Ужасяващ разказ за смъртта на Атанас Скатов
Емоционален роман за трагичния случай с българина Атанас Скатов написа канадският планинар, приключенец и кино режисьор - Елиа Сайкали в персоналния си уебсайт, написа Монитор. Той е бил директен очевидец на случилото се и разкрива, че тялото на българския катерач е прелетяло над главата му.
Сайкали се върна към събитията от нощта на 4 февруари и сутринта на 5 февруари, когато почина Скатов, и акцентира, че никой не е видял какво тъкмо се е случило, с цел да се стигне до съдбовния полет на българина в бездната.
" Това, което чувахме по радиото в нощта на 4 февруари бе притеснително. „ Този ще се самоубие “, сподели един планинар за различен, който бе решен да опита да изкачи върха.
Имаше към 25 индивида в лагер 3. Алпинистите бяха принудени да се тъпчат като сардини по палатките. Ние трябваше да сме с тях в лична палатка, само че с помощта на ориста имахме проблем с кислорода. Този, който поръчахме, не бе там, където трябваше. Поръчахме 6 бутилки и всички трябваше да са на едно място. Просто не бяха там, където трябваше да бъдат.
Пристигнахме прекомерно късно под К2 и изпълнявахме проект за бърза адаптация, който се основава 100% на спомагателен О2, тъй че знаехме, че сме мъртви, в случай че продължим по-нагоре от лагер 3. Затова се отказахме от нашето нанагорнище и снимане на филм. Заради неточност в логистиката. Не беше наша, само че може би това избави живота ни. Слязохме към японския лагер 3 и разгърнахме палатката при бруталната температура от минус 35 градуса. Газовите ни котлони едвам работеха, с цел да разтопим лед. Единственото ни избавление бе топлината, която създават три тела, покрити единствено от детайлите на найлоново облекло. Но при нас бе „ Дисниленд “ по отношение на това, което се случваше по-нагоре “, разказва обстановката Елиа Сайкали и цитира:
„ Не си усещам пръстите на краката. Не съм се преобличал и измръзвам. “ „ Защо по дяволите няма повече палатки тук. “ Това са част от репликите, които се чуват по радиото.
„ Ние бяхме ядосани поради кислорода, само че имахме задоволително опит, с цел да приемем, че няма какво да се направи. Нашата експедиция завърши. Сега говорехме за оцеляване. Ние се бяхме позиционирали единствено за 2,5 седмици, с цел да опитаме да последваме нашите герои Али Садпара, неговият наследник Саджид и Джон Снори в техния опит да изкачат К2. Беше много упорит плат, откакто те бяха в планината от 5 декември, добре аклиматизирани. Но и ние бяхме там с нашите 15 години опит, подготвени да снимаме до най-високата точка, или пък да се обърнем във всеки един миг. Около 11 вечерта изключихме радиото, с цел да пестим от батерията му и се предадохме на тежката зимна вечер. Знаехме, че няма да разберем какво е станало с нашите другари до идващия ден. Сигурни бяхме, че те са си самодостатъчни и знаехме, че са най-силният и най-опитният екип. Вярвахме, че всичко е в ръцете на техния голям опит, воля и увереност. На другата заран започнахме да слизаме към 10 часа сутринта. Вече бях ударен тъкмо по главата от камък, който можеше да ме убие. Заради това бях свръхпредпазлив надолу.
Много е мъчно да избереш въже, когато слизаш от К2. Има прекомерно доста остарели. Трябва да си деликатен и сигурен, тъй като вземеш ли неверното решение, въжето няма да издържи и си мъртъв. Заради това за мен слизането бе деликатно и пресметнато три пъти. Когато се съмнявах в някое, се вързвах в няколко и разчитахме на това, което наподобява ново. Трябва да благодаря на моя другар и сътрудник в катеренето Пасанг Каджи Шерпа, който ми помагаше да прегледам всяко едно въже. Малко под Черната пирамида, до момента в който правехме отвесен рапел и бяхме дали живота си на едно въже, едно тяло прелетя над мен от нищото. Нямаше предизвестие. Нямаше крясъци. Нямаше тон. Само ужасяващата панорама на един човек, с алено яке, който прелита над главата ти. Изкрещях от смут. „ По дяволите. О, не. Дявол да го вземе! “
Това бе Атанас Скатов. Прелетя на сантиметри от главата на Пасанг Каджи. Гледах 5-10 секунди, до момента в който той се търкаляше и преобръщаше по твърдите ледени наклони на К2. Първата ми мисъл бе, че приятелката му Шени е в базовия лагер. Тя съпровождаше Атанас в приключението му към втория по височина връх на света. И че ще бъде разрушена от тази вест. Както и доста други. Това, което се случи с Атанас, е най-големият смут за катерача. В някакъв миг тялото на Атанас излетя от костюма му. Той продължи да пада към подножието на К2. А екипът остана някъде сред японски лагер 3 и лагер 1.
Лакпа Денди, сътрудникът и шерп на Атанас, бе в спокоен (контролиран) смут. Бяхме първите, които го видяха след случая. Лакпа ни сподели видео, което е направил моменти преди рухването. Атанас изглеждаше постоянен на него. Той се бе вързал към предпазното въже и използваше своето ATC устройство, с цел да слиза по закрепените линии. Нямаше нищо неизмеримо във видеото.
Бил съм на експедиции с Лакпа и той е един от най-милите и способени катерачи там. Знаех, че страда от загубата на своя другар и клиент. Чувствах се извънредно за него, нямаше какво по-лошо да се случи. „ В един миг Атанас беше там, в идващия го нямаше “, сподели Лакпа.
Не е допустимо да се изясни тъкмо какво е станало, тъй като няма очевидци на серията от дейности на Атанас преди рухването. Спекулира се, че има неточност при прекачване на въжетата. Моментът, в който се откачаш от него и оставяш цялата си тежест, разчиташ на обстоятелството, че не си направил неточност. Защото, в случай че си, си мъртъв. Бил съм в такава обстановка доста пъти. Тройно ревизирах да не направя неточност. Атанас може да е направил такава, само че никой не може да удостовери това. Защото няма очевидци на това, което се е случило.
Не познавах Атанас. Виждали сме се няколко пъти в базовия лагер и в лагер 2. Последният път, в който го видях, ми махна през процепа на палатката и ме поздрави. Атанас ме интересуваше доста поради случая с българина Иван Томов, който загуби живота си под Лхотце през 2019 година Ходих два пъти до България, с цел да се видя с родителите му, да им опиша историята на Иван и да им оказа помощ да почетат живота на сина си. По подигравка на ориста, Али Садпара бе основният очевидец за последните мигове от живота на Иван, тъй като са били в една палатка преди гибелта му. Интервюирах Али тъкмо преди да изчезне под К2. За страдание още един българин почина, а това е толкоз покрай дома ми.
По мое непретенциозно мнение, от това, което разбрах и видях от Лакпа, случаят с Атанас е в действителност случай. Може би в действителност е направил неточност, до момента в който е сменял въжето, което коства живота му. „ Шени (приятелката на Атанас) ме пита за въжето. Казах, че не е скъсано. Слязох по същото въже “, споделил Лакпа Денди.
Почивай в мир, Атанас. “
Сайкали се върна към събитията от нощта на 4 февруари и сутринта на 5 февруари, когато почина Скатов, и акцентира, че никой не е видял какво тъкмо се е случило, с цел да се стигне до съдбовния полет на българина в бездната.
" Това, което чувахме по радиото в нощта на 4 февруари бе притеснително. „ Този ще се самоубие “, сподели един планинар за различен, който бе решен да опита да изкачи върха.
Имаше към 25 индивида в лагер 3. Алпинистите бяха принудени да се тъпчат като сардини по палатките. Ние трябваше да сме с тях в лична палатка, само че с помощта на ориста имахме проблем с кислорода. Този, който поръчахме, не бе там, където трябваше. Поръчахме 6 бутилки и всички трябваше да са на едно място. Просто не бяха там, където трябваше да бъдат.
Пристигнахме прекомерно късно под К2 и изпълнявахме проект за бърза адаптация, който се основава 100% на спомагателен О2, тъй че знаехме, че сме мъртви, в случай че продължим по-нагоре от лагер 3. Затова се отказахме от нашето нанагорнище и снимане на филм. Заради неточност в логистиката. Не беше наша, само че може би това избави живота ни. Слязохме към японския лагер 3 и разгърнахме палатката при бруталната температура от минус 35 градуса. Газовите ни котлони едвам работеха, с цел да разтопим лед. Единственото ни избавление бе топлината, която създават три тела, покрити единствено от детайлите на найлоново облекло. Но при нас бе „ Дисниленд “ по отношение на това, което се случваше по-нагоре “, разказва обстановката Елиа Сайкали и цитира:
„ Не си усещам пръстите на краката. Не съм се преобличал и измръзвам. “ „ Защо по дяволите няма повече палатки тук. “ Това са част от репликите, които се чуват по радиото.
„ Ние бяхме ядосани поради кислорода, само че имахме задоволително опит, с цел да приемем, че няма какво да се направи. Нашата експедиция завърши. Сега говорехме за оцеляване. Ние се бяхме позиционирали единствено за 2,5 седмици, с цел да опитаме да последваме нашите герои Али Садпара, неговият наследник Саджид и Джон Снори в техния опит да изкачат К2. Беше много упорит плат, откакто те бяха в планината от 5 декември, добре аклиматизирани. Но и ние бяхме там с нашите 15 години опит, подготвени да снимаме до най-високата точка, или пък да се обърнем във всеки един миг. Около 11 вечерта изключихме радиото, с цел да пестим от батерията му и се предадохме на тежката зимна вечер. Знаехме, че няма да разберем какво е станало с нашите другари до идващия ден. Сигурни бяхме, че те са си самодостатъчни и знаехме, че са най-силният и най-опитният екип. Вярвахме, че всичко е в ръцете на техния голям опит, воля и увереност. На другата заран започнахме да слизаме към 10 часа сутринта. Вече бях ударен тъкмо по главата от камък, който можеше да ме убие. Заради това бях свръхпредпазлив надолу.
Много е мъчно да избереш въже, когато слизаш от К2. Има прекомерно доста остарели. Трябва да си деликатен и сигурен, тъй като вземеш ли неверното решение, въжето няма да издържи и си мъртъв. Заради това за мен слизането бе деликатно и пресметнато три пъти. Когато се съмнявах в някое, се вързвах в няколко и разчитахме на това, което наподобява ново. Трябва да благодаря на моя другар и сътрудник в катеренето Пасанг Каджи Шерпа, който ми помагаше да прегледам всяко едно въже. Малко под Черната пирамида, до момента в който правехме отвесен рапел и бяхме дали живота си на едно въже, едно тяло прелетя над мен от нищото. Нямаше предизвестие. Нямаше крясъци. Нямаше тон. Само ужасяващата панорама на един човек, с алено яке, който прелита над главата ти. Изкрещях от смут. „ По дяволите. О, не. Дявол да го вземе! “
Това бе Атанас Скатов. Прелетя на сантиметри от главата на Пасанг Каджи. Гледах 5-10 секунди, до момента в който той се търкаляше и преобръщаше по твърдите ледени наклони на К2. Първата ми мисъл бе, че приятелката му Шени е в базовия лагер. Тя съпровождаше Атанас в приключението му към втория по височина връх на света. И че ще бъде разрушена от тази вест. Както и доста други. Това, което се случи с Атанас, е най-големият смут за катерача. В някакъв миг тялото на Атанас излетя от костюма му. Той продължи да пада към подножието на К2. А екипът остана някъде сред японски лагер 3 и лагер 1.
Лакпа Денди, сътрудникът и шерп на Атанас, бе в спокоен (контролиран) смут. Бяхме първите, които го видяха след случая. Лакпа ни сподели видео, което е направил моменти преди рухването. Атанас изглеждаше постоянен на него. Той се бе вързал към предпазното въже и използваше своето ATC устройство, с цел да слиза по закрепените линии. Нямаше нищо неизмеримо във видеото.
Бил съм на експедиции с Лакпа и той е един от най-милите и способени катерачи там. Знаех, че страда от загубата на своя другар и клиент. Чувствах се извънредно за него, нямаше какво по-лошо да се случи. „ В един миг Атанас беше там, в идващия го нямаше “, сподели Лакпа.
Не е допустимо да се изясни тъкмо какво е станало, тъй като няма очевидци на серията от дейности на Атанас преди рухването. Спекулира се, че има неточност при прекачване на въжетата. Моментът, в който се откачаш от него и оставяш цялата си тежест, разчиташ на обстоятелството, че не си направил неточност. Защото, в случай че си, си мъртъв. Бил съм в такава обстановка доста пъти. Тройно ревизирах да не направя неточност. Атанас може да е направил такава, само че никой не може да удостовери това. Защото няма очевидци на това, което се е случило.
Не познавах Атанас. Виждали сме се няколко пъти в базовия лагер и в лагер 2. Последният път, в който го видях, ми махна през процепа на палатката и ме поздрави. Атанас ме интересуваше доста поради случая с българина Иван Томов, който загуби живота си под Лхотце през 2019 година Ходих два пъти до България, с цел да се видя с родителите му, да им опиша историята на Иван и да им оказа помощ да почетат живота на сина си. По подигравка на ориста, Али Садпара бе основният очевидец за последните мигове от живота на Иван, тъй като са били в една палатка преди гибелта му. Интервюирах Али тъкмо преди да изчезне под К2. За страдание още един българин почина, а това е толкоз покрай дома ми.
По мое непретенциозно мнение, от това, което разбрах и видях от Лакпа, случаят с Атанас е в действителност случай. Може би в действителност е направил неточност, до момента в който е сменял въжето, което коства живота му. „ Шени (приятелката на Атанас) ме пита за въжето. Казах, че не е скъсано. Слязох по същото въже “, споделил Лакпа Денди.
Почивай в мир, Атанас. “
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ