Ердоган: Всемогъщият лидер на Турция от 20 години frognews.bg
Ердоган беше в най-уязвимата си позиция години наред, съперниците му бяха уверени, че могат да го победят. Критиците упрекнаха неговата неортодоксална икономическа политика за изострянето на рецесията с разноските за живот в Турция.
Ердоган бе обект на рецензии поради бавната реакция на управляващите след опустошителното земетресение през февруари тази година, лишило живота на над 50 хиляди души. Ердоган оцеля и опита за прелом през 2016 година След него турският президент трансформира ръководството си в още по-мощен инструмент.
Първо като министър-председател от 2003 година и по-късно като директно определен президент от 2014 година, Реджеп Тайип Ердоган сподели мускулите на Турция като районна мощ, подкрепяща ислямистките дела и бързо успяваща да надхитри политическата съпротива, пишат от BBC.
Възходът към властта
Ердоган е роден през февруари 1954 година Израства в семейство на брегови охранител. Когато е на 13 години, татко му взема решение да се реалокира в Истанбул, надявайки се да даде на петте си деца по-добро образование. Като дете Ердоган продавал лимонада, с цел да завоюва спомагателни пари. Посещава ислямско учебно заведение, а след това получава тапия по мениджмънт от университета Мармара в Истанбул.
През 70-те и 80-те години той е деен в ислямистките кръгове, присъединявайки се към проислямската Партия на благоденствието на Неджметин Ербакан. С повишаването на известността на партията през 90-те година Ердоган бе повдигнат за кандидат-кмет на Истанбул и печели през 1994 година Мандатът му завършва, откакто Ердоган е наказан за подбудителство на расова ненавист за обществено прочитане на националистическа поема. Осъден е на 4 месеца затвор.
След като излежава присъдата си, Ердоган се връща назад в политиката. Партията му обаче е неразрешена поради нарушение на правилата на актуалната турска страна.
През август 2001 година той основава нова партия с ислямистки корени със своя съдружник Абдуллах Гюл. През 2002 година ПСР завоюва болшинство на парламентарните избори, а на идната година Ердоган става министър председател. Той остава ръководител на ПСР или Партията на справедливостта и развиването и до през днешния ден.
Първо десетилетие на власт
Ердоган прекарва три мандата на премиерския пост. Ръководи страната към постоянен стопански напредък и печели интернационално самопризнание като модернизатор. Ердоган дава приоритет на великански инфраструктурни планове за рационализация на Турция. Още тогава обаче критици предизвестяват, че Ердоган клони към автократизъм.
През 2013 година против Ердоган избухват митинги поради проекти на държавното управление му да преобрази обичан парк в центъра на Истанбул. Демонстрациите прерасват в неодобрение против отклоняването от демекрацията и обвинявания в корупция.
Протестите в Гези Парк бележат повратна точка в ръководството на Ердоган. За неговите съперници Ердоган е повече султан от Османската империя, в сравнение с демократ. Тогава се появява и спорът с основания в Съединени американски щати ислямски академик на име Фетхуллах Гюлен, чието обществено и културно придвижване му оказа помощ да завоюва три поредни избора и беше деен в отстраняването на военните от политиката. Враждата носи тежки последствия за турското общество.
След десетилетие от ръководството му, партията на Ердоган подхваща дейности за унищожаване възбраната дамите да носят забрадки на публични места, която бе въведена след военния прелом през 1980 година В последна сметка възбраната беше отстранена за дамите в полицията, военните и правосъдните органи. Според критици Ердоган е отрязал Турция по пътя й към световна република, прокаран от Кемал Ататюрк. И макар че самият Ердоган е набожен, тойо отхвърля да желае да постанова ислямски полезности, настоявайки, че поддържа правата на турците да показват по-открито своята вяра.
Той обаче неведнъж е подкрепял криминализирането на изневярата. Ердоган възхвалява майчинството, осъжда феминизма и споделя, че мъжете и дамите не могат да бъдат третирани еднообразно.
През юли 2020 година той управлява превръщането на историческата черква Света София в Истанбул в джамия, което разгневи доста християни. християни. Построена преди 1500 години като катедрала, тя е превърната в джамия от османските турци, само че Ататюрк я трансформира в музей - знак на новата световна страна.
През 2014 година Ердоган към този момент няма право да се кандидатира за министър председател и се устремява към значително церемониалната роля на президент в невиждани директни избори. Ердоган имаше огромни проекти за реформиране на поста, основаване на нова конституция, която да е от изгода за всички турци и да сложи страната им измежду 10-те най-големи стопански системи в света.
Но при започване на своето президентство той се сблъска с два удара във властта си. Неговата партия загуби болшинството си в Народното събрание за няколко месеца при гласоподаване през 2015 година, а по-късно месеци по-късно, през 2016 година, Турция стана очевидец на първия си принудителен опит за прелом от десетилетия.
Бунтовническите бойци бяха покрай залавянето на президента, който беше на отмора в крайбрежен курорт, само че той беше превозен с хеликоптер на безвредно място. В ранните часове на 16 юли той излезе триумфално на истанбулското летище " Ататюрк “ под аплодисментите на последователите. Почти 300 цивилни бяха убити.
За заговора беше упрекнато придвижването на Гюлен. Уволнени бяха към 150 хиляди държавни чиновници. Арестувани бяха над 50 хиляди души, в това число бойци, публицисти, юристи, служители на реда, учени и кюрдски политици.
Тази принуда против критиците провокира паника в чужбина, допринасяйки за мразовитите връзки с Европейски Съюз.
Ердоган завоюва с малко референдум през 2017 година, който му даде необятни президентски пълномощия, в това число правото да постанова изключително състояние и да назначава висши държавни чиновници, както и да се намесва в правосъдната система.
Ердоган бе обект на рецензии поради бавната реакция на управляващите след опустошителното земетресение през февруари тази година, лишило живота на над 50 хиляди души. Ердоган оцеля и опита за прелом през 2016 година След него турският президент трансформира ръководството си в още по-мощен инструмент.
Първо като министър-председател от 2003 година и по-късно като директно определен президент от 2014 година, Реджеп Тайип Ердоган сподели мускулите на Турция като районна мощ, подкрепяща ислямистките дела и бързо успяваща да надхитри политическата съпротива, пишат от BBC.
Възходът към властта
Ердоган е роден през февруари 1954 година Израства в семейство на брегови охранител. Когато е на 13 години, татко му взема решение да се реалокира в Истанбул, надявайки се да даде на петте си деца по-добро образование. Като дете Ердоган продавал лимонада, с цел да завоюва спомагателни пари. Посещава ислямско учебно заведение, а след това получава тапия по мениджмънт от университета Мармара в Истанбул.
През 70-те и 80-те години той е деен в ислямистките кръгове, присъединявайки се към проислямската Партия на благоденствието на Неджметин Ербакан. С повишаването на известността на партията през 90-те година Ердоган бе повдигнат за кандидат-кмет на Истанбул и печели през 1994 година Мандатът му завършва, откакто Ердоган е наказан за подбудителство на расова ненавист за обществено прочитане на националистическа поема. Осъден е на 4 месеца затвор.
След като излежава присъдата си, Ердоган се връща назад в политиката. Партията му обаче е неразрешена поради нарушение на правилата на актуалната турска страна.
През август 2001 година той основава нова партия с ислямистки корени със своя съдружник Абдуллах Гюл. През 2002 година ПСР завоюва болшинство на парламентарните избори, а на идната година Ердоган става министър председател. Той остава ръководител на ПСР или Партията на справедливостта и развиването и до през днешния ден.
Първо десетилетие на власт
Ердоган прекарва три мандата на премиерския пост. Ръководи страната към постоянен стопански напредък и печели интернационално самопризнание като модернизатор. Ердоган дава приоритет на великански инфраструктурни планове за рационализация на Турция. Още тогава обаче критици предизвестяват, че Ердоган клони към автократизъм.
През 2013 година против Ердоган избухват митинги поради проекти на държавното управление му да преобрази обичан парк в центъра на Истанбул. Демонстрациите прерасват в неодобрение против отклоняването от демекрацията и обвинявания в корупция.
Протестите в Гези Парк бележат повратна точка в ръководството на Ердоган. За неговите съперници Ердоган е повече султан от Османската империя, в сравнение с демократ. Тогава се появява и спорът с основания в Съединени американски щати ислямски академик на име Фетхуллах Гюлен, чието обществено и културно придвижване му оказа помощ да завоюва три поредни избора и беше деен в отстраняването на военните от политиката. Враждата носи тежки последствия за турското общество.
След десетилетие от ръководството му, партията на Ердоган подхваща дейности за унищожаване възбраната дамите да носят забрадки на публични места, която бе въведена след военния прелом през 1980 година В последна сметка възбраната беше отстранена за дамите в полицията, военните и правосъдните органи. Според критици Ердоган е отрязал Турция по пътя й към световна република, прокаран от Кемал Ататюрк. И макар че самият Ердоган е набожен, тойо отхвърля да желае да постанова ислямски полезности, настоявайки, че поддържа правата на турците да показват по-открито своята вяра.
Той обаче неведнъж е подкрепял криминализирането на изневярата. Ердоган възхвалява майчинството, осъжда феминизма и споделя, че мъжете и дамите не могат да бъдат третирани еднообразно.
През юли 2020 година той управлява превръщането на историческата черква Света София в Истанбул в джамия, което разгневи доста християни. християни. Построена преди 1500 години като катедрала, тя е превърната в джамия от османските турци, само че Ататюрк я трансформира в музей - знак на новата световна страна.
През 2014 година Ердоган към този момент няма право да се кандидатира за министър председател и се устремява към значително церемониалната роля на президент в невиждани директни избори. Ердоган имаше огромни проекти за реформиране на поста, основаване на нова конституция, която да е от изгода за всички турци и да сложи страната им измежду 10-те най-големи стопански системи в света.
Но при започване на своето президентство той се сблъска с два удара във властта си. Неговата партия загуби болшинството си в Народното събрание за няколко месеца при гласоподаване през 2015 година, а по-късно месеци по-късно, през 2016 година, Турция стана очевидец на първия си принудителен опит за прелом от десетилетия.
Бунтовническите бойци бяха покрай залавянето на президента, който беше на отмора в крайбрежен курорт, само че той беше превозен с хеликоптер на безвредно място. В ранните часове на 16 юли той излезе триумфално на истанбулското летище " Ататюрк “ под аплодисментите на последователите. Почти 300 цивилни бяха убити.
За заговора беше упрекнато придвижването на Гюлен. Уволнени бяха към 150 хиляди държавни чиновници. Арестувани бяха над 50 хиляди души, в това число бойци, публицисти, юристи, служители на реда, учени и кюрдски политици.
Тази принуда против критиците провокира паника в чужбина, допринасяйки за мразовитите връзки с Европейски Съюз.
Ердоган завоюва с малко референдум през 2017 година, който му даде необятни президентски пълномощия, в това число правото да постанова изключително състояние и да назначава висши държавни чиновници, както и да се намесва в правосъдната система.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ