РЗБ: Хората жертва на трафик да са приоритет на МВР и Прокуратурата
Експертната група за битка с трафика на хора (ГРЕТА) към Съвета на Европа разгласява третия мониторингов отчет за България за напредъка в противодействието и предварителната защита на закононарушението. В отчета си, ГРЕТА приканва управляващите да подобрят достъпа на жертвите на трафик до правораздаване и обезщетение и да обезпечат резистентност на всички ограничения за битка с трафика посредством обезпечаване на нужното финансиране.
Третият отчет за използването на Конвенцията за битка с трафика на хора в България се концентрира върху достъпа до правораздаване и ефикасните средства за отбрана на жертвите на трафик на хора, той също по този начин прави оценка постигнатото от държавното управление след рекомендациите от втория мониторингов отчет на ГРЕТА за България през януари 2016 година
В отчета е регистриран постигнатият прогрес в някои области, като законодателни промени в Закона за битка с трафика на хора и приемането на първата национална тактика за битка с трафика на хора за интервала 2017-2021, само че отбелязва че интервалът на възобновяване и размисъл не престават да не са обезпечени посредством закона за всички жертви на трафик.
Значителен брой от неоправдателните присъди за трафик на хора са условни, заради което българските управляващи са призовани да подхващат всички нужни ограничения, с цел да подсигуряват, че закононарушенията против трафика на хора са ефикасни, пропорционални по отношение на тежестта на осъщественото закононарушение и имат предпазен (възпиращ) резултат.
Споразуменията на прокурорите с трафикантите следва да се употребяват единствено по изключение в случаите на трафик на хора, а управляващите би трябвало да подсигуряват, че продължителността на правосъдните производства по случаи на трафик на хора е в рационални периоди. В отчета прави усещане намаляването на броя на разпознати жертви – за съпоставяне през 2012 година 579 жертви са избавени, до момента в който 2019 са разпознати 406 потърпевши лица.
Усилията за разкриване на жертвите и самодейно следствие на закононарушението би трябвало да бъде измежду главните цели на органите на Министерство на вътрешните работи и Прокуратурата. Положително се означават и напъните на българските управляващи още веднъж да отворят двата профилирани приюта за жертви на трафик във Варна (6 места) и Бургас (6 места), ръководени от неправителствени организации, както и откриването на профилиран спешен център за деца жертви на трафик (10 места).
Въпреки тези старания, профилираните места за спешна намеса и дълготрайна поддръжка на жертвите на трафик е незадоволителна и в действителност единствено дребен % от жертвите (на годишна база) получават профилирана помощ от страната. Българските управляващи би трябвало да засилят систематичното даване на информация на жертвите на трафик какви са правата им, какви услуги могат да употребяват и по какъв начин да получат достъп до тях.
Властите би трябвало да подсигуряват на хората станали жертва на трафик безвъзмезден достъп до профилирани юристи, които да съставляват техните ползи по време на цялото досъдебно и правосъдно произвеждане. Ефективният достъп на жертвите на трафик до обезщетение остава непостоянен, а условията, които една жертва би трябвало да покрие, с цел да получи отплата от страната, са толкоз непостижими, че единствено една жертва е получила отплата за интервала 2016 – 2020 година
Необходимо е българските управляващи да подсигуряват ефикасен достъп до обезщетение за жертвите на трафик посредством събиране на доказателства, като част от наказателното следствие, за вредата, която жертвата е претърпяла. Републиканци за България смята за основно пълноценното потребление на законодателството в областта на заледяване и конфискация на активи и имущество добито от незаконна активност, за обезпечаване на почтено обезщетение за жертвите, както и дейни превенционни действия.
Според отчета на ГРЕТА би трябвало да бъде основан и специфичен фонд за обезщетение на жертви, който да се финансира от иззети активи на причинители на закононарушението трафик на хора. От Политическа партия „ Републиканци за България “ смятат, че подобен фонд също би трябвало да поддържа работата на неправителствените организации подкрепящи жертвите в процеса им на възобновяване и реинтеграция, както и в превенционните акции за информиране на уязвимите групи и необятната общност.
В отчета си, специалистите акцентират, че българските управляващи би трябвало да засилят ефикасен достъп на жертвите на трафик до пазара на труда, както и да подкрепят тяхното икономическо и обществено включване посредством обезпечаване на професионално образование и намиране на работа. Продължават да съществуват пропуски при идентифицирането на задгранични жертви на трафик, заради което е належащо българските управляващи да подобрят идентифицирането на жертвите на трафик, в това число посредством разпределение на бюджета за използването на националния механизъм за ориентиране и да подсигуряват оценка на риска преди унищожаване преди всички насилствени премествания от България.
Третият отчет за използването на Конвенцията за битка с трафика на хора в България се концентрира върху достъпа до правораздаване и ефикасните средства за отбрана на жертвите на трафик на хора, той също по този начин прави оценка постигнатото от държавното управление след рекомендациите от втория мониторингов отчет на ГРЕТА за България през януари 2016 година
В отчета е регистриран постигнатият прогрес в някои области, като законодателни промени в Закона за битка с трафика на хора и приемането на първата национална тактика за битка с трафика на хора за интервала 2017-2021, само че отбелязва че интервалът на възобновяване и размисъл не престават да не са обезпечени посредством закона за всички жертви на трафик.
Значителен брой от неоправдателните присъди за трафик на хора са условни, заради което българските управляващи са призовани да подхващат всички нужни ограничения, с цел да подсигуряват, че закононарушенията против трафика на хора са ефикасни, пропорционални по отношение на тежестта на осъщественото закононарушение и имат предпазен (възпиращ) резултат.
Споразуменията на прокурорите с трафикантите следва да се употребяват единствено по изключение в случаите на трафик на хора, а управляващите би трябвало да подсигуряват, че продължителността на правосъдните производства по случаи на трафик на хора е в рационални периоди. В отчета прави усещане намаляването на броя на разпознати жертви – за съпоставяне през 2012 година 579 жертви са избавени, до момента в който 2019 са разпознати 406 потърпевши лица.
Усилията за разкриване на жертвите и самодейно следствие на закононарушението би трябвало да бъде измежду главните цели на органите на Министерство на вътрешните работи и Прокуратурата. Положително се означават и напъните на българските управляващи още веднъж да отворят двата профилирани приюта за жертви на трафик във Варна (6 места) и Бургас (6 места), ръководени от неправителствени организации, както и откриването на профилиран спешен център за деца жертви на трафик (10 места).
Въпреки тези старания, профилираните места за спешна намеса и дълготрайна поддръжка на жертвите на трафик е незадоволителна и в действителност единствено дребен % от жертвите (на годишна база) получават профилирана помощ от страната. Българските управляващи би трябвало да засилят систематичното даване на информация на жертвите на трафик какви са правата им, какви услуги могат да употребяват и по какъв начин да получат достъп до тях.
Властите би трябвало да подсигуряват на хората станали жертва на трафик безвъзмезден достъп до профилирани юристи, които да съставляват техните ползи по време на цялото досъдебно и правосъдно произвеждане. Ефективният достъп на жертвите на трафик до обезщетение остава непостоянен, а условията, които една жертва би трябвало да покрие, с цел да получи отплата от страната, са толкоз непостижими, че единствено една жертва е получила отплата за интервала 2016 – 2020 година
Необходимо е българските управляващи да подсигуряват ефикасен достъп до обезщетение за жертвите на трафик посредством събиране на доказателства, като част от наказателното следствие, за вредата, която жертвата е претърпяла. Републиканци за България смята за основно пълноценното потребление на законодателството в областта на заледяване и конфискация на активи и имущество добито от незаконна активност, за обезпечаване на почтено обезщетение за жертвите, както и дейни превенционни действия.
Според отчета на ГРЕТА би трябвало да бъде основан и специфичен фонд за обезщетение на жертви, който да се финансира от иззети активи на причинители на закононарушението трафик на хора. От Политическа партия „ Републиканци за България “ смятат, че подобен фонд също би трябвало да поддържа работата на неправителствените организации подкрепящи жертвите в процеса им на възобновяване и реинтеграция, както и в превенционните акции за информиране на уязвимите групи и необятната общност.
В отчета си, специалистите акцентират, че българските управляващи би трябвало да засилят ефикасен достъп на жертвите на трафик до пазара на труда, както и да подкрепят тяхното икономическо и обществено включване посредством обезпечаване на професионално образование и намиране на работа. Продължават да съществуват пропуски при идентифицирането на задгранични жертви на трафик, заради което е належащо българските управляващи да подобрят идентифицирането на жертвите на трафик, в това число посредством разпределение на бюджета за използването на националния механизъм за ориентиране и да подсигуряват оценка на риска преди унищожаване преди всички насилствени премествания от България.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ