Коментар | Макрон: Не трябва да се разсейваме от зелените цели
Еманюел Макрон, президент на Франция, в коментар за Project Syndicate
Войната в Украйна и боевете в Газа след терористичната офанзива на " Хамас " на 7 октомври не би трябвало да разсейват света от нашите групови цели - понижаване на излъчванията, прицелване към въглеродна индиферентност до 2050 година, опазване на биоразнообразието и битка с бедността и неравенството. Това е доктрината, която Франция вкарва на интернационално ниво посредством Парижкия пакт за хората и срещите " Планета " и " Една планета ". Ядрото на тактиката ни би трябвало да бъде да се ускорят екологичният преход и битката с бедността. Защото въпреки всичко никоя страна няма да работи за отбрана на планетата, в случай че цената, която би трябвало да заплати, докара жителите й до социалноикономически колапс.
Най-развитите стопански системи в света, които също по този начин са главните производители на въглеродни излъчвания от индустриалната гражданска война насам, би трябвало да се откажат от изкопаемите горива . Ако желаеме да реализираме задачите на Парижкото климатично съглашение, това не предстои на предоговаряне.
Реклама
Науката е задала курса - би трябвало да спрем използването на въглища до 2030 година, на нефт до 2045 година и на природен газ до 2050 година Макар страните от Г-7 да носят най-голямата отговорност, Китай, който в този момент е вторият максимален производител на излъчвания, би трябвало също изцяло да се ангажира. Отговорност на Г-7 е да се откаже от въглищата до 2030 година (Франция ще е направила това до 2027 г.), само че нововъзникващите стопански системи сега са най-големият потребител на въглища. В тези страни ние би трябвало да ускорим финансирането на възобновими енергийни източници, както и на нуклеарна сила, която би трябвало да изиграе основна роля.
Също по този начин би трябвало да сложим частното финансиране и търговията в услуга на Парижкото съглашение. Разходите за вложения би трябвало да бъдат по-високи за играчи в бранша на изкопаемите горива. Нуждаем се от климатична уговорка в нашите търговски съглашения, тъй като не може по едно и също време да желаеме промишленостите да станат " зелени " и да поддържаме либерализирането на интернационалната търговия на замърсяващи артикули.
Разходите за вложения би трябвало да бъдат по-високи за играчи в бранша на изкопаемите горива.
За най-уязвимите страни би трябвало да създадем условия, които да им разрешат да финансират своите старания за понижаване и адаптиране към резултатите от климатичните промени, както и да имат достъп до " зелени " технологии, които са новият мотор за напредък. Това значи да отидем оттатък обичайна " публична помощ за развиване " и да създадем това за уязвимите страни, което богатите стопански системи направиха за себе си по време на пандемията от ковид - следване на неортодоксална фискална и валутна политика .
Ще продължим да работим за тази цел, в това число в границите на новия Фонд за загуби и вреди, където би трябвало да активизираме нови механизми за частно обезпечаване на фона на климатичния риск. Ще стартираме от характерните потребности на най-засегнатите страни. През първата половина на 2024 година Франция и Бангладеш ще подпишат съглашение за финансирането на климатичната акомодация, както и на загубите и вредите, като френската организация за развиване ще способства с 1 милиарда евро под формата на вложения, а МВФ ще отпусне нови заеми за 1 милиарда $.
Реклама
Освен това би трябвало да се фокусираме върху построяването на основи за биоикономиката, която ще заплати за услугите, обезпечени от природата. Природата е нашата най-хубава технология за понижаване на въглеродните излъчвания в огромен мащаб. Страните с най-важните въглеродни запаси и запаси за биоразнообразие, изключително в трите съществени тропически гори, би трябвало да получат доста повече запаси в подмяна на техния контрол над тези запаси. Франция към този момент е подписала три контракта от този вид на COP28 - с Папуа Нова Гвинея, Република Конго и Демократична република Конго.
Но промяната на доброволния въглероден пазар е жизненоважна . Трябва да създадем интернационална замяна за въглерода и биоразнообразието, която ще разреши на държавните и частните играчи да провеждат доброволни замени на въглеродни заеми, основани на задоволително амбициозни критерии.
Що се отнася до океаните, Франция и Коста Рика ще свикат третата Океанска конференция на Организация на обединените нации в Ница през юни 2025 година, като задачата е да се добави интернационалният закон, в това число по отношение на възбраната на замърсяването с пластмаса.
На последно място, ние няма да успеем, в случай че не можем да реформираме Световната банка и МВФ, които играят основна роля в установяването на нормите и финансирането на " зеления " преход на световно ниво. Осемдесет години след тяхното учредяване тези институции остават недофинансирани по отношение на размера на световната стопанска система и население, като разрастващите се страни не престават да бъдат изключени от тяхното ръководство. Но няма да успеем да реализираме единодушие за задачите и финансирането, до момента в който договарянията с всяка страна не са на равни основи. Затова би трябвало да преразгледаме Бретън-Уудска система и да помолим нововъзникващите стопански системи да поемат своя дял от отговорността във финансирането на световните публични богатства.
Войната в Украйна и боевете в Газа след терористичната офанзива на " Хамас " на 7 октомври не би трябвало да разсейват света от нашите групови цели - понижаване на излъчванията, прицелване към въглеродна индиферентност до 2050 година, опазване на биоразнообразието и битка с бедността и неравенството. Това е доктрината, която Франция вкарва на интернационално ниво посредством Парижкия пакт за хората и срещите " Планета " и " Една планета ". Ядрото на тактиката ни би трябвало да бъде да се ускорят екологичният преход и битката с бедността. Защото въпреки всичко никоя страна няма да работи за отбрана на планетата, в случай че цената, която би трябвало да заплати, докара жителите й до социалноикономически колапс.
Най-развитите стопански системи в света, които също по този начин са главните производители на въглеродни излъчвания от индустриалната гражданска война насам, би трябвало да се откажат от изкопаемите горива . Ако желаеме да реализираме задачите на Парижкото климатично съглашение, това не предстои на предоговаряне.
Реклама
Науката е задала курса - би трябвало да спрем използването на въглища до 2030 година, на нефт до 2045 година и на природен газ до 2050 година Макар страните от Г-7 да носят най-голямата отговорност, Китай, който в този момент е вторият максимален производител на излъчвания, би трябвало също изцяло да се ангажира. Отговорност на Г-7 е да се откаже от въглищата до 2030 година (Франция ще е направила това до 2027 г.), само че нововъзникващите стопански системи сега са най-големият потребител на въглища. В тези страни ние би трябвало да ускорим финансирането на възобновими енергийни източници, както и на нуклеарна сила, която би трябвало да изиграе основна роля.
Също по този начин би трябвало да сложим частното финансиране и търговията в услуга на Парижкото съглашение. Разходите за вложения би трябвало да бъдат по-високи за играчи в бранша на изкопаемите горива. Нуждаем се от климатична уговорка в нашите търговски съглашения, тъй като не може по едно и също време да желаеме промишленостите да станат " зелени " и да поддържаме либерализирането на интернационалната търговия на замърсяващи артикули.
Разходите за вложения би трябвало да бъдат по-високи за играчи в бранша на изкопаемите горива.
За най-уязвимите страни би трябвало да създадем условия, които да им разрешат да финансират своите старания за понижаване и адаптиране към резултатите от климатичните промени, както и да имат достъп до " зелени " технологии, които са новият мотор за напредък. Това значи да отидем оттатък обичайна " публична помощ за развиване " и да създадем това за уязвимите страни, което богатите стопански системи направиха за себе си по време на пандемията от ковид - следване на неортодоксална фискална и валутна политика .
Ще продължим да работим за тази цел, в това число в границите на новия Фонд за загуби и вреди, където би трябвало да активизираме нови механизми за частно обезпечаване на фона на климатичния риск. Ще стартираме от характерните потребности на най-засегнатите страни. През първата половина на 2024 година Франция и Бангладеш ще подпишат съглашение за финансирането на климатичната акомодация, както и на загубите и вредите, като френската организация за развиване ще способства с 1 милиарда евро под формата на вложения, а МВФ ще отпусне нови заеми за 1 милиарда $.
Реклама
Освен това би трябвало да се фокусираме върху построяването на основи за биоикономиката, която ще заплати за услугите, обезпечени от природата. Природата е нашата най-хубава технология за понижаване на въглеродните излъчвания в огромен мащаб. Страните с най-важните въглеродни запаси и запаси за биоразнообразие, изключително в трите съществени тропически гори, би трябвало да получат доста повече запаси в подмяна на техния контрол над тези запаси. Франция към този момент е подписала три контракта от този вид на COP28 - с Папуа Нова Гвинея, Република Конго и Демократична република Конго.
Но промяната на доброволния въглероден пазар е жизненоважна . Трябва да създадем интернационална замяна за въглерода и биоразнообразието, която ще разреши на държавните и частните играчи да провеждат доброволни замени на въглеродни заеми, основани на задоволително амбициозни критерии.
Що се отнася до океаните, Франция и Коста Рика ще свикат третата Океанска конференция на Организация на обединените нации в Ница през юни 2025 година, като задачата е да се добави интернационалният закон, в това число по отношение на възбраната на замърсяването с пластмаса.
На последно място, ние няма да успеем, в случай че не можем да реформираме Световната банка и МВФ, които играят основна роля в установяването на нормите и финансирането на " зеления " преход на световно ниво. Осемдесет години след тяхното учредяване тези институции остават недофинансирани по отношение на размера на световната стопанска система и население, като разрастващите се страни не престават да бъдат изключени от тяхното ръководство. Но няма да успеем да реализираме единодушие за задачите и финансирането, до момента в който договарянията с всяка страна не са на равни основи. Затова би трябвало да преразгледаме Бретън-Уудска система и да помолим нововъзникващите стопански системи да поемат своя дял от отговорността във финансирането на световните публични богатства.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ