Енергийната стратегия на България по част природен газ не се

Енергийната тактика на България по част природен газ не се е променяла всъщност през последните 20 год., като главните й цели са били и остават и в този момент развиване на газоснабдяването и пазара на природен газ в страната, развиване на страната като разпределителен център на природен газ за Балканския район и диверсификация на източниците на природен газ за България. В тази връзка не виждаме законово съображение за разискване и приемане на препоръчаните промени, които в края на краищата целят лансирането на един съответен капиталов план, съгласно нас създаващ съществени опасности за икономическата непоклатимост на Булгартрансгаз и БЕХ. Това декларират от Българския енергиен и минен конгрес в мнение по отношение на препоръчаното изменение и допълнение на Енергийната тактика на Р.България’2018 и предложение на нов газов план „ Български поток “. Публикуваме целия документ без редакция и съкращения:

Неизяснени изходни данни и условия

1) Съществуват съществени подозрения по отношение на действителните планове на Газпром за цялостно прекъсване на преноса на природен газ през България, заради пораждане на условия за обилни търговски загуби за компанията, загуба на стратегическо позициониране в района и неминуем арбитраж за неустойки от страна на Газпром по настоящия до 2030 година контракт с Булгаргаз.

2) Не излиза наяве за какво най-изгодното от икономическа и стратегическа позиция за България трасе, което БЕМФ предлага, т.н „ Български поток “(на фигурата по-долу, зеленото трасе) не е прегледано. Оставаме с усещането, че оферти вид на трасе е безценен, препоръчан е от чужбина и пази избрани корпоративни ползи.

3) По наша информация в планувания търг за потенциал на газопровода „ Турски поток “ Газпром ще кандидатства за 100% от потенциала и най-веротно ще го завоюва. Това ще се окаже риск за енергийната сигурност на страната при хипотезата, че един ден разполагаме с локален рандеман на газ от източници в Черно море или другаде на сушата, който газ няма по какъв начин да транспортираме. Такива ограничавания не съществуват при разновидността „ Български поток “.

Базова информация

С оглед задачите на тактиката България развива две независими системи от преносни газопроводи – национална, за доставки на прочие газ в страната и директна – за транспорт на пр.газ през България за Турция, Гърция, Македония и Сърбия.

Доставките на природен газ за България се реализират по метафоричен газопровод (D=1016мм. и потенциал 6,5 – 7 млрд.м3/год.) през Румъния, от Географска информационна система „ Исакча “ до Географска информационна система „ Негрувода “.

Природният газ за пренос през България се доставя от Географска информационна система „ Исакча “ до до Географска информационна система „ Негру Вода “ на българо-румънската граница посредством 2 независими газопровода с D=1220 мм. и потенциал ~ 12 млрд.м3/год всеки. Тези 2 газопровода, взаимно с българските директни газопроводи се третират като ТРАНСБАЛКАНСКИ ГАЗОПРОВОД (Фигура 1).

Развитието на директната система за газ през България се характеризира със забележителен растеж през интервала 1998 – 2001 година. Капацитетът й от 6 млрд.м3/год. е повишен на 18,5., млрд.м3/год - за Турция – 14 млрд.м3/год., за Гърция – 2,5 млрд.м3/год., за Македония – 0,5 млрд.м3/год. и Сърбия – 1,5 млрд.м3/год. В следствие Русия (през 2002 г.) се отхвърли от газопровода до Сърбия, макар, че България построи нужния потенциал до гр. Дупница, разноските за което за в този момент се оказват непотребни.

След преустановяване от Русия (дължим тази истина на българското общество!) на плана „ Южен поток “, Правителството на България промотира идея за създаване на газов хъб на терирорията на страната – тъй наречените газов хъб „ Балкан “. Концепцията е основана на редица допускания и упования с огромна степен на неустановеност и под условия. Тези упования за в този момент не се оправдават и не регистрират напрадналите подготвителни действия за създаване на такива хъбове в Турция и Румъния, които разполагат с надалеч по-добри благоприятни условия и обезпечени количества газ. Напротив, геополитическите дейности на Русия доведоха до фрапантна смяна на посоката на газовите потоци със обилни загуби за България.

С въвеждането на плана „ Турски поток-1 “ в употреба в края на 2020 година, се стартира опасността, че преносът на съветски природен газ през ТРАНСБАЛКАНСКИЯ ГАЗОПРОВОД ЩЕ БЪДЕ ПРЕКРАТЕН, макар, че няма никакви публични писмени документи за това. Ако това се случи, на стадия „ Турски поток-1 “ Турция ще получава съветски природен газ непосредствено, а Македония и Гърция - най-вероятно през Турция и България по НАЛИЧНИТЕ БЪЛГАРСКИ ТРАНЗИТНИ ГАЗОПРОВОДИ в реверс до Конституционен съд „ Лозенец “ и от там по съществуващото БЪЛГАРСКО трасе. Номиналния входен потенциал от Турция в България, разгласен от Булгартрансгаз след довеждане докрай на „ Турски поток- 2 “ (ако изобщо го има!) е за към 19,5 млрд.м3/год.- доставки от „ Турски поток- 2 “ + остатъка от „ Турски поток – 1 “).

Транзитът на съветски природен газ през Украйна и Румъния за България, обаче, няма да бъде преустановен до момента в който, или в случай че бъде осъществен плана „ Турски поток- 2 “(2-ра тръба), който поностоящем е бъдещо нестабилно събитие.

Предлаганите промени и допълнения на Енергийната тактика на България (част естествен газ) са безпредметни заради следното:

⦁ реализацията на концепцията за създаване на Хъб „ Балкан “ датира от 2015 год. видно от 10-годишните проекти за развиване на Булгартрансгаз, признати от КЕВР през 2015, 2016, 2017 и 2018 год.;

⦁ създаване на нов директен газопровод от Конституционен съд „ Провадия “ (Хъб „ Балкан “) до страните от Централна Европа датира от 2016 година видно от 10-годишните проекти за развиване на Булгартрансгаз, признати от КЕВР през 2015, 2016, 2017 и 2018 год.;

⦁ създаване на нов директен газопровод от Конституционен съд „ Провадия “ (Хъб „ Балкан “) до Сърбия, Унгария и Словакия датира от 2018 година видно от 10-годишния проект за развиване на Булгартрансгаз, признати от КЕВР през 2018 год.;

⦁ предлаганите промени и допълнения всъщност са утвърждение на механически и финансови параметри на нов капиталов план, което е от компетентността на Правителството и цели индулгенция за бъдещи големи разноски с неразбираема целенасоченост.

⦁ предлаганите промени и допълнения целят да институционализират реализацията на план от геополитически интерес за Русия и Сърбия, само че не и за България. С реализацията на този план забележителен потенциал от българската директна система ще остане необработен, както и ще се отсрочи в необозримо бъдеще опцията за доставки на природен газ за Западните околности на Сърбия, най-бедния район на тази страна, обитаеми с българи, което би трябвало да съставлява и да се пази като български геополитически интерес.

Предложения на БЕМФ

1) С оглед гореизложеното, по-добрите стопански параметри и националния интерес на България е оправдано трасето на „ Турски поток “ през България да се промени като мине по направлението Турция - Конституционен съд „ Странджа “ – Конституционен съд „ Лозенец “ - Конституционен съд „ Ихтиман “ –гр. Дупница – гр. Димитровград (Сърбия).

Това БЕМФ назова „ БЪЛГАРСКИ ПОТОК “.

Многостранните изгоди от реализация на този различен план по това трасе (маркиран в зелено на Фигура 3) са дотам явни, че не се нуждаят от коментар. Не инцидентно това трасе за Сърбия бе изборът на България и Газпром през 1998 год. и това е отразено в подписания тогава контракт за пренос.

2) Да не се поемат задължения към трети страни, както и да не се правят разноски за създаване на нови уреди преди да бъде направена и показана за публично разискване детайлна икономическа аргументация на капиталовото желание, която да регистрира резултатите от търговете за потенциал и пазарните проби.

3) Тези оферти по принцип не трансформират концепцията за хъб „ Балкан “ който е виртуален газов разпределителен център и който не е обвързван с избрана географска локация, а с съществуване на газова борса, търгуваните количества газ и физическите потоци в разнообразни посоки през територията на страната.

Фигура 1. Трансбалканския газопровод
Фигура 2. Първи вид на потоците в концепцията за газов хъб „ Балкан “