История на еклерите
Еклерите са измежду обичаните десерти на доста хора. За разлика от множеството други сладки изкушения, еклерите радват човечеството единствено от няколко века.
Първите сведения за съществуването на апетитните сладкиши датират от 1549 година. Счита се, че тогава италианецът Пантерели, готвач на Катерина Медичи, ги подготвя за пръв път и ги кръщава на себе си.
През 1533 година Катерина пристигнала във Франция, с цел да подписа брак с бъдещия френски държател Анри II. Тя била съпроводена от обичаните си италиански готвачи, които оставили дълготраен отпечатък във френската кухня.
Няма сведения дали Пантерели е внесъл рецептата за пантерелки от родната си страна или я е сътворил във Франция. Едно обаче е несъмнено - тези дребни топчета от парено тесто били едни от най-впечатляващите тестени произведения по това време.
На французите обаче не им допаднало единствено прекомерно италианското име на десертчетата и когато Пантерели умрял, бързо ги преименували на попленки.
Попленките почнали да се подготвят от от ден на ден готвачи, а през 18 век фамозният сладкар Авис усъвършенствал рецептата им и още веднъж сменил името на десертчетата. Понеже топчестите сладкиши му приличали на зеле, той решил да ги назова шу (chou-зеле). И до ден сегашен доста френски готвачи назовават по този метод пареното тесто, от което оформят еклерите и толумбичките.
Само век по-късно известният френски кулинар Антоан Карем, на който френската кухня дължи днешния си тип, трансформирал още малко рецептата и сътворил за първи път класическото парено тесто, което използваме и в този момент.
От пареното тесто с изключение на толумбички и еклери подготвяме и кръгли топчета, наречени профитероли. Някои от тях са със сладостен заряд, а други със солен. Те могат да се похапват със сирене и бекон. Изпържените тестени топчета пък се споделят бине суфле. Ако им се постави сладостен яйчен крем се трансформират в по този начин наречените монахинки.
За тяхното основаване също има забавна легенда. Когато няколко френски монахини приготвяли ястие за пиршество, стомахът на едната монахиня изкъркорил. Останалите дами почнали да се смеят неистово и една от тях изсипала, без да желае, малко тесто в тиган с нагорещено олио.
Заради високата температура то съвсем незабавно се надуло. След като извадили полученото топче, монахините го срязали и забелязали, че вътре е кухо. Така били основани и сладките монахинки, които също спадат към изделията от тестото шу.
