Едва ли има човек, който не е чувал името му

Чингис Хан - завоевателят на света

Едва ли има човек, който не е чувал името му и има за какво Темуджин се ражда през 1162 година, а името му значи Ковача. Ражда се със съсирек на юмрука, което е симптом за водачество, сини очи, доста мощ и умения на лидер.

През 1206 година приема прозвището Чингис хан, обещано му от останалите вождове. Титлата значи общочовешки стопанин. Но, дано забележим по какъв начин го е заслужил.

Детството му не стартира като това на всяко обикновено момче. Едва на 9 години той е пратен в семейство, за чиято щерка би трябвало да се ожени след 3 години. Тогава обаче до него доближава новина, че татко му е токсичен и Тимуджин се връща вкъщи, с цел да се грижи за фамилията си. Неговото племе отхвърля да се подчинява на едно малко момче и поради това Чингис хан и роднините му са отлъчени от него. През идващите години те водят номадски метод на живот – ловуват, хранят се с даровете на горите и спят където им попадне. Веднъж при спор Тимуджин убива един от полубратята си, само че по този начин и не съжалява за постъпката си.

Годините не не престават леко за момчето, защото през 1182 година той е покорен от друго племе, само че за благополучие съумява да избяга.

По време на израстването си Чингис хан има опция да следи развиването на Монголия в политическа и икономическа тенденция, включително набези, обири, корупция и спречквания сред обособените племена. Благодарение на майка си у него се заражда упоритост за обединяване на народите.

Когато е на 16, Тимуджин се дами за плануваното за него момиче на име Бьоте. По-късно тя бива отвлечена, само че смелият млад мъж я освобождава благодарение на свои съдружници. Впоследствие Чингис хан има доста дами, само че признава за своите наследници единствено синовете си от Бьоте, а нея за единствена своя кралица.

Тимуджин навлиза във военните среди, откакто се сближава със своя чичо – брат на татко му и държател на племето кераити. Монголците имат голям брой врагове, което принуждава Чингис хан да сплоти своите почитатели и поддръжници в дребна организация. Неговите правила обаче се разграничават радикално от тези, присъщи за монголските владетели. Той дава обещание на бойците и жителите благосъстояние и популярност от постигнатите победи. Дава права и власт на база заслуги, а не фамилни връзки. При конфликт на племената и победа от негова страна, Тимуджин не унищожава изгубилите, а ги взима под крилото си, трансформирайки ги в свои хора. Негова концепция е и осиновяването на сирачета от непознати племена, за което грижа има майка му. Така той усилва фамилията, силите и надмощието си. Новите правила, които вкарва, печелят респекта на врагове и съдружници.

Заради възходящата мощ на Тимуджин мнозина го предават и изоставят. Това прави и неговият чичо, чийто наследник не утвърждава ръководството му и принуждава татко си да се откаже от съдействието. Следват многочислени конфликти с разнообразни противников племена, от които Чингис хан постоянно съумява да се измъкне.

След редица победи Тимуджин се трансформира в единствения държател на Монголия. Управлявал умно и целеустремено. Въвел налози, които осигурявали издръжката на сираци, вдовици и небогати хора.

Същевременно с това Чингис хан бил прочут с жестокостта си. Той обаче имал и умеенето да учи и учел от враговете си. От китайците познал изкуството на обсадата, от други племена – писмото. Знаел по какъв начин да вземе най-хубавото и да го употребява по най-ефективния метод.

Монголците били и отлични ездачи, което има давало доста преимущество в борбите. Почетно място в армията заемали и стрелците. Всеки боец имал по 60 стрели, които можел да изстреля на 270 метра дължина. Войската имала и други оръжия, с които боравела чудесно – щитове, саби, брадви, ками.

1206 година е основна в живота на Тимуджин. Тогава той съумява да сплоти татари, монголи, уйгури, наймани, меркити, кераити, както и още няколко по-малки племена. Те го афишират за техен Чингис хан – купа, която получава посмъртно и която след това приема неговия наследник – Угедей хан.

Темуджин се трансформира във владетеля, обединил всички враждуващи племена и създател на Монголската империя – най-могъщата и огромна страна, съществувала в миналото в историята на света. Той се трансформира в народен воин и носи прозвището татко на монголската нация. По времето, в което сплотява страната, нейното население наброява към 200 000 души, с войска от почти 70 000 бойци.

За да се добие действителна визия - по времето на Чингис хан, Монголската империя се разпростирала на територията на огромни елементи от сегашен Китай, Монголия, Русия, Корея, Азербайджан, Армения, Грузия, Сирия, Турция, Ирак, Иран, Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Таджикистан, Афганистан, Туркменистан, Пакистан, Палестина и Кувейт.

Като голяма мощ Монголската империя има доста врагове. Едни от тях са татарите. Заради борбите си с тях Темуджин придобива славата на безсърдечен зложелател и предан другар.

Ханът държал извънредно доста на войската си. Избирал командирите на военните единици персонално, разпределял ги, дефинират техните функционалности и се стремял бойците да получат нужното образование, с цел да продължат да поддържат силата на монголската армия.

Епична е борбата на хана с владетеля на империя Хорезъм, която била ситуирана на територията на Персия и Афганистан. В продължение на четири години Чингис хан се готвил за нападението против нея. Султанът на империята го превъзхождал числено по войска, само че не и по ловкост, защото не разположил бойците си вярно. Темуджин бил отличен пълководец и превземал градовете един след различен. Той предиздвикал султана да избяга, преставайки да го преследва, откакто се хвърлил от канара в река Инд.

Освен с великите си достижения Чингис хан е прочут и с въвеждането на нов тип ръководство. Той добавил нови, основани персонално от него укази и закони, събрани в алманах, носещ името Великата яса.

Чингис хан умира на 18 август 1227 година във войната със Западна Ся. Точната причина за гибелта му не е известна. Загубата му би могла да се дължи и на преклонна възраст. Разбира се, има хипотези, съгласно които той е погубен от враговете си. Мястото на гроба му също не е известно, защото всички, които взели участие в погребението, били убити, с цел да не го издадат.

Монголската империя е разграничена сред четиримата сина на Чингис хан – Джучи, Чагатай, Толуй и Угедей. Това се случва и с армията му, която също бива разпределена сред наследниците му.

Ханът оставя след себе си към 40 милиона натрупа, които убива в борби и войни по пътя си. По статистика нападенията на монголците са понижили международното население с 11%.