Тортата Сирия - вкусът горчив, а парчета много
Едва ли има страна, която седем години да бъде раздирана от спорове и да остане същата. Сирия освен че не прави изключение, а по-скоро се трансформира в нарицателно за сходна тежка равносметка.
Сирия не е това, което беше. Дори към този момент е проблематично да приказваме за нея в само число. Вместо това, има Асадистан, разпрострян се от западното крайбрежие на страната на изток до устието на река Ефрат. Северна Сирия пък е разграничена сред контрола, упражняван от протурски формирования (от кантона Африн до Джараблус) и кюрдски сили (части от Западен Кюрдистан). Кой ще " замахне " и ще " откъсне " Идлиб и погранични региони на Сирия с Израел и Йордания, следва да забележим.
Ключовите петролни находища в страната са под кюрдски (и американски) надзор. Ключовите стратегически обекти от боен темперамент са под съветски надзор (и ирански, по допускане на Москва). Граничният надзор на страната (кой влиза и кой излиза от нея) зависи в по-голяма степен от Хизбула, кюрдите и протурските формирования, в сравнение с от силите на сирийското държавно управление.
Това парцелиране и " делене " на сирийската територия и запаси обаче не дава обещание " заледяване " и утаяване на спора. Напротив, динамичността на съперничествата в страната е такава, че тя опредметява нови и нови измерения на противоборство. Въпреки тази пъргавина обаче е допустимо да " теглим чертата " и да посочим някои съществени извода.
Извод №1: Русия - от участник в медиатор на спора
Когато съветската федерация влезе интензивно в Сирия в края на 2015-та година, тя го направи като едностранен съдружник на сирийския президент Башар ал-Асад. Впоследствие Москва реализира двете си съществени цели в границите на военната си акция там: обърна тренда на военните дейности от отбранителни в офанзивни и удължи правото на прилагане на военно-морската и военно-въздушната си бази в Латакия и Тартус.
Две години и половина по-късно ролята на Русия в спора надалеч не се редуцира до това да брани оцеляването на Башар ал-Асад. В прочут смисъл Москва разшири въздействието си в посока на това да бъде не просто страна в тамошните съперничества, само че и да бъде медиатор сред враждуващите страни.
Най-явната форма, в която това се прояви, бе, когато Русия съумя да " измъкне " Турция от форумите в Женева и Виена и да вкара страната във формата " Астана ". Там Владимир Путин, наясно с другите позиции на Анкара и Техеран, се утвърди като техен посредник.
Втори път, заради въздействието си в Сирия и връзката си с Иран, Русия се трансформира в натурален получател на съображенията на Израел по отношение на възходящото въздействие на Техеран в Сирия.
Трети път, Владимир Путин служи и за медиатор сред Турция и кюрдите, които останаха западно от Ефрат.
Не на последно място, налице са и покупко-продажбите, които режимът на Асад подписва с бунтовниците и ислямистите от Източна Гута (и тяхното транслиране в следения от Турция периметър на север). Същото се случваше и предходната година във връзка с терористи от ДАЕШ в Южна Сирия, на които им бе обезпечен кулоар в посока Деир ез-Зор. Подобен жанр покупко-продажби се сключваха чрез посредническите старания на съветските екипи на терен.
Извод №2: Не гледайте Съединени американски щати и Русия, а Израел и Иран
Да изчерпваме настоящото изражение на спора в Сирия като казионно опълчване сред Вашингтон и Москва би означавало да не разбираме добре протичащото се в обсъжданата страна. Конфликтът в страната през днешния ден не е този отпреди година или две. Още повече, че Доналд Тръмп няма проблем с съветското военно наличие в Сирия. Проблемът на американския президент по отношение на Владимир Путин идва едвам когато последният поддържа дейностите на Иран във въпросната страна.
Сирия се трансформира в терен, в който Техеран се пробва да настъпи военно (посредством инфилтрацията на шиитски милиции и тяхното " зареждане " с все по-сложни оръжия), а Израел - да предотврати този ход на събитията. Бомбардирането на военно-въздушната сирийска база край Хомс от страна на израелската авиация тези дни бе показателно тъкмо за това. Тъй като в ударената база Т4 (Тиас) функционираше като кадрови хъб на иранската Революционна армия, по този начин както и като действен център за дрон-програмата на Техеран в Сирия.
Това, което се случва в страната оттук нататък, ще зависи в доста по-голяма степен от еманципиращите се локални субекти като Израел и Иран. А главният риск в по този начин създалата се обстановка е, че Русия не може да възпира Иран в степента, в която би желала, по този начин както същото важи и за Съединени американски щати по отношение на Израел.
Извод №3: Башар ал-Асад е пасажер
Въпреки че военната самодейност е на страната на сирийския президент, неговият управнически небосвод не е перспективен. Човек, чието име се асоциира с използването на химически оръжия, просто няма интернационална легитимност. Дори и за приятелите си той стартира да " тежи ". В едно видео, станало злощастно известно, се видя, че даже и Владимир Путин не желае сирийския му хомолог да върви паралелно до него.
Малко евентуално е сирийският режим да е употребявал химическо оръжие в Източна Гута тези дни (тъй като военната логичност там просто не го предполага). Но все пак, от началото на спора в Сирия е потвърдено, че такова е било използвано към 70 пъти. Разбира се, и при разпадането на сирийската страна част от химическия боеприпас на страната сигурно е попаднал в ръцете на ислямистите, които са го употребявали, с цел да компрометират в допълнение режима.
Но кой би се подписал, че всичките тези 70 пъти касаят ислямистки скрит план против режима? И че нито веднъж химическо оръжие не е било употребявано от хората от режима на Асад, които са разработвали и складирали тези вещества през годините? Като освен това те, за разлика от ислямистите, имат подготовката да боравят софтуерно с него и да го " доставят " оперативно?
Да не приказваме, че Асад наруши руско-американската договорка от 2014-та година, когато той трябваше да съобщи останалата му наличност от такива субстанции. Нещо, за което руснаците му се разсърдиха повече, в сравнение с американците. За първите това бе заплаха, за вторите - опция. Така както и това, че с цел да се отърве от напора на " халифата ", Асад предложения други терористи в лицето на Хизбула.
Руската страна си дава ясно сметка за това, че политическият път на Асад отпред на Сирия е пай. Затова Владимир Путин е подготвен да изтъргува ориста на сирийския президент. За Москва хората не са значими при преследването на съответни ползи. Това обаче не е казусът на Иран, който гледа на семейство Асад в стратегически аспект. Без Русия обаче поддръжката на Техеран за сирийския президент няма да е задоволителна за политическото му оцеляване.
Извод №4: ДАЕШ беше предлог
Регионалните съперничества в Близкия Изток, а и съответно в Сирия, изпреварваха и по време, и по трудност главоболията, които сътвори възникването на ДАЕШ. Затова по никакъв начин не бе инцидентно, когато така наречен " халифат " се появи, неговото битие бе употребявано за почистване на остарели сметки.
Под претекста, че ще се борят с ДАЕШ:
Иран се втурна да инфилтрира бойци и оръжие в Сирия, сглобявайки шиитския кулоар от Техеран до Ливан;
Съединени американски щати пък оказаха военна и логистична поддръжка на кюрдите и редица дискусионни милиции;
Самите кюрди привидяха опция за основаване на автономност (и даже държава) във зараждащия хаос;
Турция инициира две военни интервенции в Северна Сирия против кюрдите;
Русия употребява зависимостта на Асад и си обезпечи за половин век напред на процедура безплатно прилагане на сирийска територия за упоменатите си военни бази в страната и така нататък
Руската авиация бомбардираше по-често бунтовници от опозицията на Асад, в сравнение с тези от ДАЕШ. Анкара насочи прокситата и постоянната си войска, преди всичко, против кюрдите и чак по-късно против ДАЕШ. За Съединени американски щати пък борбата против " халифата " бе отлично оправдание въобще да участват в страната и да вземат участие в оформянето на фронт против Асад.
В последна сметка, ДАЕШ бе " завъртян " от ползите и логиката на съперничествата в Сирия и, несъмнено, не съумя да ги надживее.
Извод №5: Сирия в никакъв случай няма да бъде това, което е била
Това е тъжният извод, който следва от първите четири. И който може да служи като резюме. Сирия се оказа торта, от която всеки желае парче.
Въпросът е до каква степен ще стигнат апетитите на посягащите към тортата ръце. За да не отиде около тортата и цялата сладкарница.
Автор:Мартин Табаков
Мартин Табаков е лекар по политически науки от Нов български университет. Специализираните му ползи са свързани с турската вътрешна и външна политика, както и с процесите в Близкия изток. Работил е като консултант към Политическия кабинет на Министъра на външните работи на България.
Сирия не е това, което беше. Дори към този момент е проблематично да приказваме за нея в само число. Вместо това, има Асадистан, разпрострян се от западното крайбрежие на страната на изток до устието на река Ефрат. Северна Сирия пък е разграничена сред контрола, упражняван от протурски формирования (от кантона Африн до Джараблус) и кюрдски сили (части от Западен Кюрдистан). Кой ще " замахне " и ще " откъсне " Идлиб и погранични региони на Сирия с Израел и Йордания, следва да забележим.
Ключовите петролни находища в страната са под кюрдски (и американски) надзор. Ключовите стратегически обекти от боен темперамент са под съветски надзор (и ирански, по допускане на Москва). Граничният надзор на страната (кой влиза и кой излиза от нея) зависи в по-голяма степен от Хизбула, кюрдите и протурските формирования, в сравнение с от силите на сирийското държавно управление.
Това парцелиране и " делене " на сирийската територия и запаси обаче не дава обещание " заледяване " и утаяване на спора. Напротив, динамичността на съперничествата в страната е такава, че тя опредметява нови и нови измерения на противоборство. Въпреки тази пъргавина обаче е допустимо да " теглим чертата " и да посочим някои съществени извода.
Извод №1: Русия - от участник в медиатор на спора
Когато съветската федерация влезе интензивно в Сирия в края на 2015-та година, тя го направи като едностранен съдружник на сирийския президент Башар ал-Асад. Впоследствие Москва реализира двете си съществени цели в границите на военната си акция там: обърна тренда на военните дейности от отбранителни в офанзивни и удължи правото на прилагане на военно-морската и военно-въздушната си бази в Латакия и Тартус.
Две години и половина по-късно ролята на Русия в спора надалеч не се редуцира до това да брани оцеляването на Башар ал-Асад. В прочут смисъл Москва разшири въздействието си в посока на това да бъде не просто страна в тамошните съперничества, само че и да бъде медиатор сред враждуващите страни.
Най-явната форма, в която това се прояви, бе, когато Русия съумя да " измъкне " Турция от форумите в Женева и Виена и да вкара страната във формата " Астана ". Там Владимир Путин, наясно с другите позиции на Анкара и Техеран, се утвърди като техен посредник.
Втори път, заради въздействието си в Сирия и връзката си с Иран, Русия се трансформира в натурален получател на съображенията на Израел по отношение на възходящото въздействие на Техеран в Сирия.
Трети път, Владимир Путин служи и за медиатор сред Турция и кюрдите, които останаха западно от Ефрат.
Не на последно място, налице са и покупко-продажбите, които режимът на Асад подписва с бунтовниците и ислямистите от Източна Гута (и тяхното транслиране в следения от Турция периметър на север). Същото се случваше и предходната година във връзка с терористи от ДАЕШ в Южна Сирия, на които им бе обезпечен кулоар в посока Деир ез-Зор. Подобен жанр покупко-продажби се сключваха чрез посредническите старания на съветските екипи на терен.
Извод №2: Не гледайте Съединени американски щати и Русия, а Израел и Иран
Да изчерпваме настоящото изражение на спора в Сирия като казионно опълчване сред Вашингтон и Москва би означавало да не разбираме добре протичащото се в обсъжданата страна. Конфликтът в страната през днешния ден не е този отпреди година или две. Още повече, че Доналд Тръмп няма проблем с съветското военно наличие в Сирия. Проблемът на американския президент по отношение на Владимир Путин идва едвам когато последният поддържа дейностите на Иран във въпросната страна.
Сирия се трансформира в терен, в който Техеран се пробва да настъпи военно (посредством инфилтрацията на шиитски милиции и тяхното " зареждане " с все по-сложни оръжия), а Израел - да предотврати този ход на събитията. Бомбардирането на военно-въздушната сирийска база край Хомс от страна на израелската авиация тези дни бе показателно тъкмо за това. Тъй като в ударената база Т4 (Тиас) функционираше като кадрови хъб на иранската Революционна армия, по този начин както и като действен център за дрон-програмата на Техеран в Сирия.
Това, което се случва в страната оттук нататък, ще зависи в доста по-голяма степен от еманципиращите се локални субекти като Израел и Иран. А главният риск в по този начин създалата се обстановка е, че Русия не може да възпира Иран в степента, в която би желала, по този начин както същото важи и за Съединени американски щати по отношение на Израел.
Извод №3: Башар ал-Асад е пасажер
Въпреки че военната самодейност е на страната на сирийския президент, неговият управнически небосвод не е перспективен. Човек, чието име се асоциира с използването на химически оръжия, просто няма интернационална легитимност. Дори и за приятелите си той стартира да " тежи ". В едно видео, станало злощастно известно, се видя, че даже и Владимир Путин не желае сирийския му хомолог да върви паралелно до него.
Малко евентуално е сирийският режим да е употребявал химическо оръжие в Източна Гута тези дни (тъй като военната логичност там просто не го предполага). Но все пак, от началото на спора в Сирия е потвърдено, че такова е било използвано към 70 пъти. Разбира се, и при разпадането на сирийската страна част от химическия боеприпас на страната сигурно е попаднал в ръцете на ислямистите, които са го употребявали, с цел да компрометират в допълнение режима.
Но кой би се подписал, че всичките тези 70 пъти касаят ислямистки скрит план против режима? И че нито веднъж химическо оръжие не е било употребявано от хората от режима на Асад, които са разработвали и складирали тези вещества през годините? Като освен това те, за разлика от ислямистите, имат подготовката да боравят софтуерно с него и да го " доставят " оперативно?
Да не приказваме, че Асад наруши руско-американската договорка от 2014-та година, когато той трябваше да съобщи останалата му наличност от такива субстанции. Нещо, за което руснаците му се разсърдиха повече, в сравнение с американците. За първите това бе заплаха, за вторите - опция. Така както и това, че с цел да се отърве от напора на " халифата ", Асад предложения други терористи в лицето на Хизбула.
Руската страна си дава ясно сметка за това, че политическият път на Асад отпред на Сирия е пай. Затова Владимир Путин е подготвен да изтъргува ориста на сирийския президент. За Москва хората не са значими при преследването на съответни ползи. Това обаче не е казусът на Иран, който гледа на семейство Асад в стратегически аспект. Без Русия обаче поддръжката на Техеран за сирийския президент няма да е задоволителна за политическото му оцеляване.
Извод №4: ДАЕШ беше предлог
Регионалните съперничества в Близкия Изток, а и съответно в Сирия, изпреварваха и по време, и по трудност главоболията, които сътвори възникването на ДАЕШ. Затова по никакъв начин не бе инцидентно, когато така наречен " халифат " се появи, неговото битие бе употребявано за почистване на остарели сметки.
Под претекста, че ще се борят с ДАЕШ:
Иран се втурна да инфилтрира бойци и оръжие в Сирия, сглобявайки шиитския кулоар от Техеран до Ливан;
Съединени американски щати пък оказаха военна и логистична поддръжка на кюрдите и редица дискусионни милиции;
Самите кюрди привидяха опция за основаване на автономност (и даже държава) във зараждащия хаос;
Турция инициира две военни интервенции в Северна Сирия против кюрдите;
Русия употребява зависимостта на Асад и си обезпечи за половин век напред на процедура безплатно прилагане на сирийска територия за упоменатите си военни бази в страната и така нататък
Руската авиация бомбардираше по-често бунтовници от опозицията на Асад, в сравнение с тези от ДАЕШ. Анкара насочи прокситата и постоянната си войска, преди всичко, против кюрдите и чак по-късно против ДАЕШ. За Съединени американски щати пък борбата против " халифата " бе отлично оправдание въобще да участват в страната и да вземат участие в оформянето на фронт против Асад.
В последна сметка, ДАЕШ бе " завъртян " от ползите и логиката на съперничествата в Сирия и, несъмнено, не съумя да ги надживее.
Извод №5: Сирия в никакъв случай няма да бъде това, което е била
Това е тъжният извод, който следва от първите четири. И който може да служи като резюме. Сирия се оказа торта, от която всеки желае парче.
Въпросът е до каква степен ще стигнат апетитите на посягащите към тортата ръце. За да не отиде около тортата и цялата сладкарница.
Автор:Мартин Табаков
Мартин Табаков е лекар по политически науки от Нов български университет. Специализираните му ползи са свързани с турската вътрешна и външна политика, както и с процесите в Близкия изток. Работил е като консултант към Политическия кабинет на Министъра на външните работи на България.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ