Жабешкото било любима храна на древните британци
Едва преди дни при разкопки край Еймсбъри, графство Уилтшир, тъкмо до именития Стоунхендж група археолози разкри менюто на предците на британците.
Спрямо разкритите остатъци те съумяха да потвърдят шокиращи детайлности за вкусовите желания на далечните предшественици. Оказва се, че преди 8 хиляди години тогавашните жители на южната част на Англия постоянно са употребявали за храна жабешките крачета. Това се допуска по отношение на откритите многочислени и добре оглозгани жабешки кости.
Днес фенове на жабешки артикули са французите. Те непроменяемо участват в националната им кухня – факт, на който британците постоянно обичат да се подиграват.
Спрямо откритията обаче се оказва, че на Острова почнали да ядат жаби доста преди този момент да се случи на континента.
Освен останките от жаби, археолозите намират и такива от сьомга и орехи. Може да се направи заключението, че кулинарните желания на хората от мезолита не са се отличавали изключително от усета на доста от актуалните хора в този регион.
Района край Еймсбъри в графство Уилтшир всекидневно се радва на огромен интерес поради намиращия се там Стоунхендж. Това е най-известният мегалитен монумент в света — кромлех, с диаметър към 100 метра.
Смята се, че е строен към 30 век прочие Хр. Останките, които могат да се видят през днешния ден, са единствено бледи сенки спрямо предходното му великолепие. Повечето от камъните ги няма, тъй като или са затрупани подземен или са паднали.
Изграждането на Стоунхендж има паметен темперамент и е обвързвано с лятното слънцестоене. За хората, живели през интервала на издигането му, той е имал антична религиозна и Астрологична функционалност. Тайните към него обаче към момента будят доста въпроси.
Стоунхендж се намира в местността с най-монументалните палеоисторически светилища във Англия. Той, както и мегалитите, са включени в Списъка на международното завещание на ЮНЕСКО.
Скорошни изследвания са довели археолозите до нови открития. В непосредственост до река Ейвън е разкрито неолитно село с дребен каменен кръг. Разкрита е и необятна каменна алея, свързваща двете антични исторически реликви.
От това следва да се направи заключението, че паметникът е единствено завършекът на землените структури, датиращи евентуално доста преди построяването на самите Сини Камъни.
За тях се допуска, че са израз на антични вярвания и ритуали, защото при разкопки са открити скотски и човешки кости.
