнктура се оказва извънредно неподходяща и опитът се проваля.
2. В навечерието на 22 септември 1908 година цялото държавно управление дружно с Фердинанд | потеглят с трен от Русе към Търново. По пътя вършат отмора на гара Две могили, където министър председателят Александър Малинов написва текста на Манифеста, който ще разгласи България за самостоятелна страна. Под него се подписват всички министри от кабинета, както и българският княз. Днес на гара Две могили има историческа плоча, която припомня за тази значимата за историята ни вечер.
3. Манифестът е прочетен на 22 септември 1908 година в църквата " Свети 40 мъченици " в Търново. След тържественото оповестяване на Независимостта на България, княз Фердинанд приема купата цар.
4. Художественото оформление на Манифеста е осъществено от живописеца проф. Харалампи К. Тачев. Изработен върху пергамент и подписан от Царя и членовете на кабинета, Манифестът е скрепен с осем кръгли восъчни печати, в сребърно ложе. Те съставляват обособените министерства. Ценният документ се съхранява в богато орнаментиран сребърен тубус, положен в резбовано дървено сандъче с железен обков, на който са изобразени държавният герб, гербът на Кобурготската династия, дарствен надпис и украсителни детайли.
5. България е приета за самостоятелна от Великите сили и Османската империя през април 1909 година Така страната ни се трансформира в пълноправна на другите страни и интернационалният ѝ престиж се възстановява.
6. Първите, които означават датата 22 септември като празник, са търновци. Те осъзнават изключителната значителност на събитието. На 22 и 23 септември 1909 година в Търново се организират първите тържества в България, отдадени на Независимостта. Те се отличават с изключителна помпозност, отговаряща на значимостта на събитието.
7. За първото честване в града идват цар Фердинанд I, кралица Елеонора, принцовете Борис Търновски и Кирил Преславски, както и членовете на Министерския съвет. Тържественото отпразнуване включва молебен в националната реликва " Св. 40 мъченици ", празненства на Царевец и визити на височайшите посетители на Преображенския манастир.
8. Само три дни след провъзгласяването на Прокламацията, на постоянната си сесия Градският общински съвет на Търново, утвърждава и гласоподава предлагането на двама общински съветници, живописните улици " Фердинанд ", " Съборна " и " Митрополска " да се преименуват на " Цар Фердинанд I ", а улица-булевард на улица " 22 септември ".
9. Царица Елеонора се среща с най-активни дейци на Търново и показва предпочитание да подари 60 000 лв. персонални средства при изискване, че църквата " Св. 40 мъченици ", където е четен манифестът за Независимостта, бъде измежду първите реставрирани клетви в града.
10. По време на социалистическия режим празникът не се е отбелязвал, тъй като е бил считан за фашистки. Честванията са възобновени още веднъж през 1998 година Така Деня на Независимостта се трансформира в един от най-младите празници в новата ни история.
Инфо: www.podtepeto.com
